Р Е Ш Е Н И Е
Ардино, 16.11.2020
год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД- Ардино, в публично заседание
проведено на 21.10.2020 година, в състав :
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ВАЛЕНТИН ПЕТРОВ
при участието на
секретаря КАТЯ
ХАДЖИЕВА, като разгледа докладваното от съдията Гр.дело
№ 68 по описа на РС-
Ардино за 2020 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството по
делото е образувано по предявен специален положителен установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1
от ГПК, при цена на иска 6 627,72
лева;
Постъпила е искова молба от
„ЛОХЕНГРИН“ ООД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Пловдив, ул.“Лъджене“ № 28, представлявано от Амир Жиечи, чрез упълномощен
процесуален представител- адвокат С.Ф.М. ***, с БУЛСТАТ: *********,
представлявано от инж. Изет Изет Шабан, с правно основание чл. 422, ал. 1, вр.
чл. 415, ал. 1 от ГПК при цена на иска 6627.72 лв.
В исковата молба ищецът е навежда
обстоятелства, че представляваното от него дружество на 11.09.2015 г. е
издало фактура с № **********/11.09.2015 г. на обща стойност 4 560.00 лева с
ДДС на ОБЩИНА АРДИНО, с БУЛСТАТ: *********, следизвършване на услуга по
възложение на общината, а именно почистване на сондаж, находящ се в с. Горно
Прахово, община Ардино. Ищецът твърди, че договорът за извършване на услугата е
бил устен, сключен през м. юли 2015 г. между кмета на община Ардино /към онзи
момент Ресми Мурад/ като възложител и собственика на ищцовото дружество като
изпълнител, като за услугата не е имало подписан писмен договор. Сочи се от
ищеца, че към настоящия момент ОБЩИНА АРДИНО не е изпълнила задължението си по
издадената фактура /нейното заплащане/ и дължи на ищцовото дружество като
изпълнител на процесната услуга, сумата в размер на 4 560.00 лева,
представляваща неизплатена сума по фактура с № **********/11.09.2015 г. , както
и сумата в размер на 2 067,72 лева, представляваща лихвата за забава по
неизплатеното задължение, за периода от 12.09.2015 г. до 29.02.2020 г. Навеждат
се доводи, че въпреки многократните покани Община Ардино не е погасила
задължението си към представляваното от ищеца дружество, което възлизало в
размер на 4 560.00 лева, представляваща неизплатена сума по фактура с № **********/11.09.2015
г. Освен това ОБЩИНА АРДИНО дължала на представляваното от ищеца дружество и
лихва за забава по неизплатеното си задължение по фактура с № **********/11.09.2015
г., в размер на 2 067.72 лева за периода от 12.09.2015 г. до 29.02.2020 г. Посочва
се, че общият размер на дължимата сума от Община Ардино е бил в размер 6 627.72
лева, като сумата в размер на 4 560.00 лева, представляваща неизплатена сума по
фактура с № **********/11.09.2015 г., и сумата в размер на 2 067.72 лева,
представляваща лихва за забава на неизплатено задължение по фактура с № **********/11.09.2015г.,
за периода от 12.09.2015 г. до 29.02.2020 г.
Твърди се в
исковата молба, че въпреки многократните покани към ответника да заплати на
ищеца дължимите суми, към завеждане на
исковата молба, същият не е изпълнил задълженията си. Тъй като ответникът
отказвал да заплати на представляваното от ищеца дружество дължимите суми,
същия е подал Заявление до Районен съд - Ардино за издаване на Заповед за
изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК за дължимите суми. Срещу ответника е била
издадена Заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК по ч.гр.дело № 61/2020
г. по описа на Районен съд- Ардино. Посочва се, че ответникът се е възползвал
от законовата възможност и е подал възражение срещу посочената Заповед. Предвид
изложеното за ищеца възникнал правен интерес от завеждане на настоящия положителен
установителен иск.
Ето защо моли
съда да призове страните на съд и след като ищецът докаже истинността на
твърденията си, да постанови решение, с което: Да признае за установено по
отношение на ОБЩИНА АРДИНО, с БУЛСТАТ: *********, с адрес: гр. Ардино, бул.
"Бели брези" № 31, представлявано от кмета инж. Изет Изет Шабан, че
Община Ардино дължи на "ЛОХЕНГРИН" ООД, с ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление в гр. Пловдив, ул. ”Лъджене”№ 28, ет. 1,
представлявано от Амир Жиечи, сумата в размер на 6 627.72 лева, от която сумата
в размер на 4 560.00 лева, представляваща неизплатена сума по фактура с №
**********/11.09.2015г. и сумата в размер на 2 067.72 лева, представляваща лихва
за забава на неизплатено задължение по плащане, по фактура с № **********/11.09.2015
г., за периода от 12.09.2015 г. до 29.02.2020 г., ведно със законната лихва
върху главницата от деня на подаване на заявлението за издаване на Заповед за
изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК в Районен съд- Ардино до окончателното и
плащане.
Моли се от ищеца съдът да осъди ответника да заплати и
направените разноски по ч.гр.дело № 61/2020 г. по описа на Районен съд- Ардино
и по настоящото гражданско дело.
Представени са съответни писмени доказателства,
които съдът с Определение № 263/28.07.2020 г. постановено по реда на чл. 140 от ГПК, в закрито съдебно заседание ги
е допуснал и приел.
Ищецът е направил доказателствено искане за
изискване и прилагане към делото като доказателство Ч.Гр. д № 61/2020 г. по
описа на РС – Ардино, което искане съда намира за основателно и го уважава.
Ищецът
е направил доказателствено искане за назначаване на ССчЕ, което искане съдът е
уважил при разглеждане на делото и е допуснал извършването на ССчЕ.
В
ОСЗ собственикът на ищцовото дружество се явява лично и се представлява от
адвокат С.М.. В хода по същество намират предявеният положителен установителен
иск за допустим, основателен и напълно доказан с всички представени и събрани
доказателства и молят съдът да го уважи. Претендират се разноските в това
производство и тези по Ч.Гр.Дело № 61/2020 г. по описа на РС- Ардино.
В срока по чл. 131
от ГПК, ответната страна Община Ардино са представили писмен отговор, с който
се оспорва предявения иск като допустим, но неоснователен.
Оспорват се изцяло
твърдяните от ищеца обстоятелства относно възлагането и извършването на
дейностите посочени във фактурата, както и, че ответника до този момент не е
получавал екземпляр от процесната фактура с № **********/11.09.2015г.
Не се сочат нови
обстоятелства, не се представят писмени доказателства, оспорват се
представените от ищеца писмени доказателства, правят се доказателствени
искания, а именно, ищецът да отговори на следните въпроси:
1. Кой му е възложил
услугата?
2. Кой е приел
извършването на услугата?
3. Къде е представена
фактура № 488/11.09.2015 г.?
4. Кога и по какъв
начин са отправени многократните покани за погасяване на задължението, за което
претендира ищеца?
В ОСЗ по делото
ответника Община Ардино се представлява от упълномощен юрисконсулт. В ход по
същество не се взема становище по предявения иск, не се претендират разноски.
До разглеждане на делото в ОСЗ, Не
се признават права на страните.
Всяка отт тях ще следва да докаже с всички допустими, относими и необходими
средства, твърдяните обстоятелства.
СЪДЪТ, въз основа на твърденията и доводите на
страните, събраните доказателства, ценени в съвкупност и по вътрешно убеждение,
съгласно чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установено от фактическа страна
следното:
От приетото като
доказателство по делото- Фактура № **********/11.09.2015г., се установява, че процесната
фактура е била издадена от „ЛОХЕНГРИН“ ООД, с ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул.“Лъджене“ № 28, представлявано от Амир Жиечи, като
изпълнител. Получател на процесната фактура към момента на издаването й/ е била ОБЩИНА АРДИНО, с БУЛСТАТ: *********, с адрес: гр. Ардино, бул. "Бели
брези" № 31, представлявано от кмета Ресми Мурад. Основание за
издаване на тази фактура е била извършена дейност от страна на ищцовото
дружество във вид на услуга- „Почистване на сондаж“. Във фактурата е била
посочена стойността на извършената услуга- 3 800 лева, както и отразено
начисленото ДДС в размер на 760.00 лева и посочената окончателната сума за
заплащане от страна на получателя на фактурата, в размер на 4 560.00 лева.
От показанията на разпитания по делото свидетел Стефан Янков се установява,
че същият е работил в ищцовото дружество за периода от 2014 до 2019 г., като
през м. Юли 2015 г. е бил командирован с още двама негови колеги от дружеството
за извършване на дейност в с. Горно прахово, община Ардино, а именно
по.родухване и почистване на сондаж. Свидетелят посочва в показанията си, че
знае за каквито и да било договорни отношения между възложителя и неговия
работодател, но изказва съмнения, че след като екипът е бил надлужно
командирован за извършването на тази дейност, то такива договорни отношения би
трябвало да са налице. Твърди, че преди извършването на дейността на място в с.
горно прахово, община ардино са били посрещнати от представители на общинската
администрация, но не може да посочи поименно от кого. Заявява, че за извършване
на тази дейност е бил надлежно командирован от управителя на дружеството, за което
му са били изплатени командировъчни средства за храна и преспиване след
представяне на съответните разходни документи. Съдът кредитира показанията на
този свидетел без родствена връзка със страните и без каквато ида е обвурзаност
с тях към момента на неговия разпит.
При услвията на чл. 176 от ГПК, по искане на ответната страна, в
проведеното по делото ОСЗ е била излушана ищцовата страна, а именно собственика на „ЛОХЕНГРИН“ ООД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Пловдив, ул.“Лъджене“ №
28,
Амир Жиечи. На зададените по искане на отвеника въпроси, страната отговаря, че
дейността по услугата- Почистване и продухване на сондаж“, находящ се местност
между селата Горно Прахово и Млечино, община Ардино, му е било възложена лично
и устно от тогавашния кмет на общината- Ресми Мурад, като посочва, че до писмен
договор не се е стигнало, тъй като молбата на възложителя е била услугата да се
извърши по най- бързия начин, с оглед предстоящите избори за местна власт.
Страната посочва също така, че услугата е била извършена през м. Юли 2015 г.,
както и че това не е била първата дейност, която са извършвали на територията
на община Ардино по възлагане от кмета на общината без подписан писмен договор,
но за тях е нямало проблеми с плащането. Заявява, че с възложителя по тази
дейност „Почистване и продухване на сондаж“ в с. Горно прахово, са имали
предварителна ориентировъчна договорка за цената на услугата, но не са
склъ.ючвали нито предварителен, нито окончателен писмен договор за извършването
й.
По делото е била
извършена по искане на ищцовата страна ССчЕ, като след изслушване на ВЛ в Осз
по представеното заключение, същото е било прието като доказателство по делото.
От заключението на ВЛ по извършената ССчЕ се установява, че действително през
м. Юли 2015 г., а в последствиет и през м. Август на същата година, „ЛОХЕНГРИН“
ООД, с ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул.“Лъджене“ № 28, със собственик Амир Жиечи е имало
командировани работници в община Ардино
със задача „Ивъзшване на работа по обекти в община Ардино“, като един от тези
работници е бил и св. Стефан Янев. В тази насока към заключението си ВЛ е
приложило писмени доказателства от дружеството ищец- командировъчни заповеди
със задача на командированите работници, доклад от тяхна страна след
приключване на изпълнението на дейността, както и справки за изплатено
възнаграждение за командироването им. ВЛ посочва също така в преставеното
заключение по назначената ССчЕ, че Фактура № **********/11.09.2015г.
е била издадена от „ЛОХЕНГРИН“
ООД, с ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул.“Лъджене“ № 28, представлявано от Амир Жиечи, осчетоводена
като издадена от това дружество с ограничена отговорност и за отразената във
фактурата сума, явяваща се стойност на извършената работа, дружеството е
заплатило в хазната дължимия ДДС. Според заключението на ВЛ, съобразно
възложените му задачи по извършването на ССчЕ, Фактура № **********/11.09.2015г. е била издадена надлежно от „ЛОХЕНГРИН“ ООД, с
ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул.“Лъджене“ № 28, представлявано от Амир Жиечи, като
изпълнител на посочените във фактурата основания за нейното издаване.
Предвид така установеното от фактическата обстановка, съдът прави следните
изводи от правна страна:
Предявеният от „ЛОХЕНГРИН“ ООД, с
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул.“Лъджене“ №
28, представлявано от Амир Жиечи, чрез упълномощен процесуален представител-
адвокат С.Ф.М. ***, с БУЛСТАТ: *********, представлявано от инж. Изет Изет
Шабан, с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК при цена на
иска 6627.72 лева, от които сумата в размер на 4 560.00 лева, представляваща
неизплатена сума по фактура с № **********/11.09.2015 г., и сумата в размер на
2 067.72 лева, представляваща лихва за забава на неизплатено задължение по
фактура с № **********/11.09.2015г., за периода от 12.09.2015 г. до 29.02.2020
г., с оглед събраните по делото писмени и гласни доказателства
и установената фактическа обстановка, се явява допустим, отнователен и напълно
доказан и като такъв ще следва да се уважи изцяло.
Допустимостта на
иска е установена след завеждане на исковата молба, т.к. същият е предявен в
преклузивния срок, след депозирано по надлежния ред възражение по чл. 414 от ГПК срещу издадената заповед за изпълнение
по чл. 410 от ГПК и има предмет установяване съществуването на
оспореното в заповедното производство парично вземане, за което е издадена
заповедта по чл. 410 от ГПК, постановено изпълнение на основание чл. 411- 412
от ГПК.
Поради
допустимостта на иска, съдът следва да разгледа спора по същество.
В
настоящото производство в тежест на ищцовата страна бе при условията на пълно и
главно доказване да установи и докаже съществуването на оспореното вземане, за
което е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК,
по Ч. Гр. дело № 61/2020 г. по описа на РС- Ардино, за сумата в
размер на 6 627,72 лева, от които 4 560.00 лева, представляваща
неизплатена сума по фактура с № **********/11.09.2015 г., и сумата в размер на
2 067.72 лева, представляваща лихва за забава на неизплатено задължение по
фактура с № **********/11.09.2015г., за периода от 12.09.2015 г. до 29.02.2020
г., ведно със законна
лихва от датата на завеждане на заявлението в съда- 04.03.2020 г., до пълното
им изплащане, и претендирани разноски в размер на 1 312,55 лева внесена ДТ-
132.55 лева и 180.00 лева за процесуално представителство.
По
делото ответникът оспорва обстоятелството, че такава услуга „Почистване и
продухване на сондаж в с. Горно прахово“ изначало не е била възлагана на ищеца
като изпълнител, както и че не дължи сумата в размер на 4 560.00 лева, представляваща
неизплатена от ответника сума по фактура с № **********/11.09.2015 г. за
извършените дейности посочени в нея, поради обстоятелството, че такава фактура
въобще не е получавана и не е завеждане в счетоводството на община Ардино до
настоящия момент.
При
така релевираните основни твърдения и възражения на страните, съдът следва да
изложи на първо място мотиви относно необходимостта от установяване на
каузалното правоотношение от страна на ищеца. По този спорен момент е дадено
разрешение в точка 17– та на Тълкувателно решение № 4/2013 г. на
ОСГТК на ВКС, а именно: „Какъв е предметът на делото и как се
разпределя доказателствената тежест при предявен установителен иск по чл. 422 ГПК, в хипотезата на издадена заповед
за изпълнение парично задължение по чл.
410, ал. 1, т. 1 от ГПК- „Предметът
на делото по иска, предявен по реда на чл. 422 ГПК, се определя от правното
твърдение на ищеца” в исковата молба за съществуването на подлежащо на
изпълнение вземане, за което е издадена заповедта за изпълнение. Подлежащото
на изпълнение вземане в хипотезата на издадена заповед за изпълнение по чл. 411, ал.
3 от ГПК, е вземането само
по неговото основание, предявено пред съда от заявителя. При редовен от външна
страна акт- Заявление по чл. 410 от ГПК, твърдението за дължимост на парични
суми и направено общо оспорване на вземането от ответника, ищецът е длъжен да
сочи основание и доказателства за задължение и да доказва възникването и
съществуването на вземане по каузално правоотношение между него и ответника.
По
правилото на чл. 154, ал.
1 от ГПК, за разпределение на доказателствената тежест всяка от
страните доказва фактите, на които основава твърденията и възраженията си, и
които са обуславящи за претендираното, съответно отричаното право- за
съществуването, респективно, несъществуването на вземането с правно основание
чл. 410, ал. 1, т. 1 от ГПК.
При
тези релевирани твърдения, възражения и оспорвания от страните, съдът въз
основа на събрания по делото доказателствен материал прави следните правни
изводи :
Безспорно
по настоящото исково производство, както и по воденото преди исково- заповедно
производство № 61/2020 г. по описа на РС- Ардино, е установена редовността на
подаденото заявление по чл. 410, ал. 1, т. 1 от ГПК, от заявителя и ищец в
настоящото производство- „ЛОХЕНГРИН“ ООД, с ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление: гр. Пловдив, ул.“Лъджене“ № 28, представлявано от Амир
Жиечи, притежаващо всички законови реквизити, визирани в разпоредбата на чл.
412 от ГПК.
От
събраните по делото доказателства /писмени и гласни/ се установява по един
категоричен начин основателността на претенцията на ищеца, посочена подробно
както в образуваното Ч.гр. дело № 61/2020 г. по описа на РС- Ардино, така и в
настоящото производство. Тези наведени твърдения на ищеца се подкрепят както от
събраните по делото гласни доказателства, така и от заключението на ВЛ по
извършената ССчЕ, поради което съдът стига до извод, че между страните в
настоящото производство към периода м. Юни 2015 г. и бил налице /макар и устен/
сключен договор за услуга, с предмет на договора „Почистване и продухване на
сондаж“ в района на с. Горно прахово, община Ардино, по който договор
отвеникът- община Ардино се явява възложител, а ищецът „ЛОХЕНГРИН“ ООД, с ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул.“Лъджене“ № 28,
представлявано от Амир Жиечи, се явява изпълнител. В тази насока относно
формираното убеждение на съда следва също така да се отбележи, че не бе
оспорено наведеното обстоятелство от ищцовата страна при условията на чл. 176
от ГПК, че това не е бил нито първия, нито последния такъв устен договор между
страните, за извършване на услуги от страна на ищеца, но при другите не е имало
проблеми по заплащане на услугата след нейното приключване и
осчетоводяване. Това формира извода на
съдебния състав, че в конкретния случай между страните по делото- ответната
община Ардино като възложител по договора и ищеца „ЛОХЕНГРИН“ ООД, с ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул.“Лъджене“ № 28,
представлявано от Амир Жиечи като изпълнител, през м. Юли 2015 г. е било налице
договорно правоотношение с предмет „Почистване и продухване на сондаж“ в с.
Горно прахово, община Ардино и обективирано и остойностено от изпълнителя в размер на 4
560.00 лева, представляваща неизплатена сума по фактура с № **********/11.09.2015
г. за извършената работа по формалния договор.
Поради
доказаната по делото редовност на документите, послужили за издаване на Заповед
за изпълнение на парично задължение на основание чл. 410 от ГПК, съдът дължи
произнасяне по възведеното от ответника оспорване на дължимостта на
претендираното парично задължение в размер на 6 627,72 лева.
От
всички приобщени по делото писмени и гласни доказателства се установява по един
категоричен начин, че ищецът в настоящото производство „ЛОХЕНГРИН“ ООД, с ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул.“Лъджене“ № 28,
представлявано от Амир Жиечи, е бил ощетен от ответника по делото община Ардино,
като размерът на щетата причинен от ответната страна е в размер на 6 627,72
лева, от които 4 560.00 лева, представляваща неизплатена сума по фактура с №
**********/11.09.2015 г., и сумата в размер на 2 067.72 лева, представляваща
лихва за забава на неизплатено задължение по фактура с №
**********/11.09.2015г., за периода от 12.09.2015 г. до 29.02.2020 г. за
извършените дейности през м. Юли 2015 г. в района на с. Горно прахово.
При тези правин
изводи, съдебният състав разгледал делото по същество, намира предявеният от
ищеца специален
положителен установителен иск с правно
основание чл. 422,
ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК, при
цена на иска 6 627,72 лева, за напълно доказан по основание и размер и ще
следва да признае по отношение на ищцовата страна в настоящото производство,
дължимостта на претендиратото парично задължение от страна на ответната.
С оглед изложеното при
недоказаност на релевираните възражения и оспорвания от страна на ответника и
твърденията на ищеца, че вземането му е доказано в посочения размер от
6 627,72 лева, съдът прави извода, че предявеният положителен установителен
иск е доказан и по основание и по размер и като такъв следва да бъде уважен в
пълнота.
Поради
основателността на положителния установителен иск, основателно е и акцесорното
искане, касаещо законната лихва върху главницата 4 560.00 лева, считано от
датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК в съда, а именно– 04.03.2020
г., до пълното му изплащане.
При този изход от спора ще следва ответната страна да бъде осъдена, да
заплати на ищцовата и направените от нея деловодни разноски, както в това
производство, така и тези по заповедното, в размер на 1 745,10 лева, съобразно представените
доказателства и списък за разноските от страната на основание чл. 80 от ГПК.
Мотивиран
по горните съображения, този съдебен състав на РС- Ардино разгледал делото по
същество,
РЕШИ
:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение „ЛОХЕНГРИН“ ООД, с ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул.“Лъджене“ № 28,
представлявано от Амир Жиечи, че Община Ардино, с БУЛСТАТ: *********,
представлявано от инж. Изет Изет Шабан, ДЪЛЖИ
на „ЛОХЕНГРИН“ ООД, с ЕИК: *********, сумата в размер на 6 627,72
лева, от които 4 560.00 лева, представляваща неизплатена сума по фактура с №
**********/11.09.2015 г., и сумата в размер на 2 067.72 лева, представляваща
лихва за забава на неизплатено задължение по фактура с №
**********/11.09.2015г., за периода от 12.09.2015 г. до 29.02.2020 г., ведно със законната лихва върху
главницата от 4 560.00 лева, считано от 04.03.2020 година- датата на
завеждането на заявлението за издаването на Заповед № 61/04.03.2020 г за
изпълнение на парично задължение по частно гражданско дело № 61/2020 година по
описа на Районен съд- Ардино, до окончателното изплащане на сумата;
ОСЪЖДА
Община Ардино, с
БУЛСТАТ: *********, представлявано от инж. Изет Изет Шабан, ДА ЗАПЛАТИ на „ЛОХЕНГРИН“ ООД, с ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул.“Лъджене“ № 28,
представлявано от Амир Жиечи, сумата в размер на 6 627,72 лева, от които 4 560.00 лева,
представляваща неизплатена сума по фактура с № **********/11.09.2015 г., и
сумата в размер на 2 067.72 лева, представляваща лихва за забава на неизплатено
задължение по фактура с № **********/11.09.2015г., за периода от 12.09.2015 г.
до 29.02.2020 г., ведно със законната лихва върху
главницата от 4 560.00 лева, считано от 04.03.2020 година- датата на
завеждането на заявлението за издаването на Заповед № 61/04.03.2020 г за
изпълнение на парично задължение по частно гражданско дело № 61/2020 година по
описа на Районен съд- Ардино, до окончателното изплащане на сумата;
ОСЪЖДА
Община Ардино, с
БУЛСТАТ: *********, представлявано от инж. Изет Изет Шабан, ДА ЗАПЛАТИ на „ЛОХЕНГРИН“ ООД, с ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул.“Лъджене“ № 28,
представлявано от Амир Жиечи, на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата в
размер на 1 745,10 лева разноски по делото, от които:
-
132.55
лева внесена ДТ за разглеждане на настоящото производство;
-
850.00
лева процесуално представителство в настоящото производство и по Ч.Гр.дело №
61/2020 г по описа на РС- Ардино;
-
132.55
лева внесена ДТ за образуване на Ч.Гр. дело № 61/2020 г. по описа на РС-
Ардино;
-
300.00
лева за извършена по това производство ССчЕ.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване в ДВУСЕДМИЧЕН СРОК от
връчването му на страните пред Окръжен съд- Кърджали.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: