Решение по дело №263/2018 на Районен съд - Дупница

Номер на акта: 188
Дата: 14 май 2018 г. (в сила от 12 юни 2018 г.)
Съдия: Светла Василева Пейчева
Дело: 20181510200263
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 27 февруари 2018 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

14.05.2018

 

 

 

Дупница

 
 


Номер                                                  Година                                     Град

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

НО, ІІІ

 
 


Районен съд – Дупница                                                                                                        състав

      27 април

октомври

 

2018

 
 


на                                                                                                           Година

В публично съдебно заседание в следния състав:

Светла Пейчева

 
Председател

Членове

Съдебни заседатели:

 

 
        1.

      Райна Боянова

 

 

 
         2.

 

 
Секретар:

Прокурор:

Председателя на състава

 
 


Сложи за разглеждане докладваното от

НАХ

 

263

 

2018

 
 


                                      дело №                                     по описа за                                    година.

 

Н.И.Й., с ЕГН **********,*** е обжалвал  електронен фиш Серия К 0836703 на ОД на МВР гр. Кюстендил, с което  му е наложено административно наказание – „глоба” в размер на 300.00 (триста) лв. на основание чл.189, ал.4 ЗДвП за констатирано нарушение по чл.21, ал.1 във вр. с чл.182 ал.1, т. 5 от ЗДвП. В така депозираната жалба се навеждат подробни доводи за незаконосъобразност и необоснованост на атакувания акт, като се отправя искане за неговата отмяна. В жалбата се прави искане за отмяна на издадения електронен фиш поради, обосновано твърдение на Й., че три месеца преди установеното нарушение лекият автомобил, описан в жалбата ФИАТ с рег.№Р8470РК е продаден чрез договор за покупко-продажба с нотариална заверка на подписа на румънския гражданин Мугурел Парлапан, с ЕГН*************, с лична карта RD №605896, издадена на 05.12.2008г. от МВР гр. Русе, с постоянен адрес ***. Приложен е договор за покупко-продажба, нотариално заверен.

Жалбоподателят Н.И.Й. нередовно призован, не се явява и не взема становище по жалбата. Видно от служебно изисканата от съда справка от ОД на МВР Кюстендил, РУ Дупница, същия е напуснал пределите на Р. България на 05.01.2018г. през ГКПП Русе Дунав мост и до 20.03.2018г. няма данни да се е завърнал в страната, както и че адреса на който е призован е същият от който призовката е върната в цялост с отбелязване от длъжностното лице по призоваване, майката Бедрие Белкиева отказва получаване на същата. Налице са условията на чл.61, ал. 2 от ЗАНН.

Въззиваемата страна, редовно призована не изпраща представител и  не  взема становище по жалбата.

            Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, гласни и писмени, поотделно и в съвкупност, прие за установено от фактическа страна следното:

  Съдът, след като се запозна с образуваната административнонаказателна преписка, намира за установено следното: Жалбата е процесуално допустима, като подадена от активно легитимирано лице с изявен правен интерес и в законноустановения в чл.189, ал.8 ЗДвП преклузивен срок (липсват данни ЕФ да е връчен по реда предвиден в закона, поради което съдът прие, че ЕФ е обжалван в предвидения от закона срок). Разгледана по същество, същата е  ОСНОВАТЕЛНА.

               С оглед събраните в хода на съдебното производство доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

               В издадения електронен фиш констатираното административно нарушение е описано по следния начин: на 15.11.2013г. в 04:49часа в ПП1-Е-79, с. Мурсалево в посока гр. Дупница при ограничение на скоростта 50км/ч. за населено място с МПС „ФИАТ УЛАЙС“, с регистрационен № Р 8470 РК е извършено нарушение за скорост, установено и заснето със стационарно техническо средство SITRAFFIC LINX ERS 400, клип № 00055, като установената такава е 91км/ч. с приспаднат толеранс от 3% в полза на водача. Превишената стойност на скоростта е 41км/ч.

Извършена е проверка за собственост на автомобила, при която било установено, че същият е собственост на две физически лица към 16.08.2013 г. – на жалбоподателя Н.Й. и Мугурел Парлапан. От приложения по делото договор за покупко-продажба на МПС, е видно че жалбоподателя заедно със съпругата си е продал МПС,  с което е установено процесното административно нарушение на 14.08.2013 г. Изготвени са ВДС-разпечатка от системата със снимков материал. От представените писмени доказателства е видно, че автоматизираната система за видеоконтрол Sitrafik ERS400ID номер 003059047BAB е от одобрен тип със срок на валидност от 06.10.2009 г. до 06.10.2019 г.

Възприето е, че е нарушен чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.

Като доказателства са приложени снимка № 00055; удостоверение за одобрен тип средство за измерване; сертификат за преминал курс на обучение за работа със Системата за контрол на скоростта „Sitrafik LYNX ERS400”; писмо рег. №  ОВ-5090/19.07.2011 г. изд. от комисар Алекси Стратиев; Заповед № 2555/23.08.2011 г. изд. от Директора на ОД на МВР гр. Кюстендил; Заповед Із-305/24.02.2011 г. относно утвърждаване на образец на електронен фиш; справка в централна база КАТ относно собствеността на автомобила. Видно от представените писмени доказателства, съдът приема, че системата е одобрена и вписана в регистъра, като е преминала първоначална проверка за техническа изправност. От протокола № 90- ФМИ 19.04.13  техническото средство е преминало последваща проверка.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема, че констатациите в ЕФ за налагане на глоба съответстват на действителното положение. Съгласно чл.21 ал.1 от ЗДвП (посочената като нарушена правна норма), при избиране скоростта на движение, на водача на ППС е забранено да превишава изброените в табличен вид стойности на скоростта, която за ППС категория „В” каквото е описаното в атакувания ЕФ, в населено място е 50 км/ч. От фактическа страна безспорно е доказано, че на 15.11.2013г. в 04:49 часа водачът на МПС - лек автомобил марка „ФИАТ УЛАЙС“, с регистрационен № Р 8470 РК, управлявал в с. Мурсалево, със скорост 97 км/ч, при ограничение на скоростта 50 км/ч, като при приспаднат 3% км/ч толеранс в полза на водач същата е изчислена на 91 км/ч, като е отразено, че превишената скорост е 41 км/ч. При така установената фактическа обстановка съдът счете, че правилно и законосъобразно е констатирано нарушение на тази законова забрана. Превишението на скоростта е с 41 км/час, поради което правилно АНО е приложил за конкретното нарушение административнонаказателната разпоредба на чл.182 ал.1 т. 5 от ЗДвП. Тя предвижда за превишаване над 40 km/h в населено място налагане на наказание “глоба” глоба в размер на 300 лв.

 Видно от представения с преписката снимков материал и разпечатка, техническото устройство е обработено на 06.02.2018 г. На съдът е служебно известно, че при всяка нова обработка на снимковия материал се генерира нова дата,   ето защо приема, че в настоящия случай преди тази дата проверяващите органи са узнали за извършеното нарушение и за МПС, което е управлявано с превишена скорост, но не е видно кой е водачът му. Във връзка с установяване на отговорното лице правилно е съобразено, че МПС са специфични движими вещи, които са индивидуализирани, регистрират се и се водят на отчет. Към водачите им има законови изисквания и редица задължения, а за собственикът им са предвидени редица задължения и отговорности, вкл. и при предоставянето им на друго лице. Поради това и в чл.188 от ЗДвП е предвидено, че за извършеното с МПС нарушение отговорност носи собственикът или този, на когото е предоставено МПС. Правилно и законосъобразно с оглед тази законова уредба е направена справка в централната база на КАТ за установяване на собственика на л.а „ФИАТ УЛАЙС“, с регистрационен № Р 8470 РК,, което е управлявано в нарушение на чл.21 ал.1 от ЗДвП. Видно от справката представена с преписката, съгласно НАРЕДБА № I-45/24.03.2000 г. за регистрацията, отчета, пускането в движение и спирането от движение на МПС и на ремаркетата, теглени от тях
на министъра на вътрешните работи, обн. ДВ бр.31 от 14.04.2000г., „ФИАТ УЛАЙС“, с регистрационен № Р 8470 РК, е регистриран и се води на отчет като собственост на „ Н.Й. и Мугурел Парлапан –румънски гражданин. Съгласно чл. 188, ал. 1, изр. 2-ро от ЗДвП е наложено административно наказание на единия собственик, без да има данни дали същия  е попълнил декларация дали той е управлявал МПС, след ката от справката за собственост е видно, че  автомобила е записан на името на две физически лица.

Законът за административните нарушения и наказания (ЗАНН) като основен закон в областта на административното наказване очертава правната същност на административното нарушение и установява единна система на административни наказания, както и единно административнонаказателно производство. Дейността по административно наказване в големия брой случаи преминава през два сравнително равностойни, но взаимосвързани етапа: установяване на административното нарушение (в който се включва съставяне на акт за установяване на административното нарушение – АУАН) и налагане на административно наказание (който завършва с издаване на наказателно постановление – НП) на извършителя му.

   Съкратеното производство за административнонаказателна отговорност чрез издаване на електронен фиш, въведено в чл. 189, ал. 4 ЗДвП, е изключение от общите правила на ЗАНН, поставящи началото на производството с АУАН и завършването му с НП. Легалната дефиниция на понятието „електронен фиш” се съдържа в § 1 от ДР на ЗАНН, възпроизведена и в § 6, т. 63 от ДР на ЗДвП. Електронният фиш е електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административно-информационна система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства. От това произтича, че електронният фиш е своеобразен властнически акт с установителни и санкционни функции. Той се приравнява едновременно към АУАН и НП, но само по отношение на правното му действие (съгласно чл. 189, ал. 11 ЗДвП), не и по форма, съдържание, реквизити и процедура по издаване. От това следва, че изискванията за форма, съдържание, реквизити и ред за издаване на АУАН и НП, сравнително подробно регламентирани в ЗАНН, са неприложими по отношение на електронния фиш. Относно формата на електронния фиш следва да се приемат за задължителни само посочените в чл. 189, ал. 4, изр. 2 ЗДвП реквизити, поради което в електронния фиш не следва да се изписва името на издателя му и негов подпис, а само териториалната структура на МВР, на чиято територия е извършено нарушението. Електронният фиш се издава след протичане на съкратено производство, което с оглед ускорената процедура няма състезателен характер, като изразът „в отсъствие на контролен орган и на нарушител” по чл. 189, ал. 4, изр. 2 ЗДвП се отнася до издаването на електронния фиш. При електронния фиш са силно стеснени възможностите за защита на собственика на МПС, респективно лицето, посочено от собственика като нарушител. От гледна точка на адресатите електронният фиш е акт със санкционно значение, поради което като вид държавна принуда чрез него се налагат неблагоприятни последици на адресата от имуществен характер. С оглед на тази своя характеристика при издаването на електронния фиш следва да намери проява общият принцип, че административнонаказателната отговорност не може да бъде обоснована чрез разширителното тълкуване или чрез тълкуване по аналогия (чл. 46, ал. 3 от Закона за нормативните актове).

  В конкретния случай нарушението е установено със стационарно техническо средство, т.е. същото е било предварително позиционирано и трайно поставено на пътя, съгласно чл. 165, ал. 2, т. 6 и т. 7 ЗДвП и функционира автоматизирано в отсъствие на контролен орган. Използването на заснемащи технически средства е позволено (чл. 165, ал. 2, т. 7 ЗДвП), тъй като касае повишаване и гарантиране на сигурността при движението по пътищата, а наред с това тези технически средства могат да създадат висока степен на достоверност (изключващо намесата на субективен фактор). На съдът е служебно известно, пътната отсечка, обхваната от техническото средство предварително е обозначена, в съответствие с изискването на разпоредбата на чл. 165, ал. 2, т. 7 ЗДвП, която задължава контролните органи да обозначават места за контрол по спазването на правилата за движение от всички участници в движението, като поставят пътни знаци и техника за видеонаблюдение (ТР № 1/26.02.2014 г. на ВАС).

 С оглед на представения договор за покупко –продажба на МПС, рег. № 8426/14.08.2013 г. жалбоподателят  е прехвърлил собствеността на МПС, с което е извършено, че е извършено административно нарушение още на 14.08.2013 г. подписите на продавачите и купувача, са нотариално заверени при нотариус Стефан Варамезов, с рег. № 632 на Нотариалната камара. В този смисъл съдът счита, че административно наказващия орган е издал електронен фиш, без да е установил извършителя на деянието. Административно наказателната отговорност е лична, като жалбоподателя е оспорил установената от АНО фактическа обстановка и по безспорен начин доказва, че нарушението не е извършено от него.

С оглед изложеното, съдът ще отмени изцяло атакувания електронен фиш като неправилен.

             Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1, предл. 3-то от ЗАНН, Дупнишкият районен съд

                                                            Р   Е   Ш    И   :

 

ОТМЕНЯ електронен фиш  Серия К № 0836703 на ОД на МВР гр. Кюстендил, с който на Н.И.Й., с ЕГН **********,***, е наложено административно наказание глоба в размер на 300.00 (триста) лв. на основание чл.189, ал.4 ЗДвП за констатирано нарушение по чл.21, ал.1 вр.чл.182, ал.1, т.4 от ЗДвП, като НЕправилен.               

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд гр. Кюстендил, по реда на АПК, в 14-ет дневен срок,  считано от деня на получаване на съобщението, че решението е изготвено.    

 

                                               РАЙОНЕН СЪДИЯ: