РЕ Ш
Е Н И Е №…..
Гр. София, 07.08.2020
г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗИВНО ОТДЕЛЕНИЕ, IV - „Д” с
- в, в публично съдебно заседание на девети
юли през две хиляди и двадесета година в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: Здравка Иванова
ЧЛЕНОВЕ : Цветомира Кордоловска
Мл. съдия : Мария Малоселска
при секретаря Екатерина Калоянова,
като разгледа докладваното от съдия Иванова в. гр. д. № 6501 по описа на съда
за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. ГПК
С решение № 33969/07.02.2019
г. на 45 с - в, СРС, постановено по гр. д. № 51448/2016 г. на СРС ЗК „У." АД, БИК *******, е осъдено да заплати на З. „Л.И." АД,
ЕИК *******, сумата в размер на 17 987, 08 лв., представляваща обезщетение,
формирано от стойността на вредите по щета № 0601-1261-14-405200, за ПТП,
настъпило на 26.06.2014 г., около 10: 40 часа в с. Горно Пещене, на
кръстовището между ул. „Ленин" и ул. „Ал.Матросов",
включваща и ликвидационни разноски в размер на 15, 00 лв., ведно със законната
лихва, считано от 12.09.2016 г. до окончателно изплащане на вземането, сумата в
размер на 3 361, 54 лв. - лихва за забава върху главницата за периода от
23.09.2014 г. до 30.08.2016 г. като искът с правно основание чл. 213 от КЗ
/отм./, вр. чл. 45 от ЗЗД е отхвърлен за сумата в
размер на 2 414,83 лева, представляваща разликата над уважената сума от 17 987,
08 лева до пълно предявената от ищеца сума от 20 401, 91 лв. Страните са
осъдени съразмерно за заплащане на разноски.
Недоволен от
решението частта в която е осъден за сумата от 17 060, 37 лв. до
17 987, 08 лв. обезщетение по чл. 213, ал. 1, КЗ (отм.) е останал
ответникът ЗК „У." АД, който в
срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, чрез представителят си, депозира въззивна жалба. В жалбата излагат съображения, че главният
иск по чл. 213, ал. 1 КЗ (отм.) е предявен за сумата от 17 060, 37 лв. главница, като са претендирани
и лихви за забава в размер на 3 361, 54 лв. Поддържа се, че решението в
частта, в която ответникът е осъден за заплащане на застрахователно обезщетение
над предявената в исковата молба сума 17 060, 37 лв. е недопустимо
постановено - свръхпетитум и следва да се обезсили. В
нарушение на диспозитивното начало съдът се
произнесъл по размер на иска за застрахователно обезщетение, какъвто не е бил
заявен в исковата молба. Ако не се приеме тази теза се поддържа, че в
оспорената част решението е и неоснователно, тъй като по делото не са
представени доказателства за реално изплатено обезщетение от ищеца в полза на
увреденото МПС по застраховка „каско“ в присъдения
размер. Според ответника е абсурдно да се уважи иска по чл. 213, ал. 1 КЗ (отм.) за размер на обезщетението,
който не се претендира. Моли решението да се обезсили, а евентуално – да се
отмени като неправилно. Претендира разноски и прави евентуално възражение по
разноските на насрещната страна.
Въззиваемата страна – ищецът З. „Л.И." АД, чрез представителя си, оспорва
жалбата в писмен отговор по чл. 263 ГПК. Твърди, че първоинстанционното решение
е правилно и законосъобразно в оспорената част, постановено при съобразяване на
събраните по делото доказателства. Ако съдът е допуснал техническа грешка в диспозитива, тя е следвало да се отстрани по реда на чл.
247 ГПК. Моли да се потвърди решението в оспорената част и претендира
направените разноски за въззивната инстанция.
Съдът като взе предвид доводите на страните и след
преценка на доказателствата по делото по реда на въззивната проверка, приема за
установено следното :
Районният
съд е бил сезиран и се е произнесъл по обективно съединени искове с правно
основание чл. 213, ал. 1 КЗ (отм., но
действащ към момента на ПТП и приложим в случая) и чл. 86, ал. 1 ЗЗД - срещу застрахователя по застраховка
„гражданска отговорност” на причинителя на вредата.
Съгласно чл.
269 от ГПК, въззивният
съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му - в
обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото във
въззивната жалба. Обжалваното решение е валидно постановено.
Основният
довод, поддържан във въззивната жалба, касае недопустимостта на решението в
частта, в която ответникът е осъден за заплащане на обезщетение над предявената
в исковата молба главна претенция в размер на 17 060, 37 лв. до присъдения
с решението размер от 17 987, 08 лв., какъвто се твърди, че не е предявяван в
исковата молба. Излагат се съображения за произнасяне на СРС свръх петитум.
По това и като възражение и като съобрази фактическите
твърдения на ищеца в исковата молба въззивният съд намира следното :
В исковата молба са били заявени претенции за
заплащане на суми в общ размер от 20 401,
91 лв., които включват : стойността на изплатеното от ищеца застрахователно
обезщетение в размер на 17 060, 37 лв. и 20 лв. ликвидационни разходи,
както и лихва за забава в размер на 3 361, 54 лв. за периода 23.09.2014 г.
- 30.08.2016 г.
Основателно
СРС е приел, че са доказани предпоставките за ангажиране отговорността на прекия причинител на вредата - деликвента, по чл. 213, ал. 1, изр. 3 - то от КЗ (отм.) - валидно
застрахователно правоотношение между увреденото лице и застрахователното
дружество - ищец по застраховка „автокаско”,
заплащане на застрахователното обезщетение от застрахователя на увредения
автомобил, както и предпоставките по чл. 45 от ЗЗД - противоправно
деяние, настъпили от него вреди и причинно - следствена връзка между
поведението на дееца и причинените вреди. По смисъла на чл. 45, ал. 2 ЗЗД, вината
се предполага до доказване на противното.
С изплащане на обезщетението ищцовото
застрахователното дружество е встъпило в правата на застрахования срещу
причинителя на вредите, застрахован при ответника до размера на платеното
обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне,
следователно има право да претендира този размер пряко от ответника -
застраховател на виновния за ПТП водач.
Действително, съгласно приетата пред СРС автотехничека експертиза, неоспорена от страните, стойността
на описаните щети по лек автомобил "БМВ 320" с ДК № ВР1593 ВН, към
датата на настъпване на ПТП по средни пазарни цени е в размер на сумата от 17 972, 08 лв., а ликвидационните
разноски към датата на ПТП в размер на 15, 00 лв.
В същото време, по делото се установява, че по щета №
0601-1261-14-405200 е одобрено за изплащане застрахователно обезщетение от
ищеца в размер на 17 040, 37 лв.,
което е изплатено с преводно нареждане от 08.08.2014
г. на собственика на автомобила.
При
постановяване на решението обаче, съдът погрешно е приел, че главният иск е
предявен за сумата от 20 401, 91 лв., а не за 17 060, 37 лв., в какъвто смисъл са твърденията в исковата молба.
Поради допусната неточност при определяне предмета на
делото, СРС е уважил главният иск за сумата от 17 972, 08 лв., каквито вреди е
определила САТЕ по средни пазарни цени към деня на ПТП и за ликвидационните
разноски към датата на ПТП в размер на 15, 00 лв.
Съдът
намира, че искане за присъждане на застрахователно обезщетение в размер на
20 401, 91 лв. не е предявявано в производството, поради което
произнасянето, в частта, в която ответникът е осъден да заплати сумата от 17 060, 37 лв. до 17 987, 08
лв. застрахователно обезщетение по
щета № 0601-1261-14-405200 за ПТП, настъпило на 26.06.2014 г. е недопустимо постановено - свръхпетитум. На
основание чл. 270, ал. 3 ГПК в тази част решението следва да се обезсили, а
производството - да се прекрати.
По разноските пред СГС :
Доколкото въззивната жалба ще бъде уважена, право на разноски има ответника
– въззивник. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК в негова
полза следва да се присъди държавна такса от 25 лв. за производството и 50 лв. юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 3 и
ал. 8 ГПК.
Така мотивиран СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД
Р Е Ш И :
ОБЕЗСИЛВА решение № 33969/07.02.2019 г. на 45
с - в, СРС, постановено по гр. д. № 51448/2016 г. на СРС, в частта, в която ЗК „У.“ АД, ЕИК ******* е осъдена да заплати на З. „Л.И."
АД, ЕИК *******, сумата над 17 060,
37 лв. до размер на 17 987, 08 лв., представляваща обезщетение, формирано
от стойността на вредите по щета № 0601-1261-14-405200, за ПТП, настъпило на
26.06.2014 г., около 10: 40 часа в с. Горно Пещене, на кръстовището между ул.
„Ленин" и ул. „Ал. Матросов", включваща и ПРЕКРАТЯВА производството в тази
част, на основание чл. 270, ал. 3 ГПК.
РЕШЕНИЕТО е влязло в сила в останалата неоспорена
част.
ОСЪЖДА З. „Л.И.", ЕИК *******, със седалище и
адрес на управление ***, да заплати на ЗК „У." АД, ЕИК *******, с адрес : гр.
София, бул. „*******, разноски пред СГС в размер на 25 лв. държавна такса и 50
лв. юрисконсултско възнаграждение, на основание чл.
78, ал. 3, вр. с ал. 8 ГПК.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване пред ВКС, на
основание чл. 280, ал. 2 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.