ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№.........../............2019
г.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ВАРНА,
ПЕТНАДЕСЕТИ СЪСТАВ,
В закрито съдебно заседание на двадесет
и осми февруари две хиляди и деветнадесета година в състав
СЪДИЯ ЕВЕЛИНА ПОПОВА
При участието на секретаря
ВЕСЕЛКА КРУМОВА като разгледа докладваното от съдията адм. дело № 2718/2018 г.
по описа на съда, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано
по предявен от И.Т.А. срещу Агенция по вписванията иск с правно основание чл. 1
ал. 1 ЗОДОВ вр. чл. 28 ал. 2 ЗТРРЮЛНЦ за присъждане на обезщетение в размер на 207,
50 лв. за претърпени от ищцата имуществени вреди от отменен по съдебен ред с
влязло в сила решение № 439/05.06.2018 г. по търговско дело № 730/2018 г. на
ВОС незаконосъобразен отказ № 20180425101010/10.05.2018 г. на длъжностното лице
по регистрация от Агенция по вписванията, постановен по заявление вх. №
20180425101010/25.04.2018 г.
В исковата молба се излага, че с влязло
в законна сила решение № 439/05.06.2018 г. по търговско дело № 730/2018 г.
Окръжен съд – Варна е отменил постановения по заявление вх. №
20180425101010/25.04.2018 г. отказ № 20180425101010/10.05.2018 г. на
длъжностното лице по регистрация от Агенция по вписванията за вписване по
партидата на „Немо 2016“ ЕООД на промяна в следните обстоятелства: адрес на
управление; предмет на дейност; управител; едноличен собственик на капитала;
прехвърляне на дружествен дял, като е указал на Агенцията да извърши поисканото
вписване. Сочи се, че във връзка със съдебното производство ищцата е направила
разноски в размер на 207, 50 лв., от които 200 лв. – разходи за адвокат и 7, 50
лв. – разходи за държавна такса. Тази сума според ищцата представлява
претърпяна от нея имуществена вреда, намираща се в причинно-следствена връзка с
постановения в нарушение на разпоредбите на ЗТРРЮЛНЦ отказ на длъжностното лице
от Агенция по вписванията. Поради това претендира Агенция по вписванията да й
заплати обезщетение в посочения размер от 207, 50 лв. за претърпяната имуществена
вреда като със съдебното решение да й се присъдят и направените в исковото производство
съдебно-деловодни разноски в размер на 350 лв.
Първоначално исковата молба е
предявена в Районен съд – Варна като в нея е посочено правно основание на иска
чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД. Тъй като съдът не е обвързан с дадената от ищеца правна
квалификация, която има правомощието да определи сам въз основа на изложените в
обстоятелствената част на иска факти и неговия петитум, с определение №
9815/04.09.2018 г. по гр. д. № 13267/2018 г. Районен съд – Варна е прекратил
образуваното по исковата молба производство по делото и го е препратил по
подсъдност на Административен съд – Варна.
С разпореждане № 14371/27.09.2018
г. Административен съд – Варна е указал на ищцата да отстрани допуснатата
нередовност в адресната част на исковата молба като уточни лично от свое име
или като представляваща „Немо 2016“ ЕООД в качеството на негов управител и
едноличен собственик на капитала е предявила иска по чл. 1 ал. 1 ЗОДОВ, тъй
като е констатирано несъответствие между адресната и обстоятелствената част на
исковата молба, от една страна, и петитума, от друга страна. В изпълнение на
разпореждането с писмена молба с. д. № 17246/08.10.2018 г. И.Т.А. е уточнила,
че предявява иска от свое име, тъй като лично е претърпяла вредите от
незаконосъобразния отказ на длъжностното лице от Агенция по вписванията като се
има предвид, че в лично качество е направила разходи за заплатения адвокатски
хонорар и държавна такса по делото пред Окръжен съд – Варна.
В проведените по делото открити съдебни
заседания ищцата не се явява и не се представлява, но с постъпили на електронна
поща на съда писмени молби с. д. № 20551/27.11.2018 г. и с. д. №
2225/05.02.2019 г. пълномощникът й адвокат И.Д. поддържа от нейно име исковата
молба.
Агенция по вписванията – ответник
по иска – също не се представлява в съдебните заседания. С постъпил по делото
писмен отговор с. д. № 20 087/20.11.2018 г. изпълнителният директор на
Агенцията оспорва изцяло иска като при позоваване на чл. 541 ГПК намира, че твърдяните
от ищцата разходи за адвокатско възнаграждение и за държавна такса в съдебното
производство по жалбата срещу отказа на длъжностното лице от Агенция по
вписванията не представляват имуществени вреди, поради което не могат да се
претендират за овъзмездяване под формата на обезщетение по чл. 1 ал. 1 ЗОДОВ.
Заключението на представителя на
Окръжна прокуратура Варна е за недопустимост на предявения иск по чл. 1 ал. 1 ЗОДОВ поради предвидения в чл. 278 ал. 4 ГПК друг ред за присъждане на
разноските в производството по реда на чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ, а в отношение на
евентуалност – за неговата неоснователност поради отсъствието на два от
елементите на ФС на отговорността по чл. 1 ал. 1 ЗОДОВ – вреда и причинно-следствена
връзка между вредоносния резултат и незаконосъобразния акт на Агенция по
вписванията.
За да се произнесе по
процесуалната допустимост на иска, съдът съобрази следното:
Съгласно чл. 28 ал. 2 ЗТРРЮЛНЦ
Агенция по вписванията отговаря по реда на ЗОДОВ за вредите, причинени на
физически и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или
бездействия на длъжностни лица по регистрацията. Същевременно чл. 8 ал. 3 ЗОДОВ
сочи, че когато закон или указ предвижда специален начин на обезщетение този
закон не се прилага.
Според обстоятелствената част на
исковата молба имуществените вреди, чието овъзмездяване се претендира по реда
на чл. 1 ал. 1 ЗОДОВ вр. чл. 28 ал. 2 ЗТРРЮЛНЦ, са настъпили като последица от
отменен по съдебен ред незаконосъобразен акт на длъжностното лице по
регистрацията от Агенция по вписванията като са свързани изцяло с претърпени от
ищцата загуби от заплащането на държавна такса и на адвокатско възнаграждение
по развилото се в Окръжен съд – Варна по реда на чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ производство
по търговско дело № 730/2018 г. За да е приложим обаче редът по ЗОДОВ по
отношение на обезщетяването за тези вреди, е необходимо съгласно чл. 8 ал. 3 ЗОДОВ да няма друг нормативно предвиден специален начин за обезщетение.
Съгласно чл. 25 ал. 4 ЗТРРЮЛНЦ
съдът в закрито заседание в състав от един съдия разглежда по реда на глава ХХІ
от ГПК жалбата срещу отказа на длъжностното лице по регистрацията от Агенция по
вписванията като решението му подлежи на обжалване в 7-дневен срок от
съобщаването му пред съответния апелативен съд, чието решение е окончателно. В
глава ХХІ от ГПК, наименована „Обжалване на определенията“, няма разпоредби,
които да са относими към направените в това производство разноски от страните.
В поместената в същата глава разпоредба на чл. 278 ал. 4 от ГПК се съдържа
обаче препратка за неуредените въпроси към правилата за обжалване на решенията
като същевременно чл. 273 от ГПК, намиращ систематичното си място в глава ХХ
„Въззивно обжалване“, препраща за неуредените въпроси към правилата за
производството пред първата инстанция. В чл. 236 от ГПК, поместен в Част Втора,
Дял Първи „Производство пред първа инстанция“, в ал. 1 т. 6 изрично е предвидено,
че в решението се съдържа и произнасяне по въпроса в тежест на кого се възлагат
разноските по делото като под разноски следва да се разбират направените от
всяка от страните разходи за държавна такса, за вещи лица и за договорено и
заплатено адвокатско възнаграждение за процесуално представителство и защита от
адвокат. Отделно от всичко това чл. 81 от ГПК, поместен в Част Първа „Общи
положения“, предвижда, че във всеки акт, с който приключва делото в съответната
инстанция, съдът се произнася и по искането за разноски.
Така проследената нормативна
уредба безсъмнено налага извод, че за овъзмездяването на направените разходи в
производството по чл. 25 ал. 4 ЗТРРЮЛНЦ е приложим редът по ГПК, което на
основание чл. 8 ал. 3 ЗОДОВ изключва за тях приложението на ЗОДОВ, респективно на
чл. 1 ал. 1 ЗОДОВ. В идентичен смисъл са определение № 10927/18.09.2018 г. по
адм. дело № 11043/2018 г. на ВАС РБ, ІV отделение; определение № 712/17.01.2019
г. по адм. дело № 15653/2018 г. на ВАС РБ, ІV отделение и решение №
15391/11.12.2018 г. по адм. дело № 8925/2018 г. на ВАС РБ, ІІІ отделение.
Изводът не се променя от
обстоятелството, че в мотивите на решение № 439/05.06.2018 г. по търговско дело
№ 730/2018 г. съдът в противоречие с чл. 25 ал. 4 ЗТРРЮЛНЦ е приел, че на
основание чл. 541 ГПК, който се намира в неприложимата за производството по
това дело Част Шеста „Охранителни производства“, разноски не следва да бъдат
присъждани на жалбоподателя. За последния е била налице правната възможност по
чл. 248 ал. 1 ГПК да иска допълване на решението в частта за разноските, а в
случай, че съдът не уважи искането – да обжалва постановеното определение по
реда на чл. 248 ал. 3 ГПК. Пропускът да се възползва от това дадено му от
закона право не му открива исковия път за обезщетяване по реда на чл. 1 ал. 1 ЗОДОВ.
В целостта си изложеното обуславя
извод за недопустимост на иска по чл. 1 ал. 1 ЗОДОВ вр. чл. 28 ал. 2 ЗТРРЮЛНЦ,
поради което производството по делото следва да се прекрати, а на основание чл.
253 ГПК постановеното в с. з. на 06.02.2019 г. определение за даване ход на
спора по същество следва да се отмени.
Воден от изложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И
ОТМЕНЯ постановеното в открито
съдебно заседание на 06.02.2019 г. определение за даване ход на делото по същество
на правния спор.
ПРЕКРАТЯВА производството по адм.
дело № 2718/2018 г. по описа на Адм. съд – Варна, ХV състав.
Определението в частта за
прекратяване на производството по делото подлежи на обжалване с частна жалба
пред ВАС РБ в седемдневен срок от съобщаването му на страните по делото.
СЪДИЯ: