М О Т И В И
към Присъда № 85 от 13.11.2017 г.
по НОХД № 1213/17 г.
Производството е по реда на чл. 370 и сл. от НПК.
Обвинението срещу подс. И.Й.Д. е по чл. 196, ал. 1, т. 2 вр. с чл.
195, ал. 1, т.3 във вр. с чл. 194, ал. 1 във вр. с чл. 29, ал. 1, б. „а“ и б.
„б“ от НК за това, че на 10.08.2017 г. в с. Д., общ. Г. чрез разрушаване на
прегради, здраво направени за защита на имот, е отнел чужди движими вещи на
обща стойност 7394,50 лв. от владението на В.Л.В. ***, без негово съгласие с
намерение противозаконно да ги присвои, като деянието е извършено в условията
на опасен рецидив.
Подсъдимият в с.з. изцяло признава
фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като се
съгласява да не се събират доказателства за тези факти.
Защитникът му адв. Н. Г. пледира за
постановяване на минимално наказание.
Представителят на РП Казанлък в с.з.
поддържа обвинението и предлага наказание от осем години лишаване от свобода.
Предявен е граждански иск от В.Л.В.
против подс. И.Й.Д. за причинените му имуществени вреди в размер на 3555,45
лв., ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането 10.08.2017 г.,
както и за направените по делото разноски. Искът бе приет от съда за съвместно
разглеждане, като пострадалият бе конституиран като граждански ищец и частен
обвинител в процеса.
Повереникът му адв. В. в с.з.
поддържа гражданския иск и обвинението.
На осн. чл. 373, ал. 3 от НПК съдът
приема за установени обстоятелствата, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт, а именно:
Св. В.Л.В. е
земеделски производител. Притежава къща с двор в с. Д., общ. Г. където отглежда
около 50 животни – крави и телета. За тях се грижил подс. И.Й.Д.. Подс. Й. живеел в двора на имота в отделна къща, заедно с
приятелката си св. С. Д.. На 10.08.2017 г. сутринта св. В. заключил къщата в
която живеел и заедно със семейството си заминал на почивка за няколко дни,
като оставил подс. Д. да се грижи за животните. На същата дата около 16. 00
часа подс. Д. решил да влезе в къщата обитавана от св. В. и семейството му и да
отнеме пари и вещи. Счупил прозореца, който бил близо до входната врата и
влязъл в къщата през него. В една от стаите имало гардероб, в който св. В.
съхранявал в хартиени пликове парична сума във валута - 1400 британски паунда и 7500 турски лири, които следвало да послужат за
лечение на съпругата му. Подсъдимият взел парите. В гардероба имало и бижута -
златен синджир с маса 3 г, комплект сребърни обеци с камъчета м. „Сваровски", един чифт обеци от сив метал с черни
топчета, чифт обеци от сив метал с кръгла форма, чифт обеци с черни и бели
украшения и 2 бр. колиета от сив метал, които също станали обект на отнемане. В
друга стая на дИ. имало чантичка със паричната сума
от 420 лева, която също отнел. От различни стаи взел и мобилни телефони - 2 бр.
мобилни телефона м. „Нокия" и мобилен телефон м.
„Хуавей".
По посочения
по-горе начин подс. Д. отнел следните пари и вещи: сумата от 1400 британски паунда, 7500 турски лири, 420 лева, 2 бр. мобилни телефона
м. „Нокия", мобилен телефон м. „Хуавей", златен синджир с маса 3 г, комплект сребърни
обеци с камъчета м. „Сваровски", чифт обеци от сив
метал с черни топчета, чифт обеци от сив метал с кръгла форма, чифт обеци с
черни и бели украшения и 2 бр. колиета от сив метал. След като извършил
кражбата, подсъдимият обяснил на св. Димитрова какво е направил и за
намерението си да напусне мястото. Двамата прибрали животните в обора, след
което напуснали имота на св. В.. Около 18.00 ч. подсъдимият и св. Димитрова
тръгнали пеша за гр. Н., като взели със себе си отнетите пари и вещи. Около
21.00-21.30 ч. св. С. И. от гр. Н. бил в центъра на града с личния си автомобил
м. “Опел Вектра“. При него дошли подс. Д. и св. С.Д.и
поискали да ги закара до гр. Нова Загора. Договорили се пътуването да се
осъществи още същата вечер и да струва 4 0лв. Докато пътували подсъдимият се
представил на св. И. като „И.“. Оставил подсъдимият и св. Д. на бензиностанция
в гр. Н. З., като по време на плащането на уговорените 40 лв. св. И. забелязал,
че подсъдимият носи в себе си голяма парична сума. Подсъдимият и свидетелката
отишли пеша до гарата и в 04.00 ч. на 11.08.2017 г. отпътували за гр. Б.. Те
наели квартира в гр. Б., кв. „И.“ като предплатили до 18.08.2017 г. На
следващия ден решили да отидат в гр. О., където работела майката на подс. Д..
За целта обменили отнетата валута - британски паунда
и турски лири. След това наели такси, което срещу сумата от 80 лв. ги закарало
до гр. О. Мобилните телефони подсъдимият забравил в квартирата в гр. Б..
Двамата нощували в гр. О. и изразходвали част от отнетите пари. На 12.08.2017
г. подс. Д. бил задържан от Полицията.
На 11.08.2017 г.
около 18.30 ч. по телефона на св. В. му се обадил негов съсед – Д. Ж. и му
съобщил, че животните не са пуснати от обора и вероятно нещо нередно се е
случило. Св. В. се опитал да се свържи с подсъдимия, но телефона му давал
свободно.
С протокол за
доброволно предаване от 12. 08. 2017 г. подс. Д. е предал сумата от 3769.05 лв.
, които срещу разписка са били върнати на св. В.В..
Със същия протокол за доброволно предаване от 12.08.2017 г. подс. Д. е предал
златен синджир с маса 3 г, комплект сребърни обеци с камъчета м. „Сваровски", чифт обеци от сив метал с черни топчета,
чифт обеци от сив метал с кръгла форма, чифт обеци с черни и бели украшения и 2
бр. колиета от сив метал срещу разписка са върнати на пострадалия св. В. В..
Видно от
заключението на назначената съдебно-оценъчна експертиза стойността на
противозаконно отнетите от Д. вещи е на обща стойност 418 лв.
Съгласно справка на курсовете на български
лев към отделни чуждестранни валути, валидни към 10.08.2017 г. курса към лева
на сумата от 1400 британски паунда и 7500 турски лири
възлиза общо на 6556,50 лв.
Описаната
фактическа обстановка се установява от направеното самопризнание, което
кореспондира на показанията на свидетелите В.В., С. Д., С. И.,
на писмените документи – протокол за оглед на местопроизшествие, протокол за
доброволно предаване, разписка, както на експертното заключение на съдебнооценъчната експертиза.
Имайки
предвид установената фактическа обстановка подсъдимият е осъществил от
обективна и субективна страна престъпния състав на чл. 196, ал. 1, т. 2 вр. с чл.
195, ал. 1, т. 3 във вр. с чл. 194, ал. 1 във вр. с чл. 29, ал. 1, б. „а“ и б.
„б“ от НК.
Подсъдимият е осъществил
изпълнителното деяние „отнемане“ в двете му части – прекратил е фактическата
власт на собственика върху вещите предмет на престъплението и е установил своя
трайна фактическа власт като е имал възможност да се разпореди с тях както
намери за добре.
При осъществяване на деянието подс. Д.
е ползвал взломния способ по см. на чл. 195, ал. 1, т. 3 от НК, като чрез
счупване на стъкло е проникнал в къщата на пострадалия.
Подсъдимият е многократно осъждан за
тежки умишлени престъпления с наказание над една година лишаване от свобода. С присъда по НОХД № 425/11 г. на РС Раднево, влязла в
сила на 19.11.2011 г. , подс. Д. е бил осъден на наказание ЛОС в размер 4
години, изтърпяно на 03.02.2014 г. С присъда по НОХД № 867/2015 г. на РС Ямбол,
влязла в сила на 16.11.2015 г. подс. Д. е бил осъден на наказание ЛОС в размер
7 месеца, изтърпяно на 29.07.2016 г. Предвид тези осъждания съдът приема, че
настоящата му престъпна дейност е извършена в условията на опасен рецидив по
чл. 29 ал. 1 б. “а“ и б. ”б” от НК, тъй като съгл. чл. 30 ал. 1 от НК не са
изтекли пет години от изтърпяване на наказанието по предходни присъди.
От обективираните действия на подсъдимия следва извода,
че към момента на извършване на деянието е действал с пряк умисъл. Подсъдимият
е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е
общественоопасните последици и е искал настъпването им. Подсъдимият е знаел и
съзнавал, че отнема чужди движими вещи, за което няма съгласието на собственика
им. Съзнавал и квалифициращите елементи, принадлежащи към състава на
престъплението.
Имайки предвид изложените дотук мотиви, съдът намира, че
подс. Д. следва да бъде признат за виновен и наказан.
При определяне вида и размера на наказанието съдът приема
като смекчаващи вината обстоятелства изразеното критично отношение и частичното
възстановяване на вредите, а като отегчаващи вината обстоятелства следва да се
приемат обремененото съдебно минало извън осъжданията обуславящи
квалифицирането на деянието като опасен рецидив, за които не е била настъпила
реабилитация, високата стойност на отнетите вещи и лошите характеристични
данни.
На подс. Д. следва да се наложи наказание при баланс на
смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, като целите на чл. 36 от НК биха
могли да бъдат постигнати при наказание в размер на 6 години лишаване от
свобода.
На осн. чл. 58а, ал. 1 от НК определеното наказание
следва да се намали до размер от четири години лишаване от свобода, което
следва да се изтърпи при строг режим в затвор.
На осн. чл. 59, ал. 1, т. 1 от НК следва да се приспадне предварителното
задържане на подсъдимия с актове на съда и РП.
Деянието осъществява фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД,
поради което предявеният граждански иск се явява основателен и доказан в размер
на 3555,45 лв. по отношение вещите и парите, които са били предмет на отнемане,
но не са били възстановени на пострадалия. Върху тази сума подсъдимият дължи
законната лихва, считано от 10.08.2017 г., както и разноски за адвокат в размер
на 400 лв.
На осн. чл. 189, ал. 3 от НПК направените по делото
разноски за изготвяне на оценителна експертиза в размер на 38,64 лв. следва да
се заплатят по сметка на ОДМВР Казанлък, а на РС Казанлък подс. Д. следва да
заплати държавна такса в размер на 142,22 лв. върху размера на уважения иск.
Водим от горните мотиви съдът постанови присъдата си.
Районен
съдия,