Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Русе, 20 август 2020 год.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Русенският административен съд, в публичното
заседание на 28 юли 2020 г. в състав:
Съдия: ДИАН ВАСИЛЕВ
при секретаря Диана Михайлова и в
присъствието на прокурора ………. като
разгледа докладваното от
съдията Василев административно дело №211 по описа за 2020
година, за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на чл. 156 и сл. ДОПК(Данъчно-осигурителен процесуален кодекс).
Образувано е по жалба от П.Д.С., в качеството й на Земеделски производител
(ЗП) ”П.С.”, чрез пълномощник адв. О. Б.,*** срещу Ревизионен
акт (РА) № Р-0З001819002591-091-001 от 19.12.2019г., в частта, потвърдена с
Решение № 25/19.03.2020 год. на директора на Дирекция ОДОП Варна, ЦУ НАП, с която на Земеделски
производител ЗП ”П.С.” не е признато упражняването на право на данъчен кредит
по ЗДДС за данъчен период м.0З.2019 г. - в размер на 148 271,00 лева.
Сочи, че обжалва ревизионния акт в потвърдената част относно непризнатото упражняване на право на данъчен
кредит по ЗДДС за данъчен период м.0З.2019 г. - в размер на 148 271,00 лева главница,
описана в нарочна таблица в РА. Излагат се подробни и аргументирани доводи в подкрепа на
оплакванията, че РА е издаден в нарушение на материалния закон и при съществени
нарушения на процесуалните правила. Според оспорващия, отказът на данъчната
администрация да признае правото за приспадане на данъчен кредит се базира на изводите
й за неустановеност на реалното получаване от ЗП на стоките от конкретен
доставчик. Тези констатации на приходните органи, станали причина за непризнаването
за м. 03.2019г. на приспадане на данъчен кредит по ЗДДС спрямо земеделския
производител ”П.С.”, оспорващия счита за необосновани.
Същите доводи жалбоподателят поддържа в депозираната пред АС Русе жалба, в
съдебно заседание по съществото на спора и в представени допълнителни бележки
от адвоката на ЗП. В тяхна подкрепа ангажира събирането на множество доказателства-писмени,
гласни, съдебно-икономическа експертиза, доказващи тезата на земеделския
производител, че е налице реална доставка на оборудването/стоки и услуги/ по процесния
договор и съответно това води до извода, че приходната администрация погрешно е
приела, че не е установено материалното условие за признаване на правото на ЗП
на приспадане на данъчен кредит за данъчен период м.0З.2019 г. - главница в
размер на 148 271,00 лева.
Иска се отмяна на ревизионния акт в оспорената му част, претендират се направени
по делото разноски, за които се представя и списък.
Ответникът по оспорването – Директор на дирекция „ОДОП” гр. Варна при ЦУ на
НАП, чрез процесуалния си представител гл. юрисконсулт З. Е. намира оспорването
за неоснователно. Поддържа изложените съображения по съществото на спора в
решението на Директора на Дирекция ОДОП Варна, както и в представени писмени
бележки. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Русенският административен съд, след като обсъди данните по делото и доводите
на страните, след преценка на събраните по делото писмени доказателства, и като
съобрази резултатите от назначената по съдебния спор експертиза, намира жалбата
за процесуално допустима, подадена е от лице, с доказан интерес от оспорването -
адресат на акта, в срока по чл.156, ал.1 от ДОПК, след изчерпване на възможността
за обжалване по административен ред, поради което се явява допустима.
Разгледана по същество, същата е основателна.
От фактическа и правна страна приема следното:
Със заповед за възлагане на ревизия
(ЗВР) №
Р-03001819002591-020-001/22.04.2019 г., изменена със Заповед за изменение на
ЗВР № Р-03001819002591 -020-002/О7.08.2О19 г. и Заповед за изменение на ЗВР №
Р-03001819002591-020-003/10.09.2019г. (л. 1-5), издадени от Началник на сектор при ТД на НАП Варна,
е възложена ревизия на жалбоподателя - земеделски производител ”П.С.”, която обхваща
следните видове задължения по
периоди: 1. Данък върху
добавената стойност за периода от 01.05.2016г. - 31.03.2019г.
Резултатите от ревизията са обективирани в
ревизионен доклад № Р-03001819002591-092-001/21.10.2019г.(л.997-976 от адм.
преписка).
Видно от таблицата, намираща се на л.980-981 от
адм. преписка, спрямо ревизираното лице(РЛ) са установени задължения за ДДС и
съответните лихви за данъчни периоди както следва: д.п.м.04.2017г., д.п.м.05.2017г.,
м.07/17г., м.08/17г., м10/17г., м.02/18г., м.10.2018г., м.03.2019г.
По повод на този ревизионен доклад, връчен на 22.10.2019г.
по електронен път, е представено възражение от ревизираното дружество(л.998-1014
адм. преписка). С него земеделски производител ”П.С.” заявява, че не е съгласна с констатациите на ревизиращите лица. Доводите
във възражението са подробни и мотивирани. Представят се и доказателства, с които да се опровергае
извода на АО за непризнаване на правото на данъчен кредит за съответните периоди
Възражението е подадено в срока по чл. 117, ал.
5, изр. 2-ро от ДОПК -след удължаване, вх. № 24485/06.12.2019г., от надлежна
страна, поради което е било допустимо за разглеждане.
Подробности относно изложените във възражението
доводи, се намират на л. 998-1014 от адм. преписка,
ведно с приложени доказателства към възражението.
Ревизионен акт (PA) № Р-03001819002591-1-091-001/19.12.2019г.,
е издаден от М. М. на длъжност началник сектор в ТД на НАП Варна, възложил
ревизията и Д.Д. Н. на длъжност главен инспектор по приходите в същата
дирекция, е в съответствие с разпоредбата на чл.119, ал. 2 от ДОПК. С РА реално
са уважени част от възраженията, тъй като видно от резултатите, находящи се в
таблицата на л.1019-1021 от адм. преписка, задълженията за ДДС за част от
периодите вече са отпаднали и не са намерили място в тази таблица.
С ревизионния акт са установени задължения на
ревизираният земеделския производител ”П.С.” по ЗДДС, както следва:
|
Данъчни периоди |
Обжалвана част- начислен ДДС |
Данъчни задължения по РА, като резултати за период |
||||
|
Главница в лева |
Лихва в лева |
За внасяне |
Сума за приспадане |
|||
|
главница |
Лихва |
главница |
Лихва |
|||
|
м.10/18г. |
95000.14 |
9524.47 |
95000.14 |
9524.47 |
0.00 |
0.00 |
Досежно данъчен период м. 03/2019г., приходната
администрация не признава упражненото право на приспадане на данъчен кредит в
общ размер на 148 271.00 лева.
Ревизионният акт е обжалван пред директора на Дирекция
„ОДОП” гр. Варна при ЦУ на НАП, който със своето решение е уважил частично
жалбата и отменил РА № Р-03001819002591-1-091-001/19.12.2019г., досежно
установените за дължими задължения от ЗП за данъчен период м.10.2018г.
В частта, предмет и на настоящото дело, касаеща
непризнаването на право на земеделски производител ”П.С.” на приспадане на
данъчен кредит в общ размер от 148 271.00 лева, ревизионния акт е
потвърден.
Въз основа на приложените към административната
преписка доказателства и предвид разпоредбата на чл.160, ал.2 от ДОПК, съдът
намира, че ревизионният акт е издаден от компетентен орган по приходите, на
основание чл.119, ал.2 от ДОПК, след възложена ревизия, съгласно чл.112 и
чл.113 от ДОПК, в предвидената от закона форма, съгласно чл.113 от ДОПК, и
съдържа реквизитите по чл.120 от ДОПК.
В потвърдената част на ревизионния акт са
посочени фактическите и правни основания за издаването му. Ревизиращият орган е
извършил анализ на доказателствата, относими към отказа за признаването на право
на земеделски производител ”П.С.” на приспадане на данъчен кредит в общ размер
от 148 271.00 лева. Изложил е подробни мотиви в обстоятелствената част на ревизионния
доклад, който е неразделна част от ревизионния акт. Спазени са законоустановените
срокове за съставяне на ревизионния доклад и ревизионния акт.
Останалите, релевантни за спора факти:
За ревизирания период земеделски производител ”П.С.” e осъществявала дейността си в с. Иваново. На 05.02.2019г., ЗП сключва
договор за покупко-продажба с „Неолоджик“ ЕООД(л.948-949) под №19001. Предмет
на договора е доставка, монтаж, пускане в експлоатация и обучение на персонала
за „Линия за сортиране на плодове, метален складов стелаж, ел. стакер, палетна
количка ТК 3-1, Охлаждаща вентилационна система ,(+10 гр. С ) и Охлаждаща
вентилационна система (-2 - +6 гр. С )“. Това оборудване е подробно описано и в
Приложение №1 към сключения договор(л.947).
С ревизионният акт органите по приходите са
констатирали допуснати нарушения от жалбоподателя във връзка с прилагане
разпоредбите на Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) за конкретния данъчен период – м.03.2019г. и
липсата на законово основание за приспадане на данъчен кредит за този период.
От събраните в хода на ревизионното производство
доказателства по прилагане на разпоредбите на ЗДДС, органите по приходите са
достигнали до изводи за недоказаност от страна на ЗП по безспорен начин на наличие
на данъчно събитие по чл. 25 от ЗДДС и обстоятелства за реално осъществени
доставки по смисъла на чл. 6 и чл. 9 от ЗДДС. Във връзка с тази констатация, АО
е приел, че съобразно чл. 70, ал. 5 от ЗДДС не е налице право на приспадане на
данъчен кредит по процесните доставки от „НЕОЛОДЖИК" ЕООД за период м.
март. 2019г.
Приходната агенция е приела, след насрещни проверки
и събиране на допълнителни доказателства досежно тази сделка, че липсват
доказателства за реално извършени доставки по смисъла на чл. 6 и чл. 9 от ЗДДС/доставки на стоки и услуги/ и на
основание чл. 70, ал. 5, във вр. с чл. 68, ал. 1, т. 1, чл. 69, ал. 1, т. 1 и
чл. 25 от ЗДДС не е признато упражненото право на приспадане на данъчен кредит
в общ размер на 148 271.00 лева за данъчен период м. 03/2019г. по фактура №
**********/19.03.2019г. с данъчна основа 33 333.33 лева и ДДС 6666.67 лева и
фактура № **********/28.03.2019г. с данъчна основа 708 021.67 и ДДС 141 604.33
от доставчик „НЕОЛОДЖИК" ЕООД с ЕИК *********.
При анализа на събраните по реда на ДОПК
доказателства, органите по приходите констатирали, че не са представени документи
във връзка с изпълнение на доставките от „НЕОЛОДЖИК" ЕООД.
Извършените насрещни проверки и съставените
протоколи за извършена насрещна проверка на „НЕОЛОДЖИК" ЕООД и „СИРЕНА И
СИЕ" ЕООД, подробно коментирани в издадения ревизионен доклад подкрепяли извода
на ревизиращия екип, че липсват реално извършени доставки по процесните
фактури, издадени от „НЕОЛОДЖИК" ЕООД към ревизираното лице за периода на
ревизията.
Така ревизиращите органи не са признали право на
приспадане на данъчен кредит в общ размер на 148 271.00 лева за данъчен период
м. 03/2019г. по фактура № **********/19.03.2019г. с данъчна основа 33 333.33
лева и ДДС 6666.67 лева и фактура № **********/28.03.2019г. с данъчна основа
708 021.67 и ДДС 141 604.33 от доставчик „НЕОЛОДЖИК" ЕООД с ЕИК *********.
По направеното оспорване на констатациите и така
установеното в РА, директорът на дирекция ОДОП Варна при НАП се е произнесъл с Решение
№ 25/19.03.2020 год., с което е потвърден Ревизионен акт №
Р-03001819002591-1-091-001/19.12.2019г., в частта, с която е отказано
признаването на право на земеделски производител ”П.С.” на приспадане на данъчен
кредит в общ размер от 148 271.00 лева за данъчен период м.03.2019г.
Правни изводи на съда:
Основния спор, който възниква между страните, и по който дължи произнасяне настоящата
съдебна инстанция е доказано ли е по безспорен начин наличието на данъчно
събитие по чл. 25 от ЗДДС и обстоятелствата за реално осъществени доставки по
смисъла на чл. 6 и чл. 9 от ЗДДС, по издадените от „НЕОЛОДЖИК" ЕООД към ЗП фактури.
Или казано другояче, изпълнен ли е договора за доставка,
монтаж, пускане в експлоатация и обучение на персонала за „Линия за сортиране
на плодове, метален складов стелаж, ел. стакер, палетна количка ТК 3-1,
Охлаждаща вентилационна система ,(+10 гр. С ) и Охлаждаща вентилационна система
(-2 - +6 гр. С )“, сключен между земеделски производител ”П.С.” и „НЕОЛОДЖИК" ЕООД.
Съдът, след анализ на събраните писмени доказателства/включително
и тези, приобщени в съдебното производство-представени от вещото лице/, на
поисканите и събрани гласни доказателства, и след преценка на заключението по
назначената съдебно-икономическа експертиза приема следното:
В хода на извършваната ревизия, длъжностните лица при НАП
не са приели нито възраженията, нито представените с тях доказателства и правни
доводи от ревизираното лице за наличието на реално изпълнение на договор за
покупко-продажба, сключен с „Неолоджик“ ЕООД(л.948-949) под №19001/05.02.2019г.
Констатациите, направени с РД /по оспорената му част/, са възпроизведени в РА,
а последствие при неговото оспорване пред директора на ОДОП Варна, последният
също е счел възраженията за неоснователни. По този начин приходната агенция е приела,
че не е доказано наличието на реално
осъществени извършени доставки по процесните фактури, издадени от
„НЕОЛОДЖИК" ЕООД към ревизираното лице за периода на ревизията. Това от своя
страна водело до липсата на право за ЗП да иска приспадане на данъчен кредит в
общ размер от 148 271.00 лева за данъчен период м.03.2019г.
За доказване на извършените
доставки на стоки и услуги, в проведеното съдебното производство земеделски производител ”П.С.” ангажира събирането на допълнителни
доказателства-гласни и писмени.
Беше назначена и съдебно-икономическа експертиза. Задачите
на вещото лице бяха в насока проверка дали са процесните две фактури, издадени
от „НЕОЛОДЖИК" ЕООД, съдържат нормативно определените реквизити, вписани ли са съответно в
дневниците за покупки и дневниците за продажби, както и в справките декларации за
данъчен период м. март 2019г., начислен ли е по тях ДДС съгласно изискванията
на ЗДДС при спазване на принципите на ЗСч? На следващо място бе проверено дали
са извършени разплащанията между ЗП ”П.Д.С.” и „НЕОЛОДЖИК”ЕООД по същите две фактури
**********/19.03.2019г. и **********/28.03.2019г., кога и в какъв размер? Бе
проверено и установено от вещото лице дали по извършените доставки по фактури
**********/19.03.2019г. и **********/28.03.2019г. са признати и отчетени приходи,
съответно разходи в счетоводната отчетност на предприятията ЗП ”П.Д.С.” и
„НЕОЛОДЖИК”ЕООД в съответствие със ЗСч. и приложимите счетоводни стандарти за
приходи и разходи. И притежават ли двете предприятия счетоводни и/или търговски
документи въз основа на които са направени съответните счетоводни записвания по
тези фактури? Това са и част от документите, които представи в съдебно
заседание вещото лице. Друга част от задачите към вещото лице бяха да установи дали
е налице документална обоснованост в счетоводствата на ЗП и „НЕОЛОДЖИК” ЕООД и
проследимост по аналитичните сметки на търговците на извършените доставки по
издадените от „НЕОЛОДЖИК” ЕООД на ЗП ”П.Д.С.” фактури **********/19.03.2019г. и
**********/28.03.2019г, съгласно Договор за доставка на машини и оборудване
№19001/05.02.2019г. и налице ли са други документи и счетоводни записи за
отношения с други търговци, свързани с Договор за доставка на машини и
оборудване №19001/05.02.2019г., които да потвърждават неговото изпълнение.
Експертизата бе приета и неоспорена от страните и по нея
бе даден положителен отговор на всички поставени задачи към вещото лице, които ведно
с останалите доказателства по делото обосновават извод, различен от направения
от ревизиращите лица и директора на ОДОП Варна. А именно-че в съдебното производство
се доказа по безспорен начин, че е налице реално изпълнение на Договор за
доставка на машини и оборудване №19001/05.02.2019г.
Заключението на вещото лице, ведно със събраните по
делото гласни доказателства-разпитът на Д.Н.Д., работил на трудов договор като
ръководител при земеделския производител П.С. и Г.Д.К., който през 2017-2018 г.
е извършвал монтажни работи в с. Иваново, на обект на земеделския производител от
името на „К. груп“ ЕООД, като подизпълнител на „НЕОЛОДЖИК”ЕООД, водят съда на следния извод:
Налице е реално изпълнение на Договор за доставка на
машини и оборудване №19001/05.02.2019г., сключен между ЗП ”П.Д.С.” и „НЕОЛОДЖИК”ЕООД,
по който са осъществени доставка, монтаж, пускане в експлоатация и обучение на
персонала за „Линия за сортиране на плодове, метален складов стелаж, ел.
стакер, палетна количка ТК 3-1, Охлаждаща вентилационна система ,(+10 гр. С ) и
Охлаждаща вентилационна система (-2 - +6 гр. С )“.
Гласните доказателства са достоверни, изчерпателни,
логични и безпротиворечиви. Те са подкрепени от приобщения по делото
доказателствен материал и кореспондират с него. Събраните допълнително
в хода на съдебното производство писмени доказателства-пътна разписка и пътен
лист, и двата документа от 25.03.2019 год., с които се удостоверява изпращането
на оборудване до базата на ЗП и превозването му от ”К. груп” ЕООД по уговорката
с прекия доставчик ”Неолоджик” ЕООД от склад в гр. София на фирма ”Сирена и
Сие” ЕООД, също като гласните потвърждават реалността на доставката по двете
процесни фактури.
Налице са редовни от външна страна данъчни документи по
чл. 71 , т. 1 от ЗДДС, с което са изпълнени формалните изисквания на закона за
възникване на правото на приспадане на данъчен кредит по чл. 68, ал. 1 във вр.
с ал. 2 от ЗДДС, което се установи по безспорен начин и от назначената
съдебно-счетоводна експертиза.
Двете фактури № **********/19.03.2019г. с данъчна основа
33 333.33 лева и ДДС 6666.67 лева и фактура № **********/28.03.2019г. с данъчна
основа 708 021.67 и ДДС 141 604.33 от доставчик „НЕОЛОДЖИК" ЕООД с ЕИК
*********, следва да бъдат признати и по тях се следва признаването на право на
земеделски производител ”П.С.” на приспадане на данъчен кредит в общ размер от
148 271.00 лева за данъчен период м.03.2019г., т.е. доказа се по безспорен
начин наличието на данъчно събитие по чл. 25 от ЗДДС и обстоятелствата за
реално осъществени доставки по смисъла на чл. 6 и чл. 9 от ЗДДС, по издадените
от „НЕОЛОДЖИК" ЕООД към ЗП фактури, противно на приетото при извършената
ревизия и впоследствие от горестоящия АО при обжалване по административен ред
на РА.
Всичко казано по-горе води съдът на
извода за основателност на жалбата
срещу Ревизионен акт №
Р-0З001819002591-091-001 от 19.12.2019г., в частта, потвърдена с Решение №
25/19.03.2020 год. на директора на Дирекция ОДОП Варна, ЦУ НАП, с която
При този изход на спора се дължат
разноски, поискани от процесуалния представител на ответника, съобразно отхвърлената
част от жалбата, определени както следва:
Установените задължения за данък по
ЗДДС по РА са в общ размер на 148 271.00 лева, това е и материалния интерес по
делото. Жалбата е изцяло основателна, следователно на жалбоподателя се дължат
направените и доказани в съдебния спор разноски за адвокатско възнаграждение,
внесен депозит за вещо лице и държавна такса за завеждане на делото. Такива са
доказани в размер на 4 810 лева, от които 4500 - адвокатско възнаграждение, 300 лева- депозит за вещо лице и 10 лева-държавна такса.
Воден
от горното и на основание чл.160 от ДОПК, Административен съд– град Русе, трети
състав
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Ревизионен акт № Р-0З001819002591-091-001 от
19.12.2019г., в частта, потвърдена с Решение № 25/19.03.2020 год. на
директора на Дирекция ОДОП Варна, ЦУ НАП, с която на Земеделски производител ЗП ”П.С.” не е признато упражняването
на право на данъчен кредит по ЗДДС за данъчен период м.0З.2019 г. - в размер на
148 271,00 лева.
Осъжда Национална агенция по
приходите да заплати на Земеделски производител ЗП ”П.С.” направените по делото
разноски в размер на 4 810(Четири хиляди осемстотин и десет) лева, от
които за адвокатско възнаграждение-4500 лева, 300 лева- депозит за вещо лице и
10 лева-държавна такса.
Решението може да се обжалва с касационна жалба в 14-дневен срок от съобщаването му
на страните пред Върховния административен съд.
Съдия: