Р Е Ш Е Н И Е
29.07.2019 год.
Номер . . . . . .
. . . . . Година 2019 Град Велики Преслав
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Великопреславският
районен съд четвърти състав
На 17 (седемнадесети)
април Година 2019
В публично съдебно
заседание, в следния състав:
Председател
Дияна Петрова
Секретар Женя
Проданова,
Прокурор . . . .
. . . . . . . . . . . .,
като разгледа
докладваното от съдия Д.Петрова
гражданско дело
номер 457 по описа за 2018 година,
за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявени обективно съединени положителни установителни
искове с правно основание чл. 415, ал. 1 вр. чл.422, ал.1 от ГПК вр. с
чл.99 от ЗЗД вр. с чл.240 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД вр.
с чл.79 и чл.92 от ЗЗД от „ А.З.К.Н.П.З.” ООД, с ЕИК ......, седалище:***,
адрес на управление:***, п.к. 1527 представляван по закон от Р.Г.А.и Т.Я.К.–Управители,
представлявани по пълномощие от Н.А.С. - юрисконсулт срещу Х.И.Х. с ЕГН **********,
постоянен адрес *** и настоящ адрес ***1, за признаване на установено в
отношенията между страните, че ответника дължи на ищеца сумата от 704.54 лева
(седемстотин и четири лева и петдесет и четири стотинки), представляваща
главница, договорна лихва 73.16 лева (седемдесет и три лева и шестнадесет
стотинки) от 29.05.2017г. до
11.12.2017г., неустойка за неизпълнение на задължение 365.05 лв.(триста
шестдесет и пет лева и пет стотинки), разходи за извънсъдебно събиране на
задължението 45.00 лева (четиридесет и пет лева), законна лихва 21.57 лева
(двадесет и един лева и петдесет и седем стотинки) от 12.12.2017г. до
31.01.2018г., законната лихва от датата на подаване на заявлението – 06.02.2018
г. до изплащане на вземането, както и сумите, представляващи разноски по заповедното
производство: 25.00 лв. – платена дължима държавна такса по заявлението и
200.00 лв. – възнаграждение за процесуално представителство, за които вземания е издадена заповед за
изпълнение №45/09.02.2018г. по ч.гр. дело №143/2018г. по описа на ВПРС.
Претендират се и направените по делото разноски, включително и по заповедното
производство.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът, чрез назначения особен
представител подава отговор на исковата молба, в който прави признание на иска
и моли съда да се произнесе съобразно признанието.
Ищецът, чрез процесуалния си представител –пълномощник в писмена молба,
поддържа исковете, моли съдът да се произнесе с положително решение по тях,
като приеме отговора на исковата молба за признание на исковете от страна на
ответника и моли съдът да се произнесе с
решение по реда на чл.237 от ГПК.
Ответникът, чрез назначения
особен представител в съдебно
заседание поддържа изцяло отговора на исковата молба, като прави искане за
произнасяне по реда на чл. 237, ал. 1 от ГПК при пълно признание на предявените
искове, като съдът на основание чл.78, ал.2 от ГПК да възложи разноските върху
ищеца.
Съдът, като взе предвид обективираното в съдебно
заседание от ответника чрез назначения особен представител признание на исковете и съобрази липсата на
предвидените в нормата на чл.237, ал.3 ГПК отрицателни предпоставки, намира, че
следва да бъде постановено съдебно решение съобразно признанието на иска.
Настоящото решение не следва да се мотивира по
същество, като е достатъчно съдът да укаже, че то се основава на наличието на
признание на иска. С оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и
приложените доказателства – договор за паричен заем
№ 2810051, сключен на 16.05.2017 г., предложение за сключване на договор за
паричен заем, рамков договор за продажба и прехвърляне на вземането /цесия/ от
30.01.2017 г., Приложение №1 от 01.12.2017 г. към него, потвърждение за
сключена цесия на осн.чл.99, ал.3 от ЗЗД, Тарифа на „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“АД,
уведомление за цесия, както и от
направеното признание на задълженията от страна на ответника, чрез назначения особен представител се установява безспорно наличието на валидни облигационни отношения по
силата на договор за паричен заем № 2810051, сключен на 16.05.2017
г. между „Изи Асет Мениджмънт“ АД - заемодател и Х.И.Х. - заемател, вземанията
по които са прехвърлени н. „А.з.к.н.п.з.“ ООД с рамков договор за цесия от
30.01.2017г., приложение №1 към него от 01.12.2017г.
Ответникът – длъжник е надлежно уведомен за прехвърлянето. С решение № 3/16.04.2014 г., по т. дело № 1711/2013 г.
състав на ВКС, ТК, първо отделение е прието, че уведомление, изходящо от
цедента с исковата молба на цесионера и достигнало до длъжника със същата,
съставлява надлежно съобщаване за цесията, съгласно чл. 99, ал. 3 пр. първо ЗЗД, с което
прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника, на основание чл. 99, ал. 4 ЗЗД.
От приетите писмени доказателства
е установен размерът на дължимите плащания. По отношение на акцесорната
претенция за заплащане на обезщетение за забава, установен е периодът на
забавата, както и размерът на дължимото мораторно обезщетение.
Предвид изложеното, съдът намира искът за заплащане
на сумата от 704.54 лева главница за основателен, поради което и сумата следва
да се присъди, ведно със законната лихва считано от подаване на исковата молба
до окончателното й изплащане. Следва да бъдат присъдени и претендираните обезщетения за забава в размер на 73.16 лева договорна
лихва, 365.05 лева неустойка, 45.00 лева разходи, 21.57 лева лихва.
Изходът на спора и релевираното от ищеца искане за присъждане на
реализираните от него разноски, подкрепено с доказателства за действително
реализирани такива, обосновават положителното произнасяне на съдебния състав по
искането за разноски, реализирани в рамките на настоящото и заповедното производство
в доказаните им параметри, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
Съдът счита искането на особения представител на осн.чл.78, ал.2 от ГПК,
разноските да бъдат възложени върху ищеца, за неоснователно т.к предпоставка за
прилагане на тази разпоредба е ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане
на делото, каквото обстоятелство не е налице и не се твърди от
особения представител. Напротив именно поведението на ответника неплащане на
задължението по договор за заем е причина за завеждане на делото. Както е посочено в
определение № 1185 от 18.11.2014 г. по гр. д. № 4470/2014 г., ГК, ІІІ ГО на
ВКС, текстът на чл. 78, ал. 2 ГПК е ясен, точен, ненуждаещ се от тълкуване-
разноските се възлагат на ищеца, когато ответникът е поведението си не е дал
повод за завеждане на делото и ако признае иска като предпоставките са кумулативно
дадени.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И
:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между ищеца от „ А.З.К.Н.П.З.” ООД, с ЕИК ......, седалище:***, адрес на управление:***,
п.к. 1527 представляван по закон от Р.Г.А.и Т.Я.К.–Управители, представлявани
по пълномощие от Н.А.С. - юрисконсулт и ответника Х.И.Х. с ЕГН **********,
постоянен адрес *** и настоящ адрес ***1, че ответника дължи на ищеца сумата от 704.54 лева (седемстотин и четири лева и петдесет и четири стотинки),
представляваща главница, договорна лихва 73.16 лева (седемдесет и три лева и
шестнадесет стотинки) от 29.05.2017
г. до 11.12.2017 г., неустойка за
неизпълнение на задължение 365.05 лв.(триста шестдесет и пет лева и пет
стотинки), разходи за извънсъдебно събиране на задължението 45.00 лева
(четиридесет и пет лева), законна лихва 21.57 лева (двадесет и един лева и
петдесет и седем стотинки) от 12.12.2017 г. до 31.01.2018 г., законната лихва
от датата на подаване на заявлението – 06.02.2018 г. до изплащане на вземането,
както и сумите, представляващи разноски по заповедното производство: 25.00 лв.
– платена дължима държавна такса по заявлението и 200.00 лв. – възнаграждение
за процесуално представителство, като вземането произтича от слените
обстоятелства: задължение по договор за паричен заем № 2810051, сключен на
16.05.2017 г. между „Изи Асет Мениджмънт“ АД - заемодател и Х.И.Х. - заемател,
вземанията по които са прехвърлени н. „А.з.к.н.п.з.“ ООД с рамков договор за
цесия от 30.01.2017г., приложение №1 към него от 01.12.2017г., за които е издадена заповед за изпълнение на осн.
чл. 410 от ГПК №45/09.02.2018г. по ч.гр. дело №143/2018г. по описа на ВПРС, на
основание чл. 415, ал. 1 вр. чл.422, ал.1 от ГПК вр. с чл.99 от ЗЗД вр. с чл.240 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД вр. с чл.79 и чл.92 от ЗЗД.
ОСЪЖДА Х.И.Х. с ЕГН **********, постоянен адрес *** и настоящ адрес ***1 ДА ЗАПЛАТИ н. „А.З.К.Н.П.З.”
ООД, с ЕИК ......, седалище:***, адрес на управление:***, п.к. 1527
представляван по закон от Р.Г.А.и Т.Я.К.–Управители, представлявани по
пълномощие от Н.А.С. – юрисконсулт, сумата от 690.00 лв. /шестстотин и деветдесет лева/, представляваща разноски в производството по
гр.д.№457/18 г. по описа на ВПРС, от която сума 25.00 лева - държавна такса, 315.00 лв.-възнаграждение за особен
представител и 350.00 лв. - юрисконсулстко възнаграждение на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред ШОС в 2-седмичен срок от връчването му на
страните.
Районен
съдия: