Решение по дело №270/2025 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на глава ХІІ от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба от Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ София, подадена чрез юриск. Д. Г., срещу Решение № 1489 от 17.12.2024 г., постановено по АНД № 1911/2024 г. на Районен съд – Варна (РС – Варна), с което е отменено Наказателно постановление (НП) № 22-2300576 от 27.02.2024 г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ Варна.

С жалбата се настоява, че решението е неправилно и постановено в противоречие с материалния закон. Изтъква се, че правилно е квалифицирано деянието по чл. 62, ал. 3 от Кодекса на труда КТ), т.к. по време на проверка по спазване на трудовото законодателство, на 15.11.2023 г. в предприятието на работодателя и въз основа на изискани и представени документи в сградата на дирекцията в София е констатирано, че уведомлението по чл. 62, ал. 5 КТ за прекратяване на трудовото правоотношение със служителя Е. П., ЛНЧ: *********, е подадено след законоустановения 7-дневен срок от прекратяването на правоотношението. Сочи се, че от справката за приети и отхвърлени уведомления по чл. 62, ал.5 КТ с № 0338233158610 от 20.11.2023 г., 11:57:03 ч., се установява, че работодателят „УлтраГруп Европа“ ООД е уведомил съответната ТД на НАП гр. Варна за прекратяване на трудовото правоотношение с г-жа П., но не е изпълнил задължението си да подаде уведомлението в законоустановения 7-дневен срок от прекратяването на правоотношението. Искането е да бъде отменено решението на РС – Варна и да се потвърди НП. В хода на делото касаторът, чрез юриск. Т. Х. писмено заявява, че поддържа касационната жалба и наведените с нея доводи, както и направените искания, като се прави и искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът – „УлтраГруп Европа“ ООД, ЕИК *********, представлявано от О. К., чрез адв. М. Ц., с писмено възражение поддържа становище за несъстоятелност и неоснователност на наведените в касационната жалба доводи и за правилност на изводите на въззивната инстанция. Сочи се, че от представената от ТД на НАП Варна информационна справка (л. 25 от АНД № 1911/2024 г. на РС – Варна) безспорно се установява, че на 09.11.2023 г. дружеството е депозирало в ТД на НАП Варна уведомление по чл. 62, ал. 3 КТ с № 03388233154798/09.11.2023 г. за прекратяване на трудовия договор с Е. П. на 02.11.2023 г. Ответникът посочва, че впоследствие, на 20.11.2023 г., е открита техническа грешка в подаденото на 09.11.2023 г. уведомление и работодателят по своя инициатива подава коригиращо уведомление във връзка с прекратяване на трудовото правоотношение с Е. П., което коригиращо уведомление по регистрирано с вх. № 03388233158610/20.11.2023 г. Позовавайки се на генерираната от НАП справка за подаденото на 20.11.2023 г. коригиращо уведомление, ответникът сочи, че същото съдържа „коригиращи данни“ по отношение на прекратяването на трудовото правоотношение на Е. П., което се потвърждава и от показанията на свидетеля Е. Г.. Според ответника подаването на последващо уведомление не представлява първичния, уведомяващ приходната администрация документ. Искането е да се остави в сила обжалваното решение като правилно и законосъобразно. Претендира се присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение. В хода на устните състезания адв. Ц. поддържа изложените във възражението доводи и направените искания.

Участващият по делото прокурор дава заключение за неоснователност на касационната жалба, като сочи, че събраните по делото доказателства и установените факти не обосновават извод за извършено нарушение. Пледира за оставяне в сила на обжалваното решение като правилно.

Административният съд, като прецени доводите на страните, фактите, изведени от РС - Варна от събраните по делото доказателства, както и мотивите на съдебния акт, в рамките на наведените от жалбоподателя касационни основания и предвид обхвата на касационната проверка, очертан в разпоредбата на чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от лице, участвало във въззивното производство, решението по което е неблагоприятно за него, поради което е процесуално допустима.

С отмененото от РС – Варна НП за извършено от „УлтраГруп Европа“ ООД нарушение на чл. 62, ал. 3 КТ, на основание чл. 416, ал. 5 и чл. 414, ал. 3 КТ, на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 2 000 лева. Нарушението, според НП, се изразява в това, че подаденото от дружеството уведомление, съгласно справка за приети и отхвърлени уведомления по чл. 62, ал. 5 КТ с изх. № 03388233158610 от 20.11.2023 г., 11:57:03 ч., до съответното ТД на НАП за прекратения трудов договор с Е. П., ЛНЧ: *********, е подадено след изтичането на законоустановения 7-дневен срок от прекратяване на трудовото правоотношение, считано от 07.11.2023 г. Според НП нарушението е извършено на 15.11.2023 г., в предприятието на работодателя и е констатирано в ДИТ – София, на база изискани и предоставени от работодателя документи при проверката на дружеството за спазване на трудовото законодателство, извършена в периода от 21.11.2023 г. до 28.12.2023 г.. Наказващият орган се позовава в НП на Заповед № ЗК от 06.11.2023 г., с която е прекратено трудовото правоотношение между „УлтраГруп Европа“ ООД и Е. П., в която не е упомената дата на прекратяване, двустранно подписано уведомление за прекратяване на Трудов договор № 011/17.10.2023 г., декларация на счетоводителя на дружеството, че въпросното трудово правоотношение е прекратено, считано от 07.11.2023 г.

РС – Варна извежда от представената от ТД на НАП - Варна информационна справка (л. 25 от делото) факта, че безспорно се установява, че на датата 09.11.2023 г. дружеството „УлтраГруп Европа“ ООД е депозирало в ТД на НАП -. Варна уведомление по чл. 62, ал. 3 КТ, като чрез него е подало информация, че трудовият договор между него в качеството му на работодател и работника/служителя Е. П. е бил прекратен на 02.11.2023 г. Това декларирано обстоятелство, районният съд отчита, че е невярно, доколко е безспорно между страните, че трудовото правоотношение между въззивното дружество и Е. П. е прекратено в действителност на дата 07.11.2023 г. Отново от информационната справка на ТД на НАП гр. Варна се установява, че на 20.11.2023 г. дружеството е подало второ уведомление с код корекция, с което декларирало пред НАП, че трудовият договор между него и Е. П. е прекратен, считано от 07.11.2023 г. При така установените факти, съдът прави извод за липса на основание да бъде ангажирана отговорността на дружеството за нарушение на разпоредбата на чл. 62, ал. 3 КТ. Въззивният съд подчертава, че дружеството по своя инициатива, няколко дни след като е депозирано уведомлението е подало ново уведомление с код корекция, в което вярно е отразена датата на прекратяване на процесния трудов договор.

Районният съд посочва, че принципно споделя възражението във въззивната жалба, че в обстоятелствената част и на АУАН, и на НП въобще не се споменава обстоятелството, че на 09.11.2023 г. е депозирано уведомление до НАП (макар и със сгрешена дата на прекратяване на договора), който пропуск, съдът прави изводи, че има съществено значение, защото депозирането на заявление, макар и с допусната грешка по отношение някое обстоятелство, не означава, че е извършено от обективна страна нарушение на разпоредбата на чл. 62, ал. 3 КТ. Районният съд взема предвид, че самото законодателство позволява грешката да бъде коригирана, което в случая е било направено, при това по инициатива на самото дружество.

С тези мотиви, районният съд отменя НП и присъжда в полза на санкционираното дружество сумата в размер на 500 лева, представляваща адвокатско възнаграждение в производството по АНД № 1911/2024 г. на РС – Варна.

Касационната жалба е неоснователна. Решението на въззивния съд е правилно и законосъобразно като постановено при правилно приложение на материалния закон и при липса на допуснато съществено нарушение на процесуални правила, т.е. при липса на касационните основания за отмяната му съгласно чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 НПК.

РС – Варна е изследвал обективно, всестранно и пълно всички обстоятелства по делото, извършил е правилна преценка на релевантните по делото факти, които правилно са изведени от всички относими доказателства (разгледани поотделно и в тяхната съвкупност) и правилно съдът е отнася фактите към правото.

Касационният състав на съда споделя мотивите на РС – Варна и препраща към тях на основание чл. 221, ал. 2 АПК.

Не се установява санкционираното дружество да е извършило вмененото му с обжалваното пред РС – Варна нарушение на чл. 62, ал. 3 КТ. Фактите, които се установяват от приетите от въззивната инстанция доказателства (Уведомление № 00002/07.11.2023 г. за прекратяване на трудов договор № 011/07.10.2023 г., Заповед № 2К/06.11.2023 г. на управителя на дружеството, декларацията от 21.12.2023 г. на Е. Г. – счетоводител и упълномощено лице на дружеството, Уведомлението по чл. 62, ал. 5 КТ с код корекция 1, справките за приети и отхвърлени уведомления по чл. 62, ал. 5 КТ от 20.11.2023 г. и от 09.11.2023 г., предоставената информация от ТД на НАП Варна), сочат изпълнение от работодателя на задължението му по чл. 62, ал. 3 КТ. С подаването на коригиращо уведомление на 20.11.2023 г. (което е преди извършване на проверката от ДИТ – София, която е с начало 21.11.2023 г.) се отстранява допусната грешка при подаване на първоначалното уведомление на 09.11.2023 г. по отношение датата на прекратяване на процесното трудово правоотношение.

Изпълнителното деяние на нарушението по чл. 414, ал. 3, във вр. с чл. 62, ал. 3 КТ се състои в бездействие на работодателя по отношение на вмененото му от кодекса задължение за изпращане на уведомление. В случая, правилно районният съд приема, че не се установява такова бездействие.

Данните, които следва да се съдържат в уведомлението, както и реда за неговото изпращане са определени с Наредба № 5 от 29.12.2002 г. за съдържанието и реда за изпращане на уведомлението по чл. 62, ал. 5 КТ.

Съгласно Приложение № 1 към чл. 1, ал. 1 от посочената наредба, Указания за попълване на уведомление за сключен, изменен или прекратен трудов договор, Код корекция 1 се попълва, когато се подава уведомление за коригиране на погрешно подадено уведомление; в този случай освен коригираните се попълват всички останали данни от подаденото преди това уведомление, като този код не се използва за корекция в данните в уведомлението по т. 2, 3, 4, 4.1, 5, 6, 7, 8 9 и 10 (сред които не е датата на прекратяване на договора – т. 16), в които случаи се подава първо уведомление с код за заличаване и ново уведомление с редовни данни. Тоест с подаването на уведомление с код корекция 1 на 20.11.2023 г. в случая не е налице заличаване на вече подаденото уведомление на 09.11.2023 г., както настоява касаторът.

При извършената служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на съдебното решение с материалния закон, съобразно изискванията на чл. 218, ал. 2 АПК, не се констатират пороци. Решението е постановено от законен състав, при законосъобразно упражнено право на въззивна жалба и при правилно приложение на материален закон.

Касационната жалба е неоснователна.

Решението на районния съд като правилно следва да се остави в сила.

При този изход на спора, на основание чл. 63д, ал. 1 ЗАНН, касаторът следва да бъде осъден да заплати на ответника по касация разноски за касационната инстанция в размер на 400 лв. за адвокатско възнаграждение. Възражението за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение е основателно. Пълномощникът на санкционираното дружество е представил писмено възражение, като в хода на делото по същество се поддържат вече изложените в писменото възражение доводи и искания.

С оглед изхода на спора, претенцията за присъждане на направените от касатора разноски се явява неоснователна.

На основание чл. 221, ал. 2 АПК, във връзка с чл. 63в ЗАНН, административният съд

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1489 от 17.12.2024 г., постановено по АНД № 1911/2024 г. на Районен съд – Варна.

ОСЪЖДА Дирекция „Инспекция по труда” София да заплати на „УлтраГруп Европа“ ООД, ЕИК *********, представлявано от О. К., сумата в размер на 400 (четиристотин) лева, представляваща направени разноски за адвокатско възнаграждение.

Решението не подлежи на обжалване.