МОТИВИ към ПРИСЪДА № 10 от 19.03.2015 г. по НОХД № 38/2015 г. на РС-Раднево, наказателен състав
Районна
прокуратура - Раднево е внесла обвинителен акт по досъдебно производство №
11/2015 г. по описа на РУ „Полиция” – гр. Раднево, пр. пр. № 35/2015 г. по описа на РП-Раднево срещу И.Д.Д. за престъпление по
чл. 196, ал. 1, т. 1 НК във вр. чл. 194, ал. 1 НК във вр. чл. 29, ал. 1, б. „а” НК – за това, че на 13.01.2015 г. в гр. Раднево, отнел чужди движими вещи: 1
бр. портфейл от естествена кожа, 2 бр. дебитни карти „виза електрон” и
„мастеркард” на банка ДСК, 1 бр. лична карта, 1 бр. лаптоп „Леново R400”, 1 бр. фотоапарат „Никон COOLPIX
S2700”, 1 бр. банкнота от 20 евро и сумата от 397 лв., всичко на обща
стойност 821,12 лв. от владението на П.И.С. ***, без негово съгласие, с
намерението противозаконно да ги присвои – кражба, извършена при условията на
опасен рецидив.
При
наличие на предпоставките за това, съдът е разгледал производството по реда на глава 27-ма от НПК.
В съдебно заседание представителят на РП-Раднево поддържа повдигнатото
обвинение.
Смята, че от събраните в хода на съдебното следствие доказателствени материали
се установява по несъмнен начин, че подсъдимият е извършил престъплението, за което му е повдигнато обвинение.
Пледира на подсъдимия да бъде наложено наказание лишаване от свобода за срок от
3 години, което
на основание чл. 58а, ал. 1 НК да бъде намалено с една трета, т.е. да му бъде
наложено наказание от 2 години лишаване от свобода, което да изтърпи ефективно
при първоначален строг режим в затвор. Счита, че на основание чл. 59 НК следва да се зачете
времето, през което подсъдимият е бил с мярка за неотклонение „Задържане под
стража”, считано от 15.01.2015 г. до влизане на присъдата в сила, а веществените
доказателства да бъдат върнати на собственика им.
Защитата пледира,
че подсъдимият признава вината си от самото начало на процеса и признава
фактите и обстоятелствата по обвинителния акт. По отношение на наказанието се
разграничава от предложението на прокурора, като счита, че следва да се наложи
на подсъдимия наказание на минимума, предвиден в чл. 196, ал. 1, т. 1 НК, а
именно 2 години лишаване от свобода, което на основание чл. 58а НК се намали с
една трета. Счита, че при определяне на наказанието не може да се взема предвид
съдебното минало на подсъдимия, тъй като същото е отчетено от законодателя при
квалифициращия състав на кражбата за опасен рецидив. Същевременно изтъква като
смекчаващи вината обстоятелства признанието на вината, начинът на извършване на
кражбата, размерът на вредите и възстановената част от тях.
Подсъдимият И.Д.Д. в хода на съдебното следствие
заявява, че признава вината си, както и фактите и обстоятелствата в
обстоятелствената част на обвинителния акт, изразява съжаление за извършеното
деяние.
В последната си дума
подсъдимият моли да му бъде наложено по-леко наказание.
Съдът, след като прецени
събраните по делото доказателства и взе предвид становищата и възраженията на
страните, намира за установено следното от фактическа страна:
Подсъдимият И.Д.Д.
е роден на *** ***, с
постоянен адрес гр. Казанлък, местност „Казмера” № 1,
към настоящия момент приведен в Затвора гр. Стара Загора, българин, български
гражданин, с основно образование, женен, ЕГН **********, многократно осъждан. За същия по делото е приложена недобра характеристична справка, от която е
видно, че 11 пъти е установяван като извършител на престъпления от
общ характер, има 5 криминалистични регистрации, безработен е и няма постоянни
доходи, употребява алкохол, дружи с криминално проявени лица и такива от
криминалния контингент.
От
приложената справка за съдимост на подсъдимия Д. е видно, че е многократно
осъждан, както следва:
1.
С присъда от 21.08.1997 г. по НОХД № 330/1997 г. на
Военен съд – Пловдив, за извършено на 13.03.1997 г. престъпление по чл. 195,
ал. 1, т. 5 НК НК.
2.
С присъда от 21.10.1998 г. по НОХД № 716/1997 г. на
РС-Казанлък, за извършено на 03.01.1996 г. престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 4
и т. 5 НК.
3.
По НОХД № 688/1996 г. на РС-Казанлък е признат за виновен
за извършено на 14.02.1996 г. престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 3 и т. 5 НК.
4.
С присъда от 21.01.2003 г. по НОХД № 706/2012 г. на
ОС-Стара Загора, за извършено на 15.06.2002 г. престъпление по чл. 124, ал. 1,
предл. 1 НК.
5.
С присъда от 16.11.2004 г. по НОХД № 386/2004 г. на
РС-Казанлък, за извършено от пролетта на 2002 г. до 01.07.2002 г. престъпление
по чл. 339, ал. 1 НК.
6.
С присъда от 02.07.2010 г. по НОХД № 165/2010 г. на
РС-Раднево, за извършено на 25/26.02.2010 г. престъпление по чл. 196, ал. 1, т.
1 във вр. чл. 194, ал. 1 НК във вр. чл. 29, ал. 1, б. „а” и б. „б” НК.
7.
С присъда от 12.07.2010 г. по НОХД № 177/2010 г. на
РС-Раднево, за извършено на 23/24.02.2010 г. престъпление по чл. 196, ал. 1, т.
2 във вр. чл. 195, ал. 1, т. 3, т. 4 и т. 5 във вр. чл. 194, ал. 1 НК.
8.
Със споразумение от 04.11.2010 г. по НОХД № 265/2010 г.
на РС-Харманли, за извършено в периода от 16.01.2010 г. до 06.02.2010 г.
престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 2 във вр. чл. 195, ал. 1, т. 3 и т. 5 във
вр. чл. 194, ал. 1 НК във вр. чл. 26, ал. 1 и чл. 29, ал. 1, б. „а” НК.
9.
Със споразумение от 30.11.2010 г. по НОХД № 309/2010 г.
на РС-Раднево, за извършено на 24.02.2010 г. престъпление по чл. 196, ал. 1, т.
2 във вр. чл. 195, ал. 1, т. 4 и т. 5 във вр. чл. 194, ал. 1 НК във вр. чл. 29,
ал. 1, б. „а” НК.
10.
С присъда от 06.07.2011 г. по НОХД № 1111/2011 г. на
РС-Стара Загора, за извършено на 09/10.05.2010 г. престъпление по чл. 196, ал.
1, т. 2 във вр. чл. 195, ал. 1, т. 3 и т. 5 във вр. чл. 194, ал. 1 НК във вр.
чл. 29, ал. 1, б. „а” НК.
Относно
извършеното от подсъдимия Д. деяние, съдът намира следното:
Подсъдимият
Д. ***, като около седмица преди 13.01.2015 г. дошъл в гр. Раднево на гости при
свои роднини от кв. „Кантона”. На 12.01.2015 г. към 18.00 часа, подсъдимият Д.
отишъл с приятели да се почерпят в кафе-ресторант „Ванеса”. Измежду приятелите
бил св. Господин Сашев И., а в заведението подсъдимият се запознал със св.
Диана Русева Дикова. Около 2.00 часа през нощта, на 13.01.2015 г., подсъдимият Д.
със св. И. и Дикова си тръгнали от заведението и отишли в дома на последната в
гр. Раднево, ул. „Г.Димитров” № 5. От апартамента подсъдимият Д. си тръгнал
заедно със св. И. около 4.00 часа и като се прибрали в кв. „Кантона” се
разделили. Тогава подсъдимият установил, че си е забравил мобилния телефон в
дома на св. Дикова, отишъл да извика И., за да отидат да го вземат, но
последният му отказал да го придружи. Затова подсъдимият Д. тръгнал самичък към
апартамента на св. Дикова. Успял да намери входа на жилищния блок, но вместо на
първия етаж се качил на втория, където непосредствено над апартамента на св.
Дикова живял пострадалия П.И.С.. Тъй като същата вечер пострадалия С. забравил
да заключи вратата на апартамента си, Д. безпрепятствено влезнал в апартамента,
но влизайки в кухнята установил, че е объркал апартамента. Вместо да го
напусне, подсъдимият Д. решил да открадне намиращите се на масата черен кожен
портфейл от естествена кожа със сумата от 397 лв., 20 евро, 2 бр. дебитни карти
„виза електрон” и „мастеркард” на банка ДСК и 1 бр. лична карта, 1 бр. лаптоп
„Леново R400” и 1 бр. фотоапарат „Никон COOLPIX S2700”. Преди да напусне апартамента, подсъдимият Д.
забравил на масата в кухнята бутилка със студен чай „Nestea”
от 500 мл., която носел със себе си. След
като си тръгнал с откраднатите вещи от дома на пострадалия С., подсъдимият се
прибрал в къщата на братовчед си в кв. „Кантона”, извадил от портфейла
паричните суми от 397 лв. и 20 евро, а портфейлът с намиращите се в него лична
карта и 2 бр. дебитни карти изгорил в печката. След това отишъл на автогарата,
където се качил на микробус за гр. Гълъбово, а от там с такси се придвижил до
гр. Стара Загора. Купил си билет за Германия и отишъл в кв. „Лозенец”, за да
продаде откраднатите вещи. Подсъдимият продал лаптопа на св. Кямил Алексиев за
сумата от 35 лв., а фотоапарата на св. Ахмет Юсеинов за сумата от 20 лв.
На
откритата в апартамента на пострадалия бутилка студен чай „Nestea”, намерена на местопрестъплението, е установена
дактилоскопна следа съвпадаща с папиларните линии на левия среден пръст на
пострадалия Д..
Общата стойност на отнетите от подсъдимия вещи и парични
суми възлиза в размер на 821,12 лв.
Изложената фактическа обстановка
се установява по несъмнен начин от: извършения оглед на местопроизшествие и направените
фотоснимки /л.2-л.7/; билети до гр. София и до Германия /л.15/; протоколи за
доброволно предаване /л.16-л.18/; гаранционни карти /л.20-л.21/; обясненията на
подсъдимия /л.38/; показанията на свидетелите /л.50-л.57/; характеристични
справки /л.43-л.44/; заключение на СОЕ /л.59-л.63/; заключение на
дактилоскопната експертиза /л.69-л.74/; свидетелство за съдимост и декларация за
имотно състояние.
Изложената фактическа обстановка води до правния извод, че подсъдимият И.Д.Д. е осъществил от
обективна и субективна страна престъплението по чл. 196, ал. 1, т. 1 НК във вр. чл. 194, ал. 1 НК във вр. чл. 29, ал. 1, б.
„а” НК.
От
обективна страна на 13.01.2015 г. подсъдимият е отнел описаните движими вещи от
владението на пострадалия П.И.С., без неговото съгласие и с намерението
противозаконно да ги присвои. С напускане на жилището на С. подсъдимият е
установил фактическа власт върху отнетите вещи, с което престъплението се счита
за довършено. Деянието подсъдимият Д. е извършил след като е бил осъден с
влязла в сила присъда № 136/06.07.2011 г. по НОХД № 1111/2011 г. на РС-Стара
Загора на наказание 3 години лишаване от свобода, чието изпълнение не е
отложено по чл. 66 НК, поради което същото представлява извършено при условията
на опасен рецидив по чл. 29, ал. 1, б. „а” НК. От субективна страна подсъдимият
Д. е действал виновно, при форма на вината пряк умисъл. Интелектуалният момент
на умисъла е включвал представите, че отнема чужди движими вещи от владението
на собственика им и без неговото съгласие. Подсъдимият е предвиждал последиците, които ще настъпят от
собственото му поведение. Наред с това интелектуалният момент
на умисъла е включвал съзнание за
общественоопасния характер на деянието. Във волево отношение, подсъдимият е желал отнемането на движимите
вещи, знаейки че са чужда собственост.
По изложените съображения съдът
призна подсъдимия И.Д.Д. за виновен в извършване на престъплението по чл. 196, ал. 1, т. 1 НК във вр. чл. 194, ал. 1 НК във вр. чл. 29, ал. 1, б.
„а” НК.
Тъй
като производството се проведе по реда на глава 27 НПК, следва да се определи
наказание при условията на чл. 58а НК, тъй като съдът намира, че не са налице изключителни или
многобройни смекчаващи обстоятелства, поради което не следва да намери
приложение разпоредбата на чл. 55 НК във вр. чл. 58а, ал. 4 НК.
Разпоредбата
на чл. 58а НК е създадена предвид необходимостта да се постигне справедливост и
да се избегне известният дисбаланс между тежестта на престъплението и
наложеното наказание, когато производството се е развило по реда на чл. 371, т.
2 НПК, т.е. когато подсъдимият е признал фактите, изложени в обстоятелствената
част на обвинителния акт.
Разпоредбата
на чл. 196, ал. 1, т. 1 НК предвижда наказание лишаване от свобода от 2 години
до 10 години, в която рамка следва да се индивидуализира наказанието на подсъдимия.
За да определи наказанието на
подсъдимия, съдът взе предвид степента на обществената опасност на извършеното
деяние и на дееца, подбудите за извършване на деянието и другите смекчаващи
и отегчаващи вината обстоятелства, както и характеристичните данни за подсъдимия.
Безспорно
като отегчаващи отговорността обстоятелства са предишните осъждания на дееца,
за които не е настъпила реабилитация и които не се отразяват на правната
квалификация на деянието, т.е. тези, които надхвърлят минимално изискуемото от
закона, за да е налице опасен рецидив /в този смисъл е решение по НОХД 189/1994
г. на І НО/. В същото решение е посочено, че проявлението на същите
обстоятелства над необходимото за съответната квалификация се отчита при
определяне на наказанието, поради което онези осъждания, които не оказват
влияние върху правната квалификация на деянието са отегчаващи отговорността
обстоятелства. Доколкото за правната квалификация на деянието като опасен
рецидив по чл. 29, ал. 1, б. „а” НК е необходимо осъждането на подсъдимия
единствено с присъда № 136/06.07.2011 г. по НОХД № 1111/2011 г. на РС-Стара
Загора, то следва останалите осъждания да се отчетат като отегчаващи вината
обстоятелства. В тази връзка следва да се отбележи, че подсъдимият е
многократно осъждан за извършени кражби /7 пъти извън последното осъждане/, от
които последните четири осъждания са за кражби при условията на опасен рецидив.
Следва да се отчете и съдебното минало на подсъдимия досежно осъжданията му с присъда
от 21.01.2003 г. по НОХД № 706/2012 г. на ОС-Стара Загора, за извършено на
15.06.2002 г. престъпление по чл. 124, ал. 1, предл. 1 НК и с присъда от
16.11.2004 г. по НОХД № 386/2004 г. на РС-Казанлък, за извършено от пролетта на
2002 г. до 01.07.2002 г. престъпление по чл. 339, ал. 1 НК. Обществената
опасност на дееца е висока не само с оглед на осъществяваната разностранна
престъпна дейност, но и с оглед на извършените многобройни кражби през 2010 г.,
за което е постъпил в затвора за изпълнение на наложените му наказания и е
освободен на 17.01.2014 г. /виж справката за съдимост/, а наложените наказания
не са оказали нужния превъзпитаващ ефект върху подсъдимия.
Съгласно постановките в т.7 на ТР №
1/2009 г. на ОСНК на ВКС при определяне на наказанието съгласно правилата на
чл. 373, ал. 2 НПК, признанието по чл. 371, т. 2 НПК не следва да се третира като
допълнително смекчаващо отговорността обстоятелство, освен ако съставлява
елемент на цялостно, обективно проявено при досъдебното разследване процесуално
поведение, спомогнало за своевременно разкриване на престъплението и неговия
извършител. В този смисъл с оглед признаване от подсъдимия на вината си по
време на цялостното разследване в досъдебното производство, следва същото да се
отчете като смекчаващо отговорността обстоятелство.
Смекчаващи обстоятелства са и ниската
стойност на предмета на посегателство и частичното му възстановяване /решение
по НОХД № 1102-2006 на І н.о./. В практиката на ВС и ВКС като смекчаващи
обстоятелства са третирани възстановяването на причинените вреди, когато това
не е основание за приложение на привилегирован състав. В тази връзка следва да
се посочи, че в обвинителния акт е посочено, че са останали невъзстановени щети
в размер на 501,62 лв. от общия размер на вредата от 821,12 лв., но същото не е
част от обстоятелствената част на обвинителния акт. В обстоятелствената част е
посочено, че общият размер на вредите е в размер на 821,12 лв., като с два
протокола за предаване на движими вещи от 15.01.2015 г. отнетите лаптоп и
фотоапарат са предадени от трети лица Ахмет Юсеинов и Кямил Алексиев на
разследващите органи след проведеното разследване, които с разписка от
16.01.2015 г. са предадени на собственика им – пострадалия С.. Не може да се
третира стойността на фотоапарата и лаптопа като възстановяване на щетите от
подсъдимия, тъй като са върнати на собственика им след проведеното разследване.
В този смисъл вредата е в размер на две и половина минимални работни заплати за
страната /към датата на извършване на деянието е МРЗ е в размер на 360 лв. –
ПМС № 419 от 17.12.2014 г./ и не следва да се третира като смекчаващо отговорността
обстоятелство, в какъвто смисъл са изявленията на защитата.
Съдът не споделя аргументите на
защитата, че начинът на извършване на престъплението следва да се отчете като
смекчаващо отговорността обстоятелство, тъй като подсъдимият „по един комичен
начин е попаднал в този апартамент”. Мотивът за извършване на кражбата следва
да се разграничава от начина, по който подсъдимият е попаднал на
местопроизшествието. Дори и да се приеме, че подсъдимият случайно е попаднал в
апартамента на пострадалия, то по никакъв начин не оправдава подсъдимия и не
изключва мотива за извършване на кражбата – користни намерения.
При така посочените смекчаващи и
отегчаващи вината обстоятелства, при лек превес на смекчаващите, съдът намира,
че на подсъдимия следва да се определи наказание над предвидения в закона
минимум от 2 години лишаване от свобода. Като постигащо целите по чл. 36 НК
съдът намира, че на подсъдимия следва се наложи наказание от 3 години лишаване
от свобода, което на основание чл. 58а, ал. 1 НК следва да се намали с 1/3 и
като краен резултат на подсъдимия да се наложи наказание 2 години лишаване от
свобода. Съгласно чл. 60, ал. 1 и чл. 61, т. 2 ЗИНЗС следва наложеното
наказание да се търпи при първоначален строг режим в затвор.
На основание чл. 59, ал. 1 НК следва да
се приспадне от наложеното наказание времето, през което подсъдимият е бил с
МНО „Задържане под стража” за периода от 15.01.2015 г. до влизане в сила на
присъдата.
Приложените по делото веществени
доказателства – телефонен апарат марка Самсунг с ИМЕИ 354726/04/612196/0 в
комплект със СИМ карта да се върнат на собственика им, след отпадане на нуждата
от тях.
На основание чл. 53 НК следва да се
отнемат в полза на Държавата приложените по делото веществени доказателства – 1
бр. ПВЦ бутилка от студен чай „Nestea” от 500 мл., което да бъде унищожено след отпадане нуждата от него.
Следва на основание чл. 189 НПК
подсъдимият Д. да бъде осъден да заплати на Държавата по сметка на ОД на МВР –
Стара Загора направените разноски по досъдебното производство в размер на 89,37
лв. за възнаграждения за вещите лица по СОЕ и дактилоскопната експертиза.
Така мотивиран
съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: