Р Е Ш Е Н И Е
№.............
гр. Варна, 15.05.2019г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско
отделение, 9-ти състав,
в открито съдебно заседание, проведено на петнадесети април две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Н.
СТОЯНОВ
при участието на секретаря Илияна
Илиева, като разгледа докладваното от съдията гр.д.
№ 11905 по описа на ВРС за 2018-та година,
9-ти с-в, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявен е от Ю.Й.А.,
ЕГН**********, иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД, за осъждане на „Е.
– п. П.” АД, ЕИК***, за сумата 254.55лв. – платен
при начална липса на основание
остатък от задължение по фактура
№**********/26.04.2018г. общо
за 513.94лв., която съставлява начислена цена за коригирана
(или реално потребена) ел. енергия
за периода 27.02.2018г. -
27.03.2018г. за обект с абонатен №*** и клиентски №***, находящ се в ***,
ведно със законната лихва
върху сумата от датата на
предявяване на иска – 01.08.2018г. до
окончателното й
изплащане.
Ищецът твърди, че узнал за извършена
от „Е. – п. м.” АД проверка на измервателния уред, обслужващ имот, находящ се в ***,
абонатен №*** и клиентски №***,
титуляр по партидата
на който е ищеца, при която проверка било констатирано
неточно измерване на електрическа енергия. Във връзка
с проверката бил съставен протокол и била извършена корекция на потребената от абоната електроенергия,
като на потребителя
била начислена сумата 513.94лв.. – стойност на
коригирана коригирана или реално потребена ел. енергия
за периода 22.04.2017г. – 20.07.2017г.
Ищецът твърди
още,
че в ЦОК му било издадено извлечение за фактури и плащания
по клиентски № *** към 06.07.2018г., видно от което фактура
№**********, на стойност
259.39лв., която била вече платена, била
сторнирана с документ ФП
**********. Но тази сума не била възстановена
по банковата му сметка, а била
приспадната от дълга по исковата
фактура №********** от дата 26.04.2018г. Остатъкът (исковите 254.55лв.) били заплатен
с нов банков превод.
Ищецът твърди и че липсва правно
основание за заплащане на исковата
сума и излага съображения за това.
По същество моли за уважаване
на исковете и присъждане на разноски.
В
срока по чл.131 ГПК ответникът „Е.
– п. П.” АД депозира писмен отговор, в който не оспорва,
че с ищеца са в договорни правоотношения по доставка на ел.енергия
до посочения в исковата молба имот; не оспорва
и начисляването на сочената цена на
ел. енергия за
обекта, с исковата фактура.
Искът обаче оспорва по допустимост
и основателност. В тази
връзка сочи, че за идентична
сума, по идентична фактура, за същия обект
и между същите страни, е образувано и гр.д. №119062/2018г. на ВРС. Отделно от
това възразява, че вземането по
фактурата не произтича от извършена
корекция на сметката на абоната,
а е за реално доставена ел. енергия. Сочи, че след извършена проверка е констатирана повреда в електромера на ищеца, поради
което той е демонтиран, подменен с нов и изпратен в БИМ за метрологична експертиза. На 26.04.2018г. е издадена
фактура на стойност 259.39лв. с изчислените показания на стария електромер.
На
04.04.2018г. е съставен
КП от БИМ, съдържащ данни за снетите
показания на демонтирания СТИ. Съобразно с тях фактура
№********** е сторнирана, а за
отчетния период е издадена нова – процесната
№**********, на обща стойност 513.94лв. Тази
сума и фактура се твъди, че
отразява сбора както от снетите от БИМ данни от
предходния електоромер, така и данните от новия монтиран
в обекта електромер. Тоест твърди, че сумата
е за реално потребена в обекта ел. енергия за
исковия едномесечен период. Поради това счита, че сумата му
се следва и заплащането й е на валидно правно основание – договор и реално консумирана енергия. Моли за отхвърляне на иска и за
съдебни разноски.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и становищата на страните, съдът приема за
установено следното от фактическа страна:
Между
страните по делото не се спори, че те са страни и по договор
за доставка на ел. енергия за исковия обект, които са уредени
при общи условия.
Представени са ОУ
на ищцовото дружество, приложими към отношенията с потребителите на
електроенергия и съпътстващи услуги за присъединени към мрежата обекти, като
процесния, както и доказателства за публикуването на ОУ.
Между страните не
се спори още и се потвърждава от приетите преписи на следните документи, че фактура №********** на стойност 259.39лв. относно отчетен
период 27.02.2018г. – 27.03.2018г. е била
платена от абоната; че същата
е била сторнирана с документ ФП
**********/26.04.2018г.; че тази сума не е била възстановена на абоната, а е била приспадната
от задължението по исковата фактура
№**********/26.04.2018г. Такива са
данните и от ССчЕ.
Видно от приетата
на л.6 и на л.28 фактура
№**********/26.04.2018г., тя е на обща
стойност 513.94лв., формирана за два подпериода. Първият от тях е от
27.02.2018г. до 01.03.2018г., за ел. енергия общо 1344кв/ч и стойност 254.55лв.
с ДДС, а втория подпериод е от 02.03.2018г. до 27.03.2018г., за ел. енергия
общо 1360кв/ч и стойност 259.39лв. с ДДС, съобразно и с данните от ССЕ. Чрез
така издадената фактура е оформена и извънсъдебната претенция на ответника към
ищеца за нейната стойност, период и основание.
Няма спор още и е
видно от представеното извлечение от сметки, че през месец май 2018г., след
издаване на горната фактура
№**********/26.04.2018г., ищецът е
платил в полза на ответника процесната сума от 254.55лв. (л.16).
От представения констативен протокол се установява, че на 01.03.2018г. длъжностни лица на „Е. – п. м.” АД извършили техническа
проверка на СТИ, находящо се в ***. Отразено е, че при проверката е констатирана гршка в измерването на консумираната енергия, с оглед на което електромерът е подменен и изпратен за изследване в
БИМ.
От представения протокол от БИМ е отразено обаче друго – измерването му
било коректно, но бил повреден часовниковият му механизъм, констатирано след
ползване на специализиран софтуер.
От заключението по ССчЕ, което съдът цени като обективо
и неоспорено, се потвърждават данните, че
фактура
№********** на стойност
259.39лв. за отчетен период 27.02.2018г. –
27.03.2018г. е била платена от абоната;
че същата е била сторнирана с документ ФП
**********/26.04.2018г.; че тази сума не е била възстановена на абоната, а е била приспадната
от задължението по исковата фактура
№**********/26.04.2018г. Още че фактура
№**********/26.04.2018г. е на обща
стойност 513.94лв., формирана за два подпериода – първият от тях е от
27.02.2018г. до 01.03.2018г., за ел. енергия общо 1344кв/ч и стойност 254.55лв.
с ДДС, а втория подпериод е от 02.03.2018г. до 27.03.2018г., за ел. енергия
общо 1360кв/ч и стойност 259.39лв. с ДДС. Видно е също, че през първия
подпериод са начислени показанията за електромер №***, демонтиран на
01.03.2018г., а за втория подпериод– за електромер №***. Това са и
осчетоводените при ответника данни за случая.
От заключението по СТЕ, което
съдът цени като обективо и неоспорено, се
потвърждават данните, че фактура №**********/26.04.2018г. касае дългове за два подпериода – първият от тях е от 27.02.2018г. до
01.03.2018г., за ел. енергия общо 1344кв/ч, а вторият – от 02.03.2018г. до
27.03.2018г., за ел. енергия от 1360кв/ч. Установява се несъмнено от СТЕ, че
количеството енергия за първия подпериод е технически невъзможно да бъде
доставено и потребено за същия времеви отрязък, дори при 24-часово потребление,
което по принцип не може да се осъществи от никой електроуред, без прекъсване. Поради
това то не е редовно отчетено и потребено, а вероятно коригирано, но
основанието за това в КП при проверката и в протокола от БИМ са различни
(обяснения о.с.з. – л.113, последен абзац). От друга стран
количеството енергия за втория подпериод е технически възможно и дори нормално
да бъде доставено и потребено за този период.В о.с.з. вещото лице посочва още
веднъж, че допреди подмяната на електромера на дата 01.03.2018г. начисленото не
е редовен отчет, но за периода от 02.03.2018г. касае обичаен редовен отчет от
надлежно функциониращ електромер, с доставимо по него
количество енергия.
Въз основа на изложената
фактическа обстановка и приложимата към нея нормативна регламентация, съдът достигна до следните
правни изводи:
По допустимостта: Възражението на ответника не
е основателно, тъй като настоящото дело е първо заведено
с идентичен (след УМ) предмет с това по гр.д. №11906/2018г.,
а съобразно чл.126, ал.1 ГПК на
прекратяване подлежи второто заведено идентично дело. Което впрочем е и прекратено в момента.
По основателността: За начало съдът
намира за нужно да разгледа въпроса за дължимостта на сумата по процесната
фактура, изцяло или отчасти, на двете установени едва в производството различни
основания на вземанията за двата подпериода, които заедно формират задължението
от общо 513.94лв., а именно:
По
корекционната процедура: Приетите през
2013г. ПИКЕЕ по правило следва да се отчитат за корекционни
процедури с начална дата след 16.11.2013г., доколкото съставляват подзаконов
нормативен акт.
Но с решение
№1500/06.02.2017г. по адм.д. №2385/2016г. на
петчленен състав на ВАС, са отменени ПИКЕЕ, с изключение на чл.48, чл.49, чл.50
и чл.51, само доколкото жалбата конкретно срещу тях била оттеглена от
жалбоподателя. По силата на чл.195, ал.1 АПК отмяната на нормативния
административен акт действа спрямо всички, но след обнародването в държавен
вестник, тоест само занапред. Ето защо в случая нормативите на ПИКЕЕ следва да
бъдат съобразени, но само тези, които са останали действащи след влизане в сила
на цитираното решение на ВАС, доколкото процесната контролна проверка е
извършена след въпросното решение.
При тези данни
следва изводът, че към момента на начисляването е имало нормативно основание за
извършване на едностранни корекции на сметките на абонатите за минал период –
чл.48, чл.49, чл.50 и чл.51 ПИКЕЕ. Същевременно обаче е нямало действащи
правила за процедурата и условията за установяване на предпоставките им. При
тази ситуация, съобразно актуалната практика на различните състави на ВОС (Решение от м.03.2019г. по в.гр.д.
№2728/2018г. на ВОС; Решение №273/1.03.2019г. по в.гр.д.
№178/2019г. на ВОС; Решение №153/8.02.2019г. по в.гр.д.
№2664/2018г. на ВОС; Решение №119/4.02.2019г. по в.гр.д.
№2665/2018г. на ВОС, и много други), поради съществуващата законова делегация в чл.83, ал.2 ЗЕ, до приемането на нови
ПИКЕЕ, които да съответстват на тази делегация, ответното дружество не може да
се ползва от корекционната процедура, за която към
датата на проверката са липсвали нормативен ред за установяване на предпоставките за извършване на корекционна процедура и начина на извършване на
проверка на средството за търговско
измерване. При липсата
на процедурни правила в ПИКЕЕ, към които препраща чл.83, ал.1 т 6 от Закон за
енергетиката, доказването на предпоставките за служебно начисляване
на допълнителни количества ел. енергия
по партидите на абонатите не
би могло да бъде осъществено.
Общите правила за доказване
на определени факти са неприложими,
тъй като отношенията между доставчиците и потребителите на ел. енергия се регулират от специален
закон – ЗЕ, в регулирането
на които Държавата, чрез неин орган – КЕВР, има задължително участие, каквото участие не е предвидено
при приемането на общия закон.
Освен това в общите закони
не се съдържа
регламентация на специалните понятия и термини, съдържащи се в ЗЕ. Следователно е недопустимо само чрез общите на ГПК доказателствени средства да бъде
установяван факта на констатираното неизмерване или неточно измерване на доставяните до абонатите количества
ел. енергия. Този извод се налага и предвид
строгата регулация и държавен контрол над енергийния сектор с цел защита на потребителите
и надзор над доставчиците на енергийни услуги.
В допълнение следва да се отбележи и че с решение №2315/21.02.2018г. по адм. д. №3879/2017г. на ВАС, са отменени и останалите действащи след решение №1500/06.02.2017г. по адм.д.
№2385/2016г. на ВАС текстове от ПИКЕЕ – чл.48, чл.49, чл.50 и чл.51. Вярно е,
че решението от 21.02.2018г. към момента на начисляването на корекцията не е
било окончателно, но аналогичността му с влязлото в
сила решение от 2017г. е показателна по въпроса за основаните на ПИКЕЕ вземания
на разпределителните дружества, след решението от 2017г. А впрочем с решение
№13691/08.11.2018г. по адм.
дело №4785/2018г. на 5-членен състав на ВАС, е потвърдено отменителното за ПИКЕЕ решение на ВАС, с което ПИКЕЕ са
отменени вече и в цялост.
По
изложените съображения
съдът
намира, че по делото не се установи по надлежен начин
наличието на основание и законосъобразност на извършеното „начисляване”
на сметката на абоната със сумата 254.55лв.
с ДДС за времето от 27.02.2018г. до 01.03.2018г. (първия подпериод), за енергия
от общо 1344кв/ч. В тази част от СТЕ се установи несъмнено, че количеството
енергия е технически невъзможно да бъде доставено и потребено за същия времеви
отрязък, дори при 24-часово потребление, което по принцип не може да се
осъществи от никой електроуред, без прекъсване. Поради което то не е и редовно
отчетено. Тоест се касае за някаква форма на корекция или служебно начисляване,
което се посочи защо е недопустимо. Прочее и че основанието за това в КП при
проверката и в протокола от БИМ са различни (обяснения о.с.з. – л.113, последен
абзац).
По редовния отчет: Съгласно чл.120, ал.1 от ЗЕ електрическата
енергия, доставена на крайни клиенти,
се измерва със средства за
търговско измерване - собственост на оператора на електропреносната мрежа или на
оператора на съответната разпределителна мрежа. Аналогична е и
разпоредбата на чл.30, ал.1 ОУ ДПЕЕЕМ, според която пренесената електрическа
енергия се измерва със СТИ, вписани и регистрирани в държавния регистър на
одобрените такива. А съобразно чл.17, т.2 ОУ ДПЕЕЕП потребителят следва да
заплаща стойността на доставената до неговия имот електрическа енергия. Следователно месечните
задължения на потребителите се съизмеряват с цената
на редовно отчитаната от надлежно функциониращите средства за техническо
измерване количества доставена ел. енергия. За това при технически годен
електромер, функциониращ изправно за съответния период, потребителите длъжат месечно заплащане на отразените в него количества
доставена ел. енергия.
От заключението по
приетата и кредитирана от съда СТЕ се установи, че електромерът, обслужвал
обекта на абоната, е бил в метрологична годност и в техническа изправност през
процесния период (след 01.03.2018г.), поради което е измервал коректно цялата
преминала през него ел. енергия, в т.ч. в релевантния период. А начислено
количество ел. енергия е възможно и напълно вероятно да бъде потребено за подпериода 02.03.2018г. –
27.03.2018г. Следователно относно частта на процесната фактура за този
подпериод, за ел. енергия общо 1360кв/ч на
стойност 259.39лв. с ДДС, задължението на потребителя е налице.
В заключение за случая от изложеното следва извода, че от общата сума по процесната фактура №**********/26.04.2018г. – 513.94лв. за периода от 27.02.2018г., се установява дължимост на сумата
259.39лв. с ДДС за подпериод 02.03.2018г.
– 27.03.2018г. по редовен отчет; респективно недължимост на сума от 254.55лв. с ДДС за времето от 27.02.2018г. до
01.03.2018г., като корекционно начислено задължение.
Същевременно няма спор между страните и е видно от платежните, изявленията на
ответника и заключението по ССчЕ, че цялата цена от 513.94лв. е в патримониума
на ответника – след първо плащане от 259.39лв.; сторниране
на дълга по него; задържане на сумата и приспадне от задължението по исковата фактура; а след това ново плащане от 254.55лв. за горницата над вече приетото за
платено до общата сума по фактурата. Следователно за частта от общо платените
513.94лв., която е неправомерно начислена по корекционен
начин (мотивираните вече 254.55лв. допреди демонтиране на старото СТИ) не е
било налице основание за плащане и за това в тази част искът е основателен. За
другата част – редовния отчет по новия електромер сумата е била дължима. Така
доколкото с УМ от 20.08.2018г. – л.15 изрично е посочено, че предмет на делото
е само плащането в размер на 254.55лв., искът в крайна сметка е основателен.
По разноските: Предвид изхода по спора на ищеца се следват разноски от 50.00лв. държавна
такса и 360.00лв. адв. хонорар с ДДС по действаща практика.
Воден от горното съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА
„Е. – п. П.” АД, ЕИК***, да заплати на Ю.Й.А., ЕГН**********,
сумата от 254.55лв. – платен при
начална липса на основание остатък
от задължение по фактура №********** от 26.04.2018г., която е издадена за самостоятелен обект с абонатен №*** и клиентски №***,
находящ се в ***, която сума от 254.55лв. съставлява частта
от общото задължение по фактурата, начислена като корекционно вземане за подпериод 27.02.2018г. - 01.03.2018г., за ел. енергия от общо 1344кв/ч по електромер №***,
демонтиран на 01.03.2018г., ведно със законната лихва
върху сумата от предявяване на иска – 01.08.2018г. до окончателното
й изплащане.
ОСЪЖДА
„Е. – п. П.” АД, ЕИК ***, да заплати на Ю.Й.А.,
ЕГН**********, сумата от 410.00лв. – разноски в производството пред ВРС, на осн. чл.78, ал.1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Варна, в двуседмичен
срок от получаване на съобщението.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:………