Р Е Ш Е Н И Е
гр.***, 04.11.2016г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
***ският районен съд, ІІ -ри
гр.състав, в публичното заседание на шести октомври през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ДИЛОВА
при секретаря *** като разгледа докладваното от съдията ДИЛОВА гр.дело № 4309
по описа за 2016г. и на основание данните по делото и закона, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл.422, ал.1 вр. с чл.124, ал.1 от ГПК.
Производството
по делото е образувано по подадена искова молба от *** ЕИК *** със седалище и адрес на управление: *** против *** ***, в която се твърди, че ищецът
е депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение срещу ответника, по
която е образувано ч. гр.д 2480/16г. Твърди се, че съдът е издал заповед за
изпълнение срещу която ответникът е подал възражение в срока по чл. 414 от ГПК. Твърди се, че ответникът е собственик на топлоснабден имот и не е
заплатил използваната за периода 01.12.2009г-29.02.2016г. топлинна енергия в
размер на 2983,36лв, представляваща главница и сумата 137,75 лв лихва за забава
за периода 04.02.2014г.- 14.04.2016г. и не е погасил задълженията си. Направено
е искане за конституиране на трето лице помагач на ищеца ***. Моли съда да
постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати сумата 858,50лв, от която 722,62 лв. представляваща
главница за периода 01.12.2013г-29.02.2016г. и сумата 133,88лв лихва за забава
за периода 02.04.2013г.- 30.03.2016г. , ведно със законната лихва считано от
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение.
Ответникът,
в срока на чл.133 от ГПК не е представил писмен отговор. В представеното
възражение срещу заповедта за изпълнение е направил възражение за давност.
Съдът,
като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства и съобрази
доводите на страните, намира за установено следното:
По делото е предявен иск с правно основание чл.422
от ГПК, вр. с чл.124, ал.1, от ГПК, с
предмет- признаване на установено по отношение на ответника на вземането,
претендирано от ищеца ***. В производството в съответствие с правилото за
разпределение на доказателствената тежест ищеца, следва да установи вземането
си по основание и размера, като и размера на претендирата лихва за забава.
Не се
спори между страните, че ищеца се е снабдил по реда на чл.410 от ГПК, със заповед
за изпълнение спрямо ответника, за процесните суми, срещу която ответника е
възразил в законоустановения срок, че не дължи същите. Това се установява и от
приложеното ч.гр.д. № 2480/16 по описа на ПлРС .
По делото са представени
Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от *** на
потребители в гр.***, обнародвани на 09.08.2005г., приети с протокол от
15.04.2005г на Съвета на директорите на *** и одобрен с Решение
№ОУ-030/04.07.2005г на ДКВЕР и общи условия одобрени с решение № ОУ от
03.12.2007г. на ДКЕВР. Съгласно чл. 1 от същите, с тях се уреждат
взаимоотношенията при продажба на топлинна енергия между ***, наричана
“продавач” и потребителите за битови нужди, наричани “купувачи”. Съгласно чл. 3
ал.1 от Общите условия купувач може да бъде физическо лице, потребител на
топлинна енергия за битови нужди, който е собственик или титуляр на вещно право
на ползване на имот в топлоснабдена
сграда. По делото не се спори, че ответникът е абонат на ищцовото дружество.
Видно от заключението на
ВЛ по назначената икономическа експертиза е, че ответникът е абонат с абонатен № 13377 и е използвал
доставяната от Топлофикация *** ЕАД топлинна енергия за процесния период. Според
заключението размера на главницата за периода 01.02.2013г.- 29.02.2016 г е 722,62, а размера на лихвата за забава за
периода 02.04.2013г.- 30.03.2016г е 138,26
лв.
С
оглед представените доказателства съдът намира, че от момента на изискуемостта
на част от вземанията на „Топлофикация- ***” ЕАД гр. *** към ответника
до момента на подаването на молбата по чл.410 от ГПК за издаване на
заповед за изпълнение ответникът не е предприел никакви действия във връзка с
дължимите му се от абоната суми за консумирана топлинна енергия. Видно от
заключението на вещото лице В.В., което не е оспорено от страните и съдът
кредитира като обективно и компетентно, че размера на главницата за периода 01.02.2013г.-
29.02.2016 г е 722,62, а размера на лихвата за забава за
периода 02.04.2013г.- 30.03.2016г е 138,26
лв. По делото не са представени доказателства, че посочените по-горе суми са заплатени от
ответника.В писмения отговор е направено
възражение за давност. Съгласно разпоредбата на чл. 111 б. „в” от ЗЗД с
изтичане на тригодишна давност се погасяват вземанията за лихви и за други
периодични плащания. Съдът намира, че цитираната по- горе разпоредба е
приложима и в конкретния случай, доколкото месечните задължения на
потребителите на топлинна енергия към топлоснабдителните дружества са
периодични плащания и същите се погасяват с изтичането на кратката тригодишна
давност. С оглед изложеното съдът намира, че предявеният иск с правно основание
чл. 422 вр. чл. 124 ГПК вр. чл. 79 от ЗЗД е основателен и доказан, и следва да бъде уважен, като се признае за
установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца сумата 722,62 лв
представляваща главница за периода 01.02.2013г.- 29.02.2016 г и
сумата 135,88 лв представляваща лихва за забава за периода 02.04.2013г.-
30.03.2016г
По разноските
Ищецът е направил искане
да му бъдат присъдени направените по делото разноски. От представения по делото
списък на разноските е видно че ищецът е направил разноски в исковото
производство за юрисконсулт- 360 лв, 50 лв за държавна такса и 120 лв за ВЛ. Ето
защо ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата 360 лв
представляваща юрисконсултско възнаграждение, 50 лв за държавна такса и сумата
120 лв представляваща разноски за ВЛ.
Съгласно дадените разяснения в ТР №4 от 18.06.2014г.на ОСГТК на ВКС по
тълк.д.№4/2013г.-т.12 от същото съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК,
следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното
производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските
както в исковото, така и в заповедното производство. Прието е , че съдът в исковото производство се
произнася с осъдителен диспозитив по дължимостта на разноските в заповедното
производство, включително и когато не изменя разноските по издадената заповед
за изпълнение. С оглед на изложеното
съдът намира, че ответникът следва да бъде осъден да заплати и сумата 75,87 лв.
представляваща направени разноски в заповедното производство съобразно претендираната сума в исковото производство.
По изложените съображения съдът
Р Е
Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО,
на основание чл.422, ал.1, във вр. с чл.415, ал.2 от ГПК, във вр. с чл.124,
ал.1 от ГПК, че ***, ЕГН **********,***, дължи на кредитора
"Топлофикация-***" ЕАД, със седалище и адрес на управление гр.***, ***
ЕИК *** сумата 722,62 лв представляваща главница за периода 01.02.2013г.-
29.02.2016 г и сумата 135,88 лв представляваща
лихва за забава за периода 02.04.2013г.- 30.03.2016г, ведно със законната лихва
върху сумата, считано от 11.04.2016г.- датата на подаване на заявлението до
окончателното изплащане на сумата, за която е издадена заповед за изпълнение по
ч. гр.д.№ 2480/2016г по описа на ПлРС.
ОСЪЖДА на осн. чл.78,
ал.1 от ГПК ***, ЕГН **********,*** да заплати на “ТОПЛОФИКАЦИЯ-***” ЕАД гр.***,
със седалище и адрес на управление гр.***, ***, представлявано от законен
представител *** сумата 360 лв представляваща юрисконсултско
възнаграждение, 50 лв за държавна такса и сумата 120 лв представляваща разноски за ВЛ представляваща направени разноски по делото.
ОСЪЖДА на осн. чл. 78
ал.1 от ГПК ***, ЕГН **********,*** да заплати на “ТОПЛОФИКАЦИЯ-***” ЕАД гр.***, със седалище и адрес на
управление гр.***, ***, представлявано от законен представител ***
сумата 75,87 лв представляваща
деловодни разноски направени в заповедното производство съобразно уважената
част от иска.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване пред ***ски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните, с въззивна жалба.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: