№ 65
гр. Велико Търново, 06.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на
деветнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Пламен Борисов
Членове:Евгений Пачиков
Илина Гачева
в присъствието на прокурора Окръжна прокуратура - Велико Търново Н. Ив.
Ив.
като разгледа докладваното от Евгений Пачиков Въззивно наказателно дело
от общ характер № 20224100600147 по описа за 2022 година
Производството е по реда на Глава XXI от НПК.
С Присъда № 10 от 07.03.2022 г. по НОХД № 115/2022 г. Районен съд – Велико
Търново е признал подсъдимия Д. Г. Д., ЕГН **********, роден на *** г. в с. К.д., общ. Н.
К., обл. Шумен, с постоянен адрес: с. С. М., общ. Н. п., обл. Шумен, ул. „А. С." № 20, с
българско гражданство, осъждан, за виновен в това, че за времето от около 19:30 часа до
около 20:30 часа, на 27.08.2021 г. в село Ш., общ. Велико Търново, в условията на опасен
рецидив и продължавано престъпление, отнел от владението на различни собственици без
тяхното съгласие с намерение противозаконно да ги присвои чужди движими вещи на обща
стойност 678,50 лева, както следва: на 27.08.2021г. около 19:30 часа, от къща в село Ш., общ.
Велико Търново, на ул. „***“ № 6, отнел от владението на собственика Д. Д. Д. чужди
движими вещи - парична сума в размер на 300 лева; на 27.08.2021 г., около 20:30 часа, от
къща в село Ш., общ. Велико Търново, ул. „***“ № 3, отнел от владението на собственика
М. Д. И. - мъжка черна кожена чантичка на стойност 22,50 лева, кутия цигари „Собрание“ на
стойност 6,00 лева и парична сума в размер на 350 лева, всички вещи на обща стойност
378,50 лева, поради което и на основание чл. 196, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 194, ал. 1 във вр. с
чл. 29, ал. 1, б. „а“ и б. „б“, във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК му наложил наказание лишаване от
свобода за срок от две години. Със същата присъда на основание чл. 25, ал. 1, във вр. с чл.
23, ал. 1 от НК на Д. е определено да изтърпи едно общо наказание, най-тежкото измежду
наложените му с настоящата присъда по НОХД № 115/2022г. на РС – В. Търново и по
влязла в сила присъда по НОХД № 685/21г. на РС – Горна Оряховица, в размер на три
години и четири месеца лишаване от свобода, което следва да бъде изтърпяно при
първоначален строг режим. В тежест на подсъдимия първоинстанционният съд е възложил
направените по делото разноски в размер на 68,25 лева.
Против тази присъда е подаден протест от представителя на Районна прокуратура –
Велико Търново. В протеста се изразява несъгласие с постановената присъда, единствено в
осъдителната и част, като счита наложеното наказание за явно несправедливо с оглед
отчитане на всички смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства. Излагат се
доводи за неправилен извод на съда за превес на смекчаващите обстоятелства, поради което
1
на подсъдимия следва да се определи наказани около средния предвиден в закона размер, а
именно – 6 години, което на основание чл. 58а, ал. 1 от НК да бъде намалено с 1/3.
Прокурорът счита още, че с оглед целите по чл. 36 от НК и постигане на поправително и
превъзпитателно въздействие върху подсъдимия, справедливо и съответно на обществената
опасност на извършените престъпления и на личната обществена опасност на подсъдимия, е
необходимо наложеното му общо наказание да бъде увеличено с около 6 месеца. Предвид
подробно изложените мотиви моли присъдата да бъде изменена по отношение размера на
наложеното наказание като бъде приложен чл. 24 от НК по отношение на определеното
общо най-тежко наказание.
В проведеното съдебно заседание пред настоящата инстанция на 19.05.2022 г.
представителят на Окръжна прокуратура – Велико Търново заявява, че поддържа протеста и
счита, че наложеното наказание следва да бъдат увеличено така, както е посочено в
протеста, като не се оспорва фактологията и правната квалификация на деянието,
установени от районния съд.
Адв. Б. – защитник на подсъдимия Д., счита, че присъдата на първоинстанционния
съд е правилна, като в мотивите са съобразени, както смекчаващите, така и отегчаващите
обстоятелства и моли съда да я остави в сила.
Подсъдимият се явява лично в съдебно заседание, заявява, че желае присъдата да
остане в сила и да не бъде изменяно наложеното му наказание.
По отношение допустимостта на въззивния протест, настоящият съдебен състав
намира, че Окръжен съд – Велико Търново е родово и функционално компетентен съд да се
произнесе по същия. Протестът е подадена срещу невлязла в сила първоинстанционна
присъда, от процесуално легитимирана страна, съгласно разпоредбата на 318, ал. 2 от НПК.
Правото на протестиране е упражнено валидно и в законоустановения срок по чл. 319 от
НПК и протестът отговаря на изискванията за редовност по чл. 320 от НПК, поради което се
явява процесуално допустим и следва да бъде разгледан по същество.
По отношение основателността на подадения протест, ВТОС в качеството си на
въззивна инстанция, след като обсъди посочените в него и изложените от страните по време
на съдебното заседание фактически и правни доводи и извърши оценка на събраните по
делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, намира следното:
Производството пред първоинстанционния съд е проведено по реда на Глава 27 от
НПК – съкратено съдебно следствие, като съдът на основание чл. 373, ал. 3, вр. чл. 372, ал. 4
от НПК е приел фактите така, както са изложени в обстоятелствената част на обвинителния
акт и признати от подсъдимия.
От доказателствения материал се установява, че подсъдимият Д. Г. Д. е осъждан с 24
влезли в сила присъди за извършени престъпления от общ характер. С присъда по НОХД №
685/2011г. на Районен съд – Горна Оряховица е осъден за извършено престъпление по чл.
196, ал. 1, т. 1, вр. с чл. 194, ал . 1 от НК, вр. с чл. 26, и чл. 29, ал. 1, б. А и б. Б от НК на
наказание от три години и четири месеца лишаване от свобода, като към момента
подсъдимият се намира в затвор гр. Ловеч, за изтърпяване на посоченото наказание.
На 27.08.2021г. Д. пристигнал с влак в гр. Горна Оряховица, където трябвало да
започне работа в село в близост до града. С такси подсъдимият се придвижил до село Ш.,
общ. В. Търново, като решил да обиколи селото, с цел извършване на кражба и набавяне на
неправомерен доход. Подсъдимият минал по ул. „***“ в село Ш., където забелязал
пострадалата Д. Д., която живеела на № 6 на същата улица. След разговор с възрастната
жена, подсъдимият разбрал, че същата не чува добре, както и че живее сама в къщата.
Попитал я дали дава квартира, като жената му обяснила, че не дава квартира и може да
попита в кметството. Подсъдимият решил, че лесно може да открадне пари от възрастната
жена, затова седнал на камък в близост до дома и, откъдето я наблюдавал известно време.
Около 19:30 часа на 27.08.2021 г. пострадалата отишла в задния двор на къщата си и тогава
през отключена пътна врата Д. влязъл в дома й. В стая на приземния етаж подсъдимият
намерил тефтерче със сумата от 300 лв. в него. Взел тефтерчето с парите и се качил на
втория етаж в къщата, където решил да остане да нощува. През прозореца Д. видял, че
пострадалата се прибрала в стаята на приземния етаж и пуснала телевизора. Около 20:30
часа по външни стълби обвиняемият Д. излязъл от имота и поел по ул. „***“ в селото. Там
2
подсъдимият видял отворен прозорец на къща, находяща се на ул. „***“ № 3. В къщата
живеел пострадалият М. Д. И. заедно с родителите си. Д. решил, че може да влезе в къщата
през отворения прозорец и да извърши нова кражба. Подсъдимият влязъл през прозореца и
от маса в стаята отнел чанта с документи и парична сума в размер на 350 лв., както и
неотваряна кутия цигари „Собрание“, всички вещи, собственост на пострадалия М. Д. И..
След това Д. отишъл до магазин в селото, откъдето си купил енергийна напитка „Енерджи“
и се върнал в къщата на Д. Д., за да нощува. По пътя отворил чантата, която откраднал от
дома на М. И., взел от нея парична сума в размер на 350 лв. и изхвърлил чантичката заедно с
намиращи се в нея документи до вратата на къщата на М. Н. Х.. Д. нощувал в къщата на Д.
и на сутринта си тръгнал, като оставил в стаята на втория етаж опаковки от храна и напитка,
маска за лице, чорапи и кутията „Собрание“, отнета от къщата на пострадалия М. И.. Около
05:30 часа сутринта Д. се качил в такси на центъра на с. Ш., което го откарало до гарата в гр.
Горна Оряховица. Още същата вечерта М. И. установил липсата на чантата с документите,
парите и цигарите и подал сигнал на тел. 112. На 28.08.2021 г. дъщерята на пострадалата Д.
Д. посетила дома на майка си в с. Ш., където на втория етаж в къщата установила, че някой
бил влизал. Тогава пострадалата Д. установили, че парите от пенсията и, които държала в
тефтерче в шкафа на приземния етаж, ги няма. Те също подали сигнал до РУ- В. Търново за
извършената кражба.
Тази фактическата обстановка, приета от първоинстанционния съд и изложена в
обвинителния акт на прокурора, се установява и с оглед направеното самопризнание от
подсъдимия, съгласно чл. 371, т. 2 от НПК, което се подкрепя от събраните в досъдебното
производство доказателства, липсват противоречия, поради което изложената фактическа
обстановка правилно е приета за безспорна.
Съгласно т. 8.2 от Тълкувателно решение № 1 от 06.04.2009 г. по тълкувателно дело
№ 1/2008 г. на ОСНК на ВКС – признаването от подсъдимия на фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт, обуславя ограничения в пределите на
инстанционния контрол и фактическите рамки на въззивното решение. Въззивният състав
проверява дали процесуалната дейност на първостепенния съд е осъществена при
съблюдаване нормативната уредба на диференцираното производство - налични
предпоставки за прилагане на особената процедура (действително направено волеизявление
по чл. 371, т. 2 НПК и законосъобразност на доказателствената преценка); спазване на
регламентирания ред за допускане и провеждане на съкратено съдебно следствие;
постановяване на присъдата в съответствие с изискванията на чл. 373, ал. 2 и 3 НПК. При
установено изпълнение на посочените в Глава двадесет и седма от НПК правни
предписания, въззивният съд не разполага с процесуална възможност да реши делото на
основата на фактическа обстановка, различна от очертаната в обвинителния акт и да приеме
фактически положения, несъвместими с признатите факти.
Настоящият въззивен състав намира, че подсъдимият е дал валидно самопризнание в
хода на първоинстанционното производство – предварително са му били разяснени правата
по чл. 371 от НПК и последиците от направеното самопризнание. След преценка на
доказателствата събрани в хода да досъдебното производство, въззивния съд споделя
изводите на първата инстанция, че направеното самопризнание напълно се подкрепя от
събраните доказателства, поради което производството по реда на Глава 27 от НПК е
проведено пред районния съд напълно законосъобразно.
Приетата фактическа обстановка не се спори от страните пред настоящата инстанция.
Предмет на протестиране е единствено размерът на наложеното на подсъдимия наказание.
От правна страна Д. е извършил от обективна и субективна страна две деяния, които
осъществяват поотделно състава на едно и също престъпление, такова по чл. 196, ал. 1, т. 1
във вр. с чл. 194, ал. 1, като е отнел от владението на другиго и без негово съгласие с
намерение противозаконна да присвои, чужди движими вещи, които деяния е извършил при
условията на продължавано престъпление - през непродължителен период от време, при
една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващите се явяват от
обективна и субективна страна продължение на предшестващите, като деянията са
извършени при форма на вината пряк умисъл, тъй като подсъдимият е съзнавал
общественоопасния характер на извършваното и е предвиждал и целял настъпването на
общественоопасните последици от него.
3
По отношение размера на определеното наказание, съдът намира, че определеното с
първоинстанционната присъда наказание лишаване от свобода в размер на три години,
което след осъществена редукция, намаляването му с 1/3, се равнява на две години лишаване
от свобода, е справедливо и законосъобразно. В тази връзка неоснователни се явяват
твърденията на прокуратурата, че наложеното наказание се явява явно несправедливо и
изложените доводите относно необходимостта от неговото увеличаване.
Правилно са отчетени от първоинстанционния съд смекчаващите вината
обстоятелства - тежкото материално положение на подсъдимия; съдействието, което е
оказал за разкриване на обективната истина и изразеното съжаление за стореното,
разгледано извън контекста на направеното от него самопризнание по реда на чл. 371 от
НПК. Изложеното от прокурора твърдение, че тежкото материално положение на
подсъдимия не следва да се разглежда като смекчаващо обстоятелство, тъй като
подсъдимият сам се е поставил в това положение, предвид, че е имал възможност да започне
работа, но е предпочел да си осигури доход, чрез извършване на престъпление и това би
следвало да се преценява като отегчаващо, а не смекчаващо обстоятелство, не се споделя от
въззивния съд. Тежкото материално положение на подсъдимия е един от мотивите да
извърши неправомерното деяние, което следва да се числи към субективната страна на
деянието. Въз основа на какви мотиви и подбуди подсъдимия е решил да си набави доход по
неправомерен начин и дали същият е имал възможност да реализира такъв, но умишлено и
по собствена воля се е поставил в положение на тежко материално състояние са въпроси,
които имат отношение към формиране на субективната страна на деянието. Самият факт, че
Д. няма средства, с които да издържа себе си и семейството си не оправдава извършване на
престъпление, но обяснява подбудите за извършването му. От данните по делото не може да
се изведе извод имал ли е възможност подсъдимия да реализира доход от трудова дейност, а
и това не е въпрос, който има пряко значение върху формирането на наложеното наказание.
Единствено установеното затруднено материално положение, без да се изследват причините
за това състояние, следва да бъде отчетено при определяне на размера на наложеното
наказани, като обстоятелство смекчаващо отговорността.
Многобройните осъждания на лицето са предпоставка за квалифициране на деянието
като такова извършено при условията на опасен рецидив и същите не могат да се ценят като
отегчаващи обстоятелства. Твърдението на прокуратурата, че отегчаващо обстоятелство по
делото е фактът, че едно от деянията против собствеността е насочено срещу сума,
представляваща месечен доход – пенсията на пострадалата Д., не може да бъде споделено.
Не може да бъде вменено на подсъдимия съзнание за наличие или липса на други средства у
пострадалата, както и умисъл да я лиши от целия и месечен доход. Като отегчаващи
обстоятелства следва да се отчетата обаче престъпната упоритост при извършване
престъпления против собствеността по точно определен предмет и начин, както и
непоправянето и неповлияването на дееца от наложените му предишни наказания,
включително и ефективно излежаване на наказание лишаване от свобода.
След цялостна съпоставка на всички индивидуализиращи наказанието обстоятелства,
първоинстанционният съд правилно е определил същото при превес на смекчаващите
обстоятелства, като наказанието е над минималния предвиден в закона размер, но
ориентирано към него, а именно - три години лишаване от свобода. Съобразно разпоредбите
на чл. 373, ал.2 от НПК и чл. 58 а, ал. 1 от НК, след приспадане на 1/3 от размера на
наказанието, подсъдимият следва да изтърпи две години лишаване от свобода, което да бъде
осъществено при първоначален „строг“ режим.
Тъй като деянието по настоящото производство и това по НОХД № 685/21г. на PC –
Горна Оряховица завършило с влязла в сила присъда, са извършени преди да има влязла в
сила присъда за което и да е от тях, съдът законосъобразно е извършил групиране на така
наложените наказания и е определено едно общо наказание, а именно три години и четири
месеца лишаване от свобода изпълнението на което да бъде осъществено при първоначален
„строг“ режим.
Законосъобразно в случаят не е намерила приложение разпоредбата на чл. 24 от НК,
тъй като целите по чл. 36 от НК биха се постигнали с изтърпяване на така определеното най-
тежко наказание лишаване от свобода, без да е необходимо неговото увеличаване.
Според настоящия състав определеното от районния съд наказание е в
4
законоустановените граници, към минимума, съобразено е с обществената опасност на
деянието и дееца, както и с всички смекчаващи и отегчаващи обстоятелства по делото и с
него в най-голяма степен и най-ефективно биха се постигнали целите на наказанието
визирани в чл. 36 от НК.
С оглед гореизложеното настоящият съдебен състав на Окръжен съд – Велико
Търново приема, че обжалваният съдебен акт е правилен и законосъобразен и като такъв
следва да бъде потвърден.
Мотивиран така и на основание чл. 334, т. 6, вр. чл. 338 от НПК, Окръжен съд –
Велико Търново
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 10/07.03.2022 г., постановена по НОХД № 115/2022 г.
по описа на Районен съд – Велико Търново, в обжалваната и част, като правилна и
законосъобразна.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5