Решение по дело №955/2021 на Окръжен съд - Велико Търново

Номер на акта: 275
Дата: 12 юли 2022 г. (в сила от 12 юли 2022 г.)
Съдия: Ивелина Солакова
Дело: 20214100500955
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 20 декември 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 275
гр. В.Т., 12.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – В.Т. в публично заседание на двадесет и осми
февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Ивелина Солакова
Членове:Станислав Стефански

Ирена Колева
при участието на секретаря Галина Д. Занчева
като разгледа докладваното от Ивелина Солакова Въззивно гражданско дело
№ 20214100500955 по описа за 2021 година
За да се произнесе, съобрази :
Производството по делото е образувано по подадена от Ш. ЗЮР. М.
чрез неговия особен представител въззивна жалба против Решение № №
.../04.10.2021г. по гр.д. № 403/2021г. на Районен съд- В.Т., с което е прието за
установено по иск с правно основание чл.422,ал.1, вр. с чл. 415,ал.1 от ГПК,
вр. с чл.79 и чл.86 от ЗЗД, че Ш. ЗЮР. М. с ЕГН ********** от гр.В.Т.,
ул.“М.Р.“ № ... ДЪЛЖИ на "БНП ППФ" С.А" П. с рег. № ..., чрез "БНП ППФ "
С.А, клон Б. с ЕИК ..., със седалище и адрес на управление гр. С., ж.к. "М..",
"Бп С.", сграда 14, сумата в размер на 974,14 / деветстотин седемдесет и
четири лева и 14 ст./ главница по договор за револвиращ потребителски
кредит CARD .../4.03.2016 г. , сумата от 193,17 / сто деветдесет и три лева и
17 ст./ възнаградителна лихва за периода 1.07.2017 г. – 8.12.2017 г.; законна
лихва върху главницата от 19.05.2021 г. до окончателното изплащане, като за
разликата до пълния предявен размер от 1439,80 /хиляда четиристотин
тридесет и девет лева и 80 ст./ , именно за 272,49 / двеста седемдесет и два
лева и 49 ст./ представляваща обезщетение за забава за периода 8.12.2017 г.-
23.10.2021 г. е отхвърлен искът, като неоснователен и е осъден Ш. ЗЮР. М. с
ЕГН ********** от гр.В.Т., ул.“М.Р.“ № ... ДЪЛЖИ на "БНП ППФ" С.А" П. с
рег. № ..., чрез "БНП ППФ " С.А, клон Б. с ЕИК ..., със седалище и адрес на
управление гр. С., ж.к. "М..", "Бп С.", сграда 14, сумата в размер на 547,25 /
петстотин четиридесет и седем лева и 25 ст./ разноски в исковото
производство и сумата от 60,80 / шестдесет лева и 80 ст./ разноски в
заповедното производство по ч.гр.д.№ 2557/2020 г. на ВТРС.
Решението се обжалва в частта, с която е прието за установено
1
съществуване на вземане на ищеца, с наведени доводи за неправилност и
незаконосъобразност , както следва :
- Договорът, въз основа на който ищецът претендира исковите суми, е
такъв за потребителски кредит. В сключения между страните договор липсват
елементите от същественото съдържание на договора за потребителски
кредит. Приложението по т. 21 от договора, в което се посочват условията за
ползване на кредитна карта е едностранно подписано от кредитора и липсва
насрещна воля за приемането на тези условия от страна на жалбоподателя.
В тази връзка жалбоподателят сочи, че договорът между страните е
недействителен, поради неспазване на императивни изисквания, залегнали в
чл. 11, ал. 1 т. 10 от ЗПК. В договора за кредит липсва яснота относно
обстоятелствата, при които се формира ГПР. В тази връзка според
жалбоподателя следва да се приеме, че е налице противоречие между
съдържанието на договора и изискването за яснота на клаузите.
Клаузата, предвиждаща лихвен процент от 35% годишно, е нищожна
на самостоятелно основание, защото определената лихва надвишава
трикратния размер на законната лихва за забава, като така са нарушени
добрите нрави. Развити са подробни доводи и се отправя искане да бъде
отменено обжалваното първоинстанционно решение. В постъпил в
законоустановения срок отговор на въззивната жалба ответникът по същата
заема становище за нейната неоснователност.
Развива кратки доводи и сочи, че по отношение на ГПР липсва
изискване както в националния закон, така и в правото на ЕС, която да
изисква договорът да съдържа посочване на компонентите на ГПР, които са
нормативно определени.
Отправя се искане за потвърждаване на обжалваното решение.
Великотърновският Окръжен съд, в качеството си на въззивна
инстанция, като взе предвид наведените в жалбата оплаквания, отговора на
ответника и като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, приема за установено следното :
Жалбата е подадена в срок, от легитимирана страна, против обжалваем
съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Преценявайки обжалваното решение по реда на чл.271, ал.1, изречение
първо, предложения първо и второ от ГПК и съобразявайки се с
правомощията си, визирани в чл.269, ал.1, изречение първо от ГПК,
въззивният съд констатира, че решението е валидно изцяло и допустимо в
обжалваната му част.
Относно валидността.
Постановено е от надлежен орган, функциониращ в надлежен състав, в
пределите на правораздавателната власт на съда, в писмена форма и е
подписано, като волята на съда е изразена по начин, който позволява да се
изведе нейното съдържание.
Относно допустимостта.
Решението в обжалваната му част отговаря на изискванията, при които
2
делото може да се реши по същество и съдът се е произнесъл по спорното
право, така, както е въведено с исковата молба.
Преценявайки обжалваното решение по реда на чл.271, ал.1, изречение
първо, предложение трето от ГПК и съобразявайки се с правомощията си,
визирани в чл.269, ал.1, изречение второ от ГПК, въззивният съд счита
решението за правилно в обжалваната му част. Съображенията за този извод
са следните:
С исковата си молба « БНП ППФ» С.А. твърди, че срещу ответника е
издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. №2557/2020 г. по
описа на ВТРС, връчена по реда на чл.47,ал.5 от ГПК. Във връзка с
постъпило възражение срещу така издадената заповед , ищецът предявява иск,
с който моли да се приеме за установено в отношенията между страните, че
ответникът му дължи сумата от 974,14 лева главница; сумата от 193,17 лева
възнаградителна лихва за периода 1.07.2017 г. – 8.12.2017 г.; сумата от 272,49
лева мораторна лихва за периода 8.12.2017 г.- 23.10.2020 г., ведно със законна
лихва от подаване на заявлението до окончателното изплащане. Твърди, че
вземането му произтича от договор за потребителски револвиращ кредит от
4.03.2016 г. , сключен с ответника, съгласно който дружеството е
предоставило на ответника сума при посочени в договора срокове и условия
за погасяването й. Твърди, че по договора е налице неизпълнение на
задължението за заплащане на главница и възнаградителна лихва. Заявява , че
на длъжника е изпратена покана за доброволно изпълнение на 12.12.2017 г. ,
след като той е преустановил обслужването на заема на 1.07.2017 г.
При условията на евентуалност , ако бъде отхвърлен искът, поради
ненадлежно обявена предсрочна изискуемост, ищецът предявява осъдителен
иск за същите суми, като иска да бъде прието обявяване на предсрочната
изискуемост с връчване на препис от исковата молба и приложенията към нея
на ответника.
В постъпил в законоустановения срок отговор на исковата молба
ответникът Ш. ЗЮР. М., чрез особения си представител адв. Х.-Й. от ВТАК е
заел становище за неоснователност и недоказаност на предявения иск.
Твърди, че договорът за кредит не съдържа съществени елементи и не
отговаря на изискванията на ЗПК, както и на ЗЗП. Счита, че това го прави
недействителен по изложени подробни съображения. Сочи, че не е доказано
усвояването на кредитния лимит, както и настъпването на предсрочната
изискуемост. Моли за отхвърляне на иска. В съдебно заседание поддържа
становището, изложено в отговора.
Фактическата обстановка по делото е правилно и всестранно изяснена
от първоинстанционния съд, като същият е съобразил всички събрани по
делото доказателства и е достигнал до правилни изводи относно това какви
факти се установяват с тях. По тези причини настоящата инстанция
възприема изцяло така изяснената фактическа обстановка по делото и не
намира за нужно да я възпроизвежда.
Предявен е иск с правно основание чл. 422,ал.1, вр. с чл.415, ал.1 от
ГПК, вр. с чл.79 и чл.86 от ЗЗД, с който ищецът цели да се установи между
3
страните със сила на присъдено нещо фактът на недължимост на исковата
сума.
Правните изводи на първоинстанционния съд, формирани въз основа
на установената от този съд фактическа обстановка, са правилни. Въззивната
инстанция с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК възприема изцяло
мотивите на първоинстанционния съд, които са изчерпателни и са изцяло в
съответствие със закона. На основание горепосочения текст въззивният съд
препраща към мотивите на първоинстанционния съд относно
основателността на двата предявени иска и размера, в който претенциите
следва да бъдат уважени.
По оплакванията в жалбата :
Действително, договорът между страните има характеристиките на
договор за револвиращ потребителски кредит и спрямо него са приложими
всички изисквания на ЗПК относно формата и съдържанието му. Твърденията
за недействителност на този договор, на които изцяло се основава подадената
въззивна жалба , са неоснователни.
Договорът съдържа всички реквизити, посочени в разпоредбата на чл.
11 от ЗПК.
На първо място той съдържа подписи на страните по същия, с което е
изпълнено изискването на чл. 11 ,ал. 1 т. 27 от ЗПК.
Също така договорът съдържа информация както за размера на
отпуснатата сума (1000 лв.), така и за размера на лихвения процент (35%) и за
годишния процент на разходите ( 44,90 %).
Относно методиката за формиране на ГПР, тази методика е
нормативно установена (чл. 19 , ал. 1 и ал. 2 от ЗПК) и не е необходимо да
бъде възпроизвеждана в съдържанието на самия договор. Т. 10 на чл. 11 , ал.
1 от ЗПК посочва, че договорът следва да съдържа клауза относно годишния
процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя,
изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат
взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния
процент на разходите по определения в приложение № 1 начин;
В процесния договор е налице клауза относно размера на ГПР и
допълнително пояснение, което сочи, че началната дата на изчисляване на
ГПР е датата на подписване на договора, като се приема, че годината има 365
дни, независимо от това дали е високосна. В този смисъл неоснователно е
оплакването, че договорът не отговаря на изискването на чл. 11 , ал. 1 , т. 10
от ЗПК.
Относно размера на лихвения процент, този размер е фиксиран за
целия срок на договора и не надхвърля нормативно определения максимален
размер, като същото се отнася и за размера на ГПР.
С оглед това и предвид обстоятелството, че по делото е доказано по
несъмнен начин както усвояването на суми по кредита, техният размер (
установен от заключението на СИЕ), така и неизпълнението на задължението
за връщането им в посочените в договора срокове, претенцията на ищеца в
4
частта й, в която същата е уважена от първоинстанционния съд, е
основателна.
Гореизложените фактически и правни констатации на въззивния съд
съвпадат изцяло с тези на първоинстанционния съд, което обосновава извод
за правилност и законосъобразност на първоинстанционното решение в
обжалваната му част. В тази му част решението подлежи на потвърждаване.
В останалата си част то е влязло в сила.
При този изход на делото жалбоподателятт следва да заплати на
ответника по жалба сторените от него разноски по водене на делото пред
въззивна инстанция , които възлизат на 300 лв. възнаграждение за особен
представител и 100 лв. възнаграждение за юрисконсулт, или общо 400 лв.

Водим от горното ,съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖАВА Решение № № .../04.10.2021г. по гр.д. № 403/2021г. на
Районен съд- В.Т. в частта му , с която е прието за установено по иск с правно
основание чл.422,ал.1, вр. с чл. 415,ал.1 от ГПК, вр. с чл.79 и чл.86 от ЗЗД, че
Ш. ЗЮР. М. с ЕГН ********** от гр.В.Т., ул.“М.Р.“ № ... ДЪЛЖИ на "БНП
ППФ" С.А" П. с рег. № ..., чрез "БНП ППФ " С.А, клон Б. с ЕИК ..., със
седалище и адрес на управление гр. С., ж.к. "М..", "Бп С.", сграда 14, сумата в
размер на 974,14 / деветстотин седемдесет и четири лева и 14 ст./ главница по
договор за револвиращ потребителски кредит CARD .../4.03.2016 г. , сумата
от 193,17 / сто деветдесет и три лева и 17 ст./ възнаградителна лихва за
периода 1.07.2017 г. – 8.12.2017 г.; законна лихва върху главницата от
19.05.2021 г. до окончателното изплащане, както и в частта му относно
присъдените разноски.

ОСЪЖДА Ш. ЗЮР. М. с ЕГН ********** от гр.В.Т., ул.“М.Р.“ № ...
да заплати на БНП ППФ" С.А" П. с рег. № ..., чрез "БНП ППФ " С.А, клон Б.
с ЕИК ..., със седалище и адрес на управление гр. С., ж.к. "М..", "Бп С.",
сграда 14 сумата от 400 лв. ( четиристотин лева ) разноски по водене на
делото пред въззивната инстанция.

Решението не подлежи на жалба.


Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
5
2._______________________
6