Р Е Ш Е Н И Е
№________
гр.Тервел,
15.03.2021 година
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Тервелски районен съд
в публично съдебно заседание на трети февруари, две хиляди двадесет и първа
година в състав:
Председател:
ГАНЧО ДРАГАНОВ
с
участието на секретаря Милена Димова разгледа докладваното от районния съдия
АНД №91 по описа за 2020 година на Районен съд – Тервел и за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството
е образувано по жалба от П.С.Б. ЕГН **********,
с адрес *** срещу Наказателно постановление №729/16.11.2020 г. на Директора на
РДГ - Варна.
С атакуваното наказателно постановление на
жалбоподателя за нарушение на чл. 84 ал.1 от ЗЛОД му е наложено наказание глоба
в размер на 100 лева, на основание чл.95 ал.1 от ЗЛОД, 1 бр. гладкоцевно оръжие средство на
нарушението е отнето в полза на държавата и на осн. чл.94 ал.1 от ЗЛОД е лишен
от правото за ловуване за срок от три години.
Жалбоподателя
редовно призован в съдебно заседание се явява, и поддържа жалбата си.
Същият
оспорва наказателното постановление, като сочи, множество процесуални нарушения
в административнонаказателното производство. По същество моли за цялостна
отмяна на наказателното постановление.
Въззиваемата
страна се представлява по делото от юрисконсул
В.Г.. По същество моли наказателното постановление като правилно и
законосъобразно да бъде потвърдено.
В хода на производството бяха допуснати и разпитани
актосъставителя И.М.И. и свидетеля по установяване на нарушението и съставяне
на АУАН Т.Д.Т..
По
делото са приети като писмени доказателства: АУАН №729/09.10.2020г.,
наказателно постановление №729/16.11.2020г. и разписка за връчване на същото,
писмени възражения, констативен протокол 431/09.10.2020г. от 13.09.2020г.,
билет за лов, разрешително за индивидуален лов, покана от 18.09.2020г., заповед
№РД-49-199.
Независимо
от основанията, посочени от въззивника, съдът подложи на цялостна преценка
атакуваното наказателно постановление, при което констатира следното:
Жалбата като подадена в срока на чл.59 е допустима, а
разгледана по същество е основателна.
В административнонаказателното производство са
допуснати съществени процесуални нарушения които водят до ограничаване правото
на защита на жалбоподателя и са самостоятелно основание за отмяната на
атакуваното НП.
Настоящият състав намира допуснато
процесуално нарушение, изразяващо се в непосочване в диспозитива на НП на вида,
марката и модела на ловното оръжие, посредством което е осъществено вмененото
административно нарушение. Непосочването на тези индивидуализиращи признаци на
първо място не дава възможност да се извърши преценка доколко същото покрива
определението и отговаря на изискванията за ловно оръжие по смисъла на чл. 56,
ал. 1 и ал. 2 от ЗЛОД. Съгласно разпоредбата на чл. 43, ал. 3, т. 1 от ЗЛОД
ловуване е и престой или движение на лица извън населените места с извадено от
калъф и сглобено ловно оръжие, независимо дали е заредено или не. В този смисъл
с цел доказване на осъществено административно нарушение по чл. 84, ал. 1 от
ЗЛОД е от съществено значение да се индивидуализира ловното оръжие, посредством
което е осъществено това нарушение. Липсата на конкретни данни относно ловното
оръжие – марка, модел, калибър сериен номер и др. прави невъзможно
обосноваването на безпротиворечив правен извод за осъществено съставомерно
деяние по смисъла на чл. 84, ал. 1 от ЗЛОД, във вр. с чл. 43, ал. 3, т. 1 от
ЗЛОД. В настоящия случай по отношение на ловното оръжие на жалбоподателя нито в
АУАН, нито в НП е направено никакво описание, с оглед на индивидуализацията му.
След като не е извършена проверка на ловното оръжие към момента на установяване
на нарушението и не е констатирано какво оръжие носи лицето, то не може да се
приеме за безспорно, че жалбоподателя е ловувал с ловно оръжие, а още по-малко,
че то е било сглобено, каквото изискване е регламентирано в нормата, като
свидетелските показания в тази насока не могат да санират това процесуално
нарушение. Още повече че на основание чл.95 ал.1 от ЗЛОД в наказателното
постановление е описано, че оръжието се отнема в полза на държавата без тко да
бъде индивидуализирано отново.
В
тази връзка е и практиката на административните съдилища - дело номер 720 по
описа за 2016 година по описа на АС – Бургас и дело номер 694 по описа за 2017
година на АС – Бургас.
Отделно
от това основното за предвидените хипотези на санкционната норма е да се
установи по какъв начин е осъществено ловуването и да се посочи като правно
твърдение в кой от легалните видове лов попада. В тази насока цялостната
хипотеза, обуславяща релевантното поведение следва неизбежно да се формира и от
законовото определение по чл.43 ал.2 и ал.3 от ЗЛОД.Съобразно чл.57 ал.1 т.6 от ЗАНН наказващия орган е длъжен да посочи правилната квалификация на изложената
обстоятелствена част. В настоящия случай същата се обуславя освен от визиране
на самата санкционна норма-чл.84 от ЗЛОД, така и от посочване на точната
хипотеза от чл.43 ал.2 и 3 от ЗЛОД, за да може да се конкретизира релевантното
състояние „ловуване". Както в АУАН така и в наказателното постановление
въобще няма излагане и обективиране на правни твърдения в рамките на чл.43 от
ЗЛОД.
Предвид
горното, съдът намира атакуваното наказателно постановление за
незаконосъобразно и като такова следва да го отмени в неговата цялост.
С
оглед изложеното и на основание чл.63 ал.1
от ЗАНН ,съдът :
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ като незаконосъобразно Наказателно
постановление №729/16.11.2020г.. на Директора
на РДГ - Варна.
Решението подлежи на обжалване с
касационна жалба пред Административен съд гр.Добрич в 14 - дневен срок от
уведомяването на страните.
СЪДИЯ: