МОТИВИ към
присъда по НОХД
№ 4875/2020 год. по описа
на Районен съд – Варна, тридесет и седми
наказателен състав.
Подсъдимата И. П. Й., ЕГН ********** *** е предадена на съд за
извършено престъпление по чл.
131, ал. 1, т. 12, пр.1, вр. чл.
130, ал. 1 от НК: За това, че на 18.06.2019 г. в гр. Варна, на публично
място, причинила на А.Х.Г. лека телесна повреда извън случаите на чл.128 НК и чл.129
НК, изразяваща се в контузия на лявата долно челюстна става лека степен,
което травматично увреждане е обусловило
временно разстройство на здравето, неопасно за живота, като телесната повреда е
причинена по хулигански подбуди.
По делото не е приет за съвместно
разглеждане в наказателния процес гражданския иск от пострадалата А.Х.Г. против
подсъдимата И.П.Й.. Пострадалата не е
конституирана като частен обвинител и граждански ищец.
Производството е протекло по реда на гл. ХХVІІІ от
НПК.
Подсъдимата И.Й. заявява, че е получила
препис от обвинителния акт и разбира предявените и обвинение. Дава обяснения по
фактическата обстановка на инкриминираното деяние. Признава се за виновен по
това обвинение. Съжалява за стореното от него деяние.
В съдебно заседание прокурорът поддържа
повдигнатото обвинение, счита, че същото е доказано и от фактическа и правна
страна и пледира на подс. Й. да бъде наложено
наказание за извършеното деяние по чл.131, ал.1, т.12, вр. чл.130 ал.1 от НК с оглед наличието на
предпоставките за прилагане на чл.78а.
от НК, а именно – „глоба“.
Защитата на подсъдимата пледира на първо
място, за оправдателна присъда, с мотив, че подсъдимата не е извършила
престъпление по чл.131, ал.1, т.12, от НК. Изразява своята
позиция, че описаните факти в обстоятелствената част на обвинителния акт не
само, че не са били потвърдени, а са били опровергани от доказателствата,
събрани в хода на съдебното следствие. Поставя
акцент в своята пледоария върху разминаването според нея между показанията на
свидетелите по отношение характера на нанесените на пострадалото лице удари и
същевременно заключението на съдебно – медицинската експертиза, установяващо
вида и характера на телесните увреждания на пострадалото лице. Според защитата
при самото деяние няма личен мотив за извършването му, което прави
квалификацията на деянието друга и остава да се търси наказателна отговорност
на подзащитния и за извършена лека
телесна повреда по с частна жалба от пострадалата. Поради гореизложените
съображения, пледира съдът да постанови оправдателна присъда спрямо подсъдимата И. Й..
От цялостната преценка на събраните по
делото доказателства - писмени и гласни, ценени по отделно и в тяхната
съвкупност, както и от съпоставката на последните с обясненията на подсъдимия,
съдът приема за установено следното от фактическа страна:
На 18.06.2019 год. в след обедните часова, в гр.Варна св. А.Х. Г. се
придвижвала с л.а. „Мерцедес МL 320“ с рег. № В 88-80 ВХ, който управлявала сама. С
автомобила си се движела по ул.“Кракра“, като възнамерявала да качи в
автомобила си своята приятелка, св. К.Р.В., с която имали предварителна
уговорка. В. изчаквала Г. ***. Г.
забелязала В., намалила скоростта на
управлявания от нея автомобил,
подала съответен пътепоказател и преустановила движението на МПС. В този момент, в който В. тръгнала да се качва в автомобила
на Г., движещия се по същото време зад тях л.а. „Мерцедес А 170“ с рег. № В 75-00 НН, управляван от
подсъдимата И.П.Й. започнал да подава непрекъснат звуков сигнал по отношение на
автомобила управляван от Г., с оглед на което последната незабавно потеглила.
На предната седалка на автомобила марка „Мерцедес А 170“ с рег. № В 75-00 НН,
пътувал приятеля на подсъдимата Й., св. П.Н.. Звуковия сигнал подаван от Й. продължил
и по време на движение по отношение на движещия се пред нея л.а. „Мерцедес МL 320“ с рег. № В 88 - 80 ВХ. Притеснена от поведението
на движещия се зад нея автомобил, управляван от подсъдимата, противно на
първоначалното си намерение, в района на кръстовище с ул. “Г. ***, св.Г. се
пристроила в лента за движение в посока ул. “Т. Влайков“ и спряла автомобила,
тъй като светофара бил „червен“ и не разрешавал навлизане в
кръстовището. Междувременно в съседна пътна лента се „пристроил“ движещия се до
момента зад тях л.а „Мерцедес А 170“ с рег. № В 75-00 НН, управляван от
подсъдимата, който също спрял предвид показанията на светофара. Двата
автомобила се позиционирали успоредно, при което Й. и св.Н., от купето на автомобила започнали да
отправят обидни реплики по отношение на св.Г., ръкомахали и отправяли
неприлични жестове, които били възприети от св.Г. и св.В.. Последните, въпреки,
че възприели вербалната агресия, насочена към тях не реагирали по никакъв
начин. Светнал „зелен“ сигнал на светофарната уредба и двата автомобила
потеглили. Лек автомобил „Мерцедес А
170“ с рег. № В 75-00 НН се изнесъл по-бързо от кръстовището и набрал минимална
преднина пред л.а. „Мерцедес МL 320“ с рег. № В 88-80 ВХ. Тъй като св.Г. била притеснена от станалото, предприела
маневра завиване на дясно, въпреки, че лентата за движение, в която се била пристроила
ясно указвала възможната и посока на движение. След допуснатото нарушение
последвало съприкосновение между двата автомобила. След удара на управлявания
от св.Г. л.а в управлявания от подсъдимата л.а, свидетелката преустановила
движението на управляваното от нея МПС и излязла от автомобила, за да огледа
щетите. Същото направила и Й.. Още с излизането си подсъдимата започнала да
крещи по адрес на св.Г., започнала да я обижда
– „ти нормална ли си ма, селянко, от колко
години имаш книжка, какво правиш“. Г. се навела, за да огледа щетите по
автомобилите. В момента, в който се изправяла, подсъдимата Й. се нахвърлила върху нея и с ръка и нанесла
удар в лявата и лицева половина, след което с ръка хванала Г. за косата, усукала я и започнала да я
дърпа към асфалта, като я свалила на колене.
Всичко това било възприето от св. К., св. Т.
и други лица, които били възмутени от агресивното, яростно, непристойно и
неуважително поведение на подсъдимата Й..
От заключението на съдебно-медицинската
експертиза, което не се оспорва от страните и се приема от съда като компетентно
и обосновано, се установява, че в резултат на възникналият инцидент на А.Г. са
били причинени следните травматични увреждания: контузия на лявата долно
челюстна става лека степен. Описаното механично увреждане е получено по общия
механизъм на удар със или върху твърд предмет и може да се получи по начина,
описан от пострадалата – удар с отворена длан в областта на лявата долно челюстна
става. В своята съвкупност това травматично увреждане е обусловило временно
разстройство на здравето, неопасна за живота.
От заключението на съдебно-психиатричната
експертиза, което не се оспорва от страните и се приема от съда като
компетентно и обосновано, се установява, че освидетелстваната /пострадалата/ - А.Г.
страда от – Реакция на тежък стрес и разстройство на адаптация. Смесена
тревожно-депресивна реакция / F43.22 по действащата в
България международна класификация на болестите х ревизия/ непосредствено
предизвикана от претърпяното ПТП на 18.06.2019 г. и най-вече от последващата
агресия към нея от водачката на другия автомобил /И.П.Й./. Към настоящия момент
симптомите на смесената тревожно-депресивна реакция не са отзвучали.
По делото е допусната и проведена комплексна
съдебно-психиатрична и психологична експертиза с участието на в.л. – др.К. К. и
клиничен психолог – Р.Г.. От заключението на вещите лица се дава категоричен
отговор на поставения въпрос: „Била ли е осв.
/подсъдимата/ И.Й. в състояние на афект или силно раздразнение, причинено от
поведението на пострадалата А.Г. от предизвиканото ПТП? Вещите лица категорично
заявяват, че подсъдимата И.Й. не е била в състояние на афект или силно
раздразнение от поведението на пострадалата А.Г. от предизвиканото ПТП, тъй
като в хода на психологичното и психиатричното освидетелстване не са оформени
трите фази, характерни за физиологичния афект. Случилото се е било израз на
„реактивна агресивност“, било е повече спонтанен акт, но е и „физиологичен
афект“.
Видно от приложената справка за съдимост, подсъдимата И.П.Й. не е осъждана.
Изложената
фактическа обстановка съдът приема за установена въз основа на събраните
писмени и гласни доказателства, по-конкретно отчасти от обясненията на подсъдимата
И.П.Й., дадени в съдебно заседание; от показанията на свидетелите: А.Х.Г.,
дадени в съдебно заседание, св.П.Н.П., дадени в съдебно заседание, св.К.Р.В.,
дадени в съдебно заседание, св.Г.А.Г., дадени в съдебно заседание, свидетелите К.И.Т.,
П.Н., Н.Ч.Ч., Д.З.К.,
дадени в съдебно заседание и прочетени по реда на чл.
281, ал.4, вр. ал.1, т.2 от НПК; св.Т.П.Б. и св.С.А.К., дадени на ДП и прочетени по реда на чл.281, ал.5, вр. ал.1, т.5 от НПК, а също и от заключенията на назначените
съдебно-медицинска експертиза на пострадалата А.Г., съдебно-психиатрична
експертиза на пострадалата А.Г., комплексна съдебно-психиатрична и психологична
експертиза на подсъдимата И.Й., както и от присъединените на основание чл. 283
от НПК писмени доказателства по делото.
Очевидци
на началото на инцидента освен подсъдимата И.Й. и пострадалата А.Г., са свидетелите К.Т., Н.Ч.Ч.
и С.А.К.. С най-голямо значение за изясняването на фактическата обстановка са
показанията на пострадалата А.Г.. Св. А.Г. поначало да е заинтересувана от
изхода на делото и да не може да се счете за непредубеден и безпристрастен
свидетел, не са налице основания за съмнение в достоверността на дадените от
нея показания. Както на досъдебното производство, така и пред съда, същата е
излагала последователно и логично твърденията си. Последните следва да бъдат
кредитирани и защото се подкрепят от тези на свидетелите К.Т., Н.Ч.Ч. и С.А.К., които непосредствено са възприели действията
на подсъдимата. Показанията на посочените трима свидетели следва да бъдат
кредитирани, тъй като са последователни, без противоречиви и логични. От
особено голямо значение за изясняването на делото са тези на свидетеля К.Т.. Същият е възприел инцидента от непосредствена
близост, а свидетелят С.А.К. се е намесил и съдействал за преустановяването на
побоя. При това положение липсват каквито и да било основания за съмнение в
показанията на посоченият свидетели, поради което същите се явяват от
първостепенно значение за формирането на фактическите изводи на съда. Наличието
на известни несъществени противоречия в хода на отделните разпити лесно може да
се обясни с изтеклия значителен период от време и не разколебава извода за
достоверност на показанията на свидетелите. Същите кореспондират напълно на
твърденията на пострадалата.
Свидетелят П.Н. – приятел по това време на
подсъдимата Й. и св.К.В. – приятелка на пострадалата А.Г., са в близки отношения с пострадалата и подсъдимата и
следователно са предубедени от изхода на делото.
Показанията на останалите свидетели – Г.Г., П.П., Д.К. не са от
съществено значение за изясняването на делото и особено за инкриминираното
деяние, тъй като пряко не са възприели инцидента. При това положение съдът
намира, че показанията на посочените свидетели следва да бъдат отчитани при
формирането на фактическите изводи на съда само в частите, кореспондиращи на
останалите доказателства по делото /основно за случилото се след инцидента с
пострадалата А.Г. /.
В обясненията си
подсъдимата И.Й. твърди, че инцидента е станал в гр.Варна. Обяснява подробно за
случилото се. Сочи, че не е удряла с ръка пострадалата по лицето, а само я
„дръпнала за косата“. Допълва ... „бях
много афектирана“… „тя ме блъсна и ме попита дали съм луда“.
По делото се констатираха противоречия досежно
случилото на самото ПТП и в частност – досежно нанасяне на удар
от подсъдимата И.Й., вследствие на който е причинено телесно увреждане на
пострадалата А.Г.. В тази част съдът не дава вяра на обясненията на подсъдимата.
Следва да се има предвид, че по принцип същите имат двуяка
природа - те представляват както доказателствено средство, така и средство за
защита, което налага тяхната обективност да бъде преценявана внимателно чрез
съпоставка с останалите събрани обективни доказателства и подробния им анализ
/така Решение № 92/05.07.2018 по дело № 298/2018 на ВКС/. Съдът не дава вяра на
обясненията на подсъдимата в посочената част ги оценява като средство за защита.
Изложеното от подсъдимата, че не е нанесла
удар с ръка на Г., се опровергава на първо място от показанията на самата
пострадала. В тази връзка показанията на последната не могат да бъдат оспорени
със съображения за субективизъм и заинтересованост, предопределени от
процесуалното и качество в процеса.
Обстоятелството, че този свидетел е пострадал от престъплението – предмет на
настоящото дело, не може да служи като аргумент за обосноваване недостоверността
на показанията и и за претендиране отхвърлянето им като ненадежден източник на
доказателства. То само поставя завишени
изисквания към инстанциите по същество за проверката му с оглед изясняване
истинността на възпроизведените чрез него факти /в този смисъл /Решение № 201/
20.10.2017 г., по н. д. № 552/2017 г. на ВКС, 2 НО/.
Съдът отчете безусловно гарантираното от
закона право на подсъдимата да дава обяснения по обвинението (по арг. и от чл.55 от НПК) каквито пожелае. За разлика от задължението, вменено на свидетелите да
говорят истината в наказателното производство (предвид възможната наказателна
отговорност по чл.
290 от НК), обясненията на подсъдимия, в които оспорва обвинението са както
основно средство за защита, така и доказателствено средство, чиято
доказателствена стойност се предопределя както от тяхната последователност и
логичност, така и от съответствието им с останалия приобщен доказателствен
материал, което не позволява достоверността им да се изключва априори (в т.с р.№ 685/2003 г. по н.д.№ 537/2003 г. І н.о.
и р.№ 491/2000 г. по н.д.№ 417/ 2000 г. ІІ н.о ВКС.).
Съдът кредитира и проведените разпознавания, тъй като разпознаването на лица е реализирано при изпълнение предписанията на
чл. 169-171 НПК. Те са проведени след подробни разпити на пострадалите досежно
обстоятелствата, при които са наблюдавали извършителите на престъпното
посегателство и за възприети от тях особености на физиката им и външния им
вид, позволяващи идентификация.
Характерът и механизмът
на причиняване на травматичните увреждания се установява в най-голяма степен от
заключението на назначената съдебно-медицинска експертиза и разясненията направени
от вещото лице в съдебно заседание.
По посочените съображения съдът прецени,
че следва да приеме описаната фактическа обстановка, върху която да изгради
своите правни изводи.
Въз основа на така установеното от
фактическа страна, съдът намира следното от правна страна:
По обвинението по чл.
131, ал. 1, т. 12 от НК:
От така възприетата по-горе фактическа
обстановка по несъмнен начин се установи, че подсъдимата И.П.Й. е осъществила
деяние, обективиращо престъпния състав състава на чл.
131, т. 12, вр. чл.
130, ал. 2 НК, за това, че на 18.06.2019
г. в гр.Варна, на публично място, причинила на А.Х.Г. лека телесна повреда
извън случаите на чл.128 от НК и чл.129 от НК, изразяваща се в контузия на лявата долно челюстна става лека
степен, което травматично увреждане е обусловило временно разстройство на
здравето, неопасно за живота, като телесната повреда е причинена по хулигански подбуди, поради което същата бе
оправдана за извършеното деяние по чл.130, ал.1 от НК.
От приетата по делото фактическа обстановка,
изведена въз основа на направения от съда доказателствен анализ, се установи,
че подсъдимата Й. *** е нанесла удар по главата
на св.Г.. Вследствие на което, на пострадалата са били причинени
следните травматични увреждания: контузия на лявата долно челюстна става лека
степен. Описаното механично увреждане е получено по общия механизъм на удар със
или върху твърд предмет и може да се получи по начина, описан от пострадалата –
удар с отворена длан в областта на лявата долночелюстна
става. В своята съвкупност това травматично увреждане е обусловило временно
разстройство на здравето неопасна за живота чл.130, ал.2 от НК.
Налице е и съставомерният
квалифициращ белег, деянието да е извършено по „хулигански подбуди“. Така
съобразно константната практика на ВКС /Решение № 264 от 26.06.2014 г. по н. д. № 361/2014 г. на ВКС, Решение 96/2017
по н. д 278/2017 на ВКС, Решение № 410/04.12.2013 по дело № 1479/2013 на ВКС,
НК, II н. о., Решение № 401/10 ноември 2014 г. на ВКС, Решение № 42/ 2014 г. по
н. д. № 2301/2014 г. на ВКС/ хулигански подбуди са налице, когато деецът
извършва посегателството срещу личността, движен от стремежа си да покаже явно
неуважение към обществото, пренебрежение към правилата на общежитието и
човешката личност. Тук се включват случаите, когато посегателството срещу
личността е извършено като реализация на стремежа дееца да демонстрира
собствената си правота, величие, превъзходство и виждания за обществена
справедливост, като вижданията за обществена справедливост се налагат не по
предвидения в закона ред. В действителност, не се установява личен мотив за
нанасянето на телесната повреда на пострадалата.
В настоящия случай хулиганските подбуди на
подсъдимата са извлечими от цялостното и поведение –
вследствие на непредпазливо деяние на пострадалата, същата предприема незабавни
действия по саморазправа, като независимо, че пострадалата не я е предизвикала
по никакъв начин, подсъдимата и нанася удар в областта на лицето, дърпа я за
косата. Всички тези действия на подсъдимата са извършени на публично място.
Водещата идея на подсъдимата при нанасянето на телесното увреждане е именно да
въздаде собствената си справедливост, не по законоустановения ред – чрез
сезиране на компетентните органи, а лично, чрез физическа саморазправа.
От друга страна с поведението си е
демонстрирала явно неуважение към обществото чрез нанасяне на удари на
пострадалата А.Г., в резултат на което и е причинила телесна повреда.
Следователно, не може да се приеме, че липсват хулигански подбуди при
извършване на престъплението, поради което не е налице и възможност /основание/
за изменение на обвинението в по-леко, без съществено изменение на
обстоятелствената му част, което би довело до по-лека наказуемост в рамките на
основния престъпен състав.
Неоснователно е възражението на защитата на
подсъдимата за несъставомерност на извършеното по т.
12 на чл. 131, ал. 1 от НК, като се твърди липсата на хулигански мотив при
причиняване на леката телесна повреда на пострадалата. Като правило
хулиганските подбуди предполагат отсъствие на лични отношения, на вражда,
завист и други между виновния и пострадалия. Следва да се отбележи обаче, че
"хулиганските подбуди" по смисъла на чл. 131, ал. 1, т. 12 от НК не са несъвместими с личния мотив, тяхното
съчетаване не само е възможно от психологическа гледна точка, но е свързано и с
евентуалния умисъл за престъпното хулиганство, който е възможен, вкл. според
даденото тълкуване с ППВС № 2/1974 г., т. 3 (в този смисъл вж. и ППВС № 2/1957
г., т. 19, Решение № 65/2010 г. на ВКС, I н. о., Решение № 441/2011 г. на ВКС,
I н. о. и Решение № 386 от 21.09.2011 г. на ВКС, І н. о.). В настоящия случай
не се събраха доказателства подс. Й. и пострадалата Г. да са се познавали и да
са имали каквито и да било отношения преди инцидента, за да е формиран личен
мотив у подсъдимата за нанасяне на побоя, изключващ хулигански подбуди.
Поведението на подсъдимата се характеризира с
демонстративно, арогантно и грубо отношение към св.Г., като с немотивираното си
непристойно поведение и отношение към личността и телесната неприкосновеност на
последната, подсъдимата е изразила явно неуважение към тези обществени
отношения, защитени от правния ред. В случая явното неуважение към обществото е
получило израз в открито високата степен на неуважение на личността на
пострадалата Г.. Хулиганският мотив като елемент от субективната страна на
деянието на подсъдимата се изразява в необяснима агресия, непредизвикана и
непровокирана по никакъв начин от пострадалата или от други лица. Явното
пренебрежително и демонстративно поведение на подсъдимата И.Й. над личността на
пострадалата обосновава наличието на хулиганските подбуди.
Неоснователни са и възраженията на защитата на подсъдимата,
че е извършила деянието си в състояние на силно раздразнение, предизвикано от
пострадалата с неправомерни действия и насочени към преквалифициране на
деянието му по чл.
132, ал. 1 от НК. Дори и към момента на извършване на деянието подсъдимата
да е била в състояние на раздразнение, настоящият съдебен състав счита, че
същото не покрива психиатричното понятие „физиологичен афект“ или правното
понятие "силно раздразнено състояние". Проследени хронологично
действията на подсъдимата подкрепят този извод. Предизвиканото от пострадалата
ПТП е подразнило подсъдимата, но не до такава степен, че
същата да действа единствено под влияние на емоциите си. При това състояние (на
обикновено раздразнение) деецът може спокойно да разсъждава, да ръководи
постъпките си и да взема правилни решения, докато при силното раздразнено
състояние (физиологичен афект), правилната психическа и волева дейност на дееца
е до голяма степен ограничена, поради което той, макар че запазва вменяемостта
си, т.е. разбира свойството и значението на извършеното и може да ръководи
постъпките си, не може да овладява чувствата и волята си напълно и под тяхното
въздействие взема решението да извърши деянието си (в този смисъл са Решение №
58/1979 г. на ВКС, II н. о., Решение № 281/1970 г. на ВКС, II н. о, Решение №
858/1973 г. на ВКС, II н. о.). Това състояние се характеризира с внезапно
възникване, като същото е непрекъснато до извършване на самото престъпление.
Поводът за възникване на афекта у дееца е неправомерно поведение на пострадалата,
което може да се изрази в насилие, тежка обида или клевета или друго тежко противозаконно
действие, от което са настъпили или могат да настъпят тежки последици за дееца
или неговите близки. Същевременно поведението на дееца следва да е пряк и
непосредствен отговор на поведението на пострадалия.
Приетите за установени факти на извършеното
от подсъдимата нападение спрямо св. А.Г., категорично сочат на липса на
предходно неправомерно поведение на пострадалия във визираните в чл.
132, ал. 1 от НК хипотези, от естество да предизвикат „физиологичен афект“.
Не се констатират и прояви на подсъдимата, индициращи
на изискуемото се в кумулативна даденост състояние на силно раздразнение
(внезапно настъпващо и бурно, стремително протичащо интензивно чувство, носещо характеристиките
на емоционално избухване, възникнало под въздействие на външни фактори и
заемащо господстващо положение в съзнанието на дееца), доказано по надлежен
начин.
От
заключението на вещите лица, изготвили комплексна съдебно-психиатрична и психологична
експертиза се дава категоричен отговор
на поставения въпрос: „Била ли е осв. /подсъдимата/ И.Й.
в състояние на афект или силно раздразнение, причинено от поведението на
пострадалата А.Г. от предизвиканото ПТП? Вещите лица категорично заявяват, че
подсъдимата И.Й. не е била в състояние на афект или силно раздразнение от
поведението на пострадалата А.Г. от предизвиканото ПТП, тъй като в хода на психологичното и психиатричното
освидетелстване не са оформени трите фази, характерни за физиологичния афект.
Случилото се е било израз на „реактивна агресивност“, било е повече спонтанен
акт, но е и физиологичен афект.
От обективна страна посредством действията
си, изразяващи се в нанасяне на удари с ръка на пострадалата А.Г.,
подсъдимата И.Й. несъмнено е засегнала
организма и. В резултат на тези активни действия, пострадалата е получила увреждания на здравето.
От субективна страна деянието е извършено
виновно, при пряк умисъл от подсъдимата, обективиран
изцяло в действията и. Мотивирана изцяло от хулигански подбуди, чрез активните
си действия по нанасяне на удари по лицето на пострадалата, скубане на косата и
свалянето и на земята подсъдимата И.Й. несъмнено е съзнавала обществено опасния
характер на извършваното. Предвиждала е вероятното настъпване на неговите
обществено опасни последици, т.е., че в резултат на тези удари ще бъдат
засегнати здравето и телесната неприкосновеност на пострадалата, като във
волево отношение е целяла да предизвика именно настъпването на увреждането.
Съдът прие, че в конкретната ситуация действията на подсъдимата се основават
именно на този изцяло хулигански умисъл, който именно предполага отсъствие на
предхождащи лични отношения между подсъдима и пострадала. Именно поради това
хулиганските действия често изглеждат като необясними или пък като неадекватни
ответни действия.
Събраните по делото доказателства сочат, че
хулиганският мотив като елемент от субективната страна на деянието се изразява
в стремежа на подсъдимата И.Й. да прояви своето явно и грубо неуважение към
обществото и в частност да противопостави себе си на обществото, на неговите
правила, да прояви груба сила, гаврене и издевателство над личността и други
подобни действия, които именно се установиха в поведението на подсъдимата на
инкриминираната дата и място.
По вида и размера на наказанието:
За
деянието, извършено от подс. И.Й. законът предвижда наказание „лишаване от
свобода“ до една година или „пробация“, като предвид обстоятелството, че от
деянието не са настъпили имуществени вреди, подлежащи на възстановяване,
подсъдимата не е осъждана и не е била освобождавана от наказателна отговорност
по реда на раздел ІV, глава осма от НК, съдът намери, че в случая са налице
законовите предпоставки същата да бъде освободена от наказателна отговорност с
налагане на административно наказание, съобразно предписанието на разпоредбата
на чл. 78а. НК.
При
определяне на конкретния размер на административно наказание, което следва да
се наложи на И.Й., съдът отчете безспорно смекчаващите отговорността и
обстоятелства, младата и възраст,
трудовата и ангажираност, което го мотивира да прецени, че на подсъдимата Й.
следва да бъде наложено административно наказание „глоба“ в размер към минималния,
предвиден в закона, а именно - 1 000.00 лева
/хиляда / лева.
Съдът
прие, че в случая този размер на административна санкция е необходим, за да се
покаже на подсъдимата, че поведението и е не само социално неприемливо, но и в
огромната си степен сериозно морално укоримо, тъй
като на първо място засяга личността на гражданите, която е неприкосновена, а
на следващо е проява на агресия от страна на лице, на което обществото е
възложило по дефиниция правоохранителни функции и
което е длъжно да демонстрира уважение към човешката личност.
На основание чл.
189, ал.3 НПК съдът осъди подсъдимата
И.Й. да заплати направените по делото разноски в размер на 242.40 лв. в полза на ОД
МВР – Варна, както и сумата от 537.00 /петстотин тридесет и седем/ лева в полза на Районен съд – Варна.
В този смисъл е произнесена присъдата.
СЪДИЯ
при ВРС: