Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 61
гр. Брезник, 05.11.2018 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД БРЕЗНИК, в открито заседание на втори
октомври две хиляди и осемнадесета година, I състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
РОМАН Н.
при секретаря МАРИЯНА ГИГОВА, като разгледа
н.а.х.дело № 77 по описа за 2018 година, за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.
Образувано е по жалба на К.Б.Н.
против наказателно постановление № 18-0249-000180/21.03.2017 г. на Началник РУ
Брезник към ОДМВР Перник, с което на основание
чл. 177,
ал. 1, т. 4, пр. 1 от ЗДвП административно наказание „Глоба” в размер на 200 лева за нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 2 от ЗДвП.
Въззиваемата
страна не изразява становище по жалбата.
Районен
съд Брезник след като прецени събраните доказателства и обсъди доводите и възраженията
на страните, приема следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 ЗАНН от процесуално
легитимирана страна, имаща правен интерес от обжалване, поради което е
процесуално допустима.
Съдът констатира
при извършената от него служебна проверка на обжалваното наказателно
постановление допуснати съществени нарушения на процесуални правила, водещи до
незаконосъобразност на наказателното постановление и неговата отмяна само на
процесуално основание без да се разглежда спора по същество.
Със съставения акт
за нарушение жалбоподателя е
административно наказателно обвинен за това, че управлява МПС, което е спряно от движение.
За да предизвика целените с
издаването му правни последици, наказателното постановление, като писмено
обективирано волеизявление, следва да съдържа отнапред определен в закона
минимален обем информация. Данните, фактите и обстоятелствата, които безусловно
следва да има в обема на наказателното постановление, са посочени в чл. 57 от ЗАНН. Видно от доказателствата по делото е, че не е спазено изискването на
разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН. Съгласно тази правна норма в НП
следва да бъдат посочени: описание на нарушението, датата и мястото, където е
извършено, обстоятелствата, при които е извършено, както и на
доказателствата, които го потвърждават. В конкретния случай обаче в НП е
отразено, че нарушението извършено от жалбоподателя е, че управлява МПС, което е спряно от движение.
Съгласно чл. 177, ал. 1, т. 4 от ЗДвП
„Наказва се с глоба от 100 до 300 лв., който управлява моторно превозно
средство, спряно от движение, или състав от пътни превозни средства, в който е
включено спряно от движение пътно превозно средство, без разрешение на службата
за контрол на Министерството на вътрешните работи.”. Нито в АУАН, нито в
обжалваното наказателно постановление има посочени доказателства, че
актосъставителя и наказващия орган са изследвали този въпрос. Липсват каквито и
да било доказателства и относно изложеното в АУАН и НП, че автомобила е спрян
от движение, към момента на проверката. Общ
принцип в правото е налагането на наказание да става след пълното изясняване на
фактите и обстоятелствата, преценени като нарушение или престъпление. В
административното право този принцип е закрепен в разпоредбата на глава II-ра
от АК и процедурата, предвидена в глава III, раздели II и IV от ЗАНН. Не е
събрано нито едно доказателство във връзка с изложеното в АУАН и НП, че
автомобила е спрян от движение, към момента на проверката. По неизвестни причини, наказващият орган не
се е произнесъл по въпроса въобще. Тези обстоятелства са от съществено
значение, за да се установи има ли виновно поведение от страна на жалбоподателя
и доколко поведението му се дължи на неизпълнение на законовите разпоредби. При
съмнения относно доказаността на някой от елементите на нарушението би следвало
да се съберат достатъчно доказателства, които да бъдат приложени по
административно наказателната преписка, от които да е видно, че има извършено
нарушение и това нарушение е извършено от лицето, което е посочено в акта. Ако
не се съберат такива доказателства не трябва да се издава наказателно
постановление.
Според съда е нарушена и разпоредбата на чл. 57, ал. 1
т. 7 от ЗАНН, тъй като липсват каквито и да било мотиви относно определяне на
размера на наказанията. И ако разпоредбата на чл. 53, ал. 2 ЗАНН позволява при
определени обстоятелства да се санират недостатъците на акта за установяване на
административно нарушение, то подобна разпоредба законът не е предвидил за
издаденото впоследствие наказателно постановление.
Нарушаване на
правото на защита на наказаното лице, което има право да знае какво точно
нарушение се твърди, че е извършило във всички случаи води до порочност на
издаденото НП, тъй като представлява съществено процесуално нарушение.
Нарушаването на императивните разпоредби на ЗАНН е довело до опорочаване на
цялото административно наказателно производство.
Поради
гореизложеното не следва да се обсъждат въпросите относно извършването на
административното нарушение, авторството и субективната страна. Тези въпроси
следва да бъдат обсъждани само при законосъобразно протекъл процес на
административно наказване. Наказателното постановление е издадено в нарушение
на процесуалните правила и следва да бъде отменено.
Водим от
гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1
от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ наказателно
постановление № 17-0249-000180/21.03.2017 г. на Началник РУ Брезник към ОДМВР
Перник, с което на К.Б.Н. ***, с ЕГН: ********** на основание
чл. 177,
ал. 1, т. 4, пр. 1 от ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 200 лева за нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 2 от ЗДвП,
като НЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред
Административен съд – Перник в 14-дневен срок от уведомяването на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:____________________