Определение по дело №1960/2023 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 3803
Дата: 6 октомври 2023 г. (в сила от 6 октомври 2023 г.)
Съдия: Ивелина Владова
Дело: 20233100501960
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 29 септември 2023 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 3803
гр. Варна, 06.10.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на шести
октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Ирена Н. Петкова
Членове:И.ка Д. Дрингова

Ивелина Владова
като разгледа докладваното от Ивелина Владова Въззивно гражданско дело
№ 20233100501960 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по въззивна жалба с вх. № 52715/13.07.2023г.
по регистратурата на ВРС подадена от Р. Д. Н. срещу Решение № 2314/26.06.2023г.
постановено по гр.д. № 12102/2021г. по описа на ВРС, 48-ми състав, с което Е
ОТХВЪРЛЕН предявеният от жалбоподателката срещу К. Б. А. иск по чл. 109 от ЗС за
осъждане ответника да преустанови неоснователното ползване на входа за достъп към стая,
повдигната в жълт цвят по схемата за обекта на л.10 от делото, приподписана от съда и
представляваща неразделна част от решението, с площ от 12 кв.м , представляваща част от
самостоятелен обект в сграда № 1 в град Варна, ул. Копнеж № 7, с идентификатор на
самостоятелния обект № 10135.3515.169.1.3, ниво -1, съседни и самостоятелни обекти в
сградата: на същия етаж № 10135.3515.169.1.4, под обекта - няма, над обект - №
10135.3515.169.1.1, като премахне чрез зазиждане посочения използван от него вход за
осъществяване на владението върху процесната стая откъм обект № 10135.3515.169.1.4, като
неоснователен и жалбоподателката Е ОСЪДЕНА да заплати на К. Б. А. съдебно-деловодни
разноски в размер на 600 лева.
Подадена е и частна въззивна жалба с вх.№ 65295/04.09.2023г. от Р. Д. Н. срещу
Определение № 9975/22.08.2023г. постановено по гр.д.№ 12102/2021г. по описа на ВРС, с
което Е ОСТАВЕНА БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба на жалбоподателката по чл.248 от ГПК за
изменение на Решение № 2314/26.06.2023г. по гр.д.№ 12102/2021г. по описа на ВРС в частта
за разноските.
Въззивникът Р. Д. Н., чрез процесуалния си представител оспорва
първоинстанционното решение считайки го за неправилно и необосновано. Възразява срещу
изводите на съда за наличието на сила на пресъдено нещо между страните по спора досежно
собствеността на процесната реална част от ПИ с ид.10135.3515.169.1.3 по Кадастралната
карта на гр.Варна формирана с решението по гр.д.№ 16356/2018г. по описа на ВРС решение,
1
с което е отхвърлен предявеният от Р. Н. срещу ответника К. Б. А. осъдителен иск за
собственост на процесното помещение. Позовава се на факта, че иска по чл.108 от ЗС по
цитираното дело е имал за предмет спорната реална част, но с по-малка площ, както и че
същият е бил насочен не срещу ответника К. А., а срещу наследниците на Боню А.. Счита,
че неправилно отхвърления иск за собственост на ищцата по предходното дело /гр.д.№
16356/2018г. по описа на ВРС/ е зачетен при изследване на предпоставките на иска по
чл.109 от ЗС предмет на настоящото въззивно производство като липса на защитимо нейно
право на собственост. Посочва, че дори да се приеме, че е налице сила на пресъдено нещо по
отношение на спорното помещение, чиято входна врата се иска да бъде премахната с
предявения срещу ответника иск по чл.109 от ЗС, то ищцата се позовава на качеството си
на собственик на общи части в сградата, в която се намира помещението, спрямо които
процесната врата се явява опасна за целостта на сградата предвид на това, че е изградена
незаконно. Моли обжалваното решение да бъде обезсилено или отменено и да се постанови
ново, с което да бъде уважен предявения иск за осъждане на ответника да преустанови
неоснователното ползване на входа за достъп към процесното помещение с площ от 12 кв.м,
представляваща част от самостоятелен обект № 10135.3515.169.1.3, на ниво-1 по
Кадастралната карта, като премахне чрез зазиждане посочения използван от него вход за
осъществяване на владението върху процесната стая откъм обект № 10135.3515.169.1.4.
С въззивната жалба са направени доказателствени искания – за провеждане на СТЕ, за
задължаване на ответника да представи писмени доказателства - позволителен билет №
61/16.03.1970г , за изискване на гр.д.№ 2153/1983г. и гр.д.№ 194/1987г. и двете по описа на
ВРС.
С частната въззивна жалба Р. Н., чрез процесуалния си представител възразява срещу
правилността и законосъобразността на обжалваното определение № 9975/22.08.2023г.
постановено по гр.д.№ 12102/2021г. по описа на ВРС, с което е оставена без уважение
молбата за изменение на съдебното решение в частта относно присъдените в тежест на
жалбоподателя разноски. Посочва, че в полза на ответника вече са били присъдени разноски
с предхождащо определение, поради което присъдените със съдебното решение се явяват
повторни. При извод за дължимостта им се възразява за прекомерност предвид липсата на
фактическа и правна сложност на съдебното производство протекло в едно съдебно
заседание. Искането е за отмяна на обжалваното определение и за отхвърляне на искането на
ответника за присъждане на разноски, в евентуалност – за намаляването им до 400 лева.
В срока по чл. 263 ГПК не е постъпил писмен отговор на въззивната жалба и на
частната въззивна жалба от oт въззиваемата страна – К. Б. А..
По допустимостта на обжалването: Въззивната жалба и въззивната частна жалби са
депозирани в рамките на преклузивния двуседмичен срок, считано от връчване на
обжалваемото решение и определение по чл.248 от ГПК на процесуалния представител на
жалбоподателя. Жалбите съдържат изискуемите реквизити и приложенията, с оглед на което
са редовни и надлежно администрирани. Страните се представляват от пълномощници с
права за въззивна инстанция. Легитимацията на страните съответства на произнасянето по
2
обжалваното първоинстанционно решение и определение. Сезиран е компетентен въззивен
съд за проверка на подлежащи на обжалване съдебни актове.
Съдът приема, че въззивното производството е допустимо. Делото следва да бъде
насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание.
Настоящият съдебен състав намира, че направените с въззивната жалба
доказателствени искания следва да бъдат оставени без уважение. На първо място с
въззивната жалба не са въведени възражения за извършени от първоинстанционния съд
процесуални нарушения във връзка с неприемането и недопускането им, което да е
основание за допускането им във въззивна инстанция на основание чл.266, ал.3 от ГПК.
Определенията на съда, с които доказателствените искания са оставени без уважение са
мотивирани и срещу тях във въззивната жалба не са изложени възражения за неправилност
или незаконосъобразност.
На второ място, формулираните във въззивната жалба доказателствени искания
касаят по същество предявеният от ищцата Р. Н. /в общо исково производство с иска по
чл.109 от ЗС/ иск с правно основание чл.108 от ЗС, производството по който е прекратено с
влязло в законна сила определение като недопустимо предвид наличието на сила на
пресъдено нещо между страните по делото по въпроса за собствеността на процесната
реална част от ПИ с ид. 10135.3515.169.1.3 по Кадастралната карта на гр.Варна с решението
по гр.д.№ 16356/2018г. по описа на ВРС. Пререшаване на въпроса за допустимостта на иска
по чл.108 от ЗС в рамките на настоящото производство от настоящия въззивен състав е
недопустимо.
От друга страна, в хода на първоинстанционното производство са събрани голяма
част от исканите с въззивната жалба доказателства – позволителния билет № 61/16.03.1970г.,
съдебни актове по гр.д.№ 2153/1983г. по описа на ВРС и по гр.д.№ 194/1987г. по описа на
ВРС, което не предполага повторното им събиране, а СТЕ, която е относимо
доказателствено искане към иска по чл.108 от ЗС касателно процесния имот /предмет на
прекратения иск за собственост/, допустимо вече е била вече провеждана в хода на
производството по гр.д.№ 16356/2018г. по описа на ВРС.
По тези съображения и на основание чл. 267, ал.1 от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна жалба с вх. № 52715/13.07.2023г. по
регистратурата на ВРС подадена от Р. Д. Н. срещу Решение № 2314/26.06.2023г.
постановено по гр.д. № 12102/2021г. по описа на ВРС, 48-ми състав и частна въззивна
жалба с вх.№ 65295/04.09.2023г. от Р. Д. Н. срещу Определение № 9975/22.08.2023г.
постановено по гр.д.№ 12102/2021г. по описа на ВРС.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ доказателствените искания на въззивника за провеждане
на СТЕ, за изискване на съдебни дела, както и за събиране на писмени доказателства.
3
НАСРОЧВА производството по в.гр.д.№ 1960/2023г. за разглеждане в открито
съдебно заседание на 08.11.2023г. от 10:00 часа, за която дата и час да се призоват
страните, чрез пълномощниците си, ведно с препис от настоящото определение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4