№ 8324
гр. София, 18.02.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 173 СЪСТАВ, в закрито заседание на
осемнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:БОГДАН Р. РУСЕВ
като разгледа докладваното от БОГДАН Р. РУСЕВ Гражданско дело №
20231110125641 по описа за 2023 година
Делото е по общия съдопроизводствен ред на ГПК.
Образувано е въз основа на Искова молба, вх. № 133313/12.05.2023г. на СРС,
уточнена с многобройни последващи молби, подадена от Л. В. М. и С. В. М. срещу Р. М. П.,
Емаунил Г. П. и Ц. Г. П..
Ответниците Р. М. П., Е. Г. П. и Ц. Г. П. по реда на чл. 211 ГПК са предявили срещу
първоначалните ищци насрещни искове. С Определение № 326/12.08.2024г. производството
по част от предявените насрещни искове е прекратено поради недопустимост.
Определението, потвърдено от въззивния съд, е влязло в сила. Налице са предпоставките по
чл. 211, ал. 1 ГПК за приемане на предявения насрещен иск за съвместно разглеждане в
настоящото производство.
На основание чл. 211, ал. 1 и ал. 2, чл. 140 вр. чл. 146, ал. 1 и ал. 2 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА за съвместно разглеждане в настоящото производство предявения от
ответниците насрещен иск.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание, което ще се проведе
на:
Дата: 08 април 2025г.
Час: 14:00
ДА СЕ ПРИЗОВАТ страните и участниците в производството за заседанието.
ОБЯВЯВА НА СТРАНИТЕ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:
Ищците Л. В. М. и С. В. М. чрез адв. С. Г. – АК-София, са предявили срещу
ответниците Р. М. П., Е. Г. П. и Ц. Г. П. искове с правно основание по чл. 124, ал. 1 ГПК,
както следва:
иск за признаване за установено, че ответниците не са собственици на
половината от таванския етаж, представляващ самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 44063.6226.651.1 по кадастралната карта и регистри, одобрени със
Заповед № РД-18-46/18.08.2011г. на Изпълнителния директор на АГКК, находяща се в
село Лозен /Столична община/, ул. „Христо Ботев“ № 15;
иск за признаване за установено, че ответниците не са собственици на
втория жилищен етаж с идентификатор 44063.6226.651.1.2 по кадастралната карта
и регистри, одобрени със Заповед № РД-18-46/18.08.2011г. на Изпълнителния директор
на АГКК, находящ се в село Лозен /Столична община/, ул. „Христо Ботев“ № 15, в
триетажна жилищна сграда, тъй като същият се притежава от ищцата С. В. М. по
силата на извършено в нейна полза дарение;
иск за признаване за установено, че ответниците не са собственици на
1
половината от постройка на допълващо застрояване с идентификатор
44062.6226.651.2, по кадастралната карта и регистри, одобрени със Заповед № РД-18-
46/18.08.2011г. на Изпълнителния директор на АГКК, находяща се в село Лозен
/Столична община/, ул. „Христо Ботев“ № 15, построена в имот с идентификатор
44062.6226.651;
иск за признаване за установено, че ответниците не са собственици на
половината от гараж с идентификатор 44062.6226.651.3, по кадастралната карта и
регистри, одобрени със Заповед № РД-18-46/18.08.2011г. на Изпълнителния директор
на АГКК, находяща се в село Лозен /Столична община/, ул. „Христо Ботев“ № 15,
построена в имот с идентификатор 44062.6226.651;
иск за признаване за установено, че ответниците не са собственици на
половината от зимничния етаж – четири зимнични помещения и антре с обща
застроена площ от 100 кв.м., намиращ се в сграда с идентификатор 44063.6226.651.1
по кадастралната карта и регистри, одобрени със Заповед № РД-18-46/18.08.2011г. на
Изпълнителния директор на АГКК, находяща се в село Лозен /Столична община/, ул.
„Христо Ботев“ № 15;
иск за признаване за установено, че ответниците не са собственици на
половината от недвижим поземлен имот с идентификатор 44063.6226.651 с площ
от 881,00 кв.м., находящо се в село Лозен /Столична община/, ул. „Христо Ботев“ №
15.
Ищците твърдят, че те и ответниците били наследници на Йордан П. Младенов,
починал на 28.02.1999г. Ищците били наследници на неговия син Васил Йорданов
Младенов, а ответниците – на другия му син Григор Йорданов П.. Приживе общият им
наследодател и съпругата му Цветанка П. в режим на СИО построили първия етаж от
сградата в поземления имот, който етаж понастоящем бил с идентификатор
44063.6226.651.1.1. През 1987г. Йордан Младенов учредил право на строеж на Васил
Младенов за втори жилищен етаж, който бил построен и понастоящем бил с идентификатор
44063.6226.651.1.2. Без учредено право на строеж обаче Васил Младенов и съпругата му Л.
М. построили трети тавански жилищен етаж, състоящ се от две тавански жилищни стаи,
баня и тоалетна. Този тавански етаж бил узаконен през 1990г. Григор П., наследодател на
ответниците, не бил строил нищо, както и самите наследници. Йордан Младенов построил
на Григор П. друга къща с идеята тази да остане за сина му Васил. До смъртта си Васил
Младенов живеел в имота и го ползвал целия, с изключение на две стаи на първия жилищен
етаж, заключени от брат му. По силата на нотариален акт от 2019г. С. М. притежавала целия
втория жилищен етаж, половината от таванския етаж и половината от зимничните
помещения. От таванския етаж С. М. притежавала половината на собствено основание.
Другата половина била нейна и на майка ú Л. М., като била придобита по давност, която
започнала да тече от 05.10.1990г. Л. и С. Младенови притежавали по наследство общо
половината от дворното място, половината от гаража и половината от постройката на
допълващото застрояване. Ответниците оспорвали правата на ищците, особено за таванския
етаж, като се заканвали, че ще им го отнемат.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответниците Р. М. П., Е. Г. П. и Ц. Г. П. чрез адв. К. М.
– АК-София, са подали Писмен отговор, вх. № 232942/18.08.2023г. на СРС, с който оспорват
предявените срещу тях искове като нередовно заявени, а след това и като неоснователни.
Признават, че действително страните са наследници на Йордан П. Младенов. Той бил
собственик на дворното място от 1943г. През 60-те години на 20в. Й. Младенов и съпругата
му построили в него къща със сутерен и един жилищен етаж, където живеели всички. През
80-те години започнали нова къща, надстроявайки старата, която била изцяло завършена
през 1983г. Тя била изцяло построена със средства на Йордан Младенов и Цветанка П., а
синовете им Васил и Григор помагали с личен труд. Оспорва се вторият етаж да е построен
от Васил Младенов и Л. М. след 1987г. Учредяването на право на строеж по ЗТСУ било
нищожно, тъй като имало невъзможен предмет и не е породило никакви последици, тъй
като къщата вече е била построена през 1987г. Узаконяването не легитимирало ищците и
техните праводатели като собственици. Никога Йордан Младенов и Цветанка П. не били
имали намерение да оставят тази къща за Васил: ако това било така, то те щели да му я
прехвърлят. Тяхната воля била всеки от синовете им да има по един етаж. Факт било, че
Григор П. имал друга къща, но тя била построена с негови лични средства в наследствен
имот на Р. П.. Оспорва се Васил Г. да е ползвал цялата къща. След посторяването ú Йордан
Младенов и съпругата му живеели в част от първия жилищен етаж, а останалата част от
първия етаж се ползвал от Григор П. и семейството му. В сутерена до смъртта си живеели
родителите на Йордан Младенов. На втория етаж на къщата живеели Васил Младенов и
семейството му. Йордан Младенов обявил, че първият етаж ще е на Григор, а вторият – на
Васил, като никой нямал нищо против. Към 1984-1985г. Григор П. и семейството му се
преместили в другата си къща, но продължавали да посещават имота и да го стопанисват, с
изключение на втория етаж. След смъртта на Йордан Младенов през 1999г. съпругата му
Цветанка П. се преместила да живее в сутерена и изнесла всичките си вещи от първия етаж,
за да не пречи на семейството на Григор Младенов. Тя до смъртта си през 2010г. живеела в
стая в сутерена. Останалите части от сутерена, както и от стълбищната клетка и тавана,
2
ползвали всички. Васил Младенов се пропил, започнал да живее „като клошар“ и около
1991-1992г. съпругата му взела детето и се изнесла. Не можел да поддържа втория етаж и
към 2005г. слязъл да живее в мазето, където останал до смъртта си в „нищета“ и „мизерия“.
Дворното място, гаражът и стопанската постройка се ползвали от всички и били
съсобствени. Таванът съставлявал обща част на сградата, ползвал се от всички и достъпът до
него бил свободен. Не се спори, че ищците имат половината от дворното място, гаража и
постройката на допълващо застрояване и сутерена, както и че ищцата С. М. е собственица
на втория етаж от къщата. Спори се ищците да са собственици на целия тавански етаж.
В срока по чл. 211 ГПК ответниците Р. М. П., Е. Г. П. и Ц. Г. П. чрез адв. К. М. – АК-
София, са предявили срещу първоначалните ищци Л. В. М. и С. В. М. иск с правно
основание по чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено между страните, че Р. М. П., Е.
Г. П. и Ц. Г. П. са собственици на първия жилищен етаж с идентификатор 44063.6226.651.1.1
по кадастралната карта и регистри, одобрени със Заповед № РД-18-46/18.08.2011г. на
Изпълнителния директор на АГКК, с площ от 100,22 кв.м., находящ се в сградата, построена
в имот с идентификатор 44063.6226.651, находящ се в село Лозен /Столична община/, ул.
„Христо Ботев“ № 15, заедно с половината от общите части на сградата – таван, стълбище и
сутерен. Правото си на собственост ищците по насрещния иск обосновават с фактите,
изложени в отговора на исковата молба, като изтъкват, че от построяването на къщата през
1983г. до момента те, съответно наследодателят им Григор П., явно и необезпокоявано са
владели първия етаж от къщата и са го придобили по давност. Съответно това важало за
втория етаж от къщата по отношение на първоначалните ищци и ответници по насрещния
иск. Общите части били ползвани и от двете семейства.
В срока по чл. 131, ал. 1 вр. чл. 211, ал. 2 ГПК ответниците по насрещния иск Л. В.
М. и С. В. М. чрез адв. С. Г. – АК-София, са подали Отговор на насрещната искова молба,
вх. № 44160/07.02.2025г. на СРС. Заявяват, че изложените в насрещната искова молба факти
не отговарят на истината и не съответствали на представените писмени доказателства, с
изключение на това, че ищците по насрещните искове са напуснали къщата през 1984-1985г.
Две от стаите на първия етаж били заключени от наследниците на Григор, които не живеели
там и от години не ползвали и не владеели имота.
Съобразно нормата на чл. 154, ал. 1 ГПК доказателствената тежест по предявените
отрицателни установителни искове е за ответниците по тях, които следва при условията на
пълно и главно доказване да установят право на собственост върху описаните в исковата
молба имоти. В случай, че такива права бъдат доказани, в тежест на ищците е да установят
наличието на възникнали в тяхна полза противопоставими права, изключващи правото на
собственост на ответниците. По предявения положителен насрещен иск доказателствената
тежест е на ищците по насрещния иск, които следва при условията на пълно и главно
доказване да установят възникнало в тяхна полза право на собственост върху първия ежат от
къщата, включително чрез придобиването му по давност и в частност наличие на явно и
необезпокоявано владение, неговата продължителност и манифестирането му на
ответниците по насрещния иск. Всяка от страните следва да докаже реализацията на
фактическия състав на твърдяното от нея придобивно основание / възникване на право на
собственост, съответно да опровергае наличието на твърдяното от насрещната страна
такова. Извън това в тежест на всяка от страните е да установи фактите и обстоятелствата, от
които черпи благоприятни за себе си правни последици.
Не са налице факти и обстоятелства, които да не се нуждаят от доказване.
По доказателствата:
ДОПУСКА представените по делото писмени доказателства.
По исканията за изслушване на заключение на вещо лице по съдебно техническа
експертиза, както и по исканията за допускане разпит на свидетели, съдът ще се
произнесе в първото по делото заседание след провеждане на процедурата по чл. 143,
ал. 1 ГПК.
УКАЗВА на всяка от страните, че:
Страна по делото, която живее или замине за повече от един месец в чужбина, е
длъжна да посочи лице в седалището на съда, на което да се връчват съобщенията -
съдебен адресат, ако няма пълномощник по делото в Република България. Същото
задължение имат законният представител, попечителят и пълномощникът на страната.
Ако същата не стори това, всички съобщения ще се приложат по делото и ще се считат
за връчени.
Страната, която отсъства повече от един месец от адреса, който е съобщила по
делото или на който веднъж ú е връчено съобщение, е длъжна да уведоми съда за
новия си адрес. Това задължение важи и за хипотезата, при която страната е посочила
електронен адрес за връчване. Същото задължение имат и законният представител,
попечителят и пълномощникът на страната. При неизпълнение на това задължение,
включително и ако електронният адрес е сменен, без съдът да бъде уведомен, или той
е неверен или несъществуващ, всички съобщения ще се приложат към делото и ще се
3
считат за връчени.
Мястото на връчване на търговец и на юридическо лице, което е вписано в
съответния регистър, е последният посочен в регистъра адрес, а ако лицето е
напуснало адреса си и в регистъра не е вписан новият му адрес, всички съобщения се
прилагат по делото и се смятат за редовно връчени.
Ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в
първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово
отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу
ответника, което не подлежи на обжалване.
Ответникът може да поиска прекратяване на делото и присъждане на разноски
или постановяване на неприсъствено решение срещу ищеца, ако той не се яви в
първото заседание по делото, не е взел становище по отговора на исковата молба и не
е поискал разглеждане на делото в негово отсъствие. Ако ищецът предяви отново
същия иск, прилага се чл. 232, изр. 2 ГПК.
РАЗЯСНЯВА на страните възможността за сключване на съдебна спогодба, като
им указва значителните предимства на този начин за уреждане на спора, най-вече бързото
му разрешаване и по-ниските разходи (дължимата държавна такса ще бъде намалена
наполовина).
РАЗЯСНЯВА на страните възможността за решаване на спора помежду им чрез
медиация: Към Софийския районен съд е създаден и работи Център за спогодби и
медиация. Медиацията представлява способ за постигане на взаимно изгодно споразумение
в рамките на съдебното производство или извън него. Участието в процедурата по медиация
е напълно доброволно. Всяка от страните може да я напусне винаги, когато прецени. В този
случай делото в съда продължава и разглеждането му няма да бъде повлияно от процедурата
по медиация, която обаче е възможно да доведе до по-бързо, максимално съобразено с
желанието и интересите на страните и с по-ниски разноски разрешаване на спора. Повече
информация за възможностите за медиация и предимствата ú може да бъде намерена на
сайта на центъра - http://srs.justice.bg/srs/270-За_Центъра, за контакт: Център за спогодби и
медиация (ЦСМ), адрес: град София, бул. „Цар Борис ІІІ“ №54, ет. 2, ст. 204. За връзка с
координаторите на Програма „Спогодби“ - Мариана Николова - тел. 02/8955 423, 0889
515 423; Skype: Център за спогодби и медиация към СРС и СГС; Eлектронна поща:
********@***.*******. На страните да се връчат заявления за започване на процедура
по медиация.
Препис от настоящото определение, ведно с инкорпорирания в него проект на доклад,
да се връчи на страните. Заедно с него на ищцовата страна да се връчи и
предназначеният за нея препис от отговора на исковата молба (ако такъв е подаван).
Определението не подлежи на обжалване.
Този съдебен акт е издаден в електронна форма и е подписан
електронно /чл. 102а, ал. 1 ГПК/, поради което не носи саморъчен
подпис на съдията.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4