Р
Е Ш Е
Н И Е
№
град Ловеч, 05.11.2019 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, втори
административен състав, в открито съдебно заседание на двадесет и девети
октомври две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАБРИЕЛА ХРИСТОВА
при секретаря Антоанета Александрова и в присъствието
на прокурора .........................., като разгледа докладваното от съдия
Христова а.х.д. № 473/2019г. по описа на Административен съд Ловеч, и на
основание данните по делото и закона, за да се произнесе съобрази:
Производството е по чл.145 и
сл. от АПК във връзка с чл.172, ал.5 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП).
Административното дело е
образувано по жалба на А.С.М. с ЕГН ********** и посочен в жалбата постоянен
адрес:***, подадена против Заповед за прилагане на принудителна административна
мярка (ЗППАМ) № 19-0906-000415 от 21.09.2019г. на Началник сектор „Пътна
полиция” към ОДМВР Ловеч. С оспорения акт на жалбоподателя е приложена
принудителна административна мярка по чл.171, т.2а, б.„а” от ЗДвП –
прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца.
В жалбата се излага, че заповедта за прилагане на ПАМ
е незаконосъобразна и неправилна, издадена
в противоречие на материалния закон, при нарушение на
административнопроизводствените правила и целта на закона. Доводите са, че не
са изяснени фактите и обстоятелствата по случая, актът е съставен не на
собственика на автомобила, а на друго лице и не е конкретизирана нарушената
норма. По същество се твърди, че оспорващият не е допускал/предоставял
управлението на когото и да било, тъй като на процесната дата е бил в чужбина
със семейството си и оставил ключа от автомобила в дома си. Излагат се и
съображения за несъответствие с целта на закона за превантивния характер на
тези мерки. Иска се съдът да отмени оспорената заповед и да му присъди
разноските.
В съдебно заседание оспорващият се явява лично и с
надлежно упълномощен адвокат, като поддържа жалбата на заявените в нея
основания, ангажира подробни съображения по същество на спора за
незаконосъобразност на оспорената ЗППАМ и моли същата да бъде отменена.
В съдебно заседание ответникът не се явява, не се
представлява и не ангажира становище.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства,
намира за установено от фактическа страна следното:
На 21.09.2019г. на И.А. М. е
съставен Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) бл.№ 569985 от
същата дата (л.17) за това, че на 21.09.2019г. около 17:00 ч. в гр. Ловеч на бул.
„Мизия” до „Велга” ООД гр. Ловеч с посока на движение с. Горан управлява лек
автомобил Фолксваген Пасат с рег.№ ***,
собственост на А.С.М., без да притежава СУМПС, неправоспособен – нарушение на чл.150
от ЗДвП. С акта са иззети СРМПС *** два броя регистрационни табели на автомобила. АУАН е подписан
без възражение и връчен на И. М. на датата на съставянето му.
За горното нарушение и въз основа на съставения АУАН бл.№
569985/21.09.2019г., Началник сектор „Пътна
полиция” към ОДМВР Ловеч издава оспорената в настоящото производство заповед за
прилагане спрямо А.С.М. на ПАМ по чл.171, т.2а, б.“а“ от ЗДвП – прекратяване на
регистрацията на ППС за срок от 6 месеца (л.16). Мотивите на органа са, че А.М.
като собственик на процесния лек автомобил допуска/предоставя управлението му
на И.А. М. ***,
който не притежава СУМПС и има съставен АУАН.
По делото са представени съответните доказателства за компетентност
на издателите на АУАН и ЗППАМ (от л.22 до л.25 вкл. и от л.33 до л.42 вкл.), за
собственост на автомобила (л.11), НП № 19-0906-001311/30.09.2019г. (л.18),
справки за нарушител (л.19-л.21), самолетни билети (л.7-л.10), СУМПС и
контролен талон към него на А.С.М. (л.12), Удостоверение от Търговския регистър
за „Алдимед” ЕООД, управлявано от А.М. (л.13).
По искане на оспорващия по делото са допуснати и разпитани от съда двама свидетели – Х.М.М.
(съпруга на оспорващия) и Н.И.С..
Х. М. свидетелства, че е съпруга на жалбоподателя и
майка на И.А. М.. Тя заедно със съпруга си и дъщеря си са били на гости в
Испания от 19.09.2019г., като са се прибрали в страната на 27.09.2019г. До
кацането си на летището в България не са знаели за случилия се инцидент, като
това са узнали едва при прибирането им в България. До тогава никой не им се е
обаждал, за да им съобщи. Мястото, на което живеят, се състои от три постройки
в един двор, синът обитава едната, а другата се обитава от нея, съпруга й и
малката дъщеря. Преди заминаването си са оставили непълнолетният им син под
надзора на един съсед. Ключовете за колите и документите стоят в спалнята на
къщата на родителите, а къщата е заключена. Ключовете от всички постройки са
поставени в една лятна кухня, като преди да тръгнат, са изнесли лекция на сина
им и съседа за мястото на съхраняването на ключовете, тъй като може да се
наложи нещо. По принцип е забранено на сина им да кара автомобилите и да пипа
ключовете, тъй като няма книжка. С автомобила, на който е прекратена
регистрацията, съпругът й извършвал фирмена работа – превоз на помощни
средства, инвалидни колички, патерици, като след прекратяване на регистрацията
му се е наложило да закупят друг автомобил.
Н. С. свидетелства, че познава жалбоподателя и че са
семейни приятели. За инцидента разбрал, когато жалбоподателят се върнал от
Испания. Преди да заминат за чужбина, жалбоподателят и жена му казали на него и
жена му да наглеждат сина им. Знаел къде са оставени ключовете на оспорващия –
ключовете с документите са в тяхната къща, а ключа за къщата е в една
пристройка. Не е бил свидетел на това жалбоподателя да предоставя ключовете на
сина си И. или да му разрешава да управлява автомобила.
Въз основа на така приетото от фактическа страна,
съдът направи следните правни изводи:
Жалбата е подадена в законоустановения 14-дневен срок
по чл.149, ал.1 от АПК. ЗППАМ № 19-0906-000415 от 21.09.2019г. на Началника на сектор
„Пътна полиция” към ОДМВР Ловеч е връчена лично на А.С.М. на 30.09.2019г.,
видно от отбелязването на същата, а жалбата е постъпила при административния
орган на 02.10.2019г., вх.№ 906-000-8145.
Оспорената заповед съдържа волеизявление на издателя на акта, с което се
засягат права и законни интереси на жалбоподателя като адресат на този акт. Следователно
жалбата е подадена от лице, притежаващо активна процесуална легитимация и
интерес от оспорване, и пред местно компетентния административен съд, поради
което е процесуално допустима.
Разгледана по същество в съвкупност със събраните по
делото доказателства и становищата на страните, Ловешки административен съд,
втори административен състав намира жалбата за неоснователна по следните
съображения:
Съгласно изискванията на чл.168, ал.1 от АПК, при
служебния и цялостен съдебен контрол за законосъобразност, съдът извърши пълна
проверка на обжалвания административен акт относно валидността му, спазването
на процесуалноправните и материалноправните разпоредби по издаването му и
съобразен ли е с целта, която преследва законът.
Съгласно чл.172, ал.1 от ЗДвП, принудителните административни
мерки по чл.171, т.2а се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на
службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от
оправомощени от тях длъжностни лица. По делото не е спорно, че Областна дирекция
на МВР Ловеч е служба за контрол по ЗДвП – Заповед № 8121з-1524/09.12.2016г. на
Министъра на вътрешните работи (л.25). Съобразно предоставената в закона
възможност, Директорът на ОД на МВР Ловеч със своя Заповед № 295з-805/25.04.2017г.
(л.22) е оправомощил по т.1.2 Началниците сектор „Пътна полиция” при ОДМВР
Ловеч за цялата територия, обслужвана от ОДМВР Ловеч, да прилагат с мотивирани
заповеди принудителни административни мерки по чл.171, т.1, т.2, т.2а, т.4, т.5
б.”а”, т.6 и т.7 от ЗДвП,. Именно последната заповед на Директора на ОДМВР
Ловеч е цитирана в оспорената ЗППАМ като оправомощаваща нейния издател. Представени
са доказателства за длъжността на издателя на заповедта (л.33) и за материална компетентност
на актосъставителя – Заповед № 295з-1645/07.08.2019г. на Директора на ОДМВР
Ловеч – т.2.79 (л.38), допълваща Заповед № 295з-734/05.04.2019г. на Директора
на ОДМВР Ловеч (л.35) и доказателства за служебното положение на
актосъставителя (л.34). Нарушението е извършено в гр. Ловеч. Поради изложеното съдът
приема, че обжалваният административен акт е издаден от валидно оправомощен
материално и териториално компетентен орган, а именно – от Началника на сектор
„Пътна полиция” при ОДМВР Ловеч.
Оспорената заповед е постановена в писмена форма и
съдържа всички законово изискуеми реквизити по чл.172, ал.1 от ЗДвП и чл.59,
ал.2 от АПК. Посочени са фактически основания за издаване на заповедта, като е
посочен с номер и дата АУАН, с който е установено извършеното нарушение,
посочен е с трите си имена, длъжност и месторабота актосъставителят, посочена е
датата, часа и мястото на извършване на нарушението, посочено е конкретното
МПС, управлявано от неправоспособния И.А. М., собственикът и регистрационния
номер на същото, както и е описано извършеното нарушение. АУАН също е съставен
от компетентен орган, в установените от закона форма и ред, поради което е и
валидно доказателство, обвързващо съда във вр. с чл.189, ал.2 от ЗДвП, по
отношение на установеното от фактическа страна в мотивите му. Описаните факти
не създават съмнение или неяснота относно характера на нарушението – на
правилата за движение по пътищата. В ЗППАМ нарушението е посочено ясно и
непротиворечиво както цифрово, така и текстово – управление от неправоспособен
водач на МПС, собственост на друго лице. С оглед на изложеното съдът приема, че
са изпълнени изискванията на чл.172, ал.1 от ЗДвП и на чл.59, ал.2, т.4 от АПК
за постановяване на мотивиран административен акт при изяснена фактическа
обстановка, а оплакването в жалбата в този смисъл съдът намира за неоснователно.
Противно на твърденията на жалбоподателя, не се
установява да са допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила при издаването на оспорения акт. АУАН е
съставен и връчен на нарушителя при спазване на специалната процедура по ЗАНН,
като нарушението е безспорно установено, заповедта е издадена въз основа на
този акт и е връчена на оспорващия. Описаните факти не създават съмнение или
неяснота относно вида и характера на нарушението – на правилата за движение по
пътищата. Характерът и предназначението на заповедите за прилагане на ПАМ са
посочени в закона, а те са да се предотвратят и преустановят административните нарушения
и да се предотвратят и отстранят вредните последици от тях.
Съдебният контрол за материална законосъобразност на
оспорения административен акт, обхваща преценката налице ли са установените от
компетентния орган релевантни юридически факти (изложени като мотиви в акта) и
доколко същите се обхващат от нормата, възприета като правно основание за
неговото издаване, съответно – следват ли се разпоредените с акта правни последици.
По дефиницията на чл.22 от ЗАНН принудителните административни мерки се прилагат
за предотвратяване и преустановяване на административните нарушения, както и за
предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях, като хипотезите, в
които могат да се прилагат ПАМ, техният вид и органите, които ги прилагат, се
уреждат в съответния закон (чл.23 от ЗАНН). В случая ЗППАМ № 19-0906-000415 от 21.09.2019г.
е издадена на основание чл.171, т.2а, б.“а“ от ЗДвП, съгласно която норма, за
осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на
административните нарушения се прилага принудителна административна мярка „прекратяване
на регистрацията на пътно превозно средство“ на собственик, който управлява
моторно превозно средство без да е правоспособен водач, не притежава
свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада
управляваното от него моторно превозно средство, или след като е лишен от право
да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, или
свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл.171, т.1 или 4
или по реда на чл.69а от Наказателно-процесуалния кодекс, както и на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от
лице, за което са налице тези обстоятелства – за срок от 6 месеца до една
година. Следователно адресат на този вид ПАМ е собственикът на управляваното
превозно средство както когато той лично управлява автомобила, така и когато
автомобилът му е управляван от лице при наличие на горните обстоятелства. При
тази нормативна уредба законът изисква от административния орган само да
установи управлението на МПС в някоя от посочените хипотези и неговия
собственик.
Приложената на А.С.М. с обжалвания административен акт
ПАМ по чл.171, т.2а, б.“а“ от ЗДвП от фактическа страна се основава на това, че
на 21.09.2019г. около 17:00 ч. И.А. М. е управлявал лек автомобил с рег. № ***собственост на А.С.М., без да притежава СУМПС, поради
което органът е приел, че същият е неправоспособен водач – нарушение на чл.150
от ЗДвП. АУАН бл.№ 569985/21.09.2019г. е подписан без възражения и
доказателствената му сила не е оборена в настоящото съдебно производство.
Всъщност жалбоподателят не сочи и не доказва друго по отношение на главния
релевантен факт, а именно неправоспособността на И. М. на посочената дата да
управлява МПС. Спорът се концентрира върху въпроса дали спрямо него правомерно
е постановена ограничителната мярка по ЗДвП.
Настоящият състав намира, че след като по делото е
безспорно доказано управлението на процесното МПС от неправоспособен водач и
собственикът на автомобила, административният орган законосъобразно е приложил
ПАМ „прекратяване на регистрацията на пътното превозно средство“. Нормата на
чл.171, т.2а, б.„а” от ЗДвП е императивна, като не предоставя на компетентния
орган право на преценка, а последният действа изцяло в условията на обвързана
компетентност. При реализиране на фактите и обстоятелствата, представляващи
основание за прилагане на мярката, същият орган е длъжен да издаде акт, с който
да приложи предвидената в ЗДвП ПАМ. Единствено продължителността на срока на
мярката се определя от органа в условията на оперативна самостоятелност в
рамките на предвидените граници от шест месеца до една година, като в случая
мярката е приложена за минималния законов срок.
Посочената от административния орган правна норма на чл.171,
т.2а, б.”а” от ЗДвП регламентира налагането на ПАМ на собственика на МПС, което
е управлявано от неправоспособно лице. В случая посоченото обстоятелство е
безспорно и е доказано. Жалбоподателят-собственик не е адресат на съставения и
цитиран в заповедта АУАН, но това обстоятелство е ирелевантно за налагане на
ПАМ, доколкото законът изисква самото нарушение (управление на МПС от
неправоспособен водач) да е констатирано с АУАН, което в случая е направено. Приложимата
правна уредба не обвързва принудителната мярка с установяване на вина на
собственика, поради което без правно значение са обстоятелствата дали
жалбоподателят лично е предоставил управлението на собственото си МПС, дали
това е направено от друго лице и дали той е знаел за това. Законът допуска
засягане на правата му с оглед постигане на целта, регламентирана в чл.1, ал.2,
както и в чл.171 от ЗДвП – опазването на живота и здравето на участниците в
движението по пътищата, както и преустановяването на административните
нарушения.
В случая посочените в нормата материалноправни
предпоставки за прилагане на мярката са били налице, изпълнено е изискването
моторното превозно средство да е управлявано от неправоспособно лице, от
непълнолетно лице, на което не е издавано СУМПС. Субективното отношение на
собственика на превозното средство не е елемент от фактическия състав. Отделно
от горното, за прилагането на мярката не е необходимо оспорващият да е дал
лично ключовете на автомобила на неправоспособното лице или да е разрешил
управлението му. Видно от свидетелските показания, ключовете на МПС са били на
достъпно за непълнолетния място, А.М. не е взел необходимите мерки до ключовете
да нямат достъп трети лица (особено предвид отсъствието му от страната), поради
което под формата на небрежност е допуснал извършването на нарушението на ЗДвП.
Наведените от оспорващия оплаквания за допуснати
нарушения при съставяне на АУАН касаят административнонаказателното
производство и са неотносими към настоящия спор. Неотносими са също така
оплакванията за допуснати от контролните органи нарушения във връзка с
прибирането на автомобила, тъй като те касаят изпълнението на мярката, а не
издаването на заповедта за прилагането й.
Неоснователно е оплакването на оспорващия, че
заповедта е немотивирана и от съдържанието й не може да се извлекат
обстоятелствата, въз основа на които е издадена. Относимите факти и
обстоятелства, съставляващи фактическото основание за издаване на заповедта по
смисъла на чл.59, т.4, пр.1 от АПК, а именно управление на моторно превозно
средство от лице, без да е правоспособен водач, са констатирани с АУАН,
съставен от компетентните длъжностни лица, въз основа на който се издава самата
заповед и към който тя изрично препраща, поради което не е налице твърдения
порок. Административната мярка е приложена за минимално предвидения в закона
срок, за нарушение, което има висока степен на обществена опасност –
управлението на собствения на жалбоподателя автомобил е извършено от
неправоспособно поради непълнолетност лице; поставени под сериозна заплаха са
били животът и здравето на дете, както и тези на останалите участници в
движението.
Противно на оплакванията на жалбоподателя, във връзка
с изложените дотук мотиви приложената ПАМ е съобразена и с постигане на целите
на закона – осигуряване на безопасността на движението по пътищата, живота и
здравето на участниците в него и преустановяване на административните
нарушения, като съответства и на принципа на съразмерност по чл.6 от АПК. Нещо
повече, необходимостта от издаване на заповедта се доказва и от факта, че на
25.09.2019г. синът на жалбоподателя е извършил и второ аналогично нарушение с
друг автомобил – собственост на А.М. (справка на л.21 и показания на
свидетелката Х. М. в о.с.з.).
С оглед на изложеното съдът приема, че обжалваната
заповед, като издадена от компетентен орган и в предвидената от закона форма, в
съответствие с приложимите материалноправни разпоредби, при спазване на
административнопроизводствените правила и съобразяване с целта на закона, е
законосъобразна, а жалбата против нея следва да бъде отхвърлена като
неоснователна. При този изход на спора разноски на оспорващия не се дължат, а
ответникът не е поискал присъждане на такива.
Водим от горното и на основание чл.172, ал.2, предл. първо
от АПК, Ловешки административен съд, втори административен състав,
Р Е Ш И:
Отхвърля като неоснователна жалбата на А.С.М. с ЕГН ********** и
адрес ***, против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 19-0906-000415
от 21.09.2019г. на Началник сектор „Пътна полиция” към ОДМВР Ловеч.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване на
основание чл.172, ал.5 от ЗДвП.
Препис от решението да се изпрати на страните по
делото.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: