В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от |
| |
Административно наказателно дело |
и за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по реда на чл.53 от ЗАНН. Обжалвано е наказателно постановление № 15-0339-000208 от 25.05.2015 г., издадено от С. В. А., на длъжност началник група към ОДМВР XXXXXXXXX, с-р Пътна полиция XXXXXXXXXX, упълномощен с МЗ №8121з-47 от 16.01.2015 г., с което на Т. К. М. от гр. XXXXXXXXX, ж.к. „XXXXXXXXXX” № XX, вх. XX, ет.XX, ал.XX, ЕГН XXXXXXXXXX, на основание чл. 182, ал.1, т.3 от ЗДвП му е наложена глоба в размер на 100.00 лева, за нарушение на чл.21, ал.1 от същия закон. Санкционният акт в срок е обжалван от наказаното лице. С жалбата е направено искане за отмяна на НП, като неправилно и незаконосъобразно. В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично. Пледира за отмяна на наказателното постановление. Излага съображения в насока, че нарушението не е доказано, че табелите, регулиращи процесното място в последствие са били изместени. Административно наказващия орган, редовно призован не изпраща представител в съдебно заседание и не изразява становище по депозираната жалба. Районна прокуратура Сандански, редовно призована, не изпраща свой представител. Жалбата е подадена от надлежна страна в срока по чл. 59, ал. 2 пр. 1 от ЗАНН и срещу правораздавателен акт, който засяга имуществената сфера на наказаното лице. НП е връчено на жалбоподателя на 06.07.2015 г., а жалбата срещу същото е подадена на същия ден - 06.07.2015 г., т.е. в предвидения от законодателя преклузивен седмодневен срок. Изложеното прави разглеждането й в съдебното производство процесуално допустимо. След преценка допустимостта на жалбата, събраните по делото доказателства и направените доводи, съдът приема за установено следното от фактическа страна: Жалбоподателят Т. К. М. от гр. XXXXXXXXXX, ж.к. „XXXXXXXXXX” № XX, вх. XX, ет.XX, ал.XX, ЕГН XXXXXXXXXX е правоспособен водач на МПС. Към 09.04.2015 г. участъкът от пътя при км 409.000, съгласно местоположението на табели Д11 /Струмяни/ и Д12 /Струмяни/, се е намирал в регулацията на на населеното място с. XXXXXXXXXX, където максимално допустимата скорост на движение на МПС е 50 км/час, съгласно чл.21, ал.1 от ЗДвП. В този участък от пътя е имало поставени табели за извършване на видеонаблюдение /радар/. На 09.04.2015г. служители в ГПП при ОД на МВР гр. XXXXXXXXXX изпълнявали служебните си задължения по ПП1, Е-79 в с. XXXXXXXXX срещу бензиностанция „XXXXXXXXXX”, в района на 409 км, където била поставена система за заснемане нарушенията на скоростта ТФР1-М, радар ТР4Д № 578. Около 14.46 часа системата за видеонаблюдение отчела преминаване на лек автомобил “Ауди А3”, с рег. № XXXXXXXXXXXX, клип № 6062, със скорост 81 км/час. Във връзка с констатираното нарушение на 09.04.2015 г. свидетелят К. П. съставил на нарушителя Т. К. М. акт за установяване на административно нарушение № 15-0339-000208/09.04.2015 г., в присъствието на свидетеля П. Р., в който било посочено времето и мястото на извършеното, вида на управляваното МПС, от кого е управлявано, ограничението на скоростта в района, както и превишаването на скоростта, това че същото е установено и заснето с техническо средство, както и вида и номера му, с който е установено наличието на превишението на скоростта и правната квалификация на нарушението. Жалбоподателят се запознал с акта, не направил възражение и екземпляр от същия му връчили още същия ден – 09.04.2015 г. Въз основа на съставения акт за установяване на административно нарушение, било издадено наказателно постановление № 15-0339-000208 от 25.05.2015 г., издадено от С. В. А., на длъжност началник група към ОДМВР XXXXXXXXXX, с-р Пътна полиция XXXXXXXXXXX, упълномощен с МЗ №8121з-47 от 16.01.2015 г., с което на Т. К. М. от гр. XXXXXXXXXX, ж.к. „XXXXXXXXXX” № XX, вх. XX, ет.XX, ал.XX, ЕГН XXXXXXXXXX, на основание чл. 182, ал.1, т.3 от ЗДвП му е наложена глоба в размер на 100.00 лева, за нарушение на чл.21, ал.1 от същия закон. Изложената фактическа обстановка по делото се установява от събраните по делото гласни и писмени доказателства. Доказателствата и доказателствените средства за тяхното установяване съдът постави в основата на фактическите си констатации, като отчете тяхната достоверност и кореспонденцията помежду им. С необходимата хронологична подреденост и логична зависимост свидетелските показания непротиворечиво изясняват възприетите факти от действителността, като изцяло кореспондират и със събраните по делото писмени доказателства. Още повече, съгласно чл.189, ал.2 от ЗДвП редовно съставените актове по ЗДвП имат доказателствена сила до доказване на противното. Ето защо, съдът не кредитира обясненията на жалбоподателя в частта в която заявява, че на процесната дата е управлявал и е спрян извън населено място, което се опровергава от показанията на свидетеля и от справката, предоставена от ОПУ-XXXXXXXXXXX. Законосъобразно и правилно административно наказващият орган е квалифицирал деянието на жалбоподателя като нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП и на основ. чл.182, ал.1, т.3 от ЗДвП към датата на извършване на нарушението го е санкционирал с предвидената за такова нарушение административна санкция глоба в размер на 100 лева. Обжалваното НП административно наказващият орган правилно го е санкционирал, затова е правилно и законосъобразно. Съгласно разпоредбата на чл.182, ал.1, т.3 от ЗДвП към датата на извършÔане на нарушението, която гласи: “Водач, който превиши разрешената максимална скорост в населено място, се наказва, както следва: – за превишаване от 21 до 30 km/h - с глоба 100 лв. При съставянето на акта за установяване на административно нарушение и издаването на атакуваното НП са спазени изискванията, визирани в разпоредбите на чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Не са налице формални предпоставки за отмяна на НП, тъй като при реализирането на административно наказателната отговорност на жалбоподателя не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да водят до опорочаване на производството. НП е издадено от компетентен орган. Съдът намира, че в хода на съдебното следствие се установи по безспорен начин, че с действията си Т. К. М. е осъществил от субективна и обективна страна състава на административното нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП. В конкретния случай, за това чена 09.04.2015 г. около 14.46 часа на Е-79 ПП1, Е-79 в с. XXXXXXXXXX срещу бензиностанция „XXXXXXXXXX”, в района на 409 км в посока Сандански-София управлява лек автомобил лек автомобил “Ауди А3”, с рег. № XXXXXXXXX, клип № 6062, със скорост 81 км/час при ограничение 50 км/ч. валидно за населено място. Скоростта е фиксирана със система за заснемане нарушенията на скоростта ТФР1-М, радар ТР4Д № 578, клип № 6079. Наказауема скорост 78 км/ч предвид приспаднат толеранс от 3 %. От субективна страна деянието е извършено умишлено –М. е съзнавал обществено опасните последици на нарушението и е искал тяхното настъпване, като е знаел, че превишава скоростта, въведена с пътен знак Д11. Негово задължение като водач на МПС е да знае ЗДвП и по-конкретно при избиране скоростта на движение да спазва ограниченията. Неоснователно е възражението, че в по-късен момент са преместени пътните табели, тъй като към процесния период ограничението на скоростта в процесния участък е било фиксирано с конкретни пътни знаци, които жалбоподателят не е спазил. Съгласно чл. 27 от ЗАНН, административно наказващият орган определя наказанието, съобразявайки тежестта на нарушението, подбудите за неговото извършване, смекчаващите и отегчаващи вината обстоятелства, както и имотното състояние, като съобрази наказанието в предвидените в закона граници. Наказанието за нарушението по чл.182, ал.1, т.3 от ЗДвП от законодателя е фиксирано точно, като наказанието, наложено от административно наказващия орган е определено именно в този размер – глоба в размер на 100 лева. Предвид гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът Р Е Ш И: ПОТВЪРЖДАВА, като законосъобразно и правилно наказателно постановление № 15-0339-000208 от 25.05.2015 г., издадено от С. В. А., на длъжност началник група към ОДМВР XXXXXXXXXXX, с-р Пътна полиция XXXXXXXXXXXX, упълномощен с МЗ №8121з-47 от 16.01.2015 г., с което на Т. К. М. от гр. XXXXXXXXXX, ж.к. „XXXXXXXXXX” № XX, вх. XX, ет.XX, ал.XX, ЕГН XXXXXXXXXXXX, на основание чл. 182, ал.1, т.3 от ЗДвП му е наложена глоба в размер на 100.00 лева, за нарушение на чл.21, ал.1 от същия закон. Решението подлежи на обжалване с касационна жалба по реда на АПК пред Благоевградски административен съд в 14-дневен срок от съобщението до страните за изготвянето му. РАЙОНЕН СЪДИЯ |