Р Е Ш Е Н И Е
№………………………………
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ТО, VІ-22 състав, в публично заседание на двадесети април две хиляди двадесет
и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НЕЛИ АЛЕКСИЕВА
при секретаря Снежана Т., като разгледа докладваното
от съдията т. дело N 450 по описа за 2020
година, за да се произнесе взе предвид следното:
Съдът е сезиран с искове с правна квалификация чл. 124, ал. 1
вр. чл. 415, ал. 1 ГПК вр. чл. 422 ГПК,
предявени от „Е.Ф.” АД срещу „К.0.” ЕООД.
Ищецът
„Е.Ф.” АД твърди, че по силата на договор за паричен заем, обезпечен с ипотека, е предоставил на „К.0.” ЕООД, като заемател, паричен
заем в размер на 54 000 евро, представляващ главница по заема, върху която
сума е договорена годишна лихва в размер на 13 %, която се дължи и заплаща не
по- късно от 20 число на всеки текущ календарен месец. Твърди, че е договорено заемът
да бъде погасяван на 17 равни месечни вноски по издължаване на лихва, всяка
от които в размер на 585 евро и 1 последна месечна вноска по издължаване на
главница и лихва в размер на 54585 евро, платими не по-късно от 20 число от
текущия календарен месец, като крайният срок за издължаване на заема е
20.12.2018 година. Твърди, че в случай на неплащане в срок, на частично или
забавено плащане на която и да е дължима месечна погасителна вноска или месечна
лихва, заемателят дължи допълнителна наказателна лихва за просрочие в размер на
2.00 % месечно върху цялата непогасена част от предоставената заемна сума,
считано от датата на дължимото плащане до момента на окончателно погасяване на
всички просрочени дължими суми за главница, лихва и наказателна лихва. Твърди,
че заемната сума е предоставена на три части, с три
банкови превода от 04.07.2017 г. по сметка на заемателя, в размери, както
следва: 19 558.30 лева /левовата
равностойност на 10000 евро/, 43 028.26 лева /левовата
равностойност на 22000 евро/ и 43 028.26 лева
/левовата равностойност на 22000 евро/, като в същия ден, заемателят е заплатил
дължимите такси за управление на заема с банков превод в размер на 17 602.47
лева /левовата равностойност на 9000
евро/.
Твърди, че заемателят „К.0.” ЕООД е изпаднал в просрочие, тъй като не е погасил
дължимата сума в договорения срок - 20.12.2018 година. Поддържа, че ответното дружество му дължи сумата от 91 937.39
евро, представляваща сбор от следните
суми:
54 000 евро - непогасена
главница; 10 530 евро- просрочени месечни редовни договорни лихви с
настъпил падеж, а именно: 585 евро - непогасена месечна вноска за лихва с падеж
20.07.2017 г.; 585 евро - непогасена месечна
вноска за лихва с падеж 20.08.2017 г.; 585 евро -
непогасена месечна вноска за лихва с падеж 20.09.2017 г.; 585 евро непогасена месечна вноска за лихва с падеж
20.10.2017 г.; 585 евро непогасена месечна вноска за лихва с падеж
20.11.2017 г.; 585 евро непогасена месечна вноска за лихва с
падеж 20.12.2017 г.; 585 евро
непогасена месечна вноска за лихва с падеж 20.01.2018 г.; 585 евро непогасена месечна вноска за лихва с падеж
20.02.2018 г.; 585 евро непогасена месечна
вноска за лихва с падеж 20.03.2018 г.; 585 евро
непогасена месечна вноска за лихва с падеж 20.04.2018 г.; 585 евро непогасена месечна вноска за лихва с падеж
20.05.2018 г.; 585 евро непогасена месечна
вноска за лихва с падеж 20.06.2018 г.; 585 евро
непогасена месечна вноска за лихва с падеж 20.07.2018 г.; 585 евро непогасена месечна вноска за лихва с падеж
20.08.2018 г.; 585 евро непогасена месечна
вноска за лихва с падеж 20.09.2018 г.; 585 евро
непогасена месечна вноска за лихва с падеж 20.10.2018 г.; 585 евро непогасена месечна вноска за лихва с падеж
20.11.2018 г.; 585 евро непогасена месечна
вноска за лихва с падеж 20.12.2018 година; 27407.39 евро - обща сума на начислените наказателни лихви за
просрочие върху непогасената част от главницата, формирана от сбора на
начислените наказателни лихви за просрочие, както следва: 1080 евро начислена
наказателна лихва за периода 20.07.2017 г. - 20.08.2017 г.; 1080 евро - начислена наказателна лихва за периода
20.08.2017 г. - 20.09.2017 г.; 1080 евро -
начислена наказателна лихва за периода 20.09.2017 г. - 20.10.2017 г.; 1080 евро - начислена наказателна лихва за периода
20.10.2017 г. - 20.11.2017 г.; 1080 евро -
начислена наказателна лихва за периода 20.11.2017 г. - 20.12.2017 г.; 1080 евро - начислена наказателна лихва за периода
20.12.2017 г. - 20.01.2018 г.; 1080 евро -
начислена наказателна лихва за периода 20.01.2018 г. - 20.02.2018 г.; 1080 евро - начислена наказателна лихва за периода
20.02.2018 г. - 20.03.2018 г.; 1080 евро -
начислена наказателна лихва за периода 20.03.2018 г. - 20.04.2018 г.; 1080 евро - начислена наказателна лихва за периода
20.04.2018 г. - 20.05.2018 г.; 1080 евро -
начислена наказателна лихва за периода 20.05.2018 г. - 20.06.2018 г.; 1080 евро - начислена наказателна лихва за периода
20.06.2018 г. - 20.07.2018 г.; 1080 евро -
начислена наказателна лихва за периода 20.07.2018 г. - 20.08.2018 г.; 1080 евро - начислена наказателна лихва за периода
20.08.2018 г. - 20.09.2018 г.; 1080 евро -
начислена наказателна лихва за периода 20.09.2018 г. - 20.10.2018 г.; 1080 евро - начислена наказателна лихва за периода
20.10.2018 г. - 20.11.2018 г.; 1080 евро -
начислена наказателна лихва за периода 20.11.2018 г. - 20.12.2018 г.; 1080 евро - начислена наказателна лихва за периода
20.12.2018 г. - 20.01.2019 г.; 1080 евро -
начислена наказателна лихва за периода 20.01.2019 г. - 20.02.2019 г.; 1080 евро - начислена наказателна лихва за периода
20.02.2019 г. - 20.03.2019 г.; 1080 евро -
начислена наказателна лихва за периода 20.03.2019 г. - 20.04.2019 г.; 1080 евро - начислена наказателна лихва за периода
20.04.2019 г. - 20.05.2019 г.; 1080 евро -
начислена наказателна лихва за периода 20.05.2019 г. - 20.06.2019 г.; 1080 евро - начислена наказателна лихва за периода
20.06.2019 г. - 20.07.2019 г.; 1080 евро -
начислена наказателна лихва за периода 20.07.2019 г. - 20.08.2019 г.; 1080 евро - начислена наказателна лихва за периода
20.08.2019 г. - 20.09.2019 г. и 1080 евро -
начислена наказателна лихва за периода 20.09.2019 г. - 20.10.2019 година /от която обща сума от 29160 евро е приспадната
платената на 29.09.2017 г. по договора сума от 1752.61 евро/. Предвид
неизпълнението на ответника, посочва, че е подал заявление по реда на чл. 417 ГПК за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист до Софийски
районен съд, във връзка с което е образувано гр. д. № 61567/2019 г. по описа на
61 състав, по което на 10.11.2019 г. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
417 ГПК, с която ответникът е осъден да плати на ищеца сумата 54000 евро, представляваща главница по договор за заем,
обезпечен с ипотека върху недвижим имот, за което е съставен нотариален акт №
199, том VI, peг. № 8372, дело № 1081 от 2017 г., ведно със законна лихва,
считано от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение - 25.10.2019 г. до окончателното плащане на
сумата; сумата 10 530 евро,
представляваща договорна възнаградителна лихва за периода от 20.07.2017 г. до
20.10.2019 г.; сумата 27
407.39 евро, представляваща лихва за забава за периода от 20.07.2017 г. до
20.10.2019 г., както и направените в
заповедното производство разноски /3596.28 лева-
държавна такса и 3250 лева възнаграждение за адвокат/. Твърди, че срещу
издадената заповед за незабавно изпълнение е
подадено възражение от длъжника, поради което за банката е налице правен
интерес за предявяване на установителните искове. Предвид изложеното
моли да бъде установено, че ответникът му дължи сумата 54 000 евро главница по договор за предоставяне на
паричен заем, обезпечен с ипотека № 017-СФ-011 от 28.06.2017 г., обезпечен и
обективиран с договорна ипотека, учредена с Нотариален акт за учредяване на
договорна ипотека № 199, том VI, peг. № 8372, дело № 1081 от 2017 г. на нотариус С.А., peг. № 208 на НК, вписан в Служба по
вписванията- гр. Несебър под вх. peг. № 3668 от 29.06.2017 г., акт № 172, том 1, дело № 2067/ 2017
г., ведно със законната лихва, считано
от 25.10.2019 г. до окончателното
плащане на сумата; сумата от 10 530 евро договорна възнаградителна лихва
за периода от 20.07.2017 г. до 20.10.2019 г.; сумата 27407.39 евро лихва за забава за периода от 20.07.2017
г. до 20.10.2019 година. Ищецът
претендира и направените в настоящето производство разноски,както и
разпределение на отговорността на направените разноски по заповедното
производство.
Ответникът „К.0.“ ЕООД оспорва предявените искове, като
неоснователни. Поддържа, че не съществува
описаното в исковата молба правоотношение между страните по договор за заем. Оспорва обстоятелството, че договорът за заем и предварителния
погасителен план към него са подписани от посоченото в тях лице – законният
представител на ответника М.А.С.. Оспорва
обстоятелството, че М.Т.е била упълномощена да извършва от името и за сметка на
„К.0.“ ЕООД каквито и да е правни действия,
съответно оспорва представеното за това лице нотариално заверено пълномощно,
даващо му право да сключи нотариален акт за учредяване на договорна ипотека за
обезпечаване на процесния договор за заем от името на ответното дружество. Оспорва дружеството
да е получавало каквито и да е средства по
процесния заем, като оспорва да е извършвал погасителни вноски по същия. Моли,
да бъде постановено решение, с което да бъде отхвърлена претенцията на ищеца.
Претендира направените в производството разноски. Прави възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК относно заплатеното от
адвокатско възнаграждение за настоящето производство.
Съдът, след като
взе предвид доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства,
съобразно чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК,
приема следното:
За установяване на
вземанията си ищецът представя договор за предоставяне на паричен заем,
обезпечен с ипотека № 017-СФ-011/28.06.2017 г., подписан от ответника „К.0.“
ЕООД, представляван от управителя М.А.С., в качеството на заемател. Съгласно
договора, ищцовото дружество предоставя на заемателя паричен заем в размер на
54 000 евро, която сума ще бъде предоставена ва части посредством банкови
преводи по посочена от заемателя банкова сметка, ***: първа част в размер на
10 000 евро; втора част в размер на 22000 евро и трета част в размер на
остатъка до пълния размер на заемната сума, като крайният срок за предоставяне
на заемната сума е не по-късно от 14 работни дни от датата на сключване на
договора. Страните постигат съгласие заемателят да върне заемната сума, ведно с
дължимите лихви, такси за управление на заема, такси, комисионни и разноски, не
по-късно от 18 месеца, считано от датата на предоставяне на сумите, като
крайният срок на издължаване на заема е 20.12.2018 г., съгласно погасителния
план, представящ приложение № 1 към договора. Този погасителен план е
представен по делото и същият е подписан от управителя на ответното дружество М.С..
Видно от този погасителен план дължимата по договора сума /главница и
възнаградителна лихва/ следва да се погаси на 18 вноски, първите от които в
размер от по 585 евро /дължими за периода от 20.07.2017 г. до 20.11.2018 г., до
20-то число на съответния месец/ за дължимата възнаградителна лихва и
последната 18-та вноска, дължима до 20.12.2018 г., в размер на 54585 евро,
представляваща главницата по заема и дължимата за месеца възнаградителна лихва.
Уговорено е, че заемателят дължи на заемодателя годишна лихва върху цялата непогасена част от
предоставената заемна сума, в размер на 13 %. В чл. 12, ал. 1 от договора
страните са уговорили, в случай на неплащане в срок, на частично или забавено
плащане, на която и да е дължима месечна погасителна вноска и/или месечна
лихва, заемателят да дължи допълнителна наказателна лихва за просрочие в размер
на 2 % месечно върху цялата непогасена част от предоставената заемна сума,
считано от датата на дължимото плащане до момента на окончателното погасяване
на всички просрочени дължими суми за главница, лихва и наказателна лихва.
Приета е следната последователност на погасяване на задълженията с направените
плащания: 1. такси и разноски /ако такива са дължими/; 2. наказателни
/обезщетителни/ лихви; 3. просрочена лихва; 4. просрочена главница; 5. лихви и 6. главница /чл. 17 от
договора/.
За обезпечаването
на изпълнението на заемателя по договора за заем е сключена договорна ипотека,
под формата на нотариален акт № 199, т. ІV, рег. № 8372, дело № 1081/2017 г.
Нотариалният акт е подписан от името на заемателя от пълномощник М.М.Т., като
същото лице е подписало нотариалният акт и като пълномощник на ипотекарния
длъжник „К.07“ ЕООД.
Представено е
решение на едноличния собственик на капитала на „К.0.“ ЕООД М.А.С., с
нотариална заверка на подписа и съдържанието от 28.06.2017 г., с което е взето
решение, за обезпечаване изпълнението на задълженията на дружеството по гореописания договор за заем, да бъде учредена
договорна ипотека в полза на заемателя върху собствен на дружеството недвижим
имот, като във връзка с това управителя М.С. е упълномощен да представлява „К.0.“
ЕООД по повод договора за наем и договора за ипотека, вкл. и да издаде запис на
заповед за сума в размер на 64530 евро в полза на ищцовото дружество.
Представени за
преводни нареждания, видно от които заемодателя е превел на заемателя, във
връзка с договора за заем, следните суми: на 04.07.2017 г. сумата от 19558.30
лева; на 04.07.2017 г. – 43028.26 лева и на 04.07.2017 г. – 43028.26 лева.
С преводно
нареждане от 04.07.2017 г. заемателят е наредил плащане в полза на заемодателя
в размер на 17602.47 лева за такси по процесния договор.
С преводно
нареждане от 29.09.2017 г. М.А.С. е наредил плащане в полза на заемодателя в
размер на 1752.61 евро вноски м. 7, м. 8 и м. 9 по процесния договор.
От неоспорените от страните основно и
допълнително заключение на съдебно-счетоводната експертиза, които заключения Съдът
кредитира като компетентно и безпристрастно дадени, се установява, че с три
преводни нареждания от 04.07.2017 г. ищецът е превел на ответника общо сума в
размер на 105614.82 лева, представляваща левовата равностойност на 54 000
евро. Сумата е преведена по банковата сметка на ответника, разкрита в
„Централна кооперативна банка АД, като вещото лице е констатирало, след
проверка в счетоводството на ответника, че движението на паричните средства по
тази банкова сметка ***дна сметка 503 – Средства в банка. Платената от ответника, с преводно нареждане
от 29.09.2017 г., сума от 1752.61 евро е отнесена за погасяване на задължение за
наказателна лихва. Тази сума е наредена от банкова сметка, *** „Алианц банк
България“ АД, с титуляр М.А.С.. Платената от ответника сума на 04.07.2017 г. за
такси по договора е наредена от
осчетоводяваната от ответника и разкрита от него в „Централна кооперативна
банка АД банкова сметка. ***говорни /възнаградителни/ лихви, с настъпил падеж
за периода от 20.07.2017 г. до 20.10.2019 г. са в размер на 10530 евро. Начислени
наказателни лихви за просрочие върху непогасената част от главницата, за
периода от 27.07.2017 г. до 20.10.2019 г., са в размер на 29160 евро, като от
тази сума е приспадната платената от ответника на 29.09.2017 г. сума в размер
на 1752.61 лева, съответно дължимата сума за наказателни лихви става 27407.39
евро.
От служебно
изисканото ч. гр. д. № 61567/2019 г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 61
състав, се установява, че на 25.10.2019
г. ищецът подава заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК
въз основа на нотариален акт за учредяване на договорна ипотека № 199, том VI, peг.
№ 8372, дело № 1081 от 2017 г.,
обективиращ и обезпечаващ договор за предоставяне на паричен заем № 017-СФ-011
от 28.06.2017 г., срещу длъжника „К.0.“ ЕООД за сумите: 54000 евро, представляваща главница по договор за заем,
обезпечен с ипотека върху недвижим имот, за което е съставен нотариален акт №
199, том VI, peг. № 8372, дело № 1081 от 2017 г., ведно със законна лихва,
считано от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение - 25.10.2019 г. до окончателното плащане на
сумата; сумата 10 530 евро,
представляваща договорна възнаградителна лихва за периода от 20.07.2017 г. до
20.10.2019 г.; сумата 27 407.39 евро, представляваща лихва за забава за периода от 20.07.2017 г. до
20.10.2019 г. Заявителят претендира и направените в производството
разноски. По заявлението е образувано ч. гр. д. № 61567/2017 г. по описа на
Софийски районен съд, ГО, 61 състав, по което е издадена заповед за изпълнение
на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК от 10.11.2019 г., с
която ответникът е осъден да плати на ищеца сумата от 54000 евро, представляваща главница по договор за заем,
обезпечен с ипотека върху недвижим имот, за което е съставен нотариален акт №
199, том VI, peг. № 8372, дело № 1081 от 2017 г., ведно със законна лихва,
считано от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение - 25.10.2019 г. до окончателното плащане на
сумата; сумата 10 530 евро,
представляваща договорна възнаградителна лихва за периода от 20.07.2017 г. до
20.10.2019 г.; сумата 27 407.39 евро, представляваща лихва за забава за периода от 20.07.2017 г. до
20.10.2019 г., както и направените в
заповедното производство разноски - 3596.28 лева- държавна такса и 3250
лева възнаграждение за адвокат. В
законоустановения двуседмичен срок от връчване на заповедта длъжникът възразява
срещу издадената заповед и съдът дава указания на кредитора да предяви иск за
установяване на вземанията си по заповедта, във връзка с които указания в рамките
на срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК е образувано настоящето производство.
Ответникът, чиято е доказателствената тежест по чл.
193, ал. 3 от ГПК не проведе пълно главно доказване на направеното от него
оспорване на автентичността на договора
за предоставяне на паричен заем, обезпечен с ипотека № 017-СФ-011 от 28.06.2017
г. и на погасителния план към него, в частта по отношение на поставения от
управителя на ответното дружество М.А.С. подпис. От приетото заключение на
вещото лице М. по допуснатата съдебно-графическа експертиза, което Съдът
кредитира като компетентно и безпристрастно дадено, както и от отговорите на
вещото лице М., при изслушването му в отритите съдебни заседания, проведени на
26.11.2021 г. и 16.02.2022 г., не може
да се формира категоричен извод, че изследваните подписи в графи „заемател“ и
ръкописният текст в графа „заемател“ на последната страната от договора за заем
и върху предварителния погасителен план, не са положени, съответно изписани от
посоченото като техен автор лице М.А.С.. След подробно изследване на
предоставения от страните сравнителен материал и намиращите се в кантората на
нотариус В.И.документи, вещото лице констатира наличието на устойчиви и съществени съвпадения по отношение на изследваните подписи по общи
/транскрипцията, степен на обработеност, размер, наклон/ и частни признаци
/сложност, форма, количество и направление на движение, относителен размер, вид
на свързването и относително разположение на точките за начало, край и
пресичане при изписването на елементите на подписите/, които представляват
индивидуална съвкупност, достатъчна за вероятния извод, че тези подписи са положени от едно и също
лице, а именно М.С.. Констатираните от вещото
лице различия в частни признаци,
констатирани в част от изследвания сравнителен материал /количество на движение
при изписване на първия елемент в буквата М, относителен размер на завършващия
елемент и количество на движение при изписване на буквата С/ са пречка да бъде
формиран категоричен извод относно авторството на това лице. Същевременно
вещото лице категорично изключва възможността да е налице техническа поправка
на текста и подписите в изследваните процесни документи – договор за заем и погасителен
план. По отношение изписването на ръкописния текст, вещото лице отново не може
да даде категоричен извод, тъй като в част от сравнителния материал са
констатирани различия по общи и частни признаци, които са устойчиви и
съществени, съответно достатъчни за извода, че ръкописният текст не е написан
от едно и също лице, а в друга част от сравнителния материал /документите,
находящи се в кантората на нотариус И./
се констатират съвпадения в общите и частни признаци, които могат да обосноват
извод, че сравняваният ръкописен текст е изписан от едно и също лице. Предвид изложеното и липсата на пълно главно
доказване на оспорването /с оглед липсата на категоричност на изводите на
вещото лице/, Съдът приема, че направеното от ответника оспорване не е доказано,
съответно оспорените документи следва да останат в събрания по делото
доказателствен материал.
Съгласно правилата
за разпределение на доказателствената тежест, ищецът следва да проведе пълно и
главно доказване по отношение на обстоятелството, че има валиден договор за заем,
сключен между него и ответника, по който е предоставен заем в размер на претендираната
като главница сума, както и да установи наличието на клауза в договора за
дължимостта на претендираните лихви и техният размер.
От ангажираните доказателства се
установява, че между страните е
възникнала облигационна връзка с типичното за договор за заем по смисъла на чл.
240 ЗЗД съдържание, при уговорка за дължимост на лихва, за която е спазено
законовото изискване за писмена форма ad solemnitatem на чл. 240, ал. 2, изр. 1 ЗЗД. От тази договорна връзка възниква и претендираното право на ищеца срещу
ответника за реално изпълнение от последния на поетото с договора №
017-СФ-011/28.06.2017 г. задължение на заемателя да върне взетата в заем сума
/предоставена на 04.07.2017 г./ до 20.12.2018
г., заедно с уговорената върху нея възнаградителна лихва.
Предвид приетото за
недоказано оспорване по реда на чл. 193 от ГПК, Съдът намира за неоснователно
направеното от ответника възражение за липса на правоотношение между страните
по договор за заем. Освен това, предвид реалния характер на този договор, същият
се счита за сключен с предаването на уговорената в заем сума, а от приетите,
като неоспорени от страните, основно и допълнително заключение на
съдебно-счетоводната експертиза, се установява, че ищецът е предоставил
заемната сума от 54 000 на ответника на 04.07.2017 г., когато с три
/транша/, на обща стойност от 54 000 евро, по нареждане на ищеца, е
заверена банковата сметка на ответника, откритата в „Централна кооперативна
банка АД. Наличието на писмен договор е условие за валидност на уговорената от
страните като дължима възнаградителна лихва по договора за заем, като Съдът
приема, че тази форма за действителност на уговорката за лихва е спазена,
предвид представения от ищеца писмен договор № 017-СФ-011/28.06.2017 г.,
оспорването на автентичността на който договор е останало недоказано. Знанието
на ответника и непротивопоставянето му на така сключения договор се установява
и от констатираното от вещото лице плащане в полза на ищеца на сумата от
17602.42 лева такси по процесния договор, което плащане е наредено от ответника
на 04.07.2017 г. да бъде извършено от наличността по банковата му сметка,
разкрита в „Централна кооперативна банка АД, както и от решението на едноличния
собственик на капитала на ответника, с нотариална заверка на подписа и
съдържанието от 28.06.2017 г.
Ответникът, чиято е доказателствената
тежест по чл. 154, ал. 1 ГПК, не установи да е изпълнил задължението си да
върне предоставената в заем сума, ведно със дължимата възнаградителна лихва. Правилата
за разпределение на доказателствената тежест задължават съда да приеме, че
фактите, за които не е проведено главно и пълно доказване от страната, носеща
тежестта на доказване, не са се осъществили. Така съдът е длъжен да приеме, че предоставената
в заем сума не е върната от ответника в уговорения в договора срок, като не е
платена и уговорената с договора възнаградителна лихва, съответно предявените
установителни искове за дължимост на главницата от 54 000 евро и
възнаградителната лихва в размер на 10530 евро са основателни и доказани за
пълния предявен размер.
Платената от ответника, с преводно
нареждане от 29.09.2017 г., сума от 1752.61 евро е отнесена за погасяване на
задължение за наказателна лихва, което е в съответствие с постигнатото съгласие
в чл. 17 от договора за поредността, в която ще се погасяват дължимите по
договора суми, както и с разпоредбата на чл. 76, ал. 2 от ЗЗД. Доколкото
кредиторът е отчел така направеното плащане, като направено за погасяване на
задължение на длъжника по договора, е без значение за действителните отношения
между страните по процесния договор, дали плащането е наредено от ответното
дружество или от трето лице.
Установи се, че ответникът не е платил в уговорения между страните
срок - 20.12.2018 г дължимия заем и
възнаградителната лихва, поради което за него е възникнало задължението за
заплащане на мораторната неустойка по чл. 12 от договора. Съгласно чл. 92, ал.
1 от ЗЗД страните могат предварително да определят размера на обезщетението за
предполагаемите вреди от неизпълнението, които вреди не е необходимо да се
доказват, което е съществен елемент на неустойката. Това е сторено и в
настоящия случай - налице е постигнато между страните съглашение, по силата на
което неизправната страна се е задължила да даде на другата една парична сума,
начинът на определяне на която е посочен
в 12, ал. 1 от договора. Размерът на така дължимата неустойка, начислена за
периода на забавата от 20.07.2017 г. до 20.10.2019 г., съобразно клаузите на
договора и при приспадане на направеното плащане от ответника на сумата от 1752.61
евро, възлиза на 27407.39 лева /видно от заключението на
вещото лице/.
При извършената,
дължима съгласно Тълкувателно решение № 1/2020 г. на ОСГТК на ВКС, служебна проверка на клаузите на процесния договор,
съдът не констатира от съдържанието им или от събраните по делото доказателства
да произтича тяхната нищожност. Съдът не установи договорът да е сключен със
съдържание, което противоречи на императивни правни норми или на добрите нрави. Добрите нрави са неписани общовалидни морални норми, които
съществуват като общи принципи или произтичат от тях и са критерии за оценка на
сделките. Съгласно константната съдебна практика на ВКС не може предварително
да се изведат критериите, при наличието на които следва да се приеме, че има
нарушение на добрите нрави, водещо до нищожност на сделката по смисъла на чл.
26, ал. 1 от ЗЗД, а следва да се извършва индивидуална преценка за всеки
отделен случай, която да е съобразена със спецификите на конкретната сделка, правния
интерес на страните и принципа на свободата на договаряне. Като конкретен
пример за нарушение на добрите нрави се посочва нееквивалентността на
престациите, която следва да се изразява в значителна липса на еквивалентност в
насрещните престации, за да обуслови нищожност на сделката. ВКС счита, че тази
неравностойност би следвало да е такава, че практически да е сведена до липса
на престация. Следователно значителна и явна нееквивалентност на насрещните
престации, която води до нищожност поради противоречие с добрите нрави, е
налице, когато насрещната престация е практически нулева. Когато престацията не
е толкова незначителна, съдът може само да извършва преценка дали не е налице
сделка при явно неизгодни условия, сключена поради крайна нужда/унищожаемост по
чл. 33 от 33Д, ако такъв иск е предявен. В случая не се установява такава
нееквивалентност на престациите на страните, поети с договора за заем. Не се
установи и наличието на клауза за неустойка в договора, която да е уговорена
извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Съгласно
задължителните разяснения, дадени с т. 3 от Тълкувателно решение № 1 от
15.06.2010 г. на ОСТК на ВКС, по т.д. № 1/2009 г., нищожна поради накърняване
на добрите нрави е единствено клауза за неустойка, уговорена извън присъщите й
обезпечителна, обезщетителна и санкционни функции. В случая съдът намира, че
процесната неустоечна клауза не е уговорена извън тези функции и е съответна на
целите, за които е предвидена, поради
което с нея не се накърняват добрите нрави. Страните са постигнали съгласие
размерът на неустойката да бъде
определена в процентно съотношение от размера на дължимата сума, което по никакъв начин не нарушава принципа
за справедливост. Процесната неустойка цели да обезщети вредите на заемодателя, причинени от забавеното изпълнение от страна на
заемателя. Не се доказа и нереално съотношение между неизпълнението и
договорената обезвреда на вредите, доколкото начина, по който е уговорено да се
изчисли неустойката отчита действителната забава при изпълнението. В този
смисъл не може да се приеме, че неустойката накърнява добрите нрави, съответно
е в нарушение на установените обичайни
търговски практики.
Предвид изложеното Съдът намира
установителният иск за неустойката за основателен по основание и доказан по
размер.
При този изход на производството, ответникът
следва да бъде осъден да заплати
направените от ищеца в настоящето производство разноски, на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК, които възлизат на 9496.28
лева, в това число 3596.28 лева – дължима за довнасяне държавна такса по
предявените искове; 700 лева хонорар за вещо лице и 5200 лева заплатено
адвокатско възнаграждение. Ответникът прави искане по чл. 78, ал. 5 от ГПК за
намаляване на претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение поради
прекомерност. Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 5 от ГПК, ако заплатеното от
страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна
и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да
присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от
минимално определения размер съобразно чл.
36 от Закона за адвокатурата. В случая съдът намира, че заплатеното от ищеца
адвокатско възнаграждение от 5200 не е прекомерно по смисъла на чл. 78, ал. 5
от ГПК. Така уговореният и платен размер
на адвокатско възнаграждение е съответен на размера, установен в чл. 7, ал. 2,
т. 5 вр. §2а от ДР и ал. 8 на Наредбата за минималните размери на адвокатските
възнаграждения /5126.28 лева + 100 лева = 5226.28 лева/, в редакцията, действаща към момента на
уговаряне и заплащане на адвокатското възнаграждение /04.02.2020 г./, броя на
проведените съдебни заседания и извършените от процесуалния представител на
ищеца в настоящето производство процесуални действия. Предвид изложеното, съдът
намира, че възражението на ответника за прекомерност е неоснователно и дължимите
на ищеца разноски за адвокатско възнаграждение
следва да останат в претендирания размер от 5200 лева.
Съгласно разясненията, дадени в т. 12 на
Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС, по тълк. дело №
4/2013 г., съдът в исковото производство се произнася с осъдителен диспозитив
по дължимостта на разноските в заповедното производство, включително и когато
не изменя разноските по издадената заповед за изпълнение. Принудителното
събиране на разноските се извършва въз основа на издаден, след влизане в сила
на решението по установителния иск, изпълнителен лист по чл. 404, т. 1 ГПК от
съда в исковото производство. По същия ред се издава изпълнителен лист и за
присъдените с решението или с определението за прекратяване на производството
по делото разноски за исковия процес. Затова ответникът следва да бъде осъдени да заплати на ищеца и
присъдените със заповедта по чл. 417 от ГПК разноски в общ размер от 6846.28
лева.
Мотивиран от горното, Софийски градски
съд
Р Е
Ш И:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „Е.Ф.” АД, ЕИК ********,
срещу „К.0.“ ЕООД, ЕИК********, положителни
установителни искове по чл. 124 от ГПК вр. чл. 415, ал.1 от ГПК вр. 422 от ГПК,
че „К.0.“ ЕООД дължи на „Е.Ф.” АД сумата
от 54000
евро, представляваща главница по договор
за заем, обезпечен с ипотека върху недвижим имот, за което е съставен нотариален акт №
199, том VI, peг. № 8372, дело № 1081 от 2017 г., ведно със законна лихва,
считано от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение - 25.10.2019 г. до окончателното плащане на
сумата; сумата 10 530 евро,
представляваща договорна възнаградителна лихва за периода от 20.07.2017 г. до
20.10.2019 г.; сумата 27 407.39 евро, представляваща лихва за забава за периода от 20.07.2017 г. до
20.10.2019 г., за които суми срещу „К.0.“ ЕООД е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК от 10.11.2019 г. на Софийски
районен съд, Гражданско отделение, 61 състав, по гр. дело № 61567/2019 г.
ОСЪЖДА „К.0.“ ЕООД, ЕИК********
да заплати на „Е.Ф.” АД, ЕИК ********, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, разноски по настоящето производство в размер на 9496.28 лева /девет хиляди четиристотин
деветдесет и шест лева и 28 ст.
ОСЪЖДА „К.0.“ ЕООД, ЕИК********
да заплати на „Е.Ф.” АД, ЕИК ********, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, разноски по
заповедното производство - гр. дело № 61567/2019 г. по описа на Софийски
районен съд, ГО, 61 състав, в размер на 6846.28 лева.
Решението може да бъде обжалвано пред
Софийски апелативен съд, в двуседмичен срок от съобщаването
му на страните.
След влизане в сила на решението, да се
изпрати заверен препис на Софийски районен съд, ГО, 61 състав, по гр. дело № 61567/2019
г.
СЪДИЯ: