Определение по дело №67144/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта: 5689
Дата: 10 февруари 2023 г. (в сила от 10 февруари 2023 г.)
Съдия: Пламен Иванов Шумков
Дело: 20221110167144
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 9 декември 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 5689
гр. София, 10.02.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 33 СЪСТАВ, в закрито заседание на
десети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ Гражданско дело №
20221110167144 по описа за 2022 година
Извършена е проверка по реда на чл. 140, ал. 1 ГПК.
Образувано е по постъпила искова молба от К. А. Д. срещу „Топлофикация -
София“ ЕАД.
В срока по чл. 131 ГПК по делото е постъпил отговор на исковата молба.
Страните са представили писмени доказателства, които са относими, необходими
и приемането им е допустимо.
Следва да бъде насрочено съдебно заседание за разглеждане на делото.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА представените към исковата молба и отговора на исковата молба
писмени доказателства по опис, обективиран в същите.
УКАЗВА на ищцата, че на осн. чл. 127, ал. 4 ГПК в срок до откритото по делото
съдебно заседание следва, с препис за ответника, да посочи банкова сметка или друг
начин за плащане.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание за разглеждане на делото за 06.04.2023 г.
от 09:40 ч., за когато да се призоват страните.
На страните да се изпрати препис от настоящото определение, като на ищеца се
изпрати и препис от отговора на исковата молба и приложенията към него.
СЪСТАВЯ ПРОЕКТОДОКЛАД по делото, както следва:
Предявен е за разглеждане иск по чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за сумата от 1079,07
лв., представляваща получена от ответното дружество сума без основание, ведно със
законната лихва върху нея, считано от подаването на исковата молба до окончателното
погасяване.
Ищцата К. А. Д. твърди, че с изпълнителен лист от 19.10.2018 г., издаден по
ч.гр.д.№ 5249/2015 г. по описа на СРС, ГО, 45 състав, е осъдена да плати на
„Топлофикация София“ ЕАД сумата от 3489,97 лв. главница за топлинна енергия,
лихва за забава от 545,14 лв., законна лихва за забава, считано от 02.02.2015 г. Сочи, че
бил издаден и втори изпълнителен лист за сторените в производството пред заповедния
и пред исковия съд разноски (гр.д.№ 24478/2015 г. СРС, 45 състав) в размер на 1526,80
1
лева. Твърди се, че въз основа на изпълнителния титул било образувано изпълнително
дело № 2207/2018 г. по описа на ЧСИ ....., което понастоящем е приключено поради
пълно погасяване на задълженията. Сочи, че в полза на взискателя по изпълнителното
дело била разпределена сумата от 4574,99 лева. Сочи, че е направила и погасявания на
каса в размер на 3519,53 лева, поради което ответникът получил суми в общ размер от
8094,52 лева. Намира, че сумата надвишава общия размер на дължимата сума.
Твърди се освен това, че страните изрично били уговорили доброволно
изпълнение на задължението чрез сключване на писмено споразумение и определяне
на погасителен план за разсрочено изпълнение. Първоначално било сключено
споразумение от 10.07.2019 г. към която дата дългът бил в размер на 7340,10 лева, а
впоследствие и споразумение от 13.09.2019 г., към която дата дългът бил в размер на
6791,43 лева.
Сочи, че съгласно сключените между страните споразумения, „Топлофикация
София“ ЕАД се е съгласило да не начислява и да не претендира законна лихва за забава
върху дължимите по изпълнителния лист парични суми за срока на разсрочено
изпълнение. От изпълнителното дело било видно, че ответникът считал
споразумението за развалено, считано от м. 05.2022 г., поради което намира, че в
периода от 13.09.2019 г. до 30.04.2022 г. върху главницата по изпълнителния
лист не следва да е начислявана законна лихва за забава.
Излага, че в съобщението си от 29.07.2022 г., в което е посочен дългът, ЧСИ не е
изчислил правилно размера. Поради тези и останалите подробно изложени
съображения смята, че е надплатила сумата от 1079,07 лева, получена от ответното
дружество при липса на правно основание, която претендира да й бъде заплатена,
ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до
окончателно изплащане. Претендира разноски.
В срочно подаден отговор ответникът „Топлофикация София“ ЕАД оспорва
изцяло основателността на предявения иск. Потвърждава фактите, че с Решение №
364524 от 19.03.2018 г. по гр. д. № 24478/2015 г. по описа на СРС, 45 състав, е признато
за установено, че К. А. Д. дължи на „Топлофикация София“ ЕАД сумата от 3,489.97 лв.
- главница за доставена в периода от м. 11.2012 г. до м. 04.2014 г. топлинна енергия,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 02.02.2015 г. до изплащане на
вземането, както и сумата от 545.14 лв. законна лихва за забава върху главницата за
периода от 31.12.2012 г. до 21.01.2015 г. Въз основа на влезлия в сила съдебен акт бил
издаден изпълнителен лист от 19.10.2018 г., въз основа на който било образувано
изпълнително дело № 2207/2018 г. по описа на ЧСИ ....., per. № 856 при КЧСИ, с район
на действие Софийски градски съд. Счита, че ищцата не е заплатила процесната сума
без основание. Сочи, че оглед доброволното погасяване на задълженията на ищцата по
процесната преписка, първоначално на 10.07.2019 г. между „Топлофикация София“
ЕАД и К. А. Д. е било сключено Споразумение за разсрочено погасяване на дълга, в
което е бил изготвен и погасителен план, съгласно който задължението е следвало да
бъде заплатено на 12 равни месечни вноски, всяка от които в размер на 611.68 лева.
Ищцата не изпълнявала точно уговореното, като просрочила плащането на две от
уговорените вноски, поради което ответното дружество поискало възобновяване на
изп. дело. Сочи, че заплатените от ищцата вноски на каса са взети предвид при
сключването и на второто споразумение от 13.09.2019 г., в което бил отразен
актуалният размер на дълга. Със същото бил изготвен нов погасителен план, съгласно
който задължението е следвало да бъде заплатено на 12 равни месечни вноски, всяка от
които в размер на 565.95 лв. Били последвали плащания от страна на ищцата на каса
при ответното дружество: на 04.10.2019 г. - 450.00 лв., на 23.10.2019 г. - 280.00 лв., на
20.12.2019 г. - 1,697.85 лв., на 20.05.2020 г. - 300.00 лв., на 07.08.2020 г. - 100.00
2
лв., на 20.10.2020 г. - 50.00 лв ., на 02.12.2020 г. - 10.00 лв. и на 21.12.2020 г. - 20.00 лв.,
като общият размер на постъпилите суми след сключване на споразумението от
13.09.2019 г. сочи, че се равнява на сумата от 2,907.85 лв. Сочи, че с постъпилите суми
на 04.10.2019 г. и на 23.10.2019 г. били погасени присъдените съдебни разноски в общ
размер на 1,526.80 лв. до сумата от 185.12 лв. Едва със заплащането на сумата от
1,697.85 лв. на 20.12.2019 г. бил погасен изцяло остатъкът от разноските в размер на
185.12 лв., а с остатъка от 1,512.73 лв. са погасени частично сумите по изпълнителен
лист от 19.10.2018 г., съобразно реда на погасяване, предвиден в разпоредбата на чл.
76, ал. 2 от ЗЗД /разноски, лихви и главница/, а именно - разноски по изпълнението в
размер на 108.00 лв. /отразени във фактура № 150996/28.11.2018 г./, мораторна лихва в
размер на 545.14 лв., както и част от законната лихва върху главницата. Сочи, че със
сумите, постъпили в периода от 20.05.2020 г. до 21.12.2020 г., били погасени
последващи разноски по изпълнението в размер на 13.20 лв. /отразени в сметка №
330107/24.04.2020 г. и фактура № 176653/02.06.2020 г./, законна лихва за забава и част
от главницата. Сочи, че ищцата не спазили уговорения погасителен план и по второто
постигнато споразумение от 13.09.2019 г., поради което отново било поискано
възобновяване на изпълнителното дело.
Оспорва направеното от ищцата твърдение, че не следвало да бъде начислявана
законна лихва след постигане на споразумението. Сочи, че съгласно чл. 4 от
споразумението единствено при точно изпълнение на погасителния план от страна на
длъжника, взискателят се съгласил да не начислява законна лихва за забава върху
дължимите по изпълнителния лист суми за срока на разсрочено изпълнение. Твърди
обаче, че ищцата не изпълнявала точно поетите задължения за плащане съобразно
уговорения погасителен план, с което не изпълнила точно задълженията си. Поради
тези и останалите подробно изложени аргументи моли предявеният иск да бъде
отхвърлен. Претендира разноски.
В тежест на ищеца по предявения иск по чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД е да докаже
при условията на пълно и главно доказване правопораждащите факти, от които черпи
изгодни за себе си последици, a именно, че е предоставил, а ответникът е получил
процесната сума в размер на 1079,07 лв., без да е имало основание за извършване на
престацията, както и че е изпълнила точно задълженията си съобразно уговореното в
процесните споразумения от 10.07.2019 г. и от 13.09.2019 г., за което не сочи
доказателства.
При доказване на горното, в тежест на ответника е да докаже, че е налице
основание за получаване и задържане на процесната сума, поради което не се дължи
нейното връщане.
ОТДЕЛЯ на осн. чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК като безспорни и ненуждаещи се от
доказване между страните по делото фактите: 1/ че са страни по влязло в сила Решение
№ 364524 от 19.03.2018 г. по гр. д. № 24478/2015 г. по описа на СРС, 45 състав, въз
основа на което е издаден процесният изпълнителен лист; 2/ че са страни по
приключило изп. дело № 2207/2018 г. по описа на ЧСИ ......
ПРИКАНВА страните към доброволно уреждане на спора, с което могат да
спестят време и разходи.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3