Р Е
Ш Е Н
И Е
№………/………………2021 г., гр. Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД гр. ВАРНА, ІV касационен състав, в открито
съдебно заседание на тринадесети януари две хиляди и двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : МАРИЯ ГАНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯНА
ШИРВАНЯН
НАТАЛИЯ ДИЧЕВА
при секретаря Нина Атанасова и в присъствието на
прокурора от ВОП Мирослав Георгиев, като
разгледа докладваното от председателя касационно адм. дело №2456 по описа на съда за 2021
год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 63в от Закона за
административните нарушения и наказания /ЗАНН/ във връзка с чл. 208 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ и чл. 348 от Наказателнопроцесуалния
кодекс /НПК/.
Образувано е по касационна жалба от Г.К.А., ЕГН **********, срещу решение №
616/28.09.2021 г., постановено по АНД № 1992/2021 г., по описа на Районен съд –
Варна.
Релевира се допуснато нарушение на закона- касационно основание по чл. 348, ал.1, т.1 от НПК във вр. с чл. 63в ЗАНН. Погрешно предходната съдебна инстанция е определила
субекта на административното нарушение.
Разпоредбата на чл. 209а от ЗЗ, по която е наказан касатора , не съдържа състав
на административно нарушение. Тя е бланкетна и препраща към въведените от
министъра на здравеопазването или директора на регионалната здравна инспекция
мерки. Предвид множеството издадени заповеди във връзка с COVID-19 е било невъзможно
жалбоподателят да е запознат с всяка една от тях. Изложени са подробни
съображения за това, че заповедите на министъра на здравеопазването не
представляват общи административни актове. Доколкото не са произтекли вредни
последици от нарушението , се излага правна теза за маловажност на случая.
Отправеното към касационния съд искане е за отмяна
на решението на Районен съд – Варна и за постановяване на друго, с което да се
отмени издаденото НП.
В съдебно заседание касаторът не се явява и не се представлява
. В депозирани писмени бележки се възпроизвеждат и допълнително
аргументират основанията за обжалване на
атакуваното решение.
Ответникът по касация – ОД на МВР – Варна, не
се представлява и не изразява писмено становище по жалбата.
Представителят на Окръжна прокуратура – Варна
изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Счита решението на
ВРС за правилно и законосъобразно.
Настоящият касационен състав на Административен
съд - Варна намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена
в срока по чл. 211 от АПК, от надлежна страна с правен интерес от обжалването.
Разгледана по същество същата е неоснователна.
Предмет на обжалване във районния съд е било наказателно постановление /НП/
№ 442а-331/20/17.01.2021г., с което на Г.К.А. е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 300 лева., на основание чл. 209а, ал. 1 от Закона
за здравето.
ВРС е приел от
фактическа страна, че на 23.12.2020г., около 11:30 часа по подаден
сигнал за битов скандал в гр. Варна,
ж.к. „Дружба- Аспарухово“ , бл. 3, вх. А четирима служители на IV РУ – Варна са
посетили мястото , където са констатирали спор между двама продавачи и купувач
на МПС относно срока за плащане на цената,като единият от тях – Г.А. , е бил в
непосредствена близост и без поставена защитна маска. Дори и след направена
забележка от полицейските служители , А. не е поставил такава.
За извършеното нарушение е съставен акт за установяване на нарушение на
касатора. В съдържанието на акта били описани обстоятелствата на извършване на
нарушението, състоящо се в нарушаване на т.8 от Заповед № РД
01-675/25.11.2020г. на министъра на здравеопазването, а именно намирайки се на
открито обществено място – гр. Варна, ж.к. „Дружба“ №3, пред вх. А, на което
има струпване на хора и не се спазва
физическа дистанция от 1,5 м., А. не е поставил защитна маска или друго
средство, покриващо носа и устата.
Актът бил надлежно предявен на същия, но той е отказал да го подпише,
което се е удостоверило с подписа на един свидетел, в срока по чл. 44 от ЗАНН
не са предявени възражения. Въз основа на АУАН е издадено и оспореното НП, с
което административнонаказващият орган е възприел изцяло фактическите
констатации и правната квалификация на извършеното нарушение.
За да потвърди издаденото наказателно постановление, ВРС е приел, че същото
изхожда от компетентен орган и в предвидените в чл. 34 от ЗАНН срокове. АУАН и
НП съдържат всички реквизити, предвидени в чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Направен е
извод, че вмененото във вина нарушение е индивидуализирано в степен,
позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво се защитава. Обсъдено
е и възражението за липсата на мотиви в НП относно чл. 28 от ЗАНН.
Решаващият съд е счел деянието за адм. нарушение по ЗЗ , тъй като жалбоподателят
се е намирал на открито обществено място, имало е струпване на хора, той е бил
без поставена защитна маска, като не е спазвал и физическа дистанция от 1,5м.
Районен съд – Варна е изложил мотиви, че посочената в НП министерска заповед
поражда задължения за неопределен кръг от лица, тя е общ административен акт,
който има ограничително действие във времето и с отпадането на предварително
заложения в нея срок, действието й е отпаднало, но това не обезсилва със задна
дата правата и задълженията, които е породила през периода на действието си.
ВРС е счел случая за немаловажен , понеже деянието не се отличава с по – ниска
степен на обществена опасност. С обществените отношения, които охранява Закона
за здравето и по – конкретно разпоредбите, въвеждащи противоепидемични мерки,
имащи за цел неразпространение на зараза и опазване живота и здравето на
гражданите, деянието не може да бъде квалифицирано като маловажен случай по
смисъла на чл. 28 от ЗАНН.
Касационната
инстанция счита обжалваното решение на районния съд за валидно, допустимо и
правилно, като при неговото постановяване не е допуснато нарушение на закона. Изведеното от районния съд правно
заключение за законосъобразност и обоснованост на издаденото НП е следствие на
цялостен и задълбочен анализ на всички събрани доказателствени източници и след
обсъждане на заявените оплаквания от нарушителя и съпоставяйки ги с относимата
правна регламентация.
Изложеното в касационната жалба
оплакване, че бланкетната норма на чл. 209а, ал. 1 от ЗЗ не съдържа състав на
адм. нарушение е лишено от основание.
Ползваният от законодателя подход при
определяне състав на административните нарушения е не само чрез
индивидуализиране в хипотезиса на
административнонаказателната
разпоредба на изпълнителното деяние на нарушението, но и чрез
препращането към норми , въвеждащи задължения за правните субекти.
В конкретния случай
административнонаказателната отговорност на
Г.А. е ангажирана заради извършено адм. нарушение по чл. 209а, ал. 1 от ЗЗ. Новелата на тази разпоредба гласи,
че който наруши или не изпълни въведени с акт на министъра на
здравеопазването или директор на регионална здравна инспекция противоепидемични
мерки по чл. 63, ал. 1 или 2, освен ако деянието съставлява престъпление, се
наказва с глоба от 300 до 1000 лв., а при повторно нарушение от 1000 до 2000
лв.
Според правилото на чл. 63, ал. 4 от
ЗЗ при обявена извънредна епидемична обстановка по ал. 1 министърът на
здравеопазването въвежда със заповед временни противоепидемични мерки по
предложение на главния държавен здравен инспектор за територията на страната
или за отделна област. Такава е цитираната в мотивите на НП министерска заповед
№ РД-01-675/25.11.2020г. , в която е посочено, че се издава на основание чл. 63
от ЗЗ и която заповед е приложена към
административнонаказателната преписка.
Предвид зададените признаци на
нарушението от обективна страна в чл. 209а от ЗЗ е ирелевантно за случая каква
е правната характеристика на министерската заповед по въвеждане на
противоепидемични мерки . Същата поражда правни задължения и нейното неспазване е състав на адм. нарушение. По този начин законодателят е осигурил
съблюдаването на разпоредените
противоепидемични мерки , а тяхната целесъобразност или
законосъобразност не е предмет на
конкретното съд. производство.
Съществуване на множество заповеди на министъра на
здравеопазването по въвеждане на различни по вид и продължителност противоепидемични мерки е заради динамиката
на заболеваемостта от COVID-19 в страната
, но същите са публикувани на интернет страницата на министерство на здравеопазването. Всяка една
подобна министерска заповед се оповестява и чрез средства за масово осведомяване
и евентуално незнание на тези мерки е резултат от поведението на жалбоподателя , от която пасивност той не
може да извлича благоприятни за себе си правни последици. „Ignorantia legis neminem excusa“
/"Непознаването на закона не извинява никого"/. Освен това събраните
доказателства по случая сочат, че дори
след даденото на А. устно полицейско разпореждане да постави защитна маска или
да се отдръпне на безопасно разстояние, той не го е изпълнил т.е. налице е
нежелание за спазване на правовия ред без значение дали нарушителят е бил
предварително информиран за противоепидемичните мерки.
Събраните
доказателствени източници сочат за извършено правонарушение от касатора , който не е спазил
предписанието на т. 8 от заповед
№ РД-01-675/25.11.2020 г. на министъра на здравеопазването , като при
струпване на хора – четирима
полицейски служители и трима гражданина
, на открито обществено място – блок 3,
вх. А на ж.к. „Дружба – Аспарухово“ в гр. Варна , жалбоподателят нито е носел
защитна маска, нито е бил на разстояние от другите лица на повече от 1.5 м. .
Фактът, че поводът за събиране на хората , включително и на полицейски
служители , е възникнал скандал за плащане на цената на закупен от нарушителя
автомобил , е възможно обяснение за емоционалното състояние на нарушителя и за
причината той да извърши нарушението , но не представлява валидно правно
основание за освобождаване от отговорност , а смекчаващо отговорността
обстоятелство, съобразено от наказващия
орган, който е определил наказанието в
минималния размер по чл. 209а от ЗЗ.
Лишено от
основание е оплакването на касатора за погрешен извод на ВРС за немаловажност
на случая. Съгласно тълкувателно решение № 1/12.12.2007 г. на ВКС, е налице
основание за отмяна на издадено наказателно постановление, само когато съдът
констатира, че предпоставките на чл. 28 ЗАНН са налице, но наказващият орган не
го е приложил. Настоящият случай не е такъв. С оглед обществените отношения, които се охраняват от
Закона за здравето, още повече, че настоящият случай касае извършено нарушение
на въведени противоепидемични мерки, съдът изцяло споделя мотивите на районния
съд за неприложимост на чл. 28 от ЗАНН. Със заповед № РД-01-675/25.11.2020г. на
министъра на здравеопазването са въведени противоепидемични мерки, които целят
да намалят разпространението на зараза, застрашаваща не само здравето, но и
живота на хората. След като легитимната цел на мерките е охрана на човешкия
живот , нарушавайки противоепидемичните мерки
А. е поставил в риск не само себе си, но и други граждани , служители на реда при изпълнение
на техните задължения . Подобно поведение не може да бъде квалифицирано като
маловажен случай . Няма нито много на брой, нито изключителни по своя характер смекчаващи отговорността
обстоятелства , който да обусловят извод за
по-ниска степен на обществена опасност на деянието от обичайните
такива адм. нарушения.
Мотивиран от изложените съображения и на основание
чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо от АПК, във връзка с чл. 63в
от ЗАНН, Административен съд – Варна, ІV-ти тричленен състав,
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение №
616/28.09.2021 год., постановено по а.н.д. № 1992 по описа за 2021 г. на
Районен съд гр. Варна.
Решението не подлежи на обжалване или
протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.