№ 38355
гр. София, 27.10.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 41 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и седми октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА
като разгледа докладваното от МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА Гражданско
дело № 20231110122650 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 140 ГПК.
Образувано е по искова молба на М. Б. Х., с която срещу „Ф. са предявени
кумулативно съединени искове, както следва - отрицателен установителен иск с правно
основание чл. 26, ал. 1, предл. 2 и 3 и ал. 2, предл. 4 ЗЗД за прогласяване нищожността
на договор за предоставяне на гаранция № 4610109/7.10.2022 г., поради заобикаляне на
закона, накърняване на добрите нрави, както и поради липса на основание и
осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за сумата от 50 лева, като
част от претенция в размер на сумата от 400 лева, представляваща платено без
основание възнаграждение по нищожния договор за поръчителство, ведно със
законната лихва върху сумата от датата на подаване на исковата молба /28.04.2023 г./
до окончателното изплащане.
Ищецът твърди, че е сключил договор за паричен заем № 4610109 с „И. за сумата
от 800 лв., по силата на който се е задължил да предостави едно от посочените в
договора обезпечения. В изпълнение на това задължение, при сключване на договора
за заем, ищецът е подписал и договор за предоставяне на гаранция с ответника, по
който последният е обезпечил пред кредитора задълженията на заемателя срещу
възнаграждение в размер на 400 лв., платимо от заемателя разсрочено към всяка от
месечните му вноски по заемния договор. Ищецът твърди, че е погасил изцяло
процесния кредит. Счита, че в отношенията си със заемодателя и гаранта, ищецът има
качеството потребител, като и двата договора следва да отговарят на специалните
изисквания на ЗПК, а доколкото обезпечителната сделка има акцесорен характер,
нейната действителност зависи от наличието на валидно заемно правоотношение.
Поддържа, че клаузата на чл. 4 от договора за заем е нищожна поради противоречие с
разпоредбите на чл. 19, ал. 4 и чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, а договорът за поръчителство е
изначално лишен от основание поради липса на насрещна престация от ответника
срещу получаваното възнаграждение предвид наличието в негова полза на регрес в
случай на погасяване на задълженията по заемния договор. Твърди, че ответникът и
заемодателят са свързани лица, като възнаграждението по оспорената сделка на
практика се е усвоявало като печалба от заемното дружество и не се включвало в ГПР
по заемния договор, като по този начин се заобикаля разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК
1
и се накърняват добрите нрави. Ето защо моли са установяване на нищожността на
договора за поръчителство и връщане на платеното без основание възнаграждение,
заявено като частична претенция. Въведено е възражение за нищожност на договора за
паричен заем, съответно на клаузата на чл. 4 от същия. Претендира разноските по
делото.
Ответникът счита, че съединяването на установителен и осъдителен иск с еднакъв
предмет е недопустимо, както и че исковата молба е нередовна. По същество оспорва
исковете с твърдението, че процесният договор представлява гаранционна сделка, по
която ищецът е платил възнаграждение за насрещна услуга – гарантиране от страна на
ответника на изпълнение на задълженията по договора за заем, в следствие на което,
заемателят да избегне неблагоприятните последици по това правоотношение, като
разпоредбите на ЗПК са неотносими към договора за поръчителство. Счита, че
евентуалните пороци по договора за заем нямат отношение към действителността на
гаранционния договор, доколкото гарантът и заемодателят са различни правни субекти
и не са обвързани помежду си, като намира и че разпоредбите на ЗПК са неприложими
към процесното правоотношение. Счита, че договорът не е лишен от основание, тъй
като поръчителят се задължавал да отговаря с главния длъжник срещу съответното
възнаграждение, относно твърденията за нищожност поради накърняване на добрите
нрави – сочи, че това основание не е налице, тъй като договорът е сключен в
съответствие с принципите на добросъвестността. Поддържа, че възнаграждението по
гаранционната сделка не е прекомерно, доколкото е изчислено след преценка на риска
и при положение, че гарантът е поел солидарно задължение да отговаря за всяко
неизпълнение по заемния договор, включително по отношение на разноските по
събиране на вземането. Твърди, че договорът за гаранция е сключен поради
възлагането от страна на ищеца, който е имал избор между трите вида обезпечение по
договора за паричен заем. Моли за отхвърляне на исковете. Претендира разноски.Към
отговора на исковата молба ответникът е приложил извлечение, съгласно което
признава, че по процесния договор ищецът му е заплатил
По отношение възражението на ответника за недопустимост на производството,
съдът намира същото за неоснователно. Вярно е, че поначало липсва правен интерес от
предявяване на установителен иск, когато за същото право може да бъде предявен
осъдителен иск, но в конкретния случай кумулативното предявяване на отрицателен
установителен и осъдителен иск е допустимо, тъй като предметът на двете претенции
не е еднакъв, доколкото по осъдителната претенция между страните няма да се
формира сила на пресъдено нещо по спорния въпрос за действителността на
правоотношението, а по този въпрос съдът ще се произнесе само в мотивите на
решението. Относно твърденията за нередовност на исковата молба – оспорване на
представителната власт може да се извършва само от представляваното лице, а не и от
насрещната страна, а с исковата молба е посочена сметка с оглед разпоредбата на чл.
127, ал. 4 ГПК.
Следва да се укаже на ищеца в срок до ОСЗ и във връзка с изискването на чл. 127,
ал. 4 ГПК да посочи по делото коя е институцията към която посочената в исковата
молба сметка е разкрита, както и кой е титуляр на същата. При неизпълнение на тези
указания, съдът може да приеме, че страната упражнява процесуалните си права в
противовес с изискването на чл. 3 ГПК.
По разпределението на доказателствената тежест:
В тежест на ищеца по иска с правно основание чл. 26, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД е да
докаже сключването на процесния договор за предоставяне на гаранция
2
(поръчителство) с посоченото в исковата молба съдържание, което заобикаля законова
разпоредба и/или накърнява добрите нрави, а ответникът следва да докаже
валидността на процесния договор, сключен при наличие на основание.
По иска с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да
докаже факта на плащане на процесната сума на ответника, а в тежест на ответника –
че е налице основание за получаването, съответно задържане на полученото.
Ищецът е направил искане за привличане на „И. като трето лице помагач на
негова страна при твърденията, че е сключил договор за заем с това лице, който е
нищожен и от тази недействителност произхожда и нищожността на оспорената в
процеса сделка, след установяване на която размерът на погасителните вноски по
заемното правоотношение ще се промени. Съдът не приема, че за ищеца в
действителност е налице правен интерес от привличането на помагач, доколкото се
касае за различни правоотношения а какъвто и да е изходът от настоящия спор, то и за
ищеца не биха възникнали никакви регресни права спрямо лицето, чието привличане
се иска.
Исканията на ищеца за събиране на писмени доказателства по реда на чл. 190
ГПК следва да бъдат уважени касателно процесния договор за гаранция и погасителен
план, а по отношение на останалите документи – искането се явява ненеобходимо с
оглед останалите заявени доказателствени искания от страната.
Следва да се уважи искането по чл. 192 ГПК, като „И. се задължи да представи
препис от договор за паричен заем № 4610109, погасителен план към него, справка за
погасени чрез това дружество вноски по договора за гаранция № 4610109/07.10.2022 г.
Съдът приема, че на ищеца следва да се осигури възможност в първото по делото
съдебно заседание да вземе становище по признанието на факта, заявен с отговора на
исковата молба, че по процесния договор ищецът е заплатил сума в размер на 383,63
лева. Следва да се отложи произнасянето по искането на ищеца за допускане на
съдебно-счетоводна експертиза
Следва да се остави без уважение искането на ищеца за изддаване на съдебно
удостоверение.
Страните следва да се приканят към доброволно уреждане на спора.
Делото следва да се насрочи за разглеждане в открито съдебно заседание.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ без УВАЖЕНИЕ искането на ищеца по чл. 2019, ал. 1 ГПК като трето
лице помагач да бъде привлечено „И..
УКАЗВА на ищеца в срок до първото по делото открито съдебно заседание да
посочи във връзка с изискването на чл. 127, ал. 4 ГПК коя е институцията, към която
посочената в исковата молба сметка е разкрита, както и кой е титуляр на същата. При
неизпълнение на тези указания, съдът може да приеме, че страната упражнява
процесуалните си права в противовес с изискването на чл. 3 ГПК.
ПРИКАНВА страните към спогодба за уреждане на правния спор, предмет на
делото. Разяснява на страните, че при постигане на съдебна спогодба дължимата
държавна такса е в половин размер, а при своевременно постигане на споразумение за
3
доброволно уреждане на спора ще спестят процесуални усилия и съдебни разноски.
УКАЗВА на страните, че за постигане на съдебна спогодба следва да се явят
лично в съдебно заседание или да упълномощят свой процесуален представител, който
от тяхно име да постигне спогодба, за което следва да представят по делото изрично
пълномощно.
ПРИЕМА проект за доклад съобразно обстоятелствената част на определението,
като УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото заседание да
изложат становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и
да предприемат съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в
изпълнение на предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те
губят възможността да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
ЗАДЪЛЖАВА ответника на основание чл. 190 ГПК в срок до първото открито
съдебно заседание по делото да представи в заверено копие от договор за предоставяне
на гаранция № 4610109, сключен с М. Б. Х., ЕГН ********** и погасителен план на
задължението на ищеца по същия, като ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца
в останалата част.
УКАЗВА на ответника, че неоснователното непредставяне на изисканите
документи ще се цени от съда по реда на чл. 161 ГПК и съдът ще приеме за установени
изложените в исковата молба твърдения относно съдържанието на процесния договор,
а ако страната с поведението си стане причина за отлагане на делото, съдът ще й
наложи глоба в размер на 300 лева на осн. чл. 91, ал. 2 ГПК.
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 192 ГПК третото неучастващо по делото лице
„И. в двуседмичен срок от получаване на съобщението да представи в заверено копие
договор за паричен заем № 461010/07.10.2022 г., сключен с М. Б. Х., ЕГН **********,
погасителен план както и справка за погасени чрез това дружество задължения на
кредитополучателя по договор за предоставяне на гаранция със същия нмер и от
същата дата, като ОСТАВЯ без уважение искането на ищеца по чл. 192 ГПК в
останалата част.
УКАЗВА на третото неучастващо лице, че при неоснователно непредставяне на
документа, за който съдът го е задължил, съдът ще му наложи глоба в размер на 150
лева на осн. чл. 87, вр. чл. 91, ал. 1 ГПК, а ако това лице стане причина за
отлагане на делото – в размер на 300 лева.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца за издаване на съдебно
удостоверение.
ОТЛАГА произнасянето по искането на ищеца за допускане изслушването на
съдебно-счетоводна експертиза за първото по делото открито съдебно заседание, като
УКАЗВА на ищеца в същия срок да вземе становище по признанието на ответника, че
по процесния договор ищецът е погасил сума в размер на 383,63 лева на дати, както са
посочени в отговора.
НАСРОЧВА делото за разглеждането му в открито съдебно заседание на
29.11.2023 г. от 10:00 часа, за когато да се призоват страните.
Препис от определението да се връчи на страните, ведно с призовките им за
насроченото ОСЗ по ел. път – чрез процесуалните им представители – адв. М. и юрк.
М. К., като им се укаже ДА ПОТВЪРДЯТ получаването.
На ищеца да се връчи и препис от отговора, подаден от ответника.
Определението подлежи на обжалване в едноседмичен срок от съобщението с
4
частна жалба пред СГС в частта, с която е оставено без уважение искането на ищеца
съдът да допусне привличане на трето лице помагач, а в останалата част не подлежи на
обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5