Р Е Ш Е Н И Е
гр. С.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ
СЪД, Наказателно отделение,ХІІ-ти въззивен състав, в открито заседание на осми ноември, две хиляди и шестнадесета, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВЕЛИЧКА ЦАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:МИЛЕН МИХАЙЛОВ
ВЕЛИЗАР
КОСТАДИНОВ
при
участието на секретаря Г.И. и в присъствието на прокурор В. Стефанова, като се
запозна с докладваното от съдия Цанова в.н.о.х.д. № 2309 по описа за
Производството е по реда на гл.ХХІ
от НПК.
С присъда от 25.02.2013
год. по НОХД № 9456/08 год. на СРС,НО,97 състав,подс.Г.Б.Д. е признат за
виновен в това,че на 21.09.2005 год.,около 10.00 ч. ,в гр.С.,ж.к.”Люлин-3
микрорайон”,в ресторант „Бъфало”,с цел да набави за себе си имотна облага
възбудил у И.Д.Д. заблуждение-обещал в срок от един месец да осигури на него и на
В. В. С. входни визи за САЩ и с това му причинил имотна вреда в размер на 4400
щ.д. с левова равностойност 7039.38 лв.,като измамата е извършена в условията
на опасен рецидив по чл.29,ал.1,б.”а” от НК-след като е бил осъждан с присъди
по НОХД № 3188/99 год. на РС-Варна и по НОХД № 1284/01 год. на
РС-Пловдив,поради което и на основание чл.211,ал.1,т.1 във вр. с чл.209,ал.1
във вр. с чл.29,ал.1,б.”а” от НК е осъден на пет години лишаване от
свобода,като на основание чл.304 от НПК е оправдан деянието да е извършено при условията на опасен рецидив
по чл.29,ал.1,б.”б” от НК,както и за квалифициращото обстоятелство по
чл.210,ал.1,т.1 от НК-при извършване на измамата дееца де се е представил за
длъжностно лице-служител от протокола на летище С..
На основание
чл.61,ал.1,т.2 във вр. с чл.60,ал.1 от ЗИНЗС е определен първоначален строг
режим на изтърпяване на наказанието-в затвор или затворническо общежитие от
закрит тип.
На основание
чл.25,ал.1 във вр. с чл.23,ал.1 от НК е определено на подсъдимия едно общо
най-тежко наказание измежду осъжданията му по настоящото дело и по НОХД №
120/05 год. на РС-Плевен,НОХД № 5120/05 год. на СРС,НОХД № 3728/04 год. на
СРС,НОХД № 280/05 год. на РС-Ботевград,НОХД № 9235/06 год. на СРС и НОХД №
730/06 год. на РС-И.,а именно:пет години лишаване от свобода при първоначален
строг режим на изтърпяване-в затвор или затворническо общежитие от закрит тип.
На основание
чл.25,ал.2 от НК е приспаднато времето,през което подсъдимият е изтърпявал
наказание лишаване от свобода по НОХД № 730/06 год. на Районен съд-Асеновград ,считано
от 07.09.2006 год.
Осъден е да
заплати направените по делото разноски в размер на 330 лв. и 5 лв.ДТ за
служебното издаване на изпълнителния лист.
Присъдата е
обжалвана от служебният защитник на подсъдимия с доводи,че е неправилна и необоснована.Изложени
са съображения,че обвинението не се подкрепя по абсолютен и категоричен начин
от доказателствата,събрани в хода на наказателното производство,между които има
противоречия-подсъдимият е обяснил,че е върнал твърдяната сума от
пострадалите,за което е приложил вносни бележки,а и липсва субективният елемент
от състава на престъплението-целта..Излага се,че не е налице така описаното
деяние,тъй като подсъдимият е обещал съдействие и, както е видно от приложената
справка от Американското посолство,е задвижил въпросната процедура,т.е. въпреки
че не е имал лиценз за тази дейност,е започнал да действа по изпълнение на
уговорката му с И.Д. и само подадената жалба е възпрепятствала довършването на
поетото задължение.С оглед на това защитникът счита,че е следвало да бъде
постановена оправдателна присъда.
Не на последно
място твърди,че наложеното наказание е явно несправедливо и необосновано
тежко,тъй като не отговаря на обществената опасност на подсъдимия,от извършване
на деянието е изминал сравнително дълъг период от време,поради което и са
налице предпоставките за приложението на чл.55 от НК.
Искането е за
отмяна на присъдата и оправдаване на подсъдимия или за намаляване на размера на
наказанието.
В съдебно
заседание защитникът поддържа жалбата по изложените в нея съображения,към които
допълва,че от деянието са изминали повече от 11 години,а от момента на
постановяване на присъдата досега са изминали повече от три години и с оглед
константната практика на ВКС са налице основания за прилагането на чл.55 от НК.
Представителят на
СГП счита първоинстанционната присъда за правилна и законосъобразна и пледира
да бъде потвърдена.
Повереникът на
частните обвинители също моли присъдата да бъде потвърдена,като намира за
неоснователни релевираните доводи от защитата.
Съдът, като
обсъди доводите в жалбата, както и изложените в съдебно заседание от страните,
и след като провери изцяло правилността на атакуваната присъда намира следното:
Производството пред
СРС е приключило,а пред въззивния съд е протекло в отсъствие на подсъдимия при
условията на чл.269,ал.3 от НПК.
Въз основа на
събраните в хода на наказателното производство доказателства СРС е приел за
установена следната фактическа обстановка:
През м.септември
2005 год. пострадалите В.С. и И.Д. се запознали със св.Н. /Н./ К..Последната им
обяснила,че има познат-подс.Г.Д.,който ще им съдейства да получат визи за
отпътуване в САЩ.
На 21.09.2005
год. пострадалите и св.К. отпътували за гр.С.,където осъществили първата си
среща с подсъдимия.На тази среща той и К. поискали от пострадалите по 3000 евро
като награда за услугата по изваждане на визите.След като разбрал,че те не
владеят английски език,подсъдимият поискал от двамата по 3 500
долара.Заявил,че ще трябва да получи тази сума до края на деня и ги уверил,че
парите представляват гаранция,която той ще внесе в консулството на САЩ за
издаване на виза без кандидатите да преминат на интервю.Пострадалите успели да
съберат исканата сума и на същата дата,в ресторант „Бъфало”,предали на подс.Д.
общо сумата от 4 400 долара,1000 евро и 2500 лв.Сумата в долари
съставлявала спестявания на И.Д.,а останалите пари в евро и лева били събрани
от св.В.С..
На 21.09.2005
год. подс.Д. написал собственоръчно и подписал разписка,удостоверяваща
получаването на сумата от 4 400 долара от И.Д.,като поел ангажимент
по-късно да изготви разписка и за останалите получени суми.Пострадалите предали
на подсъдимия международните си паспорти,копия от личните си карти и по две
снимки,като посредством разписка И.Д. се задължил до 10.10.2005 год. да заплати
поисканата от подсъдимия сума за услугата по издаване на визи от 6000 евро.
Два или три дни
след като пострадалите предали сумата от 7000 щатски долара,подсъдимият ги
уведомил,че трябва да му предадат по 1100 долара на човек,с които да заплати
самолетните им билети за отпътуване до САЩ.В този разговор ги уверил,че работи
на „Летище С.”ЕАД и ще съдейства за бързото и безпроблемно снабдяване със
самолетните билети.Подсъдимият поискал от пострадалите допълнителни
документи,като заявил,че ще ги предостави в консулството,за да бъдат издадени
визи на тяхно име.
В следващите дни
били проведени множество телефонни разговори,в които подс.Д. уверявал
пострадалите,че подготовката по издаването на визите е успешна.Обещал им,че ще
осигури визите в рамките на седмица,като впоследствие увеличил този срок на месец.Пострадалите на няколко
пъти идвали в С.,за да се срещнат с него,но той не идвал на местата,които сам
определял.
Св.В.С. и И.Д. се
обадили в консулския отдел при Посолството на САЩ,от където ги уверили,че
техните имена не фигурират сред тези на кандидатите,на които са издавани визи.
При един от телефонните
разговори св.С. помолила подсъдимия да върне на нея и на приятеля й И.Д.
международните паспорти,като го уверила,че ако това не стане в най-кратък
срок,ще уведоми полицията.
На 21.10.2005
год. подсъдимият изпратил международните паспорти на пострадалите на името на И.Д.
чрез пратка на „Д.Е.Е.Е. Б.”ЕООД,която била получена в офис на дружеството на
15.11.2005 год.
На 21.10.2005
год.,след като пострадалите се уверили,че подсъдимият няма да съдейства за
изваждането на входящи визи за САЩ,подали до 09 РПУ СДВР съобщение за извършено
престъпление.
След образуване
на наказателното производство подс.Д. започнал да внася по сметката на св.Д.
суми,които до приключване на съдебното следствие пред СРС били в размер на
3152.94 лв.
Съгласно
официалния отговор на Вицеконсула на САЩ съдът е приел за установено,че в
консулството на САЩ на 12.05.2005 год. е постъпила молба за издаване на
неимигрантска виза на И.Д.,като не е постъпвала такава от В.С..От същият
отговор съдът е приел,че в консулството на САЩ не съществува и не е
съществувала практика кандидатите да внасят депозит или парична гаранция за получаване на визи без интервю.
От заключението
на оценителната експертиза към 21.09.2005 год. съдът е приел,че левовата
равностойност на 4 400 щ.д. възлиза на 7039.38 лв.
Подсъдимият е
осъждан многократно-8 пъти ,все за измами.
За да приеме тази
фактическа обстановка съдът е взел предвид показанията на св.В.С.,Н. К.,разписки
от подс.Д. и св.Д.,протокол за разпознаване,протокол за доброволно предаване от
служител на „Д.Е.Е.”,вносни бележки,удостоверяващи внасянето на суми по банков
път по сметка на И.Д.,удостоверение от СГС,съгласно което на името на Г.Д. не е
регистрирана фирма,удостоверение за актуално състояние на ЕТ”Н.-Н. Й.”,справка
от ГД”ИН”,писмо от изпълнителния директор на „Летище С.”,съгласно което
подсъдимият не е работил в дружеството,заключение на основна и допълнителна
оценителна експертиза,справка за съдимост ,писмо от вицеконсула на САЩ,писмо от
„Д.Е.Е. Б.”ЕООД.
Съдът е дал вяра
на показанията на св.В.С.,които е приел за логически последователни ,вътрешно
непротиворечиви относно значимите по делото обстоятелства и подкрепени от други
доказателства по делото.
Така от тях съдът
е приел за установени обстоятелствата,при които заедно с покойният И.Д. са били
склонени от подсъдимия да му предадат сумата по обвинението от 4 400
долара,както и извън нея 1000 евро и 2500 лв.,както и пари за закупуване на
самолетни билети за САЩ,като сумата от 4400 долара му била предадена от Д. с
уверението,че тези пари ще бъдат предадени на консула на САЩ като гаранция за
това,че ще заминат за чужбина.Съдът е отбелязал,че показанията на свидетелката
в тази част изцяло се потвърждават от показанията на св.К. и от писмените
доказателства-разписка от подсъдимия за сумата от 4400 щ.д.,която не е оспорена
от последния.
Съдът е приел за
установено,че пострадалият Д. е дал на подсъдимия цялата инкриминирана сума от
4400 долара,като паричните средства за разликата до 7000 долара са били
предоставени от св.С.,която в показанията си е била категорична в тази насока
,тъй като е била запозната с уговорките между пострадалия И.Д. и подсъдимия с
оглед на това,че е била в интимни отношения с първия от тях,а и самата тя е
имала желание да пътува до САЩ и заедно с приятеля си Д. е осъществила контакт
с подсъдимия.
От съдържанието
на разписката,изготвена от пострадалия Д. съдът е установил,че последният е
поел задължение до 10.10.2005 год. да заплати на подс.Д. 6000 евро,която сума
пострадалите е следвало да му дадат като цена за извършеното от него съдействие
при евентуалното изваждане на визите.
От заключението
на допълнителната оценителна експертиза съдът е констатирал,че върнатите на
пострадалия Д. суми възлизат на 3152.94 лв.
Настоящият
съдебен състав счита,че фактическата обстановка е била изяснена в нейната
пълнота,като първостепенния съд е изградил вътрешното си убеждение посредством
надлежно събрани и проверени доказателства и същата е ясно изложена в мотивите
му, като нови фактически положения не се установяват.Не са нарушени и онези
правила,регламентиращи дейността на съда по събиране и проверка на
доказателствата и доказателствените средства.
Несъмнено от цитираната
доказателствена съвкупност по еднопосочен и категоричен начин се установяват
съществените за предмета на доказване факти и обстоятелства-времето,мястото и
механизма на извършване на престъплението,както и неговият автор в лицето на
подс.Д..
В този смисъл
въззивният съд не споделя тезата на защитата,изложена във въззивната жалба за
наличие на доказателствен дефицит в обвинителната теза,тъй като показанията на
св.С. ,преценени в съвкупност с цитираните по-горе писмени доказателства, несъмнено установяват фактическата обстановка
такава,каквато е приета от първостепенния съд.Като се има предвид и
заключението на допълнителната оценителна експертиза,изготвена въз основа на
всички доказателства по делото,вкл. и на събраните в хода на съдебното
следствие,то и този състав приема за
установен по несъмнен начин размера на причинената вреда.
От правна страна
съдът е приел,че подсъдимият от обективна и субективна страна е осъществил
състава на престъплението на по чл.211 във вр. с чл.209,ал.1 от НК,като на
инкриминираните дата и място,с цел да набави за себе си имотна облага,е
възбудил у И.Д. заблуждение,че ще уреди на него и на В.С. входни визи за
САЩ,като му е причинил имотна вреда в размер на 4400 долара и деянието е
извършено при условията на опасен рецидив.
Аргументирал се е
установеното по делото,че на 21.09.2005 год. Д. му е предоставил посочената
сума срещу поето от подсъдимия задължение в рамките на определен срок да ги
снабди с визи за САЩ.Посочил е,че нито към този момент,нито впоследствие подс.Д.
не е имал възможност да изпълни поетия ангажимент,тъй като издаването на визи
става не от частно лизе ,а при спазването на специална процедура и съблюдаване
на множество формалности,включващи снабдяване с формуляри,тяхното
попълване,подаване на документи на кандидата и преминаване през интервю пред
посолството на САЩ.Пострадалите не са владеели чужд език и не са били запознати
с този ред и затова изцяло са се доверили на казаното от подсъдимия,който,за да
ги мотивира да предадат исканата сума,е заявил,че в консулството на САЩ следва
да бъде внесена гаранция от 3500 долара на човек,за да не преминат през
задължителното интервю.В консулството на САЩ не е имало такава практика и
подсъдимият е знаел това,както е обяснил пред съда.Тъй като пострадалите не са
били наясно с това обстоятелство,те са предали на подсъдимия значителна сума-Д.
в размер на 4400 долара,а В.С.-1000 евро и 2500 лв. с убеждението,че тези пари
подсъдимият ще внесе в консулството и ще ги снабди с визи,което убеждение е
било създадено именно от него.Воден от погрешната си представа пострадалия е
извършил разпоредително действие,като е предал на ръка на подсъдимия
инкриминираната сума,равняваща се на 7038.38 лв.,която представлява имуществена
облага за подс.Д..Същият не е имал намерение да изпълни поетите задължения с
оглед наличната доказателствена съвкупност,че в консулството на САЩ не е имало
практика да се внасят депозити,за да не се явяват кандидатите на интервю и
подсъдимият е бил наясно с това,тъй като е предлагал съдействие и на други лица
за издаване на визи,според собствените му обяснения.Същият не е бил в състояние
да съдейства при издаването на визите и е създал у пострадалите такова
убеждение вследствие на мошеническа
инсценировка,при която ги е убедил,че чрез внасянето на депозит ще избегнат
явяването на интервю и издаването на входни визи за САЩ е гарантирано.Изложил е
още съображения,че последвалото бездействие за изпълнение,неявяването на
срещите,които сам е уговарял на пострадалите,обстоятелството,че получената сума
не е била предназначена за заплащане на такса в консулството на САЩ,преценени
наред с активността му и използваните прийоми за създаване на погрешна
представа относно гарантираността на задължението,са обосновали извода на
първостепенния съд,че подс.Д. на инкриминираната дата не е имал намерение да
изпълни задължението си спрямо пострадалия.
Приел е,че
деянието е извършено при условията на опасен рецидив по смисъла на
чл.29,ал.1,б.”А” от НК с оглед на осъжданията му по НОХД № 3188/99 год. на РС-Варна и НОХД № 1284/01 год. на
РС-Пловдив,наказанията по които същият е изтърпял на 26.08.2004 год.,т.е. към
момента на извършване на настоящото престъпление не е изтекъл петгодишния срок
по чл.30,ал.1 от НК.
Съдът е приел на
последно място,че при извършване на измамата подсъдимият не се е представил за
длъжностно лице-служител на „Летище С.” доколкото се е представил за такъв
няколко дни по-късно от инкриминираната дата,когато е поискал пострадалите да
му дадат по 1110 евро за самолетни билети,но към момента на възбуждане на
заблуждението не е афиширал длъжностно качество.
От субективна
страна съдът е изложил съображения,че деянието е извършено при пряк умисъл,тъй
като подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на деянието
си,предвиждал е настъпването на общественоопасните му последици и е искал това.
Настоящият
съдебен състав счита,че правилно и законосъобразно съдът е формирал извод от
правна страна,че подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна
състава на престъплението по чл.211 във вр. с чл.209,ал.1 от НК,като от
обективна страна на 21.09.2005 год. с цел да набави за себе си имотна облага,е
възбудил заблуждение у И.Д.,че ще уреди на него и на В.С. входни визи за САЩ и
му е причинил имотна вреда в размер на 4400 долара,а деянието е извършено при
условията на опасен рецидив по смисъла на чл.29,ал.1,б.”а” от НК,а от
субективна деянието е извършено при пряк умисъл.Несъмнено този извод се налага
от показанията на св.С. и писмените доказателства по делото,от които се
установява хронологията на отношенията между пострадалия и подсъдимия,поетите
задължения от страна на последния и дадените от пострадалия суми за тяхното
изпълнение ,както и обективната невъзможност на подс.Д. да изпълни това.
Правилно съдът е
преценил,че деянието е извършено при условията на опасен рецидив по смисъла на
б.”а” на ал.1 на чл.29 от НК,като се имат предвид посочените по-горе осъждания,както
и че не е налице квалифициращият признак на чл.210,ал.1,т.1 от НК,тъй като
използването на длъжностно качество от страна на подс.Д. е станало след датата
на въвеждане в заблуждение на пострадалия,когато погрешната представа у
последния вече е била създадена.
При
индивидуализация на наказанието съдът е
отчел като смекчаващо отговорността обстоятелство фактът,че подсъдимият е
предприел действия по възстановяване на получените вследствие на измамата суми
от пострадалия,като такова е преценил и дългият период от време на разглеждане
на наказателното производство,което обаче е счел,че не е от естество да
мотивира извод за приложението на чл.55 от НК ,тъй като част от това забавяне
се дължи и на поведението на самия подсъдим,който не е изпълнил задължението си
по чл.269,ал.1 от НПК и в крайна сметка е бил обявен за общодържавно
издирване.Съдът е взел предвид значителната обществена опасност на този вид
престъпления,обусловена от високия им ръст в обществото,високата стойност на
имуществената вреда,която многократно надхвърля размера на минималната работна
заплата за страната и предходните му осъждания за същите по вид престъпления и
е преценил,че за постигане целите на наказанието следва да му бъде определено
такова малко под средния размер,предвиден за това престъпление,а именно:пет
години лишаване от свобода при първоначален строг режим на изтърпяване-в затвор
или затворническо общежитие от закрит тип,определен съобразно чл.61,т.2 във вр.
с чл.60,ал.1 от ЗИНЗС.
Въззивният съд
изцяло се солидаризира с така изложеното от първостепенния,като намира,че
наказанието е определено след преценка на всички значими за това обстоятелства
и в съответствие с целите,заложени в чл.36 от НК.
В този смисъл
неоснователно се иска от защитата приложението на чл.55,ал.1,т.1 от НК основно
по аргумент за продължителността на наказателното производство и това е
така,защото:
Вярно е,че същото продължава около 11
години,но една от причините за забавянето му е отклонението на подсъдимия от
задължението му да се явява по делото,което е наложило събирането на данни за
установяване на местонахождението му и което и до този момент остава
неизвестно,въпреки обявяването му за общодържавно издирване.
От друга страна
следва да се имат предвид предходните му осъждания/извън квалификацията на
деянието/,все за измами,които преценени на плоскостта на една от предпоставките
за смекчаване на наказателната репресия по смисъла на чл.55 от НК,а именно:и
най-лекото наказание да се окаже несъразмерно тежко,изключват неговото
определяне под най-ниския предел,тъй като очевидно в конкретния случай
приложената спрямо подсъдимия наказателна репресия не е постигнала целта си.
Правилно съдът е
групирал наложените на подсъдимия Д. наказания при спазване на нормите на
чл.25,ал.1 във вр. с чл.23,ал.1 от НК с оглед наличните данни за предходните му
осъждания,както и определения режим на изтърпяване на наказанието,към което
няма какво да се добави.
По изложените
съображения атакуваната присъда като правилна и законосъобразна,постановена без
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и при правилно
приложение на материалния закон,следва да бъде потвърдена.
Така мотивиран, Софийски градски съд
Р Е Ш И
:
ПОТВЪРЖДАВА
присъда от 25.02.2013 год. по НОХД № 9456/08 год. на
СРС,НО,97 състав.
Решението не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.