С решение № от ..г. по гр.д. № .г. по описа на С. районен съд, е осъден М. Н. М. от гр.С. да отстъпи собствеността и предаде владението на ... ид.части от поземлен имот с идентификатор .. с адрес: гр.С., ул.”Д.” № .., с площ от .. кв.м., със стар идентификатор 5012976, при съседи: 65766.701.2975; 65766.701.9507; 65766.701.2977; 65766.701.317; 65766.701.316; 65766.701.2972, заедно с реално сграда с идентификатор 65766.701.2976.3 , с адрес на сградата: гр.С., ул.”Д.” № .. която сграда е разположена в поземлен имот с идентификатор 65766.701.2976, и е със застроена площ от 66 кв.м., един етаж, еднофамилна жилищна сграда, на Ш. А. Ш. от гр.С.. Против това решение в законоустановения срок е постъпила въззивна жалба от М. М. от гр.С. чрез пълномощника му адв.Х.. В жалбата се навеждат оплаквания за неправилност на първоинстанционното решение поради противоречие с материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила по изложени за това съображения. Моли въззивният съд да отмени изцяло решението на първоинстанционния съд, да го върне за ново разглеждане, като даде указания и се произнесе за разноските. В законоустановения срок е постъпил отговор на въззивната жалба от пълномощника на ответницата по жалба Ш. Ш. адв.К..Счита подадената жалба за недопустима, неоснователна и необоснована, а атакуваното решение за валидно, допустимо и правилно, по изложени за това подробни съображения. Моли да бъде потвърдено решението на СвРС като правилно и законосъобразно.Претендира разноски. В. Окръжен съд, в качеството си на въззивна инстанция, като взе предвид наведените в жалбата оплаквания, отговора на ответника по жалба и като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното : По допустимостта на жалбата съдът се е произнесъл с определението си от 26.01.2011г. След извършена служебна проверка по реда на чл. 269 пр. 1 от ГПК въззивният съд счита, че обжалваното решение е валидно изцяло и е допустимо. По същество решението е правилно и законосъобразно. Фактическата обстановка по делото е правилно и всестранно изяснена от първоинстанционния съд, като същият е съобразил всички събрани по делото доказателства и е достигнал до правилни изводи относно това какви факти се установяват с тях. По тези причини настоящата инстанция възприема изцяло така изяснената фактическа обстановка по делото, поради което не я възпроизвежда отново. Във въззивната инстанция не са събрани други доказателства. Предявен е иск с правно основание чл.108 от Закона за собствеността. Правните изводи на първоинстанционния съд, формирани въз основа на установената от този съд фактическа обстановка, са правилни. Въззивната инстанция с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК възприема изцяло мотивите на първоинстанционния съд, които са изчерпателни и са в съответствие със закона и съдебната практика. На основание горепосочения текст въззивният съд препраща към мотивите на първоинстанционния съд относно основателността и доказаността на предявения иск. По направените оплаквания от страна на жалбоподателя, съдът намира същите за неоснователни: По отношение възражението, че е налице неяснота на исковата молба досежно процесния недвижим имот-квадратура и адрес: същото е неоснователно. Посочената различна квадратура на поземления имот не е противоречива, а същата следва направената в годините промяна в регулационния план на гр.С., каквито са и твърденията в исковата молба-идеалните части, притежавани от ответницата по жалба-ищцата по делото, са 130 /числителят на дробта/, като различни заради променената регулация /ПУП/ са всички части /знаменателят на дробта/. Досежно индивидуализацията на имота-имотът е достатъчно ясно индивидуализиран с уникалния си номер-идентификатора си, която индивидуализация се извършва съгласно чл.26 от Закона за кадастъра и имотния регистър с идентификатора на имота. Неоснователно е и възражението, че няма яснота относно обстоятелството дали има разпределение на ползването на дворното място или не-този факт е ирелевантен по отношение на предмета на делото, тъй като безспорно е установено, че ответницата по жалба е съсобственик на съответните идеални части от процесния недвижим имот, като няма законова пречка предмет на ревандикационния иск да бъде идеална част от съсобствен недвижим имот, както няма пречка да бъде въведен във владение собственикът на идеална част от съсобствен имот. Досежно оплакването, че нотариалният акт за собственост по обстоятелствена проверка на ответницата по жалба е нищожен, тъй като се е снабдила с него след владеене на имота малко повече от едни месец: това възражение не може да бъде съобразено, тъй като същото е несвоевременно направено. Освен това същото е и неоснователно, тъй като нотариалният акт за собственост на недвижим имот, придобит по давност, издаден въз основа на обстоятелствена проверка-№ ...г. на нотариуса при СвРС, не е оспорен своевременно от ответника-жалбоподател, нито са налице доказателства, оборващи неговата обвързваща съда доказателствена сила, с каквато същият се ползва като официален свидетелстващ документ съгласно чл.179 ал.1 от ГПК. По отношение на оплакването, че приетите по делото доказателства са противоречиви едно на друго-същото е неоснователно. Събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени в тяхната съвкупност, установяват релевантните за делото факти-правото на собственост на ищцата-ответница по жалба, и факта на владеене на процесните имоти от ответника-жалбоподател. Липсват ангажирани от ответника доказателства, че същият владее имота на правно основание. Досежно оплакването, че са налице съществени процесуални нарушения, тъй като съдът не е взел отношение дали решението е неприсъствено или не, както и не е обсъдил в мотивите си дали има право да бъде разпитан ответникът:същото е неоснователно. Съгласно разпоредбата на чл.238 ал.1 от ГПК възможност за постановяване на неприсъствено решение има при наличието на четири кумулативно изискуеми предпоставки-непредставяне в срок на отговор на исковата молба, неявяване на ответника в първото по делото заседание, липса на направено искане за разглеждане на делото в негово отсъствие и направено искане от ищеца за постановяване на неприсъствено решение. В случая липсват три от четирите изискуеми се предпоставки, а освен това постановяването на неприсъствено решение е правна възможност, която се инициира от ищеца, а искане за постановяване на такова решение от негова страна няма направено. Досежно разпита на ответника по реда на чл.176 от ГПК-не са налице процесуални нарушения- районният съд се е произнесъл с определението си по чл.140 от ГПК по направеното от ищцата искане, като законосъобразно е допуснал същото, тъй като разпоредбата на чл.176 от ГПК допуска възможност страната да се яви лично и да даде обяснения за обстоятелствата по делото. С оглед на изложеното и предвид на това че обжалваното решение не страда от посочените в жалбата пороци, не са налице сочените нарушения на материалния закон и на процесуалните правила, водещи до неправилност на решението, същото следва като правилно и законосъобразно да бъде потвърдено от въззивния съд. При този изход на делото на осн.чл.78 ал.1 от ГПК следва жалбоподателят да заплати на ответницата по жалба направените по делото разноски пред въззивната инстанция-200лв. за адв.възнаграждение. Водим от горното, ВТОС Р Е Ш И: ПОТВЪРЖДАВА решение № ...г. по гр.д. № ...г. по описа на Свищовски районен съд. ОСЪЖДА М. Н. М. от гр.С., ул.”П. Ш.” № .. А, ЕГН * да заплати на Ш. А. Ш. със съдебен адрес: гр.С., ул.”Р.ч.” № .. ЕГН * разноски по делото пред въззивната инстанция в размер на....лв. Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните. Председател: Членове: |