№ 35
гр. Търговище, 21.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, VI СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и първи декември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Вяра М. Панайотова
при участието на секретаря Ивалина Ст. Станкова
като разгледа докладваното от Вяра М. Панайотова Гражданско дело №
20213530100790 по описа за 2021 година
Предявен е иск,с правно основание чл.422 от ГПК във вр. с чл.415 от
ГПК , за обща сума от 27 029,91 лв.- главница и лихви.
В исковата молба се твърди, че между ищеца, универсален
правоприемник на „Сосиете Женерал Експресбанк“ АД и А.Н.В. от
гр.Търговище е имало сключен Договор за кредит „Експресо“ № 395798 /
22.01.2015 год., по силата на който кредитора е предоставил на
кредитополучателя кредит в размер на 25 000 лв., срещу задължението на
ответника да възстановява предоставените заемни средства, по начин и в срок
посочен в договора. В молбата се твърди, че ответницата е съдлъжник по
договора за кредит, като е поела да отговаря солидарно с кредитополучателя,
както и че договора е сключен при Общи условия, предоставени и подписани
от длъжниците. Ищецът твърди, че е изпълнил задълженията си по договора
да предостави заемната сума, като същата била преведена по сметка на
кредитополучателя А.В., но последния не бил изпълнил насрещното си
задължение да възстанови сумата и изпаднал в забава, поради което била
начислена и санкционна лихва. Твърди се в молбата, че въпреки настъпилия
краен падеж на вземането нито кредитополучателя, нито ответницата са
погасили задълженията към банката, поради което ищеца се снабдил със
Заповед за изпълнение и изпълнителен лист против солидарните длъжници,
1
въз основа на който било образувано изп.дело № 827/2020 год. на ЧСИ
Анелия Загорова. В заповедното производство ответницата възразила, поради
което и съобразно указанията на съда ищеца предявява иск по чл.422 от ГПК
за установяване на вземане в общ размер на 27 029,91 лв., за което е издадена
заповед за незабавно изпълнение. Претендира разноски. В съдебно заседание
редовно ищецът, чрез пълномощник поддържа иска, така както е предявен.
В дадения месечен срок ответницата, чрез пълномощник е упражнила
правото си на отговор. В отговора предявения иск е оспорен по основание. В
отговора ответника оспорва възникването на облигационна връзка между него
и ищеца, като твърди, че представените от ищеца договор, погасителен план и
общи условия не са подписани от нея, че не ги е виждала преди получаване
на преписите им с исковата молба, което обуславя и липсата на задължение от
нейна страна към ищеца по договора за кредит. Моли съда да отхвърли иска,
като се присъдят направените от нея разноски. В съдебно заседание, чрез
пълномощник ответницата поддържа изложените в отговора доводи за
неоснователност на иска.
След преценка на събраните по делото доказателства съдът прие за
установено следното: Видно от приложеното по делото ч.гр.д. № 860 / 2020
год. на РСТ ищеца е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение
въз основа на документ по реда на чл.417 от ГПК и съда е издал заповед за
незабавно изпълнение № 424/03.08.2020 год. против солидарни длъжници
А.Н.В. и ответницата за вземане в общ размер на 27 029,91 лв.,
представляващо задължение по Договор за кредит Експресо №
395721/22.01.2015 год., от което 19 065,65 – главница, ведно със законната
лихва, считано от 30.07.2020 год. до окончателното плащане, 2522,73 лв. –
договорна лихва за периода 25.05.2016 год. – 25.01.2020 год., 4790,13 лв. –
наказателна лихва за периода 25.06.2016 год. – 25.01.2020 год., обезщетение
за забава в размер на 398,79 лв. за периода 26.01.2020 год. – 29.07.2020 год. и
252,61 лв. – дължими такси/застраховка по договора за кредит. На заявителя
са присъдени и направените по делото разноски. Въз основа на издадената
заповед за изпълнение и изпълнителен лист е образувано изп.дело №
827/2020 год. на ЧСИ А.З., рег.№ ...., с район на действие Окръжен съд-
Търговище и след връчване на поканата за доброволно изпълнение на
ответницата, в законоустановения срок същата е подала възражение по чл.414
от ГПК, че не дължи изпълнение на вземането, поради което и съобразно
2
разпоредбата на чл. 415, ал.1, т.1 от ГПК съдът е указал на ищеца да предяви
иск за установяване на вземането си против ответницата. Това определя
правния интерес на ищеца от предявяване на настоящия иск, с правно осн.
чл.422 от ГПК.
Видно от приложения по делото Договор за кредит Експресо №
395721/22.01.2015 год., сключен между „Сосиете Женерал Ескспресбанк“ АД
А.Н.В. – кредитополучател и ответницата – съдлъжник банката е
предоставила потребителски кредит в размер на 25 000 лв., срещу
задължението на кредотополучателя да възстанови сумата за период от 60
месеца, при крайна падежна дата – 25.01.2020 год., при размер на месечните
вноски в размер на по 502,26 лв., с падеж на 25-то число на съответния месец,
при фиксиран лихвен процент за срока на договора в размер на 6,99 %, при
ГПР 8,83 %, или обща сума за възстановяване 30 647,41 лв. В договора е
посочено, че при допусната забава при изпълнение на задължението за
връщане на кредита се начислява наказателна лихва върху просрочените
вноски в размер на 12.99 %. Неразделна част от договора е и приложения по
делото погасителен план, в който освен размера на всяка погасителна вноска
до крайния срок на договора е посочено и как се съотнася същата за
погасяване на главницата и договорната лихва, както и какъв е остатъка от
общото вземане, както и ОУ относими към договора за кредит. Съгласно
чл.17 от договора ответницата подписвайки същия се е съгласила да отговаря
солидарно с кредитополучателя за всички задължения по договора и в същия
обем. Видно от приложените договор за кредит, ОУ, погасителен план, както
кредитополучателя, така и ответницата, като съдлъжник са били запознати
със съдържанието на същите и са положили подписите си. Не се спори по
делото, че ищеца е универсален правоприемник на кредитора „Сосиете
Женерал Ескспресбанк“ АД и поради това носител на правата и задълженията
на кредитора, произтичащи от процесния договор за кредит. От
представеното и в заповедното производство, и в настоящото дело
извлечение от счетоводните книги на ищеца се установява, че длъжниците не
са изпълнили задължението си да възстановяват заемната сума по начините и
в сроковете, посочени в договора, като са останали задължени с 48 бр.
месечни вноски, които са изискуеми при настъпил краен падеж – 25.05.2020
год., като освен главницата, застраховката и договорната лихва същите
дължат и наказателна лихва, поради изпадането в забава. Ответната страна не
3
е оспорила размера на вземането на ищеца. Не са наведени твърдения, както и
не са представени доказателства задължението да е погасено изцяло, или
частично след издаване на заповедта или в хода на съдебното дирене.
Единственото възражение на ответницата е, че между нея и ищеца не е
възникнала облигационна връзка по договор за кредит, поради това, че тя не
е давала съгласието си такъв да бъде сключен, не е поемала да отговаря
солидарно с кредитополучателя и съответно при липса на такава връзка за нея
не е възникнала отговорността на погасява задължения по договора за кредит.
Оспорила е представените от ищеца документи, като е заявила, че подписите,
както и ръкописното изписване на името й не са положени от нея, поради
което е открито производство по чл.193 от ГПК. От заключението на съдебно-
графологическата експертиза, прието от съда и страните без възражения се
установи, че договора за кредит, ОУ и погасителния план за подписани от
ответницата, както и че ръкописното изписване на името на ответницата в ОУ
също е направено от нея. Предвид това съдът приема за недоказано
оспорването истиността на договора за кредит, ОУ и погасителния план.
При така установеното съдът прави следните изводи: След преценка на
събраните по делото писмени доказателства и заключението на съдебно-
графологическата експертиза съдът, приема за безспорно установено, че
между страните е възникнала облигационна връзка, основана на сключения
договор за кредит, по силата на който ответницата се е задължила да отговаря
солидарно с кредитополучателя за цялото вземане. Не се спори, че ищеца е
изпълнил задължението си да предостави парична сума на
кредитополучателя, но последния не е изпълнил задължението си да
възстанови заемната сума по начин и в срокове, определени с договора, което
определя и отговорността на ответницата като солидарен длъжник. Установи
се, че вземането на ищеца по договора за кредит съществува и е изискуемо на
краен падеж, настъпил преди подаване на заявлението за издаване на заповед.
Съдът приема за установен и размера на същото, а именно непогасеното
задължение по договора за кредит възлиза на 27 029,91 лв., от което 19 065,65
– главница, ведно със законната лихва, считано от 30.07.2020 год. до
окончателното плащане, 2522,73 лв. – договорна лихва за периода 25.05.2016
год. – 25.01.2020 год., 4790,13 лв. – наказателна лихва за периода 25.06.2016
год. – 25.01.2020 год., обезщетение за забава в размер на 398,79 лв. за периода
4
26.01.2020 год. – 29.07.2020 год. и 252,61 лв. – дължими такси/застраховка по
договора за кредит, в които размери иска следва да бъде уважен.
Ответницата следва да заплати направените от ищеца разноски в размер
на 914,55 лв., от които 614,55 лв. - държавна такса и 300 лв. –
юрк.възнаграждение. За разноските дължими в заповедното производство
ищеца разполага с издаден изпълнителен лист.
Водим от горното,съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , че К.Х. Б. – С., ЕГН ********** от
гр. Т. ул.“К.Д. № .......... действаща чрез пълномощник адв.Д.П. от ТАК, със
съдебен адрес : гр.Търговище, ул.“Г.Б. №„............ дължи на „Банка ДСК“ АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София,
ул.”Московска”, № 19, представлявана от Ю.Г. и Д.М. действащи чрез
представител по пълномощие - юрисконсулт К. К. Н., със съдебен адрес :
гр.Търговище,пл.“Свобода“ № 2 вземане в размер на 27 029,91 лв.,
представляващо задължение по Договор за кредит Експресо №
395721/22.01.2015 год., от което 19 065,65 – главница, ведно със законната
лихва, считано от 30.07.2020 год. до окончателното плащане, 2522,73 лв. –
договорна лихва за периода 25.05.2016 год. – 25.01.2020 год., 4790,13 лв. –
наказателна лихва за периода 25.06.2016 год. – 25.01.2020 год., обезщетение
за забава в размер на 398,79 лв. за периода 26.01.2020 год. – 29.07.2020 год. и
252,61 лв. – дължими такси/застраховка по договора за кредит, за което
вземане има издадена по реда на чл.417 от ГПК Заповед за изпълнение №
424/03.08.2020 г. по ч.гр.д. № 860/2020 г. на РСТ, на осн. чл.422 от ГПК
във вр. с чл.415 от ГПК.
ПРИЗНАВА оспорването истинността на Договор за кредит Експресо
№ 395721/22.01.2015 год., ОУ към него и Приложение № 1 към договора –
Погасителен план, по реда на чл.193 и сл. от ГПК за недоказано.
ОСЪЖДА К.Х. Б. – С., ЕГН ********** от гр. Т. ул.“К.Д. № ..........
действаща чрез пълномощник адв.Д.П. от ТАК, със съдебен адрес :
гр.Търговище, ул.“Г.Б. №„............ да заплати на „Банка ДСК“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.”Московска”,
№ 19, представлявана от Ю.Г. и Д.М. действащи чрез представител по
5
пълномощие - юрисконсулт К. К. Н., със съдебен адрес:
гр.Търговище,пл.“Свобода“ № 2 направените по делото разноски в размер на
914,55 лв., на осн. чл.78, ал.1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от
връчването му на страните, пред Окръжен съд Търговище.
Съдия при Районен съд – Търговище: _______________________
6