Р Е Ш Е Н И Е
№……………
гр. Варна, ……………………..2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – гр. Варна, ХХІХ състав в публично заседание на първи ноември две хиляди
двадесет и втора година в състав :
СЪДИЯ: Кремена
Данаилова
при секретаря Ангелина
Г.а като разгледа докладваното от съдия Кремена Данаилова административно дело
№2132/2022 г. по описа на Административен съд - Варна, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
по делото е по чл. 145 и сл. от АПК, във вр. чл. 172, ал. 5 от ЗДвП.
Образувано
е по жалба от „КРЕАТИВ ИНВЕСТ ГРУП“ ООД, ЕИК *********, с управители П.С.Ж.
и П.Х.К./поотделно/, чрез адв. Й.А. срещу Заповед за
прилагане на принудителна административна мярка №22-0445-000143/01.09.2022 г. издадена от ВПД /временно преназначен на длъжността/ НАЧАЛНИК
ГРУПА КЪМ ОД НА МВР – ВАРНА, РУ – АКСАКОВО.
Жалбоподателят
сочи, че причината Б.М.да управлява т.а. „Волво ФМ 280“ е здравословен проблем
– прилошаване на шофьора на товарния автомобил Т.Т.и той е напуснал работното
място. Камиона бил натоварен с ожънат слънчоглед, трябвало е да се разтовари в
складовата база и решил да закара камиона до там, без да уведоми
работодателя. Уточнява че в дружеството
всеки от работниците е назначен на определена длъжност и управлява МПС съответно
на категорията, за която притежава СУМПС. П.Ж., в качеството на управител на
дружеството не е предоставял автомобила за управление на неправоспособен водач,
не е знаел и не е могъл да предположи, че водача не притежава валидно за
категорията СУМПС. Сочи за нарушен принципа на съразмерност – чл. 6, ал.1 и
ал.5 от АПК. ПАМ не е в съответствие с преследваните цели – чл.22 от ЗАНН. АУАН
е съставен срещу Б.Б.М., но не и срещу дружеството, поради което счита че не са
установени фактите, които са от значение за налагане на ПАМ. Установеното
представлява нарушение по чл.177, ал.1, т.3, б.“а“ от ЗДвП и следва да има
издаден АУАН за такова нарушение срещу дружеството, за да е налице основание за
издаване на заповед за ПАМ. В случая това не е спазено, поради което намира, че
оспорената заповед е издадена в противоречие с материалноправните разпоредби на
закона.
Отправено
е искане за отмяна на оспорената заповед и присъждане на сторените
разноски. В съдебно заседание, чрез
преупълномощен адв. Кристина К. поддържа жалбата и искането за отмяна на
същата, претендира за сторени разноски по делото.
Ответник – ВПД НАЧАЛНИК ГРУПА
КЪМ ОД НА МВР – ВАРНА, РУ – АКСАКОВО, чрез гл. юрисконсулт Г. оспорва
жалбата, тъй като са налице материалноправните предпоставки за издаване на
заповедта. Прави възражение за прекомерност на стореното възнаграждение за
адвокат от жалбоподателя. Пледира за отхвърляне на жалбата и присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
Административен
съд – гр. Варна, като взе предвид изложените доводи, съобрази приложените
писмени доказателства и закона, намира за установено следното:
Със
Заповед за прилагане на ПАМ № 22-0445-000143/01.09.2022 г. издадена от началник група към ОД МВР – Варна, РУ Аксаково
на „КРЕАТИВ ИНВЕСТ ГРУП“ ООД е
наложена принудителна административна мярка по чл.171, т.2а, б. “а“ от ЗДвП –
прекратяване на регистрацията на ППС – „Волво ФМ 380“, с рег. № В 1009 ТМ, собственост на „КРЕАТИВ ИНВЕСТ ГРУП“ ООД за срок от 6 месеца
и са отнети документи: СРМПС № ********* и два броя регистрационни табели № В 1009
ТМ. Мотивите за издаване на заповедта са установяване, че на 01.09.2022 г.
около 12,21 часа в с. Любен Каравелово на ул. Иван Вазов, на кръстовището с ул.
Пирин в посока с. Водица „КРЕАТИВ ИНВЕСТ ГРУП“ ООД е предоставил т.а. „Волво ФМ
380“ собственост на „КРЕАТИВ ИНВЕСТ
ГРУП“ ООД на Б.Б.М., като водача не притежава СУМПС валидно за категорията МПС,
което управлява.
Съставен е
Акт за установяване на административно нарушение серия GA №635093/01.09.2022 г.
от мл. автоконтрольор при ОДМВР – Варна срещу Б.Б.М., за установено нарушение на
01.09.2022 г. по чл.150а, ал.1 от ЗДвП.
От
свидетелство за регистрация на МПС – час І за товарен автомобил „Волво
ФМ 380“ с рег. № ***се установява, че автомобила
е собственост на „КРЕАТИВ
ИНВЕСТ ГРУП“ ООД.
Предвид
установеното от фактическа страна и при извършената проверка за
законосъобразност на административния акт по реда на чл. 168 от АПК съдът намира следното от правна страна:
Оспорената заповед е съобщена на 13.09.2022 г., жалбата е подадена на 15.09.2022
г., в срока по чл.149, ал.1 от АПК, от лице с правен интерес поради което
жалбата е допустима.
Разгледана по същество
жалбата е неоснователна.
С т.1.7 от Заповед № 865з-8226/30.12.2021 г.
на Директор на ОД МВР – Варна във връзка със Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г.
на Министъра на вътрешните работи, са оправомощени да прилагат ПАМ по чл.171,
т.2а от ЗДвП началниците на групи в сектор „Охранителна полиция“ в РУ при ОДМВР
– Варна.
По силата
на чл. 165, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, определени от
министъра на вътрешните работи служби, контролират спазването на правилата за
движение от всички участници в движението и техническата изправност на
движещите се по пътя пътни превозни средства, като на основание чл. 165, ал. 2, т. 2 от ЗДвП, при
изпълнение на функциите си по този закон определените от министъра на
вътрешните работи служби имат право да изземват и задържат документите по т. 1,
както и да отнемат табелите с регистрационен номер в допустимите от закона
случаи. Съгласно разпоредбата на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП,
принудителните административни мерки по чл.171, т.2а от ЗДвП се
прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по ЗДвП съобразно тяхната
компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. В случая е определено
от министъра на вътрешните работи с т.1.3 от Заповед № 8121з-1632/02.12.2021
г., че ОД МВР – Варна е служба, която осъществява
контрол по ЗДвП. В съответствие с чл.172, ал.1 от ЗДвП директорът на
ОД МВР – Варна, в качеството на ръководител на служба за контрол по ЗДвП е
делегирал правомощията си по чл.171, т.2а от ЗДвП на началник група в РУ на
ОДМВР. С оглед изложеното следва, че оспорената заповед е издадена от
материално и териториално компетентен орган, на когото законосъобразно са
делегирани правомощия да прилага ПАМ по чл.171, т.2а от ЗДвП.
Заповедта е
издадена в писмена форма, като в нея подробно е описана фактическата
обстановка, посочено е правното основание за налагане на ПАМ, срокът и моментът
от който започва да тече, както и отнетите документи и табели.
В
разпоредителна част на заповедта е посочено, че се отнема СРМПС № ********* и 2
броя регистрационни табели В 1009 ТМ, поради което индивидуализиране на пътното
превозно средство, относно което се налага ПАМ е достатъчно и дава възможност
за защита правата на собственика на автомобила.
Процесната заповед е издадена на 01.09.2022 г. и на
същата дата е съставен Акт за установяване на административно нарушение
извършено то Б.Б.М.по чл.150а, ал.1 от ЗДвП. Съгласно чл. 23 от ЗАНН, случаите, когато могат да се налагат ПАМ, техния
вид, органите, които ги прилагат и начинът за тяхното приложение, както и редът
за тяхното обжалване, се уреждат в съответния закон или указ. Съставяне на АУАН
в административното производство по налагане на ПАМ не е задължително, по арг.
на чл.171, т.2а, б.“а“ от ЗДвП, който предвижда - за осигуряване
на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на
административните нарушения се прилагат принудителни административни мерки.
Следва, че принудителната
административна мярка прекратяване регистрацията на ППС може да се наложи независимо
от предвидените глоби или имуществени санкции. Налагането на ПАМ не е
обусловено от налагане на административно наказание, поради което липсата на
съставен АУАН срещу дружеството не е процесуално нарушения. Съответно
съставения АУАН, в случая служи само за потвърждаване на установените факти.
При издаване на процесната заповед не са допуснати процесуални нарушения, които
да са основание за отмяната на оспорения административен акт.
Нормата на чл.
171, т.2а, б. „а“ от ЗДвП предвижда - За осигуряване на
безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на
административните нарушения се прилагат следните принудителни административни
мерки: прекратяване на регистрацията на пътно превозно
средство на собственик, който управлява моторно превозно средство без да е
правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за
категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство,
или след като е лишен от право да управлява моторно превозно средство по
съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е временно
отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния
кодекс, както и на собственик, чието моторно
превозно средство е управлявано от лице, за което са налице тези обстоятелства
– за срок от 6 месеца до една година.
Жалбоподателят
не оспорва, че Б.Б.М.е управлявал МПС – л.а. с рег. № В 1009 ТМ, без да
притежава СУМПС. Съдът е указал на жалбоподателя да представи доказателства, че
Б.Б.М.към 01.09.2022 г. е има свидетелство
за управление на МПС категория „С1“, което да му позволява управление на МПС
със СРМПС № *********, но такива не са ангажирани. Нормата на чл. 171, ал.2а,
б. „а“ от ЗДвП е императивна, като не предоставя
на компетентния орган право на преценка, а последният действа изцяло в
условията на обвързана компетентност. При реализиране на фактите и
обстоятелствата, представляващи основание за прилагане на мярката, същият орган
е длъжен да издаде акт, с който да приложи предвидената в ЗДвП ПАМ.
Единствено продължителността на срока на мярката се определя от органа в
условията на оперативна самостоятелност в рамките на предвидените граници от
шест месеца до една година.
Административният
органа при установяването на посочените обстоятелства законосъобразно е приложим ПАМ в минималния срок от 6 месеца,
поради което не е следвало да излага мотиви относно продължителността на срока,
за който се налага ПАМ. От установените факти, се доказва че е налице основание
за издаване на оспорената ЗППАМ. В съответствие с чл. 172, ал.4 от ЗДвП е
иззето СРМПС на л.а. с рег. № ***и с издаване на процесната заповед са иззети и
2 броя регистрационни табели на автомобила.
С процесната
заповед не се нарушава чл. 17, ал.3 от Конституцията на РБългария - Частната
собственост е неприкосновена. Нормата на чл. 171, т.2а, б. „а“ от ЗДвП предвижда налагане на ПАМ спрямо собственика на
моторното превозно средство, като няма изискване нарушението да е извършено от
него или собственикът /съответно ползвателя/ да е знаел, че лицето, управляващо
автомобила, е нямало СУМПС. Чл. 171, т.2а, б. „а“ от ЗДвП не
е обявен към момента за противоконституционен поради, което е приложим по
аргумент на чл. 151, ал.2 от Конституцията на РБългария /Решенията на Конституционния съд се обнародват в
"Държавен вестник" в 15-дневен срок от приемането им. Решението влиза
в сила три дни след обнародването му. Актът, обявен за противоконституционен,
не се прилага от деня на влизането на решението в сила/.
Чл. 171, т.2а, б.“а“ от ЗДвП
предполага, че съсобственик или ползвател на МПС ще търпи ограничение в ползването на автомобила в обществен
интерес, налагащ гарантиране на безопасността на движението, поради което
оспорената заповед е в съответствие с целта на закона и не е допуснато
нарушение на чл. 6 от АПК.
Отношенията
между жалбоподателя и лицето, което е причина за препятстване ползването на
автомобила могат да бъдат уредени по общия исков ред.
Съдът съобразява Решение № 12/30.12.2021 г. на
Конституционния съд на РБългария, Решение на Европейският
съд по правата на човека (ЕСПЧ) от 13 октомври 2015 г. по делото Ünsped
Paket Servisi SaN. Ve TIC. A.Ş. срещу България (жалба № 3503/2008),
Решение от 4 март 2014 г. на ЕСПЧ по жалба № 34129/03 със страни
„Микроинтелект“ ООД срещу България и Решение от 14 януари 2021 г. по дело №
С-393/2019 Съда на Европейския съюз (СЕС). В изброените съдебни актове се сочи,
че следва да се гарантира правото на трети лица, които твърдят, че са
собственици на въпросното имущество или че притежават други вещни права, като
им се предостави право да бъдат изслушани. Съгласно посочените решения нарушаване правото на собственост
на лице, ще е налице само когато е лишено от възможност за защита. В случая
такава е осигурена с оглед възможността да се оспори процесната заповед. Не е
установено управлението на процесното МПС да е в резултат на престъпно
отнемане, тоест противно на волята на собственика му, поради което следва, че
за последния е нямало пречка да създаде такава организация в дружеството, че да
не се осъществява ситуация, в която лице без СУМПС да управлява МПС на
дружеството. Дори и да се приеме, че водачът на товарния автомобил – Т.Т.на
01.09.2022 г. е имал здравословен проблем, който го е препятствал да управлява
МПС е следвало служителите на дружеството да не допускат управление на товарния
автомобил от лице, което не притежава СУМПС.
От
изложеното се налага извод, че оспорената заповед е издадена от компетентен
орган, в изискуемата форма, при спазване на процесуалните правила и материалния
закон, в съответствие е с целта на закона, поради което не са налице основания
по чл. 146, т.1 – 5 от АПК за отмяната й. Жалбата е неоснователна, което налага
отхвърлянето й.
Предвид
изхода на спора и по аргумент на противното на чл. 143, ал.1 от АПК искането на
жалбоподателя за присъждане на сторени разноски и възнаграждение за един
адвокат е неоснователно, поради което се оставя без уважение.
Ответникът
е претендирал да му бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение. Съгласно чл. 37, ал.2 от ЗМВР, Областните
дирекции на МВР са юридически лица, за разлика от районните управления при ОД
на МВР по арг. на чл.12, ал.1 от Правилник
за устройството и дейността на Министерството на вътрешните
работи, поради което сумата следва да се
плати по сметка на юридическото лице, към което се числи административния орган
издал оспорения административен акт. Делото
не е с фактическа и правна сложност. Извършено е процесуално представителството
от юрисконсулт. Искането за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е
основателно, следва да се уважи, като се осъди жалбоподателя да заплати на ОД
МВР – Варна, към която се числи административния орган, сумата от 100 лева за
юрисконсултско възнаграждение, определена съгласно чл.143, ал.3 от АПК, вр. чл.
24 от НЗПП.
Решението
не подлежи на обжалване, съгласно разпоредбата на чл. 172, ал. 5 от ЗДвП.
Мотивиран от
горното и на основание чл. 172, ал.2 от АПК, Административен съд - Варна,
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
жалбата от „КРЕАТИВ ИНВЕСТ ГРУП“ ООД, ЕИК *********, с управители П.С.Ж.
и П.Х.К./поотделно/ срещу Заповед за
прилагане на принудителна административна мярка №22-0445-000143/01.09.2022 г. издадена от ВПД НАЧАЛНИК ГРУПА КЪМ ОД НА МВР – ВАРНА, РУ –
АКСАКОВО.
ОСЪЖДА „КРЕАТИВ ИНВЕСТ ГРУП“ ООД, ЕИК ********* да
заплати в полза на Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – гр. Варна, сумата от 100 /сто/ лева, представляваща
възнаграждение за юрисконсулт.
Решението е окончателно.
СЪДИЯ: