Р Е Ш Е Н
И Е
№ 41 20.03.2019
год. гр. СТАРА ЗАГОРА
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Старозагорският окръжен
съд ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ
на двадесет и шести септември година 2019
в открито заседание, в
следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ГЕОРГИЕВ
ЧЛЕНОВЕ:
СПАСЕНА ДРАГОТИНОВА
КРАСИМИР РАЧЕВ
секретар Маргарита
Стоянова
зам. окръжен прокурор ЕМИЛИЯ ВАКАРЕЛСКА
като разгледа
докладваното от съдията РАЧЕВ
ВНОХ дело № 1141 /2018
год., прие за установено следното:
Производството
е на основание чл. 318, ал. 1 от НПК.
С Присъда № 26 от 28.05.2018 год. по НОХ
дело № 126/2018 год. по описа на Казанлъшкия районен съд подсъдимият Т.Т.Н. е
признат за виновен в това, че на 05.09.2017 год. в гр. К., на ул. „С.С.“ до дом
№ *** е извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и
изразяващи явно неуважение към обществото, с което е извършил престъпление по
чл. 325, ал. 1 от НК, като на основание чл.78а, ал. 1 от НК съдът го е
освободил от наказателна отговорност и му наложил административно наказание
“Глоба”, в размер на 1000 лева.
Със същата присъда районния съд е признал подсъдимия Т.Т.Н. за невиновен
в това, че на 05.09.2017 год. в гр. К.,
на ул. „С.С.“ до дом № 19 се заканил на Т.Ц.Р. с убийство, с думите: „Ще те
убия!“ и с действие, изразяващо се в насочване на газов пистолет марка „Ekol Tuna 635”, с
възпроизвеждане на изстрел и това заканване е възбудило основателен страх за
осъществяването му, поради което е бил оправдан по повдигнатото му обвинението
по чл. 144, ал. 3 във вр. с чл. 144, ал.1 от НК.
Недоволен от
постановената присъда на Казанлъшкия районен съд е останал подсъдимия
Т.Т.Н.,
който е подал жалба чрез защитника си адв.С.Ч.. В жалбата се твърди, че постановения
съдебен акт от КРС в частта му, с която подсъдимия Н. е признат за виновен е незаконосъобразен, немотивиран и
неправилен, постановен при нарушение на материалния закон. Считат, че съдът не се е съобразил със събраните по делото доказателства и е приложил
неправилно тълкуване на закона. Намират, че след комплексна преценка на
доказателствата по делото, би се достигнало до единствения категоричен извод,
че извършеното от подсъдимия Н. не представлява престъпление, по смисъла на закона и
следва да бъде оправдан. Моли въззивния
съд да отмени присъдата на КРС в обжалваната й част и да постанови нов съдебен
акт, с който да признае
изцяло за невиновен подсъдимия.
Срещу присъдата е
постъпил и протест от Районна прокуратура – Казанлък, в който
се излагат съображения, че постановената присъда е неправилна, като е нарушен
материалния закон, тъй като присъдата не почива на събраната в хода на
съдебното следствие доказателствената съвкупност, поради което се прави предложение
въззивния съд да отмени постановената от първоинстанционния съд присъда, като
неправилна и да
постанови нова такава, с която да признае подсъдимия Н. за виновен в
извършеното от него престъпление по чл. 144, ал. 3 във
вр. с чл. 144, ал.1 от НК. По делото са постъпили допълнителни писмени
изложения към протеста от РП – Казанлък с подробни съображения.
В съдебно
заседание защитника на подсъдимия Т.Т.Н. - адв. С.Ч. поддържа подадената
жалба, като взема становище, че в хода на цялото производство по никакъв начин,
от събраните писмени и гласни доказателства, не се е установило и доказало, че
целта на подзащитния му е била да демонстрира неуважение към обществото, към установените
порядки и нрави. Счита, че целта на подсъдимия е била, да се преустанови многократно
случващото се пред жилището му, на тротоара, тъй като пострадалия е игнорирал
многократно отправени към него забележки и демонстрирал безразличие с поведението
си. В конкретния случай Н. се принудил да предприеме действия, целящи да се
преустанови по-нататъшното неправомерно поведение от страна на Р. Счита
подадения протест за неоснователен, тъй като представените факти в протеста не
отговарят на обективната действителност, тъй като прокуратурата не обсъжда
всички факти, обстоятелства и доказателства, а само тези които според нея
подкрепят обвинението. Моли въззивния съд, да остави протеста без уважение и
отмени първоинстанционната присъда, като постанови нова такава, с която да признае
изцяло за невиновен подсъдимия.
В даденото право на подсъдимия Т.Н. за лична защита, същия заявява, че всички свидетели пред районния
съд са говорили за едно и също събитие по съвсем различен начин. Счита, че е нямало
никакви доказателства и нито едно събитие не е било доказано. В дадената му последна
дума моли да бъде оправдан изцяло.
Представителят
на прокуратурата в съдебно заседание пред настоящата инстанция взема становище,
че
присъдата на КРС е неправилна, в частта в която подсъдимия е бил оправда за
извършеното от него престъпление по чл. 144, ал. 3 от НК. Счита, че присъдата е
неправилна, както по отношение на преценката на доказателствата и
доказателствените средства, така и при произнасяне по въпроса за престъплението
и за вината на подсъдимия. Намира, че първата инстанция е приложила неправилно
закона като е приела, че подсъдимия с действията си не е осъществил престъпния
състав на чл. 144, ал. 3 от НК и го е оправдал по това обвинение, тъй като за престъплението
по чл. 144, ал. 3 от НК не се изиска в момента на отправяне на заканата у
извършителя да има оформено решение да извърши убийството, нито да е извършено
с годно средство и при условията, при които резултата може да настъпи реално.
Моли въззивния съд да отмени оправдателната присъда и осъди подсъдимия и по
второто обвинение. Предлага да се отмени първоинстанционната присъда и да се
постанови нова такава, с която за престъплението по чл. 325, ал.1 от НК на
подсъдимия да се наложи наказание
“Лишаване от свобода” към средния размер, предвиден от закона, около една
година, както и “Обществено порицание”, а за второто престъплението по чл. 144,
ал. 3 от НК да му се наложи наказание “Лишаване от свобода” за срок от две
години, като на основание чл. 23 от НК да се определи едно общо наказание,
изтърпяването на което, на основание чл. 66 от НК, да бъде отложено за
изпитателен срок от три години.
След като взе
предвид становищата на страните и цялостна служебна проверка на НОХ дело № 126/2018
год. по описа на Казанлъшкия районен съд, съгласно
изискванията на чл. 314, ал. 1 от НПК настоящата инстанция стигна до извода, че
жалбата и протеста са неоснователни.
За да
постанови присъдата спрямо подсъдимия Т.Т.Н. районният съд е приел за установена следната
фактическа обстановка:
Свидетелят Т.Р. живеел с майка
си Г.Г. в близост до дома на подсъдимия Т.Т.Н. ***. Свидетелят Р. имал
куче, което разхождал и то редовно екскрементирало пред къщата на подсъдимия на
едно и също място. Подсъдимият и неговото семейство били недоволни от това, тъй
като от години и ежедневно се налагало съпругата на подсъдимия – свидетелката Н.Н.
да почиства изпражненията на кучето.
На 05.09.2017 год., около 9.30-10.00 часа, сутринта св. Русев отново
разхождал кучето си пред дома на подсъдимия. По това време св. Н.Н. метяла
тротоара, поради вчерашното изхождане на кучето. Свидетелката Н. направила
забележка на св.Р. и го попитала докога ще разхожда кучето си пред тях и няма
ли да му почиства, съгласно наредба на Общината, а той ѝ отвърнал, че се заяжда с него и да не му казва какво да прави. Кавгата била чута от подсъдимия Н., който бил в къщата на първия етаж и видял между кого е. Извикал на момчето, но то му отвърнало да се прибира вкъщи и тръгнало. Подсъдимият взел газовия си
пистолет, излязъл отвън пред пътната врата и му извикал „Тотьо, спри!“, но свидетелят,
който подминавал ъгъла на къщата на около 10-12 метра, не спрял. Тогава
подсъдимият стрелял във въздуха с патрон с упойващ газ. Свидетелят Р. спрял,
обърнал се, подсъдимият приближил до него и му казал, че му е писнало от него,
че ги тормози, но свидетелят нищо не отговорил и продължил, но се стресирал от
действията на подсъдимия - получил остра стресова реакция, изразяваща се в
сърцебиене и дишал дълбоко за да се успокои. След като се прибрал му било
умаляло от температурата, която имал и му се лежало. За стрелбата нито св. Р.,
нито някой в близост до инцидента е уведомил органите на Полицията. Свидетелят Р.
се обадил на майка си, за да я уведоми за случая около 16.30 часа. Братовчед на
св.Г. я посъветвал да подаде жалба в полицията и тя такава подала на 07.09.2017
год. От Полицията им казали, че трябва да имат свидетели и св. Г. намерила св. Р.Р.
за такъв. След подаване на жалбата свидетелите Н. и Т. – служители на Полицията,
посетили дома на подсъдимия и му иззели газовото оръжие.
Първоинстанционния съд правилно е приел, че описаната фактическа
обстановка се установява от обясненията на подсъдимия Н., показанията
на свидетелите Н.Н., С.Н., С.Т., С.П., експертните заключения на съдебно
психолого - психиатричните експертизи, протокол за полицейско предупреждение,
протокол за доброволно предаване, договор за продажба, разписка, 4 бр.
фотоснимки, които отчасти кореспондират на показанията на св.Т.Р., дадени в съдебно
заседание. и тези от досъдебното производство, прочетени на основание чл. 281,
ал. 4 вр. ал. 1, т. 1 от НПК; на свидетелите Г.Г. и Р.С..
Съгласно чл. 303, ал. 2 от НПК съдът е признал подсъдимият за виновен, като е приел обвинението
за доказано по безспорен начин.
След преценка на доказателствата районния съд правилно е преценил, че
не са налице безспорни доказателства, че подсъдимия Н. е автор на
деянието по чл. 144, ал. 3 от НК, поради което на основание чл. 304 от НПК, предл.
1 от НПК по това обвинение и го е признал
за невинен и оправдан.
С
оглед гореизложените съображения и тъй като настоящият съдебен състав не
констатира допуснати от районния съд съществени нарушения на материалния и
процесуалния закон, които биха могли да доведат до отмяна или изменение на
постановената присъда, то същата следва да бъде потвърдена изцяло.
Водим
от горното и на основание чл. 338 от НПК, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 26 от 28.05.2018 год. по НОХ дело № 126/2018 год.
по описа на Казанлъшкия районен съд.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и
протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.