Р Е Ш
Е Н И Е
№ 26004, 26.01.2021 год.,гр.Търговище
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Районен съд- Търговище, седми състав, в
публично заседание на осемнадесети януари две хиляди двадесет и първа година в
следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : БОРЯНА ПЕТРОВА
Секретар : Михаил
Пенчев
като
разгледа докладваното от Председателя гр.д. № 140 по описа за 2020 год. на ТРС,
за да се произнесе,взе предвид следното:
Предявен е иск,с правно основание
чл.422 от ГПК във вр. с чл.415 от ГПК, чл.79 и чл.86 от ЗЗД .
Ищецът твърди в исковата си молба, че
на 24.04.2015г. между „БТК“ ЕАД и С.Г.С. е сключен Договор №
610702837024042015- 33562393, по силата на който са предоставени мобилни услуги
номер ********** и мобилен апарат с абонаментен план. Срокът на договора е 24
месеца, като същият е влязъл в сила в деня на подписването му. Страните са
подписали и приложение №1 към Договор № 610702837024042015- 33562393, с което
са договорени условията за лизинг на устройство. На 09.10.2015г. между „БТК“
ЕАД и С.Г.С. е сключен друг Договор № 610702837009102015-34985204, по силата на
който са предоставени мобилни услуги три номера абонаментен план „Комбинирай и
пести”. Срокът на договора е 24 месеца, като същият влязъл в сила в деня на
подписването му. Твърди, че ответницата не е погасила задължения към доставчика
на мобилни услуги, за които са издадени фактури на обща стойност 356.63 лв.
Поради забавата си, дължи и обезщетение за това, което е в размер на 120.59 лв.
Поради неизпълнение на задълженията на ответницата на 16.10.2018г. кредиторът „Българска
телекомуникационна компания” ЕАД е прехвърлил вземанията си с договор за
прехвърляне на вземания със „СГ Груп”ООД по силата, на който дружеството цесионер е придобило вземанията по всички горепосочени
фактури. „СГ Груп” ООД в качеството си на пълномощник на „Българска
телекомуникационна компания” ЕАД е изпратило уведомление до С.Г.С. на основание
чл. 99 ал. 3 от Закона за задълженията и договорите. Ищецът твърди, че в
последствие на 26.08.2019г. е придобил от „СГ Груп” ООД всички вземания
придобити по горепосочения договор. За извършеното прехвърляне, ответницата
отново е била уведомена. Ищецът се е снабдил със заповед за изпълнение на
парично задължение по реда на чл.410 от ГПК, против която е подадено възражение
от страна на ответницата. Ето защо ищеца моли съда да постанови решение, с
което да признае за установено съществуването на вземане към ответницата, в
размер на 356.63 лв. - представляваща незаплатена главница по Договор за
телекомуникационни услуги от 17.09.2013 г. сключен между длъжника и „Българска
Телекомуникационна Компания” ЕАД, въз основа на който са издадени фактури с №
**********/08.11.2016г.; **********/08.12.2016г.; **********/08.01.2017г.,
както и сумата в размер на 120.59 лв., представляваща сбор от лихвите за забава
върху всяка една от главниците по издадените фактури, считано от датата на
падежа по всяка една от тях до 11.11.2019г. ведно със
законната лихва от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане
на задължението. Претендира да му бъдат присъдени разноски както в заповедното,
така и в настоящото производство.
Ответницата, депозира писмен
отговор, в който оспорва предявените искове, по основание. Размера на исковете
не се оспорва от нейна страна, но се навеждат твърдения, че вземането не
съществува, тъй като тя не е била надлежно уведомена за извършеното прехвърляне
на задължението и. В съдебно заседание, чрез процесуалния си представител
заяви, че не е погасила задължението си към първоначалния кредитор. Позовава се
на изтекла в нейна полза погасителна давност.
След преценка на събраните по
делото доказателства съдът прие за установено следното :
Видно от приложеното по делото
ч.гр.д. № 2033/19 год. на РСТ в полза на ищеца е била е била издадена заповед
за изпълнение и за сумата от сумата от
39.98 лв. – главница по договор за телекомуникационни услуги от
17.09.2013г.; сумата от 14.18 лв. – лихва от 27.11.2018г. до 11.11.2019г.; сумата от
41.66 лв. – главница и сумата 14.37 лв. – лихва от 27.12.2016г. до 11.11.2019г.; сумата от 274.99 лв. – главница и сумата от
92.04 лв. лихва от 27.01.2017г. до 11.11.2019г.
., както и направените по делото
разноски: сумата от 25 лв. – държавна такса по делото и сумата от 300 лв. – заплатено адвокатско
възнаграждение. Тази заповед е връчена на длъжника-ответницата в настоящото
производство, която в срока по чл.414 от ГПК е депозирала възражение против
издадената заповед, поради което и на осн. чл.415 от ГПК съдът е указал на ищеца да предяви иск за
установяване на вземането си против ответницата.
Ответницата и „БТК“ ЕАД са сключили
договор № 610702837024042015- 33562393, по силата на който са и предоставени
мобилни услуги номер ********** и мобилен апарат с абонаментен план. Срокът на
договора е 24 месеца, като същият е влязъл в сила в деня на подписването му. В
самият договор ответницата е посочила адрес, като е декларирала, че именно това
е адресът за кореспонденция между нея и „БТК“ ЕАД. Подписали са и приложение №1
към Договор № 610702837024042015- 33562393, с което са договорени условията за
лизинг на закупеното устройство. На
09.10.2015г. между „БТК“ ЕАД и С.Г.С. е сключен друг договор №
610702837009102015-34985204, по силата на който са предоставени мобилни услуги
три номера абонаментен план „Комбинирай и пести”. Срокът на договора отново е 24 месеца, като същият влязъл в сила в деня на
подписването му. По тези договори, ответницата не е погасила част от задълженията
си, за които са издадени следните фактури : фактура № **********/08.11.2016 г.
за отчетен период от 08.10.2016 до 07.11.2016 год.; фактура №
**********/08.12.2016 г. за отчетен период от 08.11.2016 до 07.12.2016 год.; фактура
№ **********/08.01.2017 г. за отчетен период от 08.12.2016 до 07.01.2017 год.
Кредиторът по договорите „БТК“ ЕАД
на 16.10.2018 година е сключил със „С.Г.Груп“ ООД, договор за цесия, по силата
на който е прехвърлено вземането, което „БТК” ЕАД има от ответницата С.Г.С.. Цедента е упълномощил цесионера
да уведоми по реда на чл.99, ал.3 от ЗЗД длъжника за извършеното прехвърляне.
По делото е приложено на лист 40, уведомление за извършеното прехвърляне до
длъжника С.С., но не са представени доказателства, че
то е надлежно връчено на адресата.
С
договор за прехвърляне на вземане от 26.08.2019 година „С.Г.Груп“ ООД
прехвърля вземането си от С.С. на настоящия ищец
„Евро финанс колект“ ЕООД. Цедента по този договор е изпратил уведомление за
извършената цесия до длъжника С.С., но не са
представени доказателства, че то е надлежно връчено на адресата. Извършените
прехвърляния до момента определят правния интерес на ищеца от предявяване на
настоящия иск, с правно осн. чл.422 от ГПК.
При така установеното съдът прави
следните изводи : Безспорно е че ответницата има задължение в размера обективиран в заповедта за изпълнение към „БТК” ЕАД, както
и че това вземане е било прехвърлено по силата на два договора за цесия, на
ищеца по делото. Самата ответница признава, че задължението и към първоначалния
кредитор „БТК“ ЕАД, в посочения размер не е погасено. Съгласно чл.99,ал.4 от ЗЗД, за да породи действие, цесията трябва да бъде съобщена на длъжника и
прехвърлянето ще има действие спрямо него от деня, когато съобщението бъде
получено, като до този момент спрямо длъжника титуляр на вземането е цедента, а не цесионера. За да
породи действие съобщението, следва да е направено от предишния кредитор. Действително
закона не указва в каква форма следва да бъде извършено съобщаването, но при
всички случаи то следва да достигне до длъжника. В настоящия случай първоначалният
цедент е упълномощил цесионера
да извърши уведомяването. При последващото
прехвърляне на вземането отново е
изпратено уведомление до длъжника. Основното възражение е за липсата на
уведомяване, но с предявяване на настоящия иск, договорите за прехвърляне на процесното вземане са породили своето действие по отношение
на ответницата, тъй като това и е станало известно в хода на делото - факт,
който следва да бъде съобразен, на осн. чл. 235,ал.3 от ГПК. Препис от исковата молба и
приложенията към нея, в т. ч. и цитираните уведомления, са връчени на ответницата
по исковете. Следователно, длъжникът е
получил изходящото от цедента до него уведомление. Получаването на уведомлението е факт,
настъпил в хода на процеса, който е от значение за спорното право и поради това
следва да бъде съобразен при решаването на делото. Доколкото законът не поставя
специални изисквания за начина, по който следва да бъде извършено
уведомлението, то получаването на същото в рамките на съдебното производство по
предявен иск за прехвърленото вземане не може да бъде игнорирано. В тази насока
е Решение № 123 от 24.06.2009 г. по т.д. №12/09 на ТК, ІІ ТО на ВКС,
постановено по реда на чл.290 от ГПК. Но
дори и да се приеме, че съобщаването на цесията от страна на стария кредитор по
реда на чл.99, ал.3 от ЗЗД е нередовно, то това не освобождава длъжника от
отговорност и възражението е противопоставимо на
новия кредитор, само ако длъжникът вече е платил на цедента,
която предпоставка в случая не е налице. Ето защо съдът счита, че е на лице
надлежно уведомяване на ответницата за извършеното прехвърляне на вземането и
спрямо нея цесията е породила действие и е на лице задължение на ответницата
към ищеца, което да подлежи на изпълнение.
Ответницата навежда твърдение, че
съобщенията за прехвърляне на вземанията няма как да и бъдат съобщени, с оглед
на това, че посочения в договора адрес е различен от регистрирания постоянен
такъв. Тези възражения са неотносими, но за пълнота следва да бъде отбелязано, че самата
ответница при сключването на договора е посочила адреса и е декларирала, че
именно това е адреса за кореспонденция между страните по него. Ако с други цели
ответницата умишлено е въвела кредитора в това заблуждение, то няма как тя да
черпи права от собственото си неправомерно поведение.
Другото възражение, на което ответницата
се позовава е правопогасяващото възражение за изтекла
погасителна давност. Твърди, че вземането на ищеца към нея се е погасило с
изтичането на три годишна погасителна давност. Настоящите вземания на ищеца,
съгласно чл.111, б. „в“ от ЗЗД се погасяват с изтичането на три годишна давност.
Давността съгласно чл.114 от ЗЗД, започва да тече от деня, в който вземането е
станало изискуемо. Фактура №
**********/08.11.2016г. е с краен срок за плащане /падеж/ 25.11.2016г.
Давността следва да изтече на 25.11.2019г. Фактура № **********/08.12.2016г. е
с краен срок за плащане /падеж/ 25.12.2016г. Давността следва да изтече на
25.12.2019г., а фактура № **********/08.01.2017г. е с краен срок за плащане
/падеж/ 25.01.2017г. Заявлението за издаване на заповед за изпълнение, с което
кредиторът е прекъснал давността, е депозирано на 22.11.2019 година, депозирано
е преди изтичане на давността по първата фактура. В този смисъл, възражението
за изтекла погасителна давност е неоснователно, доколкото кредиторът е
предприел принудителни действия за удовлетворяване на вземането си, преди
изтичане на погасителната давност на която и да е фактура.
С оглед изложеното съдът счита, че
предявените искове за установяване на вземането на ищеца към ответницата за
сумите 356.63 лв. - представляваща незаплатена главница по Договор за
телекомуникационни услуги от 17.09.201З г. сключен между длъжника и „Българска
Телекомуникационна Компания” ЕАД, въз основа на който са издадени следните
фактури с № **********/08.11.2016г.; **********/08.12.2016г.;
**********/08.01.2017г., както и сумата в размер на 120.59 лв., представляваща
лихва, са основателни и като такива следва да бъдат уважени.
Ответницата следва да бъде осъдена
да заплати и направените от ищеца разноски в заповедното производство в размер
на 325 лв.
Ответницата следва да бъде осъдена да заплати на ищеца, направените
в настоящото производство разноски. Същия претендира разноски както следва: 300
лв., адвокатско възнаграждение и 75 лв., държавна такса, които следва да му
бъдат присъдени.
Водим от горното,съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО,
че вземането на „Евро Финанс Колект”
ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, бул. „Мария
Луиза“ № 46, ет. 4, представлявано от Е. Р. Д. , действащ чрез пълномощника си адв. И.М.Л. АК София, съдебен адрес *** от С.Г.С. ЕГН: **********
***, за сумата от сумата от 39.98 лв. –
главница по договор за телекомуникационни услуги от 17.09.2013г.; сумата от
14.18 лв. – лихва от 27.11.2018г. до 11.11.2019г.; сумата от 41.66 лв. – главница и сумата 14.37
лв. – лихва от 27.12.2016г. до 11.11.2019г.; сумата
от 274.99 лв. – главница и сумата от 92.04 лв. лихва от 27.01.2017г. до 11.11.2019г. , дължими по договор
за телекомуникационни услуги от 17.09.201З г. сключен между С.Г.С. и „Българска
Телекомуникационна Компания” ЕАД, за което е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение № 1061 от 25.11.2019 г.,
издадена по ч.гр.д.№ 2033/19 по описа на РСТ, на основание чл.422 от ГПК във вр. с чл.415 от ГПК, чл.79 и чл.86 от ЗЗД, СЪЩЕСТВУВА.
ОСЪЖДА С.Г.С. ЕГН: ********** *** да заплати на „Евро Финанс Колект” ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Варна, бул. „Мария Луиза“ № 46, ет. 4, представлявано от Е. Р.
Д. , действащ чрез пълномощника си адв. И.М.Л. АК
София, съдебен адрес ***, направените
по ч.гр.д. № 2033/19 г. по описа на ТРС разноски в размер на 325 лв.
ОСЪЖДА С.Г.С. ЕГН: **********
*** да заплати на „Евро Финанс Колект”
ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, бул. „Мария
Луиза“ № 46, ет. 4, представлявано от Е. Р. Д. , действащ чрез пълномощника си адв. И.М.Л. АК София, съдебен адрес ***, направените в
настоящото производство разноски в размер на 375 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните, пред Окръжен съд- Търговище.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :