Р Е Ш Е Н
И Е
гр. София, 08.02.2017 г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ПЪРВО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 19 състав в открито заседание на двадесет
и първи ноември две хиляди и шестнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: НЕВЕНА ЧЕУЗ
при участието
на секретаря Д.К. разгледа докладваното от съдия Чеуз гражданско дело № 11 863/2014
г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са субективно съединени искове с правно основание чл. 124 ал.1 от ГПК.
В исковата молба на А.Х.П., С.И.П. и М.А.К. се твърди, че в качеството им
на наследници по закон на А.Х.П. имат право да получат съответния си
наследствен дял от заявените за реституция от наследодателя им земи. Твърди се,
че същият е депозирал заявление до ПК – М. през 1992 г. като е заявил за
възстановяване нива от 16 дка, находяща се в местността „Къро”, с граници Е.П.,
път, Л. Х. и ограда. Твърди се, че с решение от 24.04.2007 г. ОСЗГ –
„Панчарево” е признало правото на собственост на А.Х.П. върху имота, посочен
по-горе. Твърди се, че същият понастоящем е нанесен в кадастралната карта и
регистри на София като част от поземлен имот с идентификатор 68134.4081.399.
Твърди се, че по повод финализиране на реститиуционната процедура ищците
депозирали заявление за издаване на удостоверение по чл. 13, ал.4,5 и 6 от
ППЗСПЗЗ като със заповед на Кмета на СО – район „М.” било отказано издаването
му с оглед на факта, че за този имот имало издадено решение на ОСЗГ от 2000 г.,
с което е признато и възстановено правото на собственост на СО – район „М.”.
Твърди се, че решението, което легитимира СО като собственик на имота е
нищожно. Предвид което е мотивиран правен
интерес от предявяване на отрицателен установителен иск срещу ответниците за признаване
за установено, че същите не са собственици на поземлен имот № 68134.4081.9641 с
площ от 10.001 дка, при граници: 68134.4081.1351, 68134.4081.1318,
68134.4081.18,68134.1504.2181, 68134.4081.9484, 68134.4081.8, 68134.4081.9485,
68134.4081.1110, 68134.4083.662, 68134.4081.9642, съобразно уточнителна молба
от 21.12.2015 г. /стр.258/.
Ответникът С.О., редовно уведомен, оспорва исковете чрез процесуални
представители като излага съображения за неговата недопустимост респ. неговата
неоснователност в писмен отговор, депозиран в срока по чл. 131 от ГПК. Подробни
съображения са развити в хода на производството и се поддържат в депозирани писмени
бележки. Претендират се разноски.
Ответникът „С.и.” ЕАД, конституиран с определение от 08.07.2015 г. /стр126/
редовно уведомен оспорва исковете в заявен писмен отговор.
Исковете се поддържат в открито съдебно заседание от адв. Г..
Възраженията на ответниците се поддържат в открито съдебно заседание от юрк.
А. и юрк. К..
Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, както и на основание чл. 235,
ал.2 и ал. 3 от ГПК, прие за установено следното от фактическа страна:
По
делото е представено решение № 558/21.05.2007 г. на ОСЗГ – Панчарево. От
съдържанието на същото се установява, че е признато правото на собственост на А.Х.П.
в съществуващи /възстановими/ стари реални граници на следните И. нива от
16.000 дка, трета категория, находяща се в строителните граници на гр. София,
Горубляне, в местността „Къро”, при граници: Е.П., път, Л. Х., заявен с пореден
№ 2 в заявлението.
От
съдържанието на представеното по делото удостоверение за наследници 6/17.12.2013
год. на СО – район „Триадица” се установява, че А.Х.П. е починал на 30.08.2008
г. и е оставил за свои наследници по закон С.И.П. /преживяла съпруга/, М.А.К.
/дъщеря/ и А.Х.П. /внук, син на починалия син на общия наследодател – Х.А. П./.
По
делото е представена Заповед РД-06-185/30.06.2014 г. на СО – район „М.”, от
която се установява, че е отказано определянето на застроената част, която не
се възстановява на собствениците за описания в решение № 558/24.04.2007 г. на
ОСЗГ – Панчарево – нива с площ от 16 дка, м. „Къро”, поради невъзможност да се
идентифицира точното му местоположение и граници.
По
делото е представено решение № 352/20.11.2000 г. на ПК – М., от което се
установява, че е признато право на собственост на СО – район „М.” върху нива от
35.545 дка, пета категория, находящ се в строителните граници на София,
местност „Кафал дупка”, имот № 61152, 61058, 61057, 61053..., установен на
основание чл. 25 от ЗСПЗЗ като е възстановено правото на собственост върху
24.395 дка от имота.
По
делото е представено решение № 352/18.01.2001 г. на ПК – М., от което се
установява, че е отказано да се признае право на собственост на СО – район „М.”
върху нива от 35.545 дка, пета категория, находящ се в строителните граници на
София, местност „Кафал дупка”, имот № 61152, 61058, 61057, 61053..., като
причини са посочени, че И.те не са заявени и по отношение на тях има реституционни
претенции.
По
делото са представени четири удостоверения, издадени по чл. 13 ал.4 и 5 от
ППЗСПЗЗ.
Видно
от представения по делото АОС /частна/ № 626/25.11.1999 г. част от парцел трети
– местност „Къро”, бул. „Цариградско шосе” с площ от 17 180 кв.м. е
отреден за ДКНТП, ЦС на НТС, БИСА и БТТПП – за център по управление на
качеството и производителността на труда, съгласно заповеди на гл.архитект на
София и е актуван като общински на основание чл. 2 от ЗОС.
Видно
от представения по делото АОС /частна/ № 627/25.11.1999 г. част от парцел втори
– местност „Къро”, бул. „Цариградско шосе” с площ от 9 520 кв.м. е отреден за КНТПВО
– национална постоянно действаща изложба „Постижения на науката, техническия
прогрес и народното стопанство”, съгласно заповеди на гл.архитект на София и е
актуван като общински на основание чл. 2 от ЗОС.
Видно
от представения по делото АОС /частна/ № 790/12.02.2001 г. терен с площ от
10 130 кв.м., находящ се в кв.1, парцел VIII,
местност „Цариградско шосе – Караулката”, отреден за обществено обслужване е
актуван като общински на основание чл. 59 от ЗОС.
Видно
от представения по делото АОС /частна/ № 791/12.02.2001 г. терен с площ от 2
180 кв.м., находящ се в кв.1, парцел Х, местност „Цариградско шосе –
Караулката”, отреден за обществено обслужване е актуван като общински на
основание чл. 59 от ЗОС.
Видно
от представения по делото АОС /частна/ № 793/12.02.2001 г. терен с площ от 6
430 кв.м., находящ се в кв.1, парцел ХI, местност
„Цариградско шосе – Караулката”, отреден за обществено обслужване е актуван
като общински на основание чл. 59 от ЗОС.
По
делото е представена заповед № РД-06-187/13.08.2015 г. на Кмета на СО – район „М.”,
от която се установява, че е одобрено решение по протокол №
РД-9304-27/12.08.2015 г. на Комисията по чл.11 ал.4 от ППЗСПЗЗ. В заповедта е
посочено, че западната половина от ПИ № 68134.4081.399 по графични данни
съдържа 13 184 кв.м., от които свободни от застрояване са 10 207
кв.м., попадащи изцяло в обхвата на УПИ VIII-
за ОО, кв.1, м. „Цариградско шосе – Караулката”, а останалите 2 977 кв.м.
са застроени.
Представено
е и удостоверение № 2633/17.08.2015 г. по чл. 13 ал.5 от ЗСПЗЗ на ТС към СО –
район „М.”, от което е видно, че частта от 10 207 кв.м. не е отчуждавана
за държавни и общински нужди.
По
делото е представено и решение № 558 от 30.10.2015 г. на ОСЗГ – Панчарево, от
съдържанието, на което се установява, че на наследниците на А.Х.П. се
възстановява правото на собственост върху нива от 10,001 дка, находящ се в
строителните граници на Горубляне, местност „Къро”, поземлен имот
68134.4081.9641, попадащ в обхвата на УПИ VIII,
кв.1.
По
делото е изслушана СТЕ, изготвена от вещото лице инж. В.Т.Г..
При
тази фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:
Заявени
са субективно и обективно съединени отрицателни установителни искове за
собственост. Ответниците по делото са заявили възражение за тяхната процесуална
недопустимост с оглед липса на правен интерес от предявяването им. Настоящият
съдебен състав намира така заявеното възражение за неоснователно. Съображенията
му за това са следните: Съгласно задължителните указания на ВКС, установени с
ТР 8/2013 г. на ОСГТК по т.д. 8/2012 г. интерес от предявяването му съществува
за ищеца, когато същият заявява самостоятелно право върху вещта респ. при
конкуренция на твърдения от двете страни досежно вещни права върху идентичен обект,
каквато колизия на придобивни основания е налице в производството по делото с
оглед постановените решения на ОСЗГ позитивни решения по чл. 18ж от ЗСПЗЗ
легитимиращи ищците респ. първият ответник като собственици на процесния имот.
Този правен интерес не може да бъде отречен от факта, че административната
процедура по възстановяване на правото на собственост на ищците е финализирана
в рамките на висящото съдебно производство, доколкото съдът следва да вземе
предвид всички ангажирани по делото доказателства / решение № 253
от18.01.2013 Г. по ГР. Д. № 295/2012 Г., Г. К., ІІ Г. О. на ВКС/. Правен интерес
от такъв иск е налице особено и по отношение на правен субект, придобил право
на собственост върху имот на основание разпоредителна сделка от трето лице –
каквато е хипотезата по отношение на втория ответник по делото / в този смисъл
е и решение № 188/10.08.2011 г. по гр.д. № 1040/2010 г. на Второ ГО на ВКС, по
реда на чл. 290 от ГПК/. Интерес съществува и по отношение на праводател,
разпоредил се с имота преди предявяване на исковата молба в съда с оглед
обвързване на същия от силата на пресъдено нещо на съдебното решение по арг. на
т. Зб от ТР 4/2016 г. на ОСГК на ВКС по т.д. 4/2014 г.
Предвид
тези съображения настоящият съдебен състав намира, че дължи произнасяне по
заявените искове по съществото на спора. Съгласно разясненията, дадени в
цитираното по-горе ТР 8/2013 г. на ОСКТГ на ВКС в производството по отрицателен
установителен иск за собственост ищецът доказва фактите, от които произтича
правния му интерес, а ответникът – фактите, от които произтича правото му.
Ищците
заявяват твърдение, че са собственици на имота на основание наследствено
правоприемство и земеделска реституция, въз основа на което обосновава правния
си интерес от предявяване на исковете като въпрос
на лична субективна преценка на същия е дали да заяви положителен установителен
иск за собственост респ. осъдителен по чл. 108 от ЗС или да заяви отрицателен
иск за собственост, който предполага по-ограничена защита. Не е спорно по
делото, че ищците са наследници по закон на А.Х.П. в качеството им на преживяла
съпруга и низходящи от първи и втори ред и като такива на
същите им е възстановено правото на собственост върху нива от 10,001 дка, трета
категория, в строителните граници на Горубляне. При съблюдаване законосъобразността на решението на ОСЗГ,
по отношение на която съдът следва да упражни косвен съдебен контрол, съгласно
задължителната съдебна практика, установена с Тълкувателно решение 6/05 г. на
ВКС следва да се има предвид разпоредбата на чл.10 ал.7 от
От
събраните по делото писмени доказателства настоящият
съдебен състав
намира, че по делото се установи обстоятелството, че общия
за ищците наследодател е бил собственик на процесния имот, което се установява
от представените заявление – декларация за членство в ТКЗС и опис
декларация по чл. 12 ал.1 от ЗТКЗС/отм./ и двата документа от 1951 г., които са
доказателствени
средства, попадащи
в приложното поле на чл. 12 ал.2 от ЗСПЗЗ. Предвид което съдът намира, че ищците
са доказали, че са собственици на твърдяните от тях основания. Идентичността на
възстановения имот с този, описан в двете
декларации
е установена в позитивното решение на ОСЗГ, легитимиращо ищците като
собственици, респ. от удостоверението и скицата по чл. 13 от
ППЗСПЗЗ, издадени от първия ответник. Съдът не споделя възражението на ответника „С.и.” ЕАД за незавършеност на
административната процедура с оглед неиздаване на заповед по §4к ал.7 от ПЗР на
ЗСПЗЗ. Видно от доказателствата по делото имотът се е намирал в урбанизирана
територия, а не в територия по §4к от ПЗР на ЗСПЗЗ, поради което
възстановяването на собствеността върху него се извършва с решение на ОСЗГ по
чл. 10 ал.7 от ЗСПЗЗ, а не със заповед по §4к ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ, след заснемане
на границите в помощен план и план на новообразуваните И. / в този смисъл
е решение 38/18.02.2015 г. по дело
5208/2014 г. на Първо ГО на ВКС, по чл. 290 от ГПК/.
Този
извод на съда не се разколебава от
извода на вещото лице, че може да направи само предположение за евентуалното
местоположение на имота, предвид обстоятелството, че първият ответник не му е
предоставил помощният план, регистрите и анкетите към него т.е. този извод е
обоснован при несъблюдаване на всички релевантни писмени доказателства поради създадена
пречка от ответника. Още повече, че съгласно задължителната съдебна практика
индивидуализацията на имота, правото на собственост, върху който се
възстановява се извършва още при осъществяване на административната процедура
по чл. 13 от ППЗСПЗЗ – чрез издаване на удостоверението и скицата по ал.5 и ал.6
от цитираната норма, издадени в настоящия случай от първия ответник /решение
254/ 26.05.2010 г. по дело 1134/09 г. на Второ ГО на ВКС и решение
595/05.07.2010 г. по дело 1333/09 г. на Първо ГО на ВКС и двете по чл. 290 от ГПК/.
Следващото възражение на ответниците досежно правата на ищеца касаят
нормата на §11 ал.1 от ДР на ЗСПСК. В цитираната разпоредба са визирани две
пречки досежно реализация на земеделска реституция – сключена приватизационна
сделка и включване в активите на търговски дружества с повече от 50% държавно
или общинско участие на движими и/или недвижими вещи – собственост на
правоимащите по ЗОСОИ и ЗСПЗЗ. Данни за осъществена приватизационна сделка с
процесния имот по делото не са ангажирани. Видно от доказателствата по делото
е, че процесният имот е апортиран в капитала на втория ответник с решение на
СОС, който ответник е търговско дружество с повече от 50% общинско участие и
апорта, предхожда решението за възстановяване на правото на собственост по
ЗСПЗЗ. В решение 78/ 08.07.2010 г. по гр.д. 4543/08 г. на Първо ГО на ВКС,
постановено по реда на чл. 290 от ГПК, ВКС е постановил разрешение при колизия
с придобивни основания като процесните по дело, което е задължително за настоящия
съдебен състав. Съгласно същото при издадено решение, с което собствеността се възстановява
реално, то ще е непротивопоставимо на купувача по приватизационната сделка,
съответно - на приватизираното търговско дружество. Разпоредбата дава
предимство на процеса на приватизация, който не може да бъде възпрепятстван от
реституционни претенции, ако те не са били уважени до този момент. Същевременно
тя регламентира още една пречка за реално възстановяване на собствеността,
аналогична на тази по чл. 10б ал.1 от ЗСПЗЗ, при която бившите собственици получават само обезщетение,
но не и реална собственост върху притежаваните земи. Възстановяването на
собствеността по ЗСПЗЗ настъпва с решението
на поземлената комисия /сега ОСЗГ/, което има конститутивен ефект. 3атова
то не може да бъде зачетено, ако към момента на постановяването му земята е в
процес на смяна на собствеността или този процес вече е приключил с
приватизационна сделка. Същото разрешение е възприето и в друго решение на ВКС по реда на чл. 290
от ГПК – решение № 250/08.05.2014 Г. по дело 3215/2013 Г., Второ ГО на ВКС, съгласно което решението за земеделска реституция на
имот, включен в капитала
на преобразуваното дружество, е непротивопоставимо на собственика по приватизационната
сделка, тъй като специфика на приватизационния договор се приема като
гражданско правна сделка с продажбен / вещно правен / ефект, съдържаща и
елементи, които макар и да имат правната природа на условие за настъпване на
желаните последици, се интегрират във волеизявленията на страните с типично за
договора за покупко- продажба съдържание. Вещно-правният ефект на
реституционното решение може да настъпи, само и доколкото към момента на
влизането му в сила не е завършена процедурата по трансформация на правото на
собственост в полза на собственика по приватизация. В тези хипотези
законосъобразността на решението на органа на земеделска реституция се
съобразява в правилата на §6 ал. 6 от ПЗР на ЗППДОбП/отм./ и § 11 от ДР на ЗПСК. Данни за
осъществена приватизация на втория ответник респ. сключена приватизационна
сделка с имота по делото няма. Единственото представено доказателство по делото
е обнародваното решение № 524/13.07.2006 г. на СОС за откриване процедура по
приватизация на общинското участие в капитала на втория ответник /стр. 183 в
делото/, но липсват данни тя да е осъществена, въпреки изтеклият значителен
период от време. Само по тези съображения възраженията на
ответниците са неоснователни. За пълнота на мотивите настоящият съдебен състав
следва да вземе предвид и решение №22 от 11.02.2011 г. по гр.д. 1339/09 г. на
Второ ГО на ВКС, по реда на чл. 290 от ГПК, съгласно което преобразуването и
последващата приватизация на едно предприятие с държавно имущество, в чиито
активи е включен имот, за който по реда на ЗСПЗЗ е заявена претенция за възстановяване на собствеността, по
естеството си е правно действие, което ако е извършено при спазване на
установените в закона правила, представлява самостоятелна пречка за
възстановяване правото на собственост на имота в реални граници т.е. необходимо е
ответникът по делото да установи, че апортът е извършен при спазване
установените правила на закона, за да се приеме наличие на пречките по §11 от
ДР на ЗПСК. По повод придобивните основания, сочени от ответниците настоящият
съдебен състав ще изложи съображения досежно обстоятелството дали са спазени
изискванията на закона при осъществяване на апортната вноска.
При тези ангажирани
от страните доказателства настоящият съдебен състав намира, че ищецът при негова
доказателствена тежест е установил твърдяното от него право, поради което
следва да бъдат разгледани възраженията му срещу правата на ответниците.
Ответникът
СО заявява твърдение, че е собственик на основание земеделска реституция с
оглед нормата на чл. 25 от ЗСПЗЗ, ответникът „С.и.” ЕАД твърди, че е собственик
на основание апорт, а при условията на евентуалност придобивна давност.
По делото е представено решение 352/20.11.2000 г.
на ПК – М., с което на СО – район „М.” е възстановено правото на собственост
върху процесния имот. Решенията на ПК /сега ОСЗГ/ представляват по правната си
същност индивидуални административни актове, които пораждат своите правни
последици - удостоверяват възстановяване на право на собственост на земеделски имот.
Доколкото процесното такова е издадено на основание чл. 18ж ал.1 от
Ищецът е заявил възражения за неговата нищожност,
по които съдът следва да се произнесе. Първото от тях касае липсата на заявление,
с което да е поискано възстановяване на правото на собственост. Депозирането на
заявление за започване на административната процедура пред ПК респ. ОСЗГ
съгласно нормата на чл. 11 ал.1 от ЗСПЗЗ е предпоставка за иницииране на тази
процедура по отношение на правните субекти, визирани в чл.10 от ЗСПЗЗ. Общината
не попада в кръга на субектите, посочени в тази разпоредба, поради което това
възражение на ищеца настоящият съдебен състав намира за неоснователно.
Следващото възражение касае влизането в сила на решението с оглед липсата на
поставен печат „влязло в законна сила”. Стабилизирането на индивидуалните
административни актове е предпоставено от изчерпване на възможността им да
бъдат обжалвани по съдебен ред респ. изтичането на сроковете, визирани в нормата
на чл. 14 ал.7 от ЗСПЗЗ, в течение на които при визираните предпоставки в
нормата Министърът на земеделието и храните да го отмени. Няма данни по делото
решението да е обжалвано респ. отменено от МЗХ. Следващото възражение касае
постановяването му от ненадлежен орган с оглед липсата на заместник-председател
– инженер по горско стопанство. Съобразно чл. 60 ал.4 от ППЗСПЗЗ в редакцията й
към бр. 113 /1999 г. на ДВ поземлените комисии се състоят от председател,
заместник-председател – инженер по горско стопанство, или техник по
специалността „Горско и ловно стопанство”, секретар и четен брой членове.
Процесното по делото е постановено в състав председател, секретар и трима
членове. Нормата на чл. 60 ал.4 от ППЗСПЗЗ /отм., но релевантна към процесния
период/ има препоръчителен, а не императивен характер, тъй като не установява
състава, в който следва да се вземат решенията на ОСЗГ, а в нея е определен
състава й, който се назначава от Министъра на земеделието /решение № 327 от 10.02.2012 Г. по гр. д. № 1588/2010 Г., Г. К., ІІ Г. О. на ВКС по чл. 290 от ГПК/. Неоснователно е и
възражението, касаещо изписаният номер на решение на страница втора от същото.
С оглед логическата последователност на текста на същото ясно и недвусмислено
личи, че се касае за техническа грешка при изписване на номера, която на общо
основание е отстранима по чл. 14 ал.6 от ЗСПЗЗ, но не обосновава порок на
решението.
Основателно според настоящия съдебен състав е възражението на ищците,
касаеща материалната незаконосъобразност на решението на ОСЗГ, легитимиращо СО
като собственик. В същото като основание за придобиване правото на собственост
е посочена нормата на чл. 25 от ЗСПЗЗ. Следва да се има предвид, че тази норма
няма характер на самостоятелно придобивно основание, а основанието се съдържа в
чл. 19 от ЗСПЗЗ / в този смисъл е и задължителната съдебна практика по реда на
чл. 290 от ГПК - решение № 88 от 17.07.2015 г. по гр. д. № 6225/2014 г., І Г. О. на ВКС/.
В приложното поле на тази разпоредба попадат земеделски земи, подлежащи на възстановяване
по реда на ЗСПЗЗ, които не са били заявени в срока за възстановяване /решение № 21 от 04.02.2011 Г. по гр. д. № 1327/2009 Г., ІІ Г. О. на ВКС, по реда на чл. 290 от ГПК/. Съгласно цитираната
норма в редакцията й към постановяване на процесното решение на ПК – М.
Общината стопанисва и управлява земеделската земя, останала след
възстановяването на правата на собствениците като след изтичането на 10 –
годишен срок земите стават общинска собственост. При съвкупна преценка на
ангажираните по делото доказателства с оглед на релевантната правна уредба
настоящият съдебен състав намира, че постановеното решение на ПК – М. е
незаконосъобразно с оглед постановяването му в противоречие с материалните
разпоредби на закона. Видно от доказателствата по делото наследодателят на
ищците е депозирал заявление за възстановяване право на собственост пред ПК
/сега ОСЗГ/ в срока по чл. 11 ал.1 от ЗСПЗЗ /стр.13 в делото/, което
автоматично изключва приложното поле на нормата на чл. 19 от ЗСПЗЗ по отношение
на СО. Дори хипотетично да се приеме, че имотът попада във фонда на земите по
чл. 19 от ЗСПЗЗ съгласно тази законова разпоредба в редакцията й, действаща към
датата на решението на ПК – М. същата възлага временното му стопанисване и
управление на Общината, а самото право на собственост би възникнало в нейния
патримониум след изтичането на 10 – годишен срок, считано от влизане в сила на
плана за земеразделяне и одобрената карта на съществуващи и възстановими стари
реални граници. Този 10-годишен срок обективно не би могъл да изтече до
20.11.2000 г., когато е издадено решението на ПК – М., предвид на факта, че
самият ЗСПЗЗ е влязъл в сила през 1991 г. респ. срокът по чл. 11 ал.1 от ЗСПЗЗ
изтича 17 месеца след неговото приемане, а данни за влизане в сила на плана за
земеразделяне по делото изобщо не са ангажирани.
СО се е легитимирала като собственик и с АОС
/частна/ № 790/12.02.2001 г., относим към процесния по делото имот. Останалите
представени по делото АОС касаят И., вън от спорния по делото и като такива са
ирелевантни към предмета на доказване. Този АОС е съставен на основание чл. 59
от ЗОС, уреждащ съставянето на нов АОС при създаване на кадастрална карта на
имота. В акта не е посочено фактическо или правно основание за придобиване на
правото на собственост респ. посочване на предходен АОС или АДС. Съгласно
константната съдебна практика този акт се ползва със доказателствена сила по
арг. на чл. 5 ал. 2 от ЗОС, която при оспорване същата може да бъде
опровергана, доколкото самият акт не създава права за общината – чл. 5 ал.3 от ЗОС, а правото на собственост възниква с реализиране на фактическото и правно
основание за неговото придобиване /решение 541/06.07.2010 г. по гр.д. 661/2009
г. на Второ ГО на ВКС, по реда на чл. 290 от ГПК/. Вън от решението на ПК – М.
ответникът СО не сочи друго годно валидно придобивно основание, визирано в чл.
77 от ЗС. Предвид което настоящият съдебен състав при ангажираните от страните
доказателства намира, че СО не е собственик на процесния по делото недвижим имот
и искът на ищците е основателен.
Вторият ответник по делото се легитимира като
собственик на имота на основание апортна вноска в капитала му. Правото на
собственост върху апортната вноска, освен, че възниква при изпълнение на сложен
фактически състав, преминава в патримониума на търговското дружество само
доколкото праводателят, заявил воля за внасянето й е собственик на същата. Това
следва с оглед на характера на апорта като деривативен придобивен способ
/решение 678 от 24.09.2009 г. по гр. д. № 2655/2008 г., І Г. О. на ВКС/.
С оглед горните съображения настоящият съдебен състав намира, че праводателят
на ответника „С.и.” ЕАД не е бил
собственик на апортирания недвижим имот, процесен по делото, поради което
вещно-транслативния ефект на апорта не е проявил действието си.
На следващо място, позоваването на нормата на § 7
ал.1 от ПЗР на ЗМСМА в писмения отговор на втория ответник съдът намира за
ирелевантно предвид на обстоятелството, че същата е приета с оглед началото на
обособяването на общинска собственост, завършило с приемането на ЗОбС. В
цитирания по-горе параграф, на който се позовава този ответник са посочени И.те,
държавна собственост, които по силата на този закон преминават в патримониума
на общините. Няма данни по делото процесният имот да е одържавяван респ.
държавата да се е легитимирала като собственик на друго валидно основание, за
да се презюмира приложението на §7 ал.1 от ПРЗЗМСМА респ. чл. 2 от ЗОбС.
Представеният по делото АДС № 3281 касае – УПИ III от кв.1, а не касае процесния по делото имот /УПИ VIII от кв. 1/, което се установява, както от
изводите на вещото лице по СТЕ, така и от ангажираните писмени доказателства –
скица на ГИС/стр.82/, удостоверение и скица по чл. 13 ал.4 и ал.5 от ППЗСПЗЗ и
Заповед на СО – район „М.” РД-06-187/13.08.2015 г. /стр.262 – 265/, в което
удостоверение се съдържа и изрично признание от страна на първия ответник, че
процесния имот не е бил отчуждаван за държавни или общински нужди.
В писмения отговор на ответника „С.и.” ЕАД същият
се е позовал и на изтекла в негова полза придобивна давност. Това възражение е
заявено с оглед установяване на права срещу лица, позоваващи се на възстановено
право на собственост по реда на земеделската реституция. Началният момент, от
която същата започва да тече срещу правни субекти от сочения по-горе кръг,
съгласно константната съдебна практика, е моментът на влизане в сила на
решението на ОСЗГ. Това е моментът, от който същите могат да упражнят правото
си на собственост респ. да бранят същото от трети лица. В настоящата хипотеза
това решение е постановено в хода на висящия съдебен процес, поради което
възражението за изтекла погасителна давност се явява неоснователно. Това е
началният момент, в който започва да тече давностен срок дори фактическата власт
да е била установена преди подаване на заявлението по чл. 11 ал.1 от ЗСПЗЗ,
вкл. като последица от осъществяване на правно основание, което по смисъла на
чл. 70 ал.1 от ЗС е годно да ги направи собственици на този имот / в този
смисъл е решение 96/27.05.2014 г., дело 5198/2013 г. на Първо ГО на ВКС, по
реда на чл. 290 от ГПК/.
Предвид което искът и срещу този ответник като
основателен следва да се уважи.
При този изход на спора и на основание чл. 78 ал.1 от
Водим от горното
Софийски градски съд, I-19 състав
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от А.Х.П., ЕГН **********,
С.И.П., ЕГН ********** и М.А.К., ЕГН **********, и тримата на адрес: *** – адв.
Н.Г. искове с правно основание чл. 124 ал.1 от ГПК срещу С.О., че СО не е собственик на поземлен имот №
68134.4081.9641 с площ от 10.001 дка, при граници: 68134.4081.1351,
68134.4081.1318, 68134.4081.18, 68134.1504.2181,68134.4081.9484,68134.4081.8,68134.4081.945,
68134.4081.1110, 68134.4083.662, 68134.4081.9642.
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от А.Х.П.,
ЕГН **********, С.И.П., ЕГН ********** и М.А.К., ЕГН **********, и тримата на
адрес: *** – адв. Н.Г. искове с правно основание чл. 124 ал.1 от ГПК срещу „С.И.” ЕАД, ЕИК *******, с адрес: ***, че „С.И.”
ЕАД не е собственик на поземлен имот № 68134.4081.9641 с площ от 10.001 дка,
при граници: 68134.4081.1351, 68134.4081.1318, 68134.4081.18, 68134.1504.2181,68134.4081.9484,68134.4081.8,68134.4081.945,
68134.4081.1110, 68134.4083.662, 68134.4081.9642.
ОСЪЖДА С.О. и „С.И.” ЕАД, ЕИК *******,
с адрес: *** да заплатят на основание чл. 78 ал.1 от ГПК на А.Х.П., ЕГН **********,
С.И.П., ЕГН ********** и М.А.К., ЕГН **********, и тримата на адрес: *** – адв.
Н.Г. сумата от 12 365, 67 лв. - разноски.
Решението подлежи
на обжалване пред САС в двуседмичен срок от съобщението до страните, че е
изготвено.
СЪДИЯ: