РЕШЕНИЕ
№ 285
гр. Троян, 18.09.2018
год.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Троянски районен съд, четвърти състав, в
публичното заседание на двадесет и
четвърти август две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател: Десислава Ютерова
при секретаря Мария
Станчева и в присъствието на прокурора ...……………........................... като
разгледа докладваното от съдията -
Ютерова гр. Дело № 335 по описа на ТРС за 2018 год., за да се произнесе
- съобрази:
Предявен е иск с
правно основание чл. 357 ал. 1 КТ.
Производството по делото е образувано по искова молба от Н.Д.М. ***
срещу „ВиК Стенето” ЕООД – гр. Троян, представител инж. Тонимир Гечев, с която
е предявен иск за отмяна на наложеното на ищеца от ответника-работодател
дисциплинарно наказание „забележка”, с искане за присъждане на разноските по
делото.
Ищецът твърди, че работи по трудов договор в ответното дружество на
длъжност „електромеханик”. Твърди, че със Заповед № РД-102/21.03.2018 г. на
управителя на ответника, на основание чл. 188 т. 1 вр. с чл. 187 т. 1 от КТ, му
било наложено дисциплинарно наказание „забележка”. Оспорва посочената заповед,
като счита същата за незаконосъобразна, тъй като не бил извършил нарушението,
за което е наказан.
Изрично твърди, че при налагането на дисциплинарното наказание не са
спазени изискванията на чл. 193 ал. 1 КТ. Ищецът сочи, че в заповедта не е
конкретизирано какво виновно неизпълнение на трудовите задължения е извършил
така, че да може да организира защитата си. Поради това и не са му били
изискани писмени обяснения по повод конкретно дисциплинарно нарушение.
Ищецът сочи също, че в заповедта са отбелязани множество по вид
дисциплинарни нарушения, без да се конкретизира дати, което било в разрез с
императивното изискване на чл. 195 ал. 1 КТ.
Предвид изложеното, ищецът иска от съда да отмени заповедта и да
му присъди направените по делото разноски.
В указания едномесечен срок,
съгласно чл. 131 ал. 1 от ГПК, ответникът е представил отговор, с който изцяло
оспорва иска. Ответникът признава твърденията на ищеца, че между страните
съществува трудово правоотношение, че ищеца заема посочената в исковата молба
длъжност, както и, че процесната заповед е издадена от работодателя и със
същата е наложено дисциплинарно наказание „забележка“. Оспорва обаче твърдението
на ищеца, че обжалваната заповед е незаконосъобразна, като счита, че са спазени
изискванията на чл.193 и чл.194 КТ. Твърди, че ищеца е извършил множество
действия и бездействия, които са в нарушение на трудовата дисциплина, за което
му е наложено с обжалваната заповед дисциплинарно наказание „забележка“.
По тези съображения ответникът
счита, че ищеца е извършил описаните нарушения на трудовата дисциплина, както и
че ги е извършил виновно. Моли за отхвърляне на иска. Претендира разноски.
Съдът, като прецени събраните
по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 235 ГПК във връзка с
посочените от страните доводи, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
Безспорно е установено, че ищеца работи по трудово договор с ответното дружество
на длъжност „електромеханик”. На 22.03.2018 г. на М. била връчена заповед №
РД-102 от 21.03.2018 г., с която на същия на основание чл. 188 т. 1, вр. чл.
183 т. 3 от КТ е наложено дисциплинарно наказание „забележка”, а именно: „На
основание докладна за констатирани нередности, чл.188,
т.1 от
КТ във връзка с ЧЛ.187, т,
3 от КТ, и при спазени изисквания на чл.189, ал.1 от КТ, чл.193,
ал.1 от
КТ, и дадени
писмени обяснения от лицето с вх. № 177/20.03.2018 г., наказвам със Забележка Н.Д.М.,
ЕГН **********, на длъжност електромеханик в дружеството.
Фактическите
обстоятелства, свързани с
извършеното нарушение са: След предварително уточняване на
начина и времето за извършване на техническо
обслужване на АСУВ, помпите и ел. оборудване в ПС и други съоръжения всеки месец, при
направена проверка се констатира, че Н.Д.М. не изпълнява
разпорежданията па ръководител „Финансов отдел" в дружеството, като не
спазва определените дни два пъти месечно
за извършване на техническо обслужване, не спазва
часа за тръгване от ПС „Баба Руса" - 7,30 часа,
като това води до удължаване на броя дни, необходими му за
извършване на ТО. Същият не уплътнява работния си ден
и описаните действия в поисканото писмено обяснение показват липса на
организация за работа не звеното.
Мотиви: Описаните обстоятелства се
определят като неизпълнение на възложената работа от Н.Д.М.,
ЕГН **********, на
длъжност електромеханик в дружеството. Предвид тежестта на
нарушението, обстоятелствата при които
е извършено, както и поведението на работника, следва да се наложи
дисциплинарно наказание по чл.188,
т. 1, а
именно забележка. ".
Ищеца е представи писмено обяснение във връзка с наложеното
му дисциплинарно наказание.
По делото са представени отчет
за техническо обслужване, в което са отразени извършените дейности по обекти и
дати, както и пътните листи за използвания от ищеца служебен автомобил.
По делото е
разпитан свидетеля В.Г., който работи като диспечер водоразпределителна мрежа в ответното дружество.
Излага, че работното му място е на местността „Баба Руса”, където работи и
ищеца. Свидетеля излага, че главната счетоводителка Р.Б.е извършвала проверка и
контрол кой е на работа. Тя контролира всички работни места, както на помпената
станция „Баба Руса” така и останалите работни места. През месеците февруари и
март
Предвид на изложеното
настоящия състав намира, че за да е налице валидно упражнено право налагане на
дисциплинарно наказание от работодателя, е необходимо да са изпълнени следните
законоустановени предпоставки, формиращи фактическия състав по налагането на
дисциплинарно наказание:
1. За деянията, за които е
наложено наказанието, да са изискани обяснения от ищеца по реда на чл. 193 ал.
1 от КТ;
2. Наказанието е наложено в
рамките на преклузивния срок по чл. 194 от КТ;
3. Наказанието е наложено при
спазване на изискванията по чл. 195 ал. 1 КТ относно формата и съдържанието на
заповедта за налагане на дисциплинарно наказание;
4. Деянието, за което е
наложено дисциплинарното наказание е осъществено от ищеца и същото представлява
нарушение на трудовата дисциплина/нарушение на трудови задължения на ищеца;
5. Наложеното наказание да е
определено при спазване критериите на чл. 189 КТ.
Посочените предпоставки следва
да са налице при налагането на всяко едно дисциплинарно наказание.
Не се спори между страните, че
към датата на налагане на дисциплинарното наказание между тях е съществувало
трудово правоотношение, като заеманата от ищеца длъжност е била
„електромеханик“.
В конкретния казус на
ответника изрично е указано, че негова е доказателствената тежест да установи,
че процедурата по налагане на дисциплинарно наказание е спазена. С отговора на
исковата молба ответникът е посочил, че на ищеца са изискани писмено обяснения
по реда на чл. 193 ал. 1 от КТ преди налагане на наказанието и същият е
депозирал такива, в които подробно излага каква дейности е извършил на седем
конкретни дати.
Вярно е, че съобразно практиката по реда на чл. 290 ГПК нито в искането на обяснения, нито в заповедта за налагане на
дисциплинарното наказание работодателят е длъжен да посочи всички обективни и
субективни елементи на изпълнителното деяние, нито да посочи кои факти е приел
за установени. Както в искането на обяснения, така и в заповедта за налагане на
дисциплинарното наказание е достатъчно нарушението на трудовата дисциплина да
бъде посочено по разбираем за работника начин /решение № 209/02.05.2012 г. по
гр. дело № 768/2011 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС, решение № 857/25.01.2011 г. по
гр. дело № 1068/2009 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС, решение № 171/23.02.2010 г.
по гр. дело № 68/2009 г. на ІІІ-то гр. отд. на ВКС, решение № 205/26.03.2010 г.
по гр. дело № 267/2009 г. на ІІІ-то гр. отд. на ВКС, решение № 237/24.06.2010
г. по гр. дело № 826/2009 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС, решение № 688/23.11.2010
г. по гр. дело № 114/2009 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС, решение № 182/07.10.2015 г. по гр. дело
№ 1284/2015 г. на III-то гр. отд. на ВКС и др./. Според разпределението на доказателствената тежест в процеса, ответника
следваше да докаже конкретно извършено дисциплинарно нарушение - конкретно
деяние, място на извършване, дата, фактически обстоятелства и вина.
Тези елементи останаха недоказани по делото. Ответника не сочи конкретно деяние, което да съставлява нарушение на трудовата дисциплина. Не се сочи нито в заповедта, нито в процеса: какво точно е извършил ищеца, кога, къде, при какви обстоятелства и форма на вина.
Ответника е посочил само, че ищеца излизал сутрин по различно време от база „Баба Руса". От представените пътни листи и графици е видно, че част от тях се отнасят до друго лице. От същите документи, а и от показанията на свидетеля - диспечер при ответника В.Г. е видно е, че ищеца често не ползва обедната
си почивка и често работи повече от дванадесет
часа на ден - без прекъсване.
Представените документи и показанията на свидетеля не доказват, че ищеца закъснява за работа, а
само кога сутрин излиза с МПС от базата, но той трябва да е там преди да излезе със служебно МПС. Липсват доказателства, че ищеца е
длъжен всяка сутрин да напуска базата точно в 7,30 часа.
В процесната заповед се навеждат множество евентуални дисциплинарни нарушения, а именно: „не уплътнява работния си
ден", като общо твърдение. В процеса
не бяха представени доказателства, че ищеца не уплътнява работния си ден.
Напротив, видно от пътните листи - често работния ден на ищеца надхвърля осем
часа труд.
Съда намира за правилни изложените аргументи
от ищеца, чрез неговия пълномощник адв. Д.. По делото не бяха представени доказателства, че ищеца е нарушил конкретно разпореждане на ръководител
„финансов отдел", за което отговаря. Изложеното в процесната заповед
твърдение е: „не
изпълнява
разпорежданията на ръководител „Финансов отдел".
Представен е график, който
ясно показва, че възложената работа на М. за отразения период е изпълнена и
приета от работодателя. Заповедта сочи, че: „Описаните обстоятелства се определят, като
неизпълнение на възложената работа", без обаче да се описва каква дейност
не е изпълнена, къде и кога се е състояло неизпълнението.
Освен това нито доведения
по делото свидетел,
нито писмените доказателства
представени пред съда не сочат изложеното в заповедта твърдение, че ищеца: „не спазва определените два
дни месечно за провеждане на техническо обслужване". По делото е представен график за провеждане на техническо обслужване,
който ясно показва, че възложената на ищеца работа за отразения период е
изпълнена и приета от работодателя.
От процесната заповед също
не става ясно коя докладна за нередности е взел предвид работодателя за да
наложи дисциплинарното наказание на М.. В
тази връзка е цитирана и съдебна практика - Решение № 83 от 24.07.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5585/2014 г., ІІІ г. о., ГК, докладчик председателят Симеон Чаначев, Решение № 83 от 24.07.2015 г.
на ВКС по гр. д. № 5585/2014 г., ІІІ г.
о„ ГК, докладчик председателят Симеон Чаначев: „Заповедта за налагане на
дисциплинарно наказание може се мотивира и чрез препращане към друг акт на
работодателя, но същият акт трябва да бъде доведен до знанието на работника или
служителя. В случая необосноваността на мотивите на въззивния съд произтича от
неизлагането на съображения относно доказателствата, от които съдът извежда
извода си за уведомяване на ищеца за съдържанието на процесния доклад. Изводът
е необоснован и защото доказателства относно запознаване на ищеца с процесния
доклад не са представени. В. съд е допуснал и друго нарушение на закона, като е
приел, че е спазена разпоредбата на чл. 195, ал. 1 КТ, въпреки, че в
атакуваната заповед по чл. 188, т. 1 КТ липсват данни за времето на извършване на нарушенията, както и за
конкретните технически правила, които ищецът е нарушил. В случая нарушенията не
са описани чрез отразяване неизпълнението на трудовите задължения, предвидени в
нормативните актове. Посочването в заповедта по чл. 188, т. 1 КТ бланкетно на
задължения по длъжностна характеристика не съставлява отразяване на
нарушенията. За да се изпълнят изискванията на чл. 195, ал. 1 КТ работодателят
е следвало да посочи правилата, включително технически, чието нарушаване е било
допуснато вследствие поведението на ищеца. Констатации за тези обстоятелства не могат да се изведат и от
посочения доклад. От друга страна този доклад е ирелевантен за спазването на
чл. 195, ал.
1 КТ от
работодателя, тъй като не е доведен до знанието на наказания служител.
Необоснован е и извода за спазване на чл. 195, ал. 1 КТ предвид неотразяването в
заповедта на времето на извършване на нарушенията. От констатациите в
процесната заповед е видно, че работодателят е посочил, кога е извършил
проверка на изготвената от ищеца документация, но не е отразил кога са извършени
нарушенията, за които е ангажирана дисциплинарната отговорност на последния. Неизпълнението на
задължението за мотивиране на заповедта по чл. 188, т. 1 КТ рефлектира и по отношение на процедурата за снемане на
обяснения по чл. 193, ал. 1 КТ, тъй като обясненията могат да бъдат дадени от
работника или
служителя при
конкретизирани от работодателя нарушения, което последният не е направил. В разглеждания случай
ответникът по претенцията е поискал обяснения и за нарушение по друг фактически
състав - чл. 187, т. 9 КТ, което е резултат от неизясняване поведението на ищеца и неуточняване на
нарушенията, за които са му поискани обяснения. По този начин е нарушена нормата на чл. 193,
ал. 1 КТ, да се искат обяснения за нарушенията, за които ще се ангажира дисциплинарната
отговорност на работника или служителя. Допуснатите нарушения от страна на
работодателя засягат императивни разпоредби на КТ - чл. 193, ал. 1, чл. 195,
ал. 1 и обуславят незаконност на заповед № 923/14.10.2013 г., съответно
основателност на иска за отмяната й."
В процеса не бяха представени убедителни
доказателства, дали има конкретно нарушение за което е наложено дисциплинарното
наказание „забележка” с атакуваната заповед, нито кога е извършено то, нито са
установени обстоятелствата, при които е извършено, нито защо ищеца отговаря за
него, нито как е действал с оглед формиране на вината.
Липсата в процесната заповед на конкретни факти по осъществяване дисциплинарно нарушение и кога е извършено то, съставлява нарушение на разпоредбата в чл. 195 ал. 1
от КТ, което обуславя отмяната на наложеното дисциплинарно наказание, като
незаконосъобразно.
По изложените горе
обстоятелства работодателя е трябвало до изиска обяснения от служителя за всяко конкретно нарушение - за които е наложил процесното наказание, както разпорежда чл. 193 ал. 1 от КТ, но
не го е сторил. Вместо това от него устно е
било поискано общо обяснение за изпълнението на работата му през месец март 2018 год., което той е представи. Липсата на
поискано от ищеца обяснение за всяко конкретно (по деяние, място, време, вина и обстоятелства) нарушение води до правните последици
на чл. 193 ал. 2 от КТ, при които дисциплинарното наказание се отменя, без съдът да разглежда спора по същество. Като следва да държим сметка, че
работодателят е длъжен да поиска обяснения за всички фактически констатирани от
него нарушения.
В същия смисъл са: Решение № 1112 от 19.10.1999 г. на ВКС по гр. д. № 759/98 г„ III г. о., докладчик съдията Татяна Върбанова; Решение № 363 от 10.01.2012 г. на ВКС по гр. д. № 354/2011 г., IІІ г. о., ГК,
докладчик съдията Любка Богданова; Решение № 204 от 17.04.2003
г. на ВКС по
гр. д. №
2941/2001 г., II г. о., докладчик председателят Симеон Чаначев.
Поради всичко изложено и на
основание чл. 193 ал. 2 от КТ, настоящият съдебен състав следва да отмени
дисциплинарното наказание, без да разглежда спора по същество. Налице е
формално, процедурно нарушение, опорочаващо цялата дисциплинарна процедура. Ето
защо дисциплинарно наказание „забележка”, наложено със заповед №
РД-102/21.03.2018 г. на управителя на „ВиК Стенето” ЕООД – гр. Троян следва да
бъде отменено.
Относно разноските по производството.
При този изход на спора на
ищеца, на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК, следва да бъдат присъдени разноски за
заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 510 лева, съобразно списък по
чл. 80 ГПК.
На основание чл. 78 ал. 6 ГПК
ответникът дължи и държавна такса върху предявения неоценяем иск в размер на
50,00 лева.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ дисциплинарното наказание „забележка“, наложено на
Н.Д.М., ЕГН **********, адрес: ***, със Заповед № РД - 102/21.03.2018 г. на
управителя инж. Тонимир Гечев на „ВиК Стенето” ЕООД, ЕИК *********, седалище и
адрес: гр. Троян, ул. „Христо Ботев” № 213, като незаконосъобразно.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78 ал. 1 ГПК „ВиК Стенето” ЕООД,
ЕИК *********, седалище и адрес: гр. Троян, ул. „Христо Ботев” № 213,
представител инж. Тонимир Гечев да заплати на Н.Д.М., ЕГН **********, адрес: ***
сумата 510,00 – петстотин и десет лева разноски за адвокатско
възнаграждение.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78 ал. 6 ГПК „ВиК Стенето” ЕООД,
ЕИК *********, седалище и адрес: гр. Троян, ул. „Христо Ботев” № 213,
представител инж. Тонимир Гечев, да заплати в полза на бюджета на съдебната
система по сметка на Троянски районен съд сумата от 50,00 - петдесет лева, представляваща държавна
такса върху предявения неоценяем иск.
Решението подлежи на обжалване пред Ловешки окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Районен
съдия: