О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №...
Врачанският
окръжен съд, Гражданско отделение, в закрито заседание на
17.03.3021
г., в състав:
Председател:
ЕВГЕНИЯ СИМЕОНОВА
Като
разгледа докладваното от съдията гр.дело N 556 по описа за 2020 г.,
за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството
е образувано по предявен от Й.Ц.В. иск с
правно основание чл.124, ал.1 ГПК за признаване за установено, че Община
Козлодуй не е собственик на недвижим имот, находящ се в гр.*** и представляващ поземлен
имот с идентификатор 37798.512.118, дворно място с площ 842 кв.м., и
построените в него сгради: жилищна еднофамилна сграда ЗП-109 кв.м., два етажа,
с идентификатор 37798.512.118.1; постройка допълващо застрояване ЗП-17 кв.м., с
идентификатор 37798.512.118.2; сграда допълващо застрояване ЗП-56 кв.м., с
идентификатор 37798.512.118.3, с предходна номерация на имота – пл.№ 1078,
кв.100, парцел 3.
В исковата
молба се посочва, че ищецът е наследник на Г. Ф. В.,***, поч. на 23.11.1984 г.,
след чиято смърт е водено делбено производство, приключило с Решение от 30.10.1986 г. по гр.д.№ 158/1986
г. на РС-Оряхово, по силата на което делбеният имот пл.№ 1078 в кв.100 по плана
на гр.Козлодуй от 1982 г., с площ от 1100 кв.м., е поставен в общ дял на Ц. Г. В.
– баща на ищеца, Н. Д. В. – баба на ищеца и Л. Г. В. – леля на ищеца. Сочи се също,
че със Заповед № 105/24.03.1987 г. на ОНС-Козлодуй е поставено отчуждаване на
имота на основание чл.95 и чл.98 ЗТСУ, като впоследствие тази заповед е
изменена със Заповед № 284/16.06.1987 г. и Заповед № 431/25.08.1987 г., Твърди
се, че тези заповеди не са изпълнени, тъй като имотът не е завзет и се ползва
от собствениците и понастоящем, а наред с това не са заплащани или предоставяни
обезщетения за имота.
Ищецът сочи, че по повод спорове за ползването на имота,
е узнал, че е съставен Акт за частна общинска собственост № 2739/25.06.2020 г.
за поземлен имот с идентификатор 37798.512.118, дворно място
с площ 842 кв.м., и построените в него сгради: жилищна еднофамилна сграда
ЗП-109 кв.м., два етажа, с идентификатор 37798.512.118.1; постройка допълващо
застрояване ЗП-17 кв.м., с идентификатор 37798.512.118.2; сграда допълващо
застрояване ЗП-56 кв.м., с идентификатор 37798.512.118.3, с предходна номерация
на имота – пл.№ 1078, кв.100, парцел 3. След като му е станало известно
съществуването на този незаконосъобразен акт е отправил молба до Община
Козлодуй за отмяна на същия и прекратяване на отчуждителното производство по
ЗТСУ, но по тази молба няма произнасяне и не са предприети исканите действия.
В исковата
молба се развиват правни съображения, че съгласно чл.5, ал.3 ЗОбС актът за
общинска собственост няма правопораждащо действие, а доколкото този имот не е
завзет до 30.10.1998 г. и през цялото време е владян от собствениците му, то са
налице предпоставките на § 9, ал.2 ОЗР на ЗУТ за прекратяване на започнатата,
но незавършена отчуждителна процедура, което поражда правен интерес от предявяването
на настоящия отрицателен установителен иск.
В срока по
чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от Община Козлодуй, в който се
оспорва допустимостта и основателността на предявения иск.
Ответникът
навежда доводи, че за ищеца не е налице правен интерес от оспорване правото на
собственост на Община Козлодуй за целия имот, тъй като имотът е съсобствен. Счита, че при наличието на влязъл в сила
административен акт за отчуждаване, не е допустимо гражданският съд, дори и по
силата на косвения съдебен контрол, да се произнася по неговата основателност,
законосъобразност и евентуалното прекратяване на отчуждителното производство.
Развива съображения относно правната същност и доказателствената сила на акта
за общинска собственост.
С определение, постановено в съдебно заседание на
25.02.2021 г., съдът е приключил съдебното дирене и е дал ход на устните
състезания по делото.
В срока за постановяване на решение по делото, съдът
извърши повторна преценка относно допустимостта на предявения иск, при която приема
следното:
Съдът е сезиран с иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК
за признаване за установено, че ответната Община Козлодуй не е собственик на
посочения в исковата молба недвижим имот. Тази законова разпоредба предвижда,
че всеки може да предяви иск за възстановяване на правото си, когато то е
нарушено, или за да установи съществуването или несъществуването на едно правно
отношение или на едно право, когато има интерес от това. Търсената с
установителния иск защита се изчерпва със силата на пресъдено нещо, с която
спорното право/правоотношение се потвърждава или отрича. Ето защо законът
въвежда като абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на
установителния иск изискването за наличието на правен интерес от
установяването. За да съществува този интерес е необходимо да е налице
граждански спор, т.е. да се оспорва претендирано от ищеца право или да се
претендира отричано от него право, като и в двата случая е налице нужда от
защита чрез предявяването на установителен иск, защото се смущава нормалното
упражняване на правата на ищеца. Друга
процесуална предпоставка за надлежното упражняване на правото на иск е възникналият
спор да е подведомствен на съда /чл.14 ГПК/.
В конкретния случай ищецът твърди, че през 1987 г. е
протекла отчуждителна процедура по ЗТСУ /отм./ на имот, която обаче не е
приключила, тъй като имотът не е завзет и не са заплатени или предоставени
обезщетения. Правният си интерес от предявяването на иска обосновава с това, че
като съсобственик на отчуждения имот е поискал от ответната Община Козлодуй да
отмени съставения акт за частна общинска собственост на имота и да прекрати
отчуждителното производство на основание §9, ал.2 от ПЗР на ЗУТ, но по тази
молба няма произнасяне, нито са предприети исканите действия.
Настоящият съдебен състав намира, че така очертаният спор
не е гражданскоправен, а е административноправен, тъй като касае отношенията
между физическо лице и общинска администрация във връзка с неприключила
отчуждителна процедура, поради което следва да се реши по административен ред.
Постановените заповеди в производството по отчуждаване на
недвижими имоти по реда на ЗТСУ /отм./ съставляват административни актове,
които независимо от вещноправното си действие не могат да бъдат приравнени по
последици на правните сделки, поради което гражданският съд не може да се
произнася по спорове във връзка с евентуално неизпълнение на задълженията,
възникнали в рамките на отчуждителното производство /в този смисъл - Решение № 186 от 24.10.2013 г. по гр.д.№
2921/2013 г. на ВКС, ГК, ІІ ГО, Решение № 74 от 29.05.2018 г. по гр.д.№
1465/2017 г. на ВКС, ГК, ІV ГО, Решение № 841 от 01.04.2019 г. по в.гр.д.№
6109/2018 г. на САС и др./.
Инициираната от Й.Ц.В. процедура по § 9, ал.2 от ПЗР на
ЗУТ за отмяна на отчуждителната заповед
и прекратяване на отчуждителното производство също има административен характер
и гражданският съд не е компетентен да се произнася по законосъобразността на
мълчалив отказ на административния орган.
Най-сетне следва да бъде отбелязано и това, че липсата на
произнасяне на административния орган в рамките на процедурата по § 9, ал.2 от
ПЗР на ЗУТ не поражда за ищеца правен интерес от предявяването на иск за
отричане претендираното от ответника право на собственост, каквито доводи се
навеждат в исковата молба. Както е разяснено с ТР № 8/2012 ог 27.11.2013 г. по тълк.д.№ 8/2012 г. на ВКС, ОСГТК, правен интерес от
предявяване на отрицателен установителен иск за собственост и други вещни права
е налице когато: ищецът притежава самостоятелно право, което се оспорва;
позовава се на фактическо състояние или има възможност да придобие права, ако
отрече правата на ответника. В случая не са налице тези предпоставки за допустимост на
предявения отрицателен установителен иск по чл.124, ал.1 ГПК, тъй като отричането
на правата на ответника не би довело до защита на притежавано от ищеца
самостоятелно право или възникването на такова право. Това е така, тъй като неосъществяването
на фактическия състав на § 9, ал.2 от ПЗР на ЗУТ няма за правна последица ex lege възстановяване на положението отпреди
отчуждаването и възникване право на собственост в патримониума на ищеца.
В обобщение на изложеното, настоящият съдебен състав
приема, че предявеният отрицателен установителен иск е недопустим, поради което
на основание чл.253 ГПК следва да бъде отменено постановеното в с.з. на
25.02.2021 г. определение за приключване на съдебното дирене, на основание
чл.130 ГПК производството по делото следва да бъде прекратено и на основание
чл.78, ал.4 ГПК на ответника следва да бъдат присъдени направените по делото
разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 2880 лв., съгласно приложения
списък по чл.80 ГПК и представените доказателства за изплащането му – фактура №
350/29.10.2020 г. и преводно нареждане.
Водим от горното, Врачанският окръжен съд
О
П Р Е
Д Е Л И:
ОТМЕНЯ на основание чл.253 ГПК определението за приключване на
съдебното дирене по делото, постановено в съдебно заседание на 25.02.2021 г.
ПРЕКРАТЯВА на основание чл.130 ГПК производството по гр.д.№
556/2020 г. по описа на Окръжен съд-Враца, поради недопустимост на предявения
отрицателен установителен иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.4 ГПК Й.Ц.В., ЕГН **********, с
адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ на Община
Козлодуй направените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 2 880.00
лв.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред
Апелативен съд-София в едноседмичен срок от връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: