№ 446
гр. София, 03.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-22, в публично заседание на
тридесет и първи март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Нели Алексиева
при участието на секретаря Румяна Люб. Аврамова
като разгледа докладваното от Нели Алексиева Търговско дело №
20231100900016 по описа за 2023 година
Ищецът „Т.-Т.“ ЕООД твърди, че с ответника „БГН.“ АД имат установени
трайни търговски отношения по неформален рамков договор за превоз на
инертни материали и асфалт до обекти на ответника. Посочва, че в
изпълнение на този договор, в периода от м.06.2021 г.до м.05.2022 г. е
извършил транспортни услуги на ответното дружество по превоз на инертни
материали и на асфалт и извозване на строителни отпадъци, за което са
издадени фактури следните фактури: № **********/15.06.2021 г., с остатьчна
стойност 7811.64 лв. с ДДС; № **********/30.06.2021 г., на стойност
14136.72 лв. с ДДС; № **********/09.07.2021 г., на стойност 10969.54 лв. с
ДДС; № **********/27.07.2021 г., на стойност 367.85 лв. с ДДС; №
**********/31.08.2021 г., на стойност 185.98 лв. с ДДС; №
**********/10.09.2021 г., на стойност 1056.02 лв. с ДДС; №
**********/15.10.2021 г., на стойност 3081.60 лв. / с ДДС и №
**********/23.05.2022 г., на стойност 1728 лв. с ДДС. С двустранен
протокол за дължимите суми от 30.06.2022 г. дружествата са потвърдили
съгласието си да се извърши прихващане на сумата 965.54 лв. от последната
от факгурите с № **********/23.05.2022 г. /дължимият остатък по фактура
№ **********/23.05.2022 г., след прихващането, възлиза на 762,46 лв./, като
остатъкът, който ответникът остава да дължи след прихващането по всички
1
фактури е в размер на общо 38371.81 лева. За периода 01.07.2022 г. -
31.10.2022 г., ответното дружество е заплатило остатъчната стойност по
фактура № **********/15.06.2021 г. в размер на 7811,64 лв., след което
дължимата от ответника сума остава 30560.17 лв. От така дължимата сума е
направено прихващане със задълженията на ищеца към ответника по фактура
№ **********/31.08.2022 г. и фактура № **********/30.09.2022 г., на обща
стойност от 1372.98 лева, след което прихващане дължимата от ответника
сума по издадените фактури за осъществените от ищеца транспортни услуги
възлиза на общо 29187.19 лева. Предвид изложеното ищецът иска от съда да
осъди ответника да му заплати сумата от 29187.19 лева, представляваща
неизплатения остатък от дължимото възнаграждение за извършените
транспортни услуги по неформален рамков договор за превоз на инертни
материали и асфалт, във връзка с които са издадени фактури №
**********/30.06.2021 г.; № **********/09.07.2021 г.; №
**********/27.07.2021 г.; № **********/31.08.2021 г.; №
**********/10.09.2021 г.; № **********/15.10.2021 г и №
**********/23.05.2022 г., ведно със законната лихва от датата на исковата
молба до окончателното плащане, както и сумата от 4479.01 лева,
представляваща дължимата по фактурите законна лихва за период, съответно
от датата, на която настъпва падежа на всяка една от фактурите до датата на
исковата молба /04.01.2023 г./. Претендира направените по делото разноски. В
молба-уточнение от 23.01.2023 г. ищецът посочва и своя банкова сметка,
съобразно изискването на чл. 127, ал. 4 от ГПК.
Ответникът „БГН.“ АД не подава отговор на исковата молба и не изразява
становище по предявените искове в хода на производството.
Предвид процесуалното поведение на ответника, в проведеното на
31.03.2023 г. открито съдебно заседание, процесуалният представител на
ищеца моли съда да се произнесе с неприсъствено решение.
Съдът констатира, че ответникът не е подал отговор на исковата молба, не
се явява в първото съдебно заседание по делото, не е направил искане за
разглеждане на делото в негово отсъствие, като последиците от това негово
поведение са му указани от Съда с разпореждането, с което на му е връчен
препис от исковата молба и с определението от 09.03.2023 г. за насрочване на
делото
Предвид гореизложеното и като съобрази направеното от ищеца искане за
2
постановяване на неприсъствено решение и обстоятелството, че предявените
обективно кумулативно съединени искове са вероятно основателни с оглед
посочените в исковата молба обстоятелства и представени доказателства,
Съдът намира, че са налице предпоставките за постановяване на
неприсъствено решение.
Ето защо съдът приема, че следва да уважи искането на ищеца по чл. 238,
ал. 1 ГПК и да се произнесе с неприсъствено решение. На основание чл. 239,
ал. 2 ГПК това решение не се мотивира по същество, а е достатъчно да се
укаже, че се основава на предпоставките за постановяване на неприсъствено
решение, които предпоставки Съдът приема, че са налице. Затова Съдът
приема, че предявените искове са основателни и следва да бъдат уважени
изцяло.
При този изход на производството ответникът следва да бъде осъден да
заплати направените от ищеца разноски, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК,
включително и разноските, направени във връзка с обезпечаване на исковете -
арг. от т. 5 на Тълкувателно решение на ОСГТК № 6/2012 г. Тези разноски
възлизат на 4625.67 лева, в това число 2828.13 лева заплатено адвокатско
възнаграждение за настоящето производство /представени доказателства за
нареден превод за адвокатско възнаграждение от 1446 евро/ и 1797.54 лева,
претендирани в списъка разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в
обезпечително производство по реда на чл. 390 от ГПК /представени
доказателства за нареден превод за адвокатско възнаграждение от 919.07
евро/. По делото има доказателства за направени от ищеца разноски за
държавна такса, но предвид обстоятелството, че в представения списък на
разноските по чл. 80 от ГПК ищецът не е поискал присъждане на разноски за
заплатена държавна такса в настоящето производство, Съдът, съобразно
принципа на диспозивното начало, следва да осъди ответника да заплати на
ищеца единствено поисканите изрично от ищеца със списъка разноски. На
ищеца не се дължи разликата между поисканата със списъка на разноските по
чл. 80 ГПК сума за адвокатско възнаграждение за настоящето производство
от 4032 лева и присъдената такава от 2828.13 лева, тъй като съгласно
задължителните указания, дадени в т. 1 от Тълкувателно решение от
06.11.2013 г., по тълк. дело № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, страната, която
претендира разноски за заплащане на адвокатско възнаграждение, следва да
представи доказателства за реалното заплащане на такива пред съда, каквито
3
в случая, до произнасянето на решението на СГС, не са представени за тази
разлика. На ищеца не се дължат и поисканите със списъка на разноски
такива от 100.08 лева за образуване на изпълнително дело, доколкото от
ангажираните от ищеца доказателства не се установява така поисканите
разноски да са извършени именно във връзка с допуснатото обезпечение – от
съдържанието на представеното преводно нареждане в полза на ЧСИ Г.М. не
се установява заплащане на такса за образуване на дело за изпълнение на
издадената обезпечителна заповед по ч. т. д. № 433/2022 г. на ОС – Бургас.
Мотивиран от горното и на основание чл. 239, ал. 2 ГПК, Съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „БГН.“ АД, ЕИК ******* да заплати на „Т.-Т.“ ЕООД, ЕИК
*******, на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, сумата от 29187.19 лева /двадесет и
девет хиляди сто осемдесет и седем лева и 19 ст./, представляваща
неизплатения остатък от дължимото възнаграждение за извършените
транспортни услуги по неформален рамков договор за превоз на инертни
материали и асфалт, във връзка с които са издадени фактури №
**********/30.06.2021 г.; № **********/09.07.2021 г.; №
**********/27.07.2021 г.; № **********/31.08.2021 г.; №
**********/10.09.2021 г.; № **********/15.10.2021 г и №
**********/23.05.2022 г., ведно със законната лихва от 04.01.2023 г. до
окончателното плащане.
ОСЪЖДА „БГН.“ АД, ЕИК ******* да заплати на „Т.-Т.“ ЕООД, ЕИК
*******, на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, сумата от 4479.01 лева /четири
хиляди четиристотин седемдесет и девет лева и 1 ст./, представляваща
дължимата по горепосочените фактури законна лихва за период, съответно
от датата, на която настъпва падежа на всяка една от фактурите до датата на
исковата молба /04.01.2023 г./.
ОСЪЖДА „БГН.“ АД, ЕИК ******* да заплати на „Т.-Т.“ ЕООД, ЕИК
*******, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, разноски по производството в
размер на 4625.67 лева /четири хиляди шестстотин двадесет и пет лева и 67
ст./
На основание чл. 239, ал. 4 от ГПК, неприсъственото решение не подлежи
на обжалване.
4
Да се изпрати препис от решението на страните, като на основание чл. 240
от ГПК, заедно с преписа от неприсъственото решение, да се изпрати
съобщение на ответника с указания, че може да поиска отмяна на решението
в едномесечен срок от получаване на съобщението.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
5