М О
Т И В И
Производството
е образувано по предложение на прокурор от Районна прокуратура Бургас-
отделение Несебър, на основание чл. 83б ал.1 т.1 ЗАНН, за налагане на
имуществена санкция на „Ю.“ ЕООД в размер не по малко от размера на облагата в
резултат на извършеното от управителя и едноличен собственик Ю.Н.И. ЕГН **********
престъпление. Тя е осъдена по чл. 172б ал.1 НК на първа инстанция и присъдата
на Районен съд Несебър е влязла в сила на 14.08.2020 год.
Прокурорът
поддържа предложението за налагане на имуществена санкция в размер на 5275 лв.,
представляващи стойността на стоките, предмет на престъплението по чл. 172б НК
като имитация. Делото против управителя и собственика И. е приключило с
осъдителна присъда. С нея се установява, че от името на „Ю.“ ЕООД се извършва
търговска дейност – продажба на дребно на стоки от магазин за продажба на
кожени изделия, находящ се в кк Слънчев бряг на плажната алея пред хотел „Л.“,
носещи марка, за които не е имала разрешение.
Притежателят на изключителни права на търговската марка, както и техните
представители в България, не са давали съгласие или сключвали лицензионни
договори, даващи право на това дружество в търговската си дейност да ги ползва.
Установено е виновно поведение у И. като физическо лице и постановена
осъдителна присъда за извършено престъпление по чл. 172б ал.1 НК. Деянието по
чл. 172б ал.1 НК е включено в чл. 83а ал.1 ЗАНН, основополагащ административно
наказателната отговорност на юридически лица. Пледира за уважение на
предложението и налагане на имуществена санкция в размер на 5275 лв. сума, с
която дружеството би се обогатило, ако би реализирало намерената при проверката
стока в магазина, ако би ги продало на пазарни цени и стоките са в оригинална
изработка, което е в съответствие с ТР 1/2013 год. на ВКС.
Ответната страна „Ю.“
ЕООД, управителят на дружеството, редовно призован, не се явява. Упълномощеният
от управителя И. процесуален представител в лицето на адвокат, оспориха основанието
за налагане на имуществена санкция. Не е доказана причинно-следствената връзка
между престъплението и облагата, която би могла да настъпи в патримониума на
юридическото лице. И. е управител на „Ю.“ ЕООД. Няма доказателства ЮЛ да е осъществявало
търговска дейност в наетия обект и предлагало за продажба инкриминираните
стоки, от които да получи облага. Не е доказана връзката между стоките и
патримониума на ЮЛ. Съгласно чл. 83ж ЗАНН вр чл. 413 НПК, присъдата по НОХД
470/2020 г. на РС Несебър, няма задължителна сила за наказателния съд.
След оценка на събраните по делото доказателства,
съобразена и с разпоредбата на чл. 413 НПК относно последиците на постановената
присъда и мотивите към нея за виновното лице и обективно установеното му съставомерно
поведение по чл. 172б ал.1 НК, връзката между деянието и евентуалната облага за
дееца и търговското дружество, съдът приема за установено от фактическа страна
следното:
С присъда 28 по НОХД 470 по описа за 2020 год., Районен съд
Несебър признал Ю. Н. И. ЕГН **********, за виновна в това, че на 29.08.2018
год. в кк Слънчев бряг, община Несебър, в търговски обект- магазин за продажба
на кожени изделия, находящ се в кк Слънчев бряг на плажната алея пред хотел „Л.“,
община Несебър, без съгласието на притежателите на изключителните права,
използва в търговската дейност на представляваното и собствено „Ю.“ ЕООД с ЕИК ****,
търговска марка LOUIS
VUTTON,
като предлагала за продажба, без правно
основание стоки – чанти, портмонета,
колани, раници, сакове в различно количество и видове, установени по делото,
всичко на стойност 11 695 лв. като оригинал и 5 275 лв. като имитация и на основание
чл. 172б ал. 1 и чл. 58а НК е осъдена на четири месеца лишаване от свобода и
глоба в размер на 500 лева. Наказанието
лишаване от свобода е отложено за изпълнение за срок от три години на основание
чл. 66 НК. Подсъдимата е осъдена да заплати и направените по делото разноски,
както и отнети в полза на държавата веществените доказателства – предмет на
престъплението.
Производството по цитираното дело е протекло по реда на гл.
27 НПК, като подсъдимата Ю. И. признала фактите, изложени в обстоятелствената
част на обвинителния акт и дала съгласието си да не се събират доказателства за
тях.
Присъдата не е обжалвана и влязла в сила към момента на
настоящото произнасяне.
На 26 май 2017 год. е регистрирано дружество “Ю.“
ЕООД, с ЕИК ****, със седалище и адрес
на управлението гр. Бургас, жк „М. Р.“ бл.***, ет.*, ап.**, с управител и
едноличен собственик Ю. Н. И. ЕГН **********. Дружеството извършва търговска
дейност в магазин в кк Слънчев бряг, община Несебър, за продажба на кожени
изделия, находящ се на плажната алея пред хотел „Л.“. След първоначалната си
регистрация, не са внасяни промени в дружеството, което е с актуална
регистрация и към настоящия момент с ЕИК ****.
На 29 август 2018 год. в търговския обект била извършена
проверка и установено, че са изложени различни стоки за продажба на дребно в
нарушение изискванията на ЗМГО. Без съгласието на притежателите на изключителното
право върху търговска марка LOUIS VUTTON, Иванова използвала в търговската си дейност при продажбата на различни
стоки със знаци, обект на това изключително право в нарушение на чл. 13 ал.2
ЗМГО. Чрез експертно заключение е установено, че съществува сходство между
веществените доказателства и изобразените на тях марки с регистрираните марки.
Това води до объркване на потребителите за произхода и качеството на предлаганата
за продажба стока. Общата стойност на стоките като оригинал към датата на
деянието възлиза на 11 695 лв., а като имитация 5 275 лв. прието от
постановилия осъдителната присъда съд.
Съдът намира, че предложението на прокурора от Районна
прокуратура Бургас - отделение Несебър е допустимо, като подадено от надлежна
страна и по предвидения в закона ред по чл. 83а ал.1 т.1 ЗАНН и отговаря на
изискванията на чл. 83б ал.2 ЗАНН. Внесено е от прокурор, компетентен да
извърши това. Съгласно чл. 83б ал.1 ЗАНН прокурор, компетентен да разгледа
делото или преписката за съответното престъпление, може да изготви мотивирано
предложение до Окръжния съд за налагане на имуществена санкция. Деянието по чл.
172б НК е от компетентността на Районен прокурор – чл. 136 ал.1 ЗСВ вр. чл. 46
ал.1 вр. чл. 35 ал.1 НПК.
Разгледано по същество, предложението за налагане на имуществена
санкция на „ Ю.“ ЕООД е основателно.
Имуществена санкция може да се наложи на юридическо лице,
което се е обогатило или би се обогатило от престъпление от посочените в
закона, извършено от кръга лица по т.1-4 чл. 83а ал.1 ЗАНН.
Деянието по чл. 172б ал.1 НК е на формално извършване. Ю. И.
е едноличен собственик на капитала и управител на „Ю.“ ЕООД. В редакцията на
чл. 113 вр. чл. 63 ал.3 от Търговския закон, това дружество е юридическо лице и
може да носи имуществена отговорност по чл. 83а ЗАНН. Престъплението на И. е
осъществено при извършване на търговска дейност от името дружеството и е от
кръга, визирани в състава на чл. 83а ал.1 ЗАНН. Присъдата е влязла в законна
сила. В резултат на извършеното престъпно деяние, дружеството е могло да се
обогати. Достатъчно е да има вероятност от това, а не фактическо установено
обогатяване за ЮЛ, от името на което се извършва търговска дейност.
Възраженията на защитата на ЮЛ настоящата инстанция оцени
като неоснователни. С нормата на чл. 83ж ЗАНН се прави препратка към НПК
относно приложението му за неуредените в административния закон въпроси. В него
е посочено – ал.2, че присъдата има задължителна сила за гражданския съд по
посочени въпроси от постановена присъда по наказателни дела. Осъдителната
присъда се явява основанието за прилагане на гражданските правила, свързани с
нея при изпълнение на наложени някои от видовете наказания по смисъла на НК –
глоба, конфискация и други, посочени в чл. 37 НК. Редът, по който се изпълнява
присъдата в тази им част, е уреден от граждански закони и по този ред и
правила. В конкретния случай, осъдителна присъда по изрично посочени
престъпления в чл. 83а ал.1 ЗАНН, е основанието за имуществената отговорност на
ЮЛ. По наказателното дело е установено виновното поведение на Ю. И. в
престъпление по чл. 172б ал.1 НК. В обвинителния акт е посочено, в процеса пред
съда подсъдимата признала тези факти, а в мотивите подробно са анализирани
доказателствата, с които е установено,
че И. е наела магазин, в който извършва търговска дейност от името на
притежаваното „Ю.“ ЕООД, а не в лично качество. Осъждането ѝ по
посоченото престъпление с всички елементи на обективната страна на деянието,
което в единство представляват присъдата и мотивите към нея, са основанието,
изрично посочено в закона, за отговорността на ЮЛ. Тя е лицето, което
фактически извършва търговската дейност в нарушение на установените правила, тя
е едноличен собственик на ЮЛ, даващо и
право и възможност да взема всички решения относно функционирането на
дружеството. Съответно и следва да носи отговорност за това. Виновното ѝ
поведение, установено като престъпление, е санкционирано с осъдителната
присъда, в настоящото производство се санкционира ЮЛ, от чието име е водена
неразрешената търговска дейност. Това са последици на два самостоятелни субекта
на отговорност- физическо и юридическо лице. По НК няма отговорност за юридически
лица и по този ред законодателят приел тя да се реализира.
С оглед на изложеното, налице са всички предпоставки по чл.
83а ал.1 ЗАНН за налагане на имуществена санкция на „Ю.“ ЕООД.
Съдът може да наложи имуществена санкция в размер до 1 млн.
лв., но не по малко от равностойността на облагата. Деянието по чл. 172б НК е
на формално, просто извършване и за неговата съставомерност не се изисква
настъпването на имуществени вреди. Размерът на облагата, която „Ю.“ ЕООД би
могла да получи, е от продажбата на всички вещи, установени в магазина при
претърсването му на 29.08.2018 год. Настоящият съд е обвързан с постановената
присъда по наказателното дело против Ю. И. и по което е установена стойността
на тези вещи 11 695 лв. като оригинал и 5 275 лв. като имитация. При
придобиване на процесните вещи и преди излагането им за продажба, И. е следвало
да иска разрешение от носителите на изключителни права на посочената търговска марка, лично или чрез
техните представители в България. Заплащането на лицензионни такси не е
свързано с последваща реализация на стоките, в какъв обем и на каква цена и
дали дружеството ще реализира печалба, е материален израз на получено от
притежателя на марката разрешение. Дружеството е могло да получи облага в
размер на 5 275 лв. Съдът прие, че имуществената санкция следва да е 5 275 лв.
съобразено с дадената легална дефиниция за облага – пряка и непряка пар.1 т.2 и
3 от ДР ЗАНН. Обект на защита според този текст на НК е интелектуалната
собственост на създателите на различни търговски марки и обозначения, свързани
с тяхната дейност и поради което с регистрацията им по определен от закона ред
имат права над тях, които другите са длъжни да спазват. Като деяние по чл. 172б
ал.1 НК на формално извършване, за разлика от ал.2 на същия текст, за
съставомерността поведението на И. като престъпление не се изисква настъпването
на вреди. С реализиране стоката, оценена към датата на установяването ѝ в
магазина, настоящата инстанция приема, че дружеството би се обогатило с цената
на дребно на артикулите, определени от самия търговец. Това е недопустима по
закон търговия. От реализацията на една стока не винаги е задължително печалба.
Поради това имуществената санкция по реда на ЗАНН е поставена на друга основа,
свързана с охраната на такива права. Крайната оценка на стоката като имитация
съдържат в себе си както пряка, така и непряка облага. ТР 1/2013 год. на ВКС не
дава отговор на този въпрос, как следва да се определят вредите и вредните
последици по чл. 172б ал.1 НК.
Мотивиран от горното, съдът постанови своето решение.
14.01.2021 год. Съдия: