РЕПУБЛИКА
БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД -
ПЛОВДИВ
РЕШЕНИЕ
№ 2549
гр.
Пловдив, 09.12. 2019 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, ХІІ състав, в открито
заседание на осми ноември през две хиляди и деветнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : МАРИАНА МИХАЙЛОВА
като разгледа докладваното от съдията МАРИАНА
МИХАЙЛОВА административно дело № 2230 описа за 2019 год., за да се произнесе взе предвид следното:
І. За характера
на производството, исковете и становищата на страните:
1. Производството по делото
е по реда на Глава Единадесета от Административнопроцесуалния
кодекс /АПК/ във връзка с чл. 285, ал. 1 от Закона за изпълнение на наказанията
и задържането под стража /ЗИНЗС/.
2. Образувано е по искова
молба, предявена от И.В.В., с адрес ***, срещу Главна
дирекция “Изпълнение на наказанията”. Ищецът иска ответника да бъде осъден да
му заплати на обезщетение в размер на 50 000 лв., ведно със законната лихва
върху тази сума, считано от датата на завеждане на исковата молба до
окончателното й изплащане, за претърпени от него неимуществени вреди,
изразяващи се в обида, огорчение, чувство на малоценност и принуда да търпи и
върши неща противни на волята за периода от 17.04.2013г. до 20.07.2019г., в резултат на поставянето му в
неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода в
Затвора гр. Пловдив, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ (пренаселеност
на килиите – „падат се под 3 кв. м. нетна площ на човек“), лоши хигиенни
условия в килиите (същите са мръсни, с олющени стени, покрити с мухъл, балатум
стар и скъсан, наличие на хлебарки, дървеници и гризачи,), липса на постоянен
достъп до течеща вода и санитарен възел, килиите са без достатъчен достъп на
естествена светлина и чист въздух, като зимата е много студено, а лятото много
горещо, храната е с лошо качество и в малко количество, приготвя се от
затворници, които не са професионални готвачи, с което са му нарушени правата
по чл. 3 от Европейската конвенция за защита на правата на човека (ЕКЗПЧ) и чл.
3 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС).
3. Ответникът - Главна
дирекция “Изпълнение на наказанията”, чрез процесуалния си представител,
оспорва предявените искови претенции по основание и размер. Алтернативно, ако
се приеме искът за основателен и доказан се иска присъждане на обезщетение в
минимален размер. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
4. Представителят на
Окръжна прокуратура – Пловдив дава заключение за неоснователност и недоказаност
на предявения иск и счита, че същия следва да бъде отхвърлен.
ІІ. За фактите:
5. По делото, е постъпила
Докладна записка от 04.10.2019г. /л.90-91/, в която се посочва, че в
Затвора-Пловдив има организиран ред по раздаване на перилни, миещи и хигиенни
материали за всеки л.св., което се извършва по утвърдена таблица от чистача на
поста, като препаратите за всяка стая се получават от отговорника на стаята. При допълнителна нужда
от перилни, миещи и хигиенни материали такива се раздават и извън утвърдените
таблици.
Относно наличието
на инсекти и гризачи в Затвора гр. Пловдив се твърди,
че има сключен договор /приложен на л.20-21/ с обезпаразитяваща
фирма, която идва шест пъти годишно. Заразените с дървеници дюшеци, спално
бельо и одеяла се бракуват, а до бракуването им се съхраняват отделно от
незаразените. Представени са копия на фактури и протоколи за извършена
дезинсекция по месеци и години /л.22-46, л.54-65 и л.80-88/.
Във всяка стая
има достъп до денонощно течаща вода.
В постъпило
Становище от 22.10.2019г. /л.92/ се твърди, че през периода на изтърпяване на
наказанието на И.В. /26.03.2014г.-20.07.2019г./ в Затвора-Пловдив не са правени
основни ремонти на килиите на лишените от свобода. Извършвана е своевременна
смяна на течащи кранчета, осветителни тела и счупени прозорци. През 2017г.
дограмата е подменена с нова ПВЦ, поставен е гранитогрес
в общите умивални, на пети пост е извършено боядисване на килиите на лишените
от свобода.
В затворническата
кухня има назначен държавен служител - главен готвач на затворническата кухня, под
чието ръководство и контрол храната се приготвя от лишени от свобода.
В Становище от
23.10.2019г. /л.95-123/ с приложени към него справка относно полагащи се за
влагане в готвени ястия продукти, съобразени с рецептурник
за ЗОХ и копия на седмично меню се сочи, че менюто за хранене на лишените от
свобода се изготвя въз основа на Указания от ГД „ИН“ и Таблица 1 за състава на
дневната дажба и полагащите се продукти на един възрастен лишен от свобода и рецептурник за ЗОХ, както и съобразно настоящата стойност
на един храноден. Менюто се съхранява един месец. Стриктно
се спазват изискванията за качествен и количествен състав на храната. Към
становището е приложено и копие от книгата за оплаквания и похвали относно
качеството на храната /л.124-129/.
6. От приложени по делото
становища се установява, че в ГД „ИН“ няма официален документ, който да води
отчетност за броя на лишените от свобода по спални помещения. От писмен отговор
от ст.юрисконсулт Т.Ч./л.14/, от постъпили Становище рег. № 5664/05.08.2018 г.
/л. 70/, Становище от 22.10.2019 г., ведно с приложените към него размери на
спални помещения /л.92-94/, копие на график за разпределение на времето на лишени
от свобода от трети пост се установява, че И.В.В. ***
на 26.03.2014 г. По данни от таблица /л.93 гръб и л.94/ през време на престоя си В. е пребивавал
последователно в следните спални помещения:
- февруари
2014г.- март 2014г. е настанен в приемно отделение ОП1; квадратура без санитарен възел 26,47 кв.м.; квадратура на санитарен възел
2,80 кв.м. с капацитет за настаняване на л.св. при 4 кв.м. – 6; брой прозорци в
спалното помещение – 2; размери на прозорците 0,50х1,18/0,77х1,18; размери на
прозорците в санитарния възел 0,30х1,18;
- в периода 05.03.2014
г. до 28.08.2015 г. със Заповед № 248/05.03.2014 е настанен в спално помещение
№ 56; квадратура без санитарен възел 27,89 кв.м.; квадратура на санитарен възел
2,33 кв.м. с капацитет за настаняване на л.св. при 4 кв.м. – 7; брой
прозорци в спалното помещение – 2; размери на прозорците 0,40х1,15/0,97х1,15;
размери на прозорците в санитарния възел 0,30х1,15;
- в периода 28.08.2015
г. до ноември 2018 г. със Заповед № 1189/28.08.2015 е настанен в спално
помещение № 33; квадратура без санитарен възел 29,60 кв.м.; квадратура на
санитарен възел 3,96 кв.м. с капацитет за настаняване на л.св. при 4 кв.м. – 7.
Посочено е, че в
трета група има 13 на брой спални помещения, в които при капацитет от 4 кв.м.
могат да бъдат настанени 89 лишени от свобода. През периода януари
2016г.-ноември 2018г. средния брой на лишени от свобода в групата е около 110.
Посочва се също
така, че през периодите на пребиваване в Затвора гр. Пловдив, В. е имал
постоянен достъп до санитарен възел и постоянно течаща вода. Освен това,
Затворът гр. Пловдив се отоплява с централно парно отопление и спалните
помещения са добре осветени и с отваряеми прозорци за
естествена вентилация. Хигиената се поддържа от самите лишени от свобода, като
се изготвят месечни графици. Всяка година Затворът гр. Пловдив е имал и има
договори с фирма за дератизация и дезинсекция в
спалните помещения, кухненския блок и общите помещения.
За останалата
част от процесния период данни няма.
7. По делото в съдебно
заседание, проведено на 20.09.2019 г., е разпитан свидетелят О.А.С..Същият
заявява, че познава ищеца от 2016г. в Затвора били в една килия, сега килиите
им са една до друга, но се виждат постоянно и влиза в килията на ищеца. Сочи,
че покривът е горял, всичко е в мухъл, така е и в стаята на С.Има дървеници и В.
е ухапан от дървеници. Мръсотия е. Посочва, че И. е в 33 стая, а той в 35 стая,
един до друг са и си ходят на гости. В 33 стая има тоалетна и течаща вода. Стаята
е двойна, легла са четири - единични, но стаята е тясна, много тясна. В стаята
освен легла има и шкаф. Ремонт никакъв не е извършван. Във втори, трети и шести
отряд ремонт не е извършван.
ІІІ. За правото:
8. Според чл. 205 от АПК, искът за обезщетение се предявява срещу юридическото лице, представлявано
от органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие са
причинени вредите.
Според чл. 12, ал. 1, ал. 2 и ал. 3 от ЗИНЗС, прякото
ръководство и контролът върху дейността на местата за лишаване от свобода и пробационните служби се осъществяват от Главна дирекция „Изпълнение
на наказанията“, която е юридическо лице на бюджетна издръжка към министъра на
правосъдието със седалище София, като съответно затворите и областните служби
„Изпълнение на наказанията“ са териториални служби на Главна дирекция
„Изпълнение на наказанията“.
Каза се, главната искова претенция е за присъждане на
обезщетение за неимуществени вреди, произтичащи от незаконосъобразна дейност на
администрациите на Затвора гр. Пловдив към Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията“. Дейността по фактическото изпълнение на наложено наказание
лишаване от свобода, обемаща, разбира се, и осигуряване на условията за
упражняване на правата от задържаните лица и изпълнението на техните
задължения, съобразно правното им положение и статус, е административна по
своето естество.
Тук е мястото да се посочи, че от наличните по делото
доказателства се установява, че В. е постъпил на 26.03.2014 г. в Затвора гр. Пловдив,
а не както се твърди в исковата молба – на 17.04.2013г.
При това положение, възведените в обстоятелствената част
на исковата молба твърдения за допуснати
нарушения по смисъла на чл. 3 от ЗИНЗС при изтърпяване на наказанието лишаване
от свобода от В. ще следва да бъдат
разглеждани за Затвора гр. Пазарджик в периода от 26.03.2014 г. до 20.07.2019г.
Това от своя страна определя като пасивно, материално и процесуално правно
легитимирана страна по заявената главна искова претенция за сочените периоди именно
Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, София.
9. Според чл. 3,
ал. 1 от ЗИНЗС, осъдените и задържаните под стража не могат да бъдат подлагани
на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение. Съответно, според
чл. 3, ал. 2 от ЗИНЗС, за нарушение на ал. 1 се смята и поставянето в
неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или
задържането под стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ,
храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване,
условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за
общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни
действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство
или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност.
Според чл. 43, ал. 2 от ЗИНЗС, всяко място за лишаване от
свобода трябва да разполага с необходимите жилищни, битови и други помещения за
осъществяване на поправително въздействие, а арестите - за поддържане на
физическото и психическото здраве и уважаване човешкото достойнство на
задържаните лица.
В чл. 43, ал. 4 от ЗИНЗС е установено изискването минималната
жилищна площ в спалното помещение за всеки лишен от свобода да не е по-малка от
4 кв. м. Доколкото обаче, не съществува легална дефиниция на понятието „жилищна
площ“, то тя следва да се определя по общоприетите правила, а именно като се
измерва по контура на съответните вертикални конструктивни елементи – стени и
колони. А за да е достатъчна тази жилищна площ, то тя следва да осигурява
възможност лицата да сменят позата си и да извършват свободно движения за
задоволяване на битовите си нужди - спане, обличане, занимания в затворени
помещения, като гледане на телевизия, четене на книги и т.н.
Според чл. 43, ал. 5 от ЗИНЗС, количеството дневна
светлина, степента на изкуственото осветление, отопление и проветряване,
достъпът до санитарни възли и течаща вода, както и минимумът обзавеждане на
спалните помещения, се определят с правилника за прилагане на закона, като в
чл. 20, ал. 3 от ППЗИНЗС е конкретизирано, че на лишените от свобода се
осигурява постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода, като в заведенията
от закрит тип и арестите в затворите ползването на санитарен възел и течаща
вода се осъществява в спалните помещения.
10. Съотнасянето на
описаните данни в предходния раздел на решението и цитираните правни норми,
налага да се приеме, че помещенията, които е обитавал В. при изтърпяване на наложеното му наказание
в търсения период, са разполагали със санитарен възел и постоянно течаща вода, били
са обзаведени с отделни легла и шкафчета за лични вещи, като е осигурен пряк
достъп на дневна светлина и възможност за проветряване, а отоплението се е
осъществявало посредством централно парно. Непротиворечиви в тази насока са
показанията на разпитания по делото свидетел, посочен от ищеца.
Действително, от показанията на разпитания по делото
свидетел и твърденията на ищеца е възможно да се приеме, че тези помещения са с
лоши хигиенни условия, но следва да се отбележи, че хигиената в спалните
помещения и намиращите се в тях санитарни помещения изцяло зависи от лишените
от свобода, които се грижат за почистването.
11.По отношение
наведените оплаквания за качеството и количеството на храната в Затвора, както
и по отношение на начина и на приготвяне, следва да се отбележи, че настоящия
състав на съда ги счита за неоснователни. Безспорно се установи от
доказателствата събрани в хода на съдебното производство, че продуктите за
влагане в готвени ястия са съобразени с рецептурник,
както и че менюто за хранене на лишените
от свобода се изготвя въз основа на Указания от ГД „ИН“ и Таблица 1 за състава
на дневната дажба и полагащите се продукти на един възрастен лишен от свобода
/приложени по делото л.71-75/ и рецептурник за ЗОХ, както и съобразно настоящата стойност
на един храноден. Менюто се съхранява един месец.
Установи се, че стриктно се спазват изискванията за качествен и количествен
състав на храната, видно и от копие от книгата за оплаквания и похвали относно
качеството на храната /л.124-129/.
12. Установява се
обаче, че в периода от 26.03.2014 г. до 20.07.2019г. вкл., когато е пребивавал
в Затвора гр. Пловдив, В. е обитавал помещения, в които за всеки от лишените от
свобода, не е била осигурена площ от минимум 4 кв. м.
Тук е мястото да се посочи, че по аргумент от чл. 161 от ГПК, за такива съдът приема и помещенията, за които от страна на ответника не
бяха предоставени данни от колко лишени от свобода са обитавани, въпреки, че за
това същият бе няколкократно изрично задължен от съда.
Този факт /на обитаване на пренаселени килии/ е достатъчен, за
да се приеме, че в този период от време, администрацията е поставила
изтърпяващия наказание В. в неблагоприятно положение по смисъла на чл. 3, ал. 2
от ЗИНЗС.
13. Съдът приема за
доказано и наличието на паразити - дървеници и хлебарки през целия исков период
– независимо, че от страна на ответника се твърди, че са сключени договори с обезпаразитяваща фирма и доказателства в тази насока са
представени, в т.ч. и такива за извършвани периодично дезинфекция, дезинсекция
и дератизация. В подкрепа на това оплакване на ищеца
са и показанията на разпитания по делото свидетел, които съдът кредитира.
В този смисъл, правилото на чл. 284, ал. 5 във връзка с
ал. 1 от ЗИНЗС, налага да се приеме, че В. е претърпял твърдените от него
неимуществени вреди, изразяващи се в описаните в исковата молба негативни
психически състояния.
14. Конкретният
размер на следващото се обезщетение за претърпените неимуществени вреди, следва
да бъде определен при съблюдаване изискването на чл. 52 от ЗЗД, приложим в
настоящото производството по препращане от § 1 от ДР на ЗОДОВ.
Според цитираната разпоредба на ЗЗД (чл. 52), размерът на обезщетението за
претърпените неимуществени вреди се определя по справедливост. Понятието „справедливост“
е морално-етична категория и включва съотношението между деянието и
възмездието. Всъщност, размерът на обезщетението като паричен еквивалент на
причинените неимуществени вреди следва да бъде определен при съобразяване
характера, вида, изражението и времетраенето на претърпените вредни последици,
ценността на засегнатите нематериалните блага и интереси и при отчитане
икономическия стандарт в страната към момента на увреждането, така, че
обезщетението да не бъде средство за неправомерно обогатяване. Спазването на
принципа на справедливостта като законово въведен критерий за определяне
паричния еквивалент на моралните вреди, изисква размерът на обезщетението за
претърпени неимуществени вреди да бъде определен от съда, с оглед на всички
установени по делото факти и обстоятелства, касаещи начина, по който
незаконосъобразната административна дейност се е отразила на увреденото лице.
Отчитайки посочените по-горе обстоятелства, периода на увреждането 26.03.2014
г. до 20.07.2019 г. вкл., характерът и интензитета на породените страдания и негативни
преживявания, на ищеца следва да се присъди обезщетение по справедливост в
размер на 1 700 лева, който най-точно и съответно ще овъзмезди
претърпените от него неимуществени вреди, като искът до размер на 50 000 лв.
следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.
Съответно, спрямо този размер на главния иск (1 700 лева), ще следва да бъде уважена и акцесорната
претенция за присъждане на обезщетение за забавено плащане на парично
задължение, в размер на законната лихва върху главницата, считано от 23.07.2019
г. – датата на предявяване на исковата молба, до окончателното изплащане на
сумата.
ІV. За разноските:
15. С оглед изхода
на спора искането на процесуалния представител на ответника за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение е неоснователно.Независимо от това, и предвид
разпоредбата на §6 от ПЗР към Закона за изменение и допълнение на Закона за
отговорността на държавата и общините за вреди (ДВ, бр. 94 от 2019 г.) следва
да се посочи, че съгласно последователната практика на Върховен административен
съд в производството по ЗОДОВ ищецът не дължи на ответника заплащане на
юрисконсултско възнаграждение. Разпоредбите на чл. 10, ал. 2 и ал. 3 ЗОДОВ,
тълкувани в тяхната взаимовръзка, се явяват специални по отношение на общите
разпоредби на чл. 78, ал. 8 от ГПК, във връзка с чл. 144 АПК и чл. 143 АПК.
Изричната уредба в ЗОДОВ на отговорността за разноски не предвижда отговорност
на ищеца за заплащане на юрисконсултско възнаграждение на ответника при пълно
или частично отхвърляне на иска/исковете му, следователно такова не се дължи. В
разпоредбата на чл. 10 от ЗОДОВ в действащата редакция е направено категорично
и ясно разграничение между разноски по делото(за свидетели, вещи лица и пр.),
държавна такса и адвокатско/юрисконсултско възнаграждение. Описани са и
случаите, в които суми за възстановяване на такива разходи е допустимо.
Законодателят е изключил възможността в полза на ответника в производството по
чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ да бъдат присъдени суми за възнаграждение за юрисконсулт
или адвокат, ако такъв е ползван.
Така мотивиран, Пловдивският административен
съд, ІІ отделение, ХІІ състав,
Р Е Ш И
ОСЪЖДА Главна Дирекция
“Изпълнение на наказанията” - София, ул. ”Н. Столетов”
№ 21, да заплати на И.В.В., ЕГН **********,***,
обезщетение в размер на 1 700,00 (хиляда и седемстотин) лева за претърпени
неимуществени вреди за периода от 26.03.2014г. до 20.07.2019г., както и законовата лихва върху тази сума, считано от 23.07.2019 г. – датата
на подаване на исковата молба, до окончателното изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ претенцията до пълния й размер
от 50 000(петдесет хиляди) лева.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен
съд в четиринадесетдневен срок от съобщаването на страните за неговото
изготвяне.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: