Решение по дело №1113/2020 на Административен съд - Пазарджик

Номер на акта: 20
Дата: 14 януари 2021 г.
Съдия: Георги Господинов Петров
Дело: 20207150701113
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 2 октомври 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПАЗАРДЖИК

 

 

 

 

РЕШЕНИЕ

 

 

             20 / 14.1.2021г.

 

 

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПАЗАРДЖИК, ХІ състав в открито заседание на шестнадесети декември през две хиляди и двадесета година в състав:

                       

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ДЕСИСЛАВА КРИВИРАЛЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ :           ГЕОРГИ ПЕТРОВ

                                 СВЕТОМИР БАБАКОВ

 

при секретаря АНТОАНЕТА МЕТАНОВА и участието на прокурора ЖИВКО ПЕНЕВ, като разгледа докладваното от съдия Петров к.н.а. дело № 1113 по описа на съда за 2020 год., за да се произнесе взе предвид следното:

 

І. За характера на производството, жалбите и становищата на страните:

 

1. Производството е по реда на Глава Дванадесета от Административно процесуалния кодекс във връзка с чл. 63, ал. 1, изр. второ от ЗАНН.

 

2. Образувано е по касационна жалба на Началник Районно управление Панагюрище към Областна дирекция на МВР, Пазарджик, срещу Решение №98 от 07.08.2020г., постановено по а.н.дело №87 по описа на Районен съд Панагюрище за 2020 г., с която е отменено Наказателно постановление № 20-0310-000379 от 15.04.2020г. на Началник Районно управление Панагюрище към ОД на МВР Пазарджик, с което на И.Д.Ф., ЕГН **********,***, за нарушение на чл.94, ал. 3,  от Закона за движението по пътищата, на основание чл. 178е от Закона за движението по пътищата е наложено административно наказание глоба в размер на 50,00лв.

Поддържаните касационни основания са субсумирани в извода, че атакуваният съдебен акт е постановен при неправилно прилагане на материалния закон и допуснати нарушения на процесуалните правила, т.е. касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК, във връзка с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН.

Сочи се, че в хода на административната процедура, от разпечатаните на хартиен носител снимки не станало ясно, кога са заснети кадрите, тъй като нямало посочена дата и час на нарушението. Това също не е могло да се установи и от предоставения CD-R/52x диск. По тази причина инсп. В. се е свързал с тъжителката чрез мобилния и телефон. Филина е заявила, че синът ѝ И. К.Ф., е заснел нарушенията с мобилния си телефон. Проведен е разговор с Ф. по телефона и е призован устно да се яви в РУ Панагюрище за изясняване на казуса. Същия се е явил на 06.04.2020 г. в районното управление и му е снето писмено обяснение. В него И. К.Ф. е посочил дата и час на заснетите снимки за неправилно паркирани МПС с peг. № РА2252КВ и РА9767ВН, като ги е показвал на инсп. В. от мобилния си телефон. Установени са посочените в жалбата, неправилно паркирани МПС с peг. № РА2252КВ и РА9767ВН и техните собственици - Нонка Стоянова КараИ.ова - Филина собственик на Кия „Рио” с peг. № РА2252КВ и И.Д.Ф. собственик на Опел „Фронтера” с peг. № РА9767ВН. Проведен е разговор с тях и е установено, че МПС са паркирани от И.Д.Ф.. Същия е попълнил декларация на основание чл. 188 от ЗДвП.

При това положение се иска, първоинстанционното съдебно решение да бъде отменено, а наказателното постановление потвърдено.

 

3. Ответника И.Д.Ф., ЕГН : **********,***, чрез процесуалния си представител адв. К. е на становище, че касационната жалба е неоснователна. Подържат се изцяло фактическите констатации и правните изводи, изложени в обжалваното съдебно решение.

Според ответника, нарушението извършено от Ф. е констатирано от актосъставителя по снимков материал, представен дори не от подалата оплакването Стойчева, а от трето за производството лице. 

Сочи се, че в хода на първоинстанционното производство е установено, че нито контролния орган Р. В., нито свидетелят при съставянето на акта И.Стойчев Атанасов са възприели непосредствено и лично извършеното административно нарушение на процесната дата 24.03.2020 г., а формирането на волята им е осъществено въз основа на създадени от трето на процеса лице, визуални доказателства, изработени без съобразяване със законовите изисквания за изготвяне на годни доказателствени средства, което ще рече, при изначална липса на доказателства.

Иска се обжалваното съдебно решение да бъде оставено в сила, като се присъдят сторените разноски по производството.

 

4. Участвалият по делото прокурор, представител на Окръжна прокуратура Пазарджик дава заключение, че жалбата е основателна. Сочи, че въззивния съд неправилно е възприел и не е кредитирал показанията на свидетеля Атанасов, който лично е възприел извършеното административно нарушение. Според прокурора, приобщения по делото снимковият материал, подкрепя показанията на свидетеля Атанасов, а ако се сподели съждението на районния съд, то не следва да бъде санкционирано нито едно лице за което са изнесени данни за нарушение, било чрез медии, чрез  телевизия.

 

ІІ. За допустимостта :

 

5. Касационната жалба е подадена в рамките на предвидения за това преклузивен процесуален срок и при наличието на правен интерес. При това положение същата се явява ДОПУСТИМА.

 

ІІІ. За фактите :

 

6. Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба, заявена от И.Д.Ф., срещу Наказателно постановление №20-0310-000379 от 15.04.2020г., издадено от Началник РУ Панагюрище към ОДМВР, Пазарджик с което за нарушение по чл. 94, ал. 3 от ЗДвП,  на основание чл. 178е, от ЗДвП, нему е наложена глоба в размер на 50,00лв.  То е издадено въз основа на Акт за установяване на административно нарушение № 429, серия АА445209 от 06.04.2020г., съставен от Р. В. В., на длъжност полицейски инспектор в РУ Панагюрище към ОДМВР Пазарджик.

Посочено е, че акта е съставен въз основа на преписка № 312р-6573/2020г. и попълнена декларация по чл. 188 от ЗДвП.

Актът е връчен на неговия адресат на 06.04.2020г., без заявени възражения по констатациите съдържащи се в него.  Писмени възражения са подадени от Ф. на 09.04.2020г., като е заявено, че нормата на чл. 94, ал. 3 от ЗДвП не е категорията на забранителните, като в акта не са посочени съставомерните белези на нарушението

 

7. Прието за установено от контролния и от административно наказващия орган е, че на 11.03.2020г., около 18:32 часа, И.Д.Ф. като водач на лек автомобил „КИА РИО“ с рег. № РА2252КВ, собственост на Нонка Филина, паркира моторното превозно средство върху тротоара до дом № 15, на ул. Тодор Влайков в гр. Панагюрище,  без да е определено място за това от собственика на пътя или администрацията.

Деянието е квалифицирано като нарушение на чл. 94, ал. 3 от ЗДвП, а процесното наказание е наложено на основание чл. 178е от ЗДвП.

 

8. В хода на първоинстанционното съдебното производство по делото са били приобщени :

- Декларация за предоставена информация съобразно чл. 188 от ЗДвП от 06.04.2020г., в която И. Д.Ф. е заявил, че на 11.03.2020г. е управлявал МПС с рег. РА2252КВ;

- Обяснение от И.К.Ф. от 06.04.2020г., в което е на кои дати и в колко часа са направени снимките  на лек автомобил „КИА РИО“ с рег. № РА2252КВ;

- Докладна записка № 310р-5866 от 15.04.2020г. до Началника на РУ Панагюрище, изготвена от полицейски инспектор Р. В., в която във връзка с постъпилото възражение срещу съставения акт за установяване на административно нарушение е описано, че във връзка с преписка № 489700-384 от 28.01.2020г. му е било възложено извършване на проверка. В хода на проверката е установено, че Т.Ф.от гр. Панагюрище е подала жалба до министъра на вътрешните работи, във връзка с неправилно паркиране на превозни средства пред домът ѝ, като към жалбата е бил приложен снимков материал на магнитен носител. В. е посочил, че е установил посочените в жалбата МПС с рег. № РА2252КВ и РА9767ВН, като от 01.04.2020г., указал на дежурните по график в Районното управление, за извършват обход по ул. „Тодор Влайков“ и при установяване на неправилно паркирано МПС да предприемат действия по реда на ЗДвП. Посочено е, че към датата на изготвяне на докладната, въпросните МПС с рег. № РА2252КВ и РА9767ВН, не са били установени като неправилно паркирани. Констатирани са четири случая на други неправилно паркирани МПС.

В. е посочил още, че „….Видно от разпечатаните на хартиен носител снимки не става ясно кога са заснети снимките, тъй като няма дата и час на нарушението. Това също не може да се установи и от предоставения CD-R/52х диск….“. При това положение, В. се свързал с Филина, която му пояснила, че снимките били направени от нейният син И. Ф.. Последвала е среща с И.К.Ф., от когото са снети писмени обяснения, като той е посочил дата и часа на заснетите снимки с двата автомобила с рег. № РА2252КВ и РА9767ВН, съобразно данните в мобилния си телефон. В тази насока В. е заявил, че „…На някои от снимките не се вижда регистрационния номер на автомобилите, а и някои от снимките се повтарят като качени на диска и разпечатани на хартиен носител…“;

- Справка за нарушител/водач И.Д.Ф. от която е видно, че от момента на първоначално издаване на свидетелство за управление на 28.03.1996г., до момента спрямо него са издадени 12 наказателни постановления, 11 от които(включително процесното) са с дата 06.04.2020г. и са за нарушения на чл. 94, ал. 3 от ЗДвП. Единственото друго нарушение на жалбоподателя, за което е издадено наказателно постановление е по чл. 137а, ал 1 от ЗДвП, тоест за неизползване на обезопасителен колан при движение на моторното превозно средство;

- Заповед № 81212 – 515 от 14.05.2018г. на Министъра на вътрешните работи с която са определени органите по осъществяване на контролна дейност по ЗДвП.

Разпитани са били контролния орган съставил акта за установяване на административно нарушение и посочения в него свидетел Атанасов. В показанията си същите са пресъздали фактите и обстоятелства във връзка с установяване на процесното нарушение, съставянето на акта и неговото връчване на нарушителя.

 

9. За да отмени процесното наказателно постановление, районния съд е приел за несъмнено установено, че нарушението на чл. 94, ал.З от ЗДвП, което се твърди да е извършено от жалбоподателя И.Ф., е констатирано от контролния орган В. не лично и непосредствено и не на улицата в град Панагюрище, където се твърди, че е извършено нарушението, за да се констатира, какво е било положението на автомобила спрямо пътя, на тротоара ли е паркиран автомобила и какво е отстоянието му до сградите, възможно ли е преминаването на пешеходци. Според съда, нарушението на И. Д.Ф. е констатирано от актосъставителя по снимков материал, предоставен дори не от жалбоподателката Т.Ф.по административно наказателна преписка рег.№ 312р-6573 от 31.03.2020г. по описа на ОД на МВР Пазарджик, а изготвен от нейния син И. К.Ф., „….който е дал обяснения пред административно наказващия орган в неизвестно за настоящата административно - наказателна преписка, качество, тъй като не е жалбоподател по нито една от двете преписки….“.

Прието е, че по делото е установено в какво качество, И. К.Ф. е изготвил снимковия материал, с какво техническо средство са изготвени изображенията и изследвани ли са те за евентуални въздействия след изготвянето им.

Посочено още от съда е, че след указанията на инспектор В. до дежурните по график в РУ Панагюрище при ОД на МВР Пазарджик за извършване на обход и съблюдаване на нулева толерантност относно нарушения на ЗДвП, те изобщо не са констатирали нарушения по реда на чл. 94, ал.З от ЗДвП.

Крайният извод на решаващия съд е бил, че е установено „…. безспорно и категорично, че нито актосъставителят, нито свидетелят Атанасов са възприели непосредствено и лично извършеното административно нарушение на процесната дата- 11.03.2020г., а формирането на волята им е осъществено въз основа на създадени от трето на процеса лице, визуални доказателства, изработени без съобразяване със законовите изисквания за изготвяне на годни доказателствени средства, ще рече, при изначална липса на доказателства….“.

Прието е още, че декларацията на жалбоподателя Ф., в която същият потвърждава, че на процесната дата именно той е управлявал собственото си превозно средство, също не представлява доказателство за извършване на нарушение по смисъла на чл. 94, ал.З от ЗДвП.

 

ІV. За правото :

 

10. Според чл. 94, ал. 3 от ЗДвП, за престой и паркиране в населените места пътните превозни средства се спират възможно най-вдясно на платното за движение по посока на движението и успоредно на оста на пътя. Допуска се престой и паркиране на моторни превозни средства с допустима максимална маса до 2,5 тона върху тротоарите, само на определените от собствениците на пътя или администрацията места успоредно на оста на пътя, ако откъм страната на сградите остава разстояние най-малко 2 метра за преминаване на пешеходци.

Нарушаването на материалното правило за поведение, установено в чл. 94, ал. 3, изр. второ от ЗДвП е възведено в състав на административно нарушение с разпоредбата на чл. 178е от ЗДвП, според която, наказва се с глоба от 50 до 200 лв. лице, което паркира пътно превозно средство в паркове, градини, детски площадки, площи, предназначени само за пешеходци, и на тротоари в населените места извън разрешените за това места.

Според легалната дефиниция на § 6, т. 6 от ДР на ЗДвП – „Тротоар“ е изградена, оградена или очертана с пътна маркировка надлъжна част от пътя, ограничаваща платното за движение и предназначена само за движение на пешеходци.

Според правилото на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП - Редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното.

 

11. С оглед поддържаните касационни доводи, следва да се отбележи, че данните във връзка с процесното противоправно деяние са установени от контролния орган, въз основа на разпит на И. К.Ф., който лично е възприел факта на паркирането на лек автомобил „КИА РИО“ с рег. № РА2252КВ в нарушение на изискванията на чл. 94, ал. 3 от ЗДвП.

Въз основа да данните събрани от И.К.Ф., съставената от жалбоподателя декларация по чл. 188 от ЗДвП и извършените допълнителни справки са били установени всички релевантни по казуса факти и обстоятелствата при които са проявени : място на извършване на нарушението - тротоара до дом № 15, на ул. Тодор Влайков в гр. Панагюрище ; времето на извършване на нарушението - 11.03.2020г., около 18:32 часа ; лекият автомобил който е бил паркиран в нарушение на установения ред - „КИА РИО“ с рег. № РА2252КВ ; лицето което е осъществила деянието - И.Д.Ф..

Каквито и да е твърдения или доказателства за нещо различно от така приетите за установени факти не са заявени и не са представени от И.Д.Ф., нито в хода на административната процедура, нито пък в хода на съдебното производство.

 

12. Несъмнено е, че нито съставителя на акта за установяване на административно нарушение, нито пък някой друг контролен орган, снабден с правомощията да установява извършването на нарушения от категорията на процесното такова, са присъствали при осъществяване на процесното противоправно деяние от страна на жалбоподателя. Следва ли при това положение, да се отрече всяка възможност, при наличието на достатъчно данни за фактическото осъществяване на деянието, да се изключи всяка възможност да бъде осъществена юридическа отговорност по отношение на нарушителя, единствено защото, в момента на осъществяване на противоправното деяние, не е присъствал контролен орган, снабден с необходимите за установяване на нарушението правомощия. Установения в страната правен ред, явно не позволява на този въпрос да бъде даден положителен отговор.

В случая, контролния орган е положил всички необходимите усилия за да събере възможната пълнота от данни, относно предприетото от жалбоподателя противоправно поведение. Резултата от така предприетите действия е бил установяване на всички съществени елементи на процесното административно нарушение. Това е достатъчно за да се приеме, че както акта за установяване на административно нарушение, така и наказателното постановление, възпроизвеждат в необходимата степен на конкретизация, конкретно, фактически осъществено административно нарушение.

В този контекст, трябва да се съобрази и прежде цитираното правило на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП, което придава отнапред установена, материална доказателствена сила на  редовно съставения акт за установяване на административно нарушение.

Ето защо, Съдът

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОТМЕНЯ  Решение №98 от 07.08.2020г., постановено по а.н.дело №87 по описа на Районен съд Панагюрище за 2020 г., като вместо това

 

ПОСТАНОВЯВА :

 

 ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 20-0310-000379 от 15.04.2020г. на Началник Районно управление Панагюрище към ОД на МВР Пазарджик, с което на Иван Д.Ф., ЕГН **********,***, за нарушение на чл.94, ал. 3,  от Закона за движението по пътищата, на основание чл. 178е от Закона за движението по пътищата е наложено административно наказание глоба в размер на 50,00лв.

 

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :           /п/                          

 

 

ЧЛЕНОВЕ :              1./п/

 

                                    

                                     2. /п/