РЕПУБЛИКА
БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ
Р Е Ш Е Н И Е
№ 59
гр.
Пловдив, 11.01.2021 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ПЛОВДИВ, петнадесети
състав в публично заседание на трети декември две хиляди и двадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИРА НЕСТОРОВА
при
секретаря М.Г. като разгледа докладваното от
съдията Л. Несторова
административно дело № 1064 по описа за 2020 г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 156 от
Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК, обн. ДВ, бр.105 от 29.12.2005г.
в сила от 1.01.2006 г./ във вр. с чл. 145, ал.1 от Административнопроцесуалния
кодекс /АПК, Обн., ДВ, бр. 30 от 11.04.2006 г., в сила от 12.07.2006 г./
Образувано е по жалба предявена от Р.Щ.А., с ЕГН **********, с адрес ***,
против Ревизионен акт /РА/ № Р-16001619004340-091-002 от 23.01.2020г., издаден
от А.А.Д.на длъжност Началник сектор, възложил ревизията и от В.Г. К.на
длъжност главен инспектор по приходитепри ТД на НАП-Пловдив – ръководител на
ревизията, потвърден с Решение № 174 от 21.04.2020г. на Директора на Дирекция
„ОДОП“ при ЦУ на НАП. С РА на Р.Щ.А. са
определени задължения по ЗДДФЛ, КСО и ЗЗО и лихви за просрочие така:
Вид задължение: Период Главница лв. Лихва лв.
Годишен и авансов
данък по ЗДДФЛ на ЕТ 2014 г. 1 529,44 734,87
Годишен и авансов
данък по ЗДДФЛ на ЕТ 2015 г. 1 510,74 572,06
Годишен и авансов
данък по ЗДДФЛ на ЕТ 2016 г. 1 439,96 399,22
Годишен и авансов
данък по ЗДДФЛ на ЕТ 2017 г. 1
300,60 228,71
Годишен и авансов
данък по ЗДДФЛ на ЕТ 2018 г. 373,13 27,78
Вноски за ДОО 2014 г. 1 758,93 892,29
Вноски за ДОО 2015 г. 1 737,42 705,14
Вноски за ДОО 2016 г. 1 656,01 506,17
Вноски за ДОО 2017 г. 1 634,63 342,94
Вноски за ДОО 2018
г. 905,76 133,47
Вноски за 30 2014 г. 1 015,33 513,69
Вноски за 30 2015 г. 884,28 349,63
Вноски за 30 2016 г. 833,41 245,77
Вноски за 30 2017 г. 726,81 143,88
Вноски за 30 2018 г. 244,80 36,08
Вноски за ДЗПО -
УПФ 2014 г. 687,08 348,56
Вноски за ДЗПО -
УПФ 2015 г. 678,68 275,45
Вноски за ДЗПО -
УПФ 2016 г. 646,88 197,72
Вноски за ДЗПО -
УПФ 2017 г. 592,26 124,25
Вноски за ДЗПО -
УПФ 2018 г. 306,00 45,09
ОБЩО 20 462,15 6 822,77
В жалбата се навеждат доводи за
материалноправна и процесуална незаконосъобразност на оспорения Ревизионен акт Р-16001619004340-091-002
от 23.01.2020г, потвърден с Решение № 174 от 21.04.2020г. на Директора на
Дирекция „ОДОП“ при ЦУ на НАП. Претендира се отмяната на оспорения РА.
Национална
агенция за приходите – Дирекция “Обжалване и данъчноосигурителна практика” -
Пловдив, чрез процесуалния си представител, е на становище, че жалбата е
неоснователна и моли Съда да я остави без уважение. Претендира присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
Ревизионният акт,
обект на настоящото производство, е бил обжалван в предвидения за това
процесуален срок пред горестоящия в йерархията на приходната администрация
орган, който е счел същият за законосъобразен в потвърдената и изменената част. Така постановеният от
приходния орган резултат и подаването на жалбата, в рамките на установения в
закона срок, /Решение № 174 от 21.04.2020г. на Директора на Дирекция „ОДОП“ е съобщено
на 29.04.2020г –л. 29 по делото, а жалбата е депозирана на 04.05.2020г /л. 26
по делото/ по повод на която е образувано настоящото производство, налагат
извода за нейната ДОПУСТИМОСТ.
Със
Заповед за възлагане на ревизия /ЗВР/ № Р-16001619004340-020-001 от
08.07.2019г. /л. 741/ е възложена ревизия на жалбоподателя, обхващаща следните
видове задължения за периоди: годишен и авансов данък по ЗДДФЛ от 01.01.2014г.
до 31.12.2018г.; ДОО за самосигуряващи се лица за периода от 01.01.2014г. до
31.12.2018г.; Здравно осигуряване за самосигуряващи се лица - от 01.01.2014г. до
31.12.2018г.; Универсиален пенсионен фонд за самосигуряващи се лица - от 01.01.2014г. до
31.12.2018г.
ЗВР от 08.07.2019г. е изменена със Заповед № Р-16001619004340-020-002
от 15.10.2019г. и Заповед № Р-16001619004340-020- 003 от 15.11.2019г./л.733/.
ЗВР са издадени от компетентен приходен орган-Албена
А.а Дончевана длъжност началник сектор „Ревизии” при ТД на НАП-Пловдив,
съгласно Заповед № РД-09-1 от 03.01.2017г. на Директора на ТД на НАП-Пловдив и Приложение
№1 и №2 към същата заповед. С цитираната
заповед са определени органите по приходите да издават заповеди за възлагане на
ревизии. ЗВР са подписани с ел. подпис като по делото са приети удостоверения
за електронен подпис л.756-л. 758 по делото.
Със ЗВР от 08.07.2019г. е
определен срок за завършване на ревизията до три месеца от датата на връчване.
Същата е връчена на Р. А. на 16.07.2019г., видно от разписка за връчване л.
742 по делото. Със ЗВР от 15.10.2019г е определено ревизията да завърши до 18.11.2019г.
Същата е връчена на 15.10.2019г /л. 738/.
ЗВР от 15.11.2019г. определя ревизията да завърши до 16.12.2019г., същата е
връчена на 15.112019г. /л. 734 по
делото/.
Определено е ревизията да
бъде извършена от В.Г. К.на длъжност главен инспектор по приходите-ръководител
на ревизията и от Д.В.М.–старши
инспектор по приходите при ТД на НАП Пловдив.
Съгласно чл. 114 ал.1 от ДОПК / в
редакцията от ДВ изм., бр. 82 от 2012 г., в сила
от 01.01.2013 г./ срокът за
извършване на ревизията е до три месеца и започва да тече от датата на
връчването на заповедта за възлагане.
Разпоредбата на чл. 114 ал. 2 от ДОПК / в редакцията от ДВ, бр. 99 от 2011 г., в сила от
01.01.2012 г./ определя, че ако
срокът по ал. 1 се окаже недостатъчен, той може да бъде продължен до два месеца
със заповед за удължаване на срока от органа, възложил ревизията. От анализа на
коментираните по-горе заповеди се установи, че сроковете на ревизията са
съобразени със законовите изисквания. В срока по чл. 117 ал. 1 от ДОПК е
изготвен Ревизионен доклад № Р-16001619004340—092-001 от 23.12.2019г., връчен на 30.12.2020г. /л. 146/ РД е подписан от
приходни органи с валиден към датата на издаване, видно от удостоверение за ел.
подпис –л. 757 и л. 758 по делото.Срещу РД е депозирано писмено възражение в
срока по чл. 117, ал.5 от ДОПК /09.01.2020г./ Към възражението не са представени
писмени доказателства.
В хода на производството, в срока по
чл. 119 ал.3 от ДОПК, е издаден Ревизионен акт
№ Р-16001619004340-091-002 от 23.01.2020г. от А.А.Д.на длъжност Началник
сектор, възложил ревизията и от В.Г. К.на длъжност главен инспектор по
приходитепри ТД на НАП-Пловдив – ръководител на ревизията, с който са
определени следните задължения на ревизираното лице:
Вид задължение: Период Главница
лева Лихва Лева
Годишен и авансов
данък по ЗДДФЛ на ЕТ 2014 г. 1 529,44 734,87
Годишен и авансов
данък по ЗДДФЛ на ЕТ 2015 г. 1 510,74 572,06
Годишен и авансов
данък по ЗДДФЛ на ЕТ 2016 г. 1 439,96 399,22
Годишен и авансов
данък по ЗДДФЛ на ЕТ 2017 г. 1 300,60 228,71
Годишен и авансов
данък по ЗДДФЛ на ЕТ 2018 г. 373,13 27,78
Вноски за ДОО 2014 г. 1
758,93 892,29
Вноски за ДОО 2015 г. 1
737,42 705,14
Вноски за ДОО 2016 г. 1
656,01 506,17
Вноски за ДОО 2017 г. 1
634,63 342,94
Вноски за ДОО 2018
г. 905,76 133,47
Вноски за 30 2014 г. 1
015,33 513,69
Вноски за 30 2015 г. 884,28 349,63
Вноски за 30 2016 г. 833,41 245,77
Вноски за 30 2017 г. 726,81 143,88
Вноски за 30 2018 г. 244,80 36,08
Вноски за ДЗПО -
УПФ 2014 г. 687,08 348,56
Вноски за ДЗПО -
УПФ 2015 г. 678,68 275,45
Вноски за ДЗПО -
УПФ 2016 г. 646,88 197,72
Вноски за ДЗПО -
УПФ 2017 г. 592,26 124,25
Вноски за ДЗПО -
УПФ 2018 г. 306,00 45,09
ОБЩО 20 462,15 6 822,77
РА е подписан от приходни органи с
валиден ел. подпис към датата на издаване на РА, видно от Удостоверения за
елект30.01.2020г.-л. 62 по делото.
Съдът
от фактическа страна установи следното:
По ЗДДФЛ:
В хода на ревизията
е установено, че ревизираното лице /РЛ/ няма регистрация по ЗДДС, не е
регистриран земеделски производител. РЛ не е самоосигуряващо се лице. През
периода 01001.2014г. -31.12.2018г. не се е осигурявало никъде. С прекъснати
здравноосигурителни права е. По данни на ИР, Служба по вписванията за
ревизирания период няма данни в ПП „Заеми“ / няма данни за получени и
предоставени заеми/. От справка в КАТ не са установени регистрирани МПС.По
данни в ИС VAT 14 за ревизирания период, от Дневниците за продажби на
всички регистрирани по ЗДДС лица са установени декларирани доставки към РЛ по
години: фактури , издавани то ТЕЛЕНОР и описани подробно в РД. От Дневниците за
покупки на всички регистрирани по ЗДДС лица не са установени декларирани
доставки от РЛ като изпълнител.
Не са подадени ГДД по чл.
50 от ЗДДФЛ от Р. А.. Няма данни за сключени трудови договори с Р. А. и
подавани уведомления по чл. 62 от КТ.
В хода на ревизията до Р.Щ. А. са изпратени
искания за представяне а документи и писмени обяснения, подробно описани на л.
95-97-гръб по делото/.
Към ревизионното
производство са присъединени данни от предходна проверка с Протокол № 1575224
от 17.09.2019г.
На проверяваното лице е
било изготвено Искане за представяне на документи и писмени обяснения от задълженото
лице с ЗЛ № П-16001618170047-040-001/04.10.2018 г. и изх.№ от отдел Деловоден
94-00-7997/05.10.2018 г. Същото е било изпратено по пощата с обратна разписка и
върнато на 06.11.2018г. с гриф непотърсен.
Извършени са били две посещения
на постоянния адрес на лицето, за които са били издадени протоколи Кд - 73 АА №
1469500/04.10.2018г. и Кд - 73 АА № 1469501/12.10.2018г., Изготвено е било
съобщение за връчване по чл. 32 от ДОПК № П-16001618170047-С32-001
/15.10.2018г, с дата на поставяне на таблото за съобщения в ТД на НАП -
Пловдив, ул.“ Радецки“ 18 А на 15.10.2018г., и дата на сваляне на съобщението
30 10 2018г. Съобщението за връчване по чл. 32 от ДОПК №
П-16001618170047-С32-001/15.10.2018г. е било изпратено по пощата на адрес ***и
върнато на 12.11 2018г. с гриф непотърсен. От задълженото лице не са били
представени изисканите документи и писмени обяснения в определения от ОП 14 -
дневен срок. В указаният 14-дневен срок от получаване на искането от ЗЛ, както
и до момента на приключване на проверката не са били представени документи и
писмени обяснения от ЗЛ, за което е
съставен Протокол № 1476328/18.03.2019 г.
В случая след като Р.Щ.А. не
е представил изисканите по реда на ДОПК доказателства, е прието, че не може да се изследва реалното
изпълнение на доставките. На основание чл.37, ал.4 от ДОПК органът по приходите
приема, че такива документи не съществуват, тъй като са изискани по реда на
чл.37, ал.З от ДОПК и не са представени в указания срок и до момента на
приключване проверката.
Във връзка с изготвено Искане за представяне
на информация от трети лица № П-16001618170047-041-001/15.10.2018г. на ЕКОНТ
ЕКСПРЕС ООД, връчено на 15.10.2018 г. по електронен път, на 29.10.2018г. по ел.
път е била входирана молба за удължаване на срока с № 70-00-11750/07.11.2018г.
Издадено е Решение за продължаване на срока №
П-16001618170047-106-001/07.11.2018г., с което срокът е бил удължен до
12.11.2018г. На 28.01.2019г. с вх. № 70-00-11750/28.01.2019г. са били
представени писмени обяснения и справки за получените суми с наложен платеж и
извършените куриерски услуги в полза на Р.Щ.А. с ЕГН **********, а именно: Писмо с изх. № 1495 от 25.01.2019 г. на
„ЕКОНТ ЕКСПРЕС" ООД относно изплатени наложени платежи за периода
01.01.2016 г. - 30.09.2019 г. и към него CD /диск/ с информация за този период;
Справка в електронен вид с всички извършени куриерски услуги в полза на Р.Щ.А.,
за периода 01.01.2016г. до 30.09.2018 г.; Справка за всички получени пратки в
полза на Р.Щ.А. за периода 01.01.2016г. до 30.09.2018 г.
В писмото от „ЕКОНТ ЕКСПРЕС" ООД е било
записано - Търсенето е направено на база клиентския картон на лицето, като критерий
е заложен телефонен номер 08795…Информацията от 01.01.2016 - 30.09.2018г. е
била предоставена в таблични файлове на 1 брой технически носител - CD /диск/.
Таблиците съдържали следните колони:
За
01.01.2016-30.09.2018г.: Колона А /до офис/; Колона В /от офис/; Колона С
/товарителница №/; Колона D /описание/; Колона Е /дата на под./; Колона F /под.
фирма/; Колона G /под. име/; Колона Н /под. адрес/; Колона I /под. телефон
-**********/; Колона J /пол. фирма/; Колона К/пол. име/; Колана L /пол. адрес/;
Колона М /пол. телефон/; Колона N /пол. приел/; Колона О /приел от под./;
Колона Р /служител доставил пратката/; Колона Q /време на доставка/; Колона R
/вид на пратка/; Колона S/време на изпл. на CD/; Колона Т /код/; Колона U
/услуга/; Колона V /описание на услуга/; Колона W /колич. на услуга/; Колона X
/офис на изпл.на CD/; Колона Y /тегло/; Колона Z /тип на пратката/; Колона АА
/цена/; Колона АВ /платец/; Колона АС /събрана сума/ и Колона AD /брой пакети/.
Информацията от приложените дискове е била анализирана и за Р.Щ.А. са
установени следните данни за изплатени наложени платежи /CD/: За периода
01.01.2016 г. - 30.09.2018 г. съгласно предоставената информация от
електронната база на „ЕКОНТ ЕКСПРЕС" ООД на Р.Щ.А. са били изплатени суми
от наложени платежи /CD/ за периодите както следва: 01.01.2016г.
-31.12.2016г-47 813,00лв.; 01.01.2017г. -31.12.2017 г. - 36 735,00лв.;
01.01.2018г. -30.09.2018г. -6 660,00 лв.
След анализ на предоставените документи,
справки и обяснения от трети лица и на тези налични в информационните масиви на
НАП за Р.Щ.А. е установено от приходните органи, че лицето извършва търговска
дейност, има наличие на недекларирани доходи от търговска дейност, извършвана в
интернет от физическото лице.
Ревизиращите са приели за установени фактите
при проверката възложена с УИН т 20.09.2018г. с изключение на констатираните
суми за изплатени парични суми от ЕКОНТ ЕКСПРЕС ООД, а именно7
01.01.2018г.-30.09.2018г.- 6 660.00лв. Тези обстоятелства и факти са
присъединени с Протокол от 17.09.2019г. В хода на ревизията са изискани от РЛ
документи и писмени обяснения, подробно описани на в РД /л. 99-103 по делото/.
От извършените процесуални действия и
получените отговори от „Еконт Експрес" ООД с ЕИК *********, с приложени
документи, справки и писмени обяснения, за куриерски пратки с подател Р.Щ.А.,
разписки и документи за предаване, справки за събрани в полза на Р.Щ.А. суми от
наложен платеж и пощенски парични преводи, справки за всички куриерски услуги,
получени и изпратени пратки от Р.Щ.А. за 2014г.,за 2015г., за 2016г., 2017г. и
за 2018г. с данни за номерата на товарителница, дата и място на подаване,
подател, описание на пратката, начин на изплащане на наложен платеж, получател,
вид и количество на услугата, цена от системата, страна платец на наложения
платеж, офис на изплащане на наложения платеж, служител доставил пратката,
изплатена сума на пощенския превод, офис и дата на изплащане на превода е
установено, че за 2014г. Р. А. е реализирал оборот от извършени продажби на
стоки в размер на 44 991.00лв. Подробна информация е дадена в РД втабличен
вид – л. 103-гръб-л. 105 гръб по делото.; за 2015г Р.А. е реализирал оборот от
извършени продажби в размер на 53 397.00лв. Справка е дадена в табличен
вид-л. 106-108гръб по делото. За 2016г Р. А. е реализирал оборот от продажби на
стоки в размер на 47 813.00лв. Справка в РД л. 109-л.110гръб; за 2017г –
Р. А. е реализирал оборот от продажби на стоки в размер на 36735.00лв. Справка
в РД л. 110гръб-112 гръб; за 2018г. Р. А. е реализирал оборот от продажби на
стоки в размер на 10420.00лв. Справка л. 112гръб-113.
Транспортните разходи са били за
сметка на получателите, с изключение на установените пратки в РД л. 113. / за същите приходните органи
приемат, че са разход за Р. А./.
След направен анализ на събраната
информация и документи от Р. А. е изготвено и Уведомление № Р-16001619004340-113-001
от 11.11.2019 г. по реда на чл.124 ал.1
от ДОПК ведно с Уведомление по чл.17 ал.1 т.2 от ДОПК Уведомление№
Р-16001619004340-139-001 от 11.11.2019 г., в което е посочено следното: По
предоставена информация и документи от Еконт Експрес България ООД се установи,
че за ревизирания период Р. А. е изпращал пратки със стоки-дрехи и платове,
които са продавани на физически лица и фирми. Получавал е парични средства за
изпратените пратки с наложен платеж и чрез пощенски запис чрез Еконт Експрес
ЕООД. Получавани са парични средства чрез системите за бързи парични преводи,
за които не е декларирано основанието за получаване. Пратките са многобройни и
документите сочат, че е извършвана независима икономическа дейност. Не е
подадена декларация за деклариране на доходи от тази дейност. Не са представени
до настоящия момент документи за осъществяване на търговия. Лицето не е
представило извлечения от банкови сметки и документи, с които да докаже
произходът на паричните средства, с които е финансирало дейността, както и за
издръжка и живот. В резултат на установеното органът по приходите прави извода, че са налице обстоятелства по
чл.122, ал.1 от ДОПК.
Приходният орган е направил подробен
анализ на обстоятелствата по чл. 122, ал.2 в РД /л. 115-116 по делото.
След извършен
анализ на предоставената информация от ЕКОНТ ЕКСПРЕС ООД за периодите от
01.01.2014г. до 31.12.2018г. е установено, че Р. А. е изпратил еднородни стоки
-дрехи, платове и други, до адрес на получател или до офис на ЕКОНТ ЕКСПРЕС ООД
на физически лица в цялата страна. Изпратените стоки са с обща обявена стойност
пред куриерската служба, възлизаща на 272 575,16лв. За периода 01.01.2014г. до
31.12.2018г. лицето е получило суми с наложен платеж в размер на 272 575,16лв.,
чрез куриерска фирма Еконт Експрес ООД. Итезплатени суми на Р. А. са подробно
описани в табличен вид в РД на л. 117 по делото. С установеното е запознато РЛ,
което не е изразило становище. Представено е писмено обяснение от РЛ на
26.11.2028г., в което се сочи, че през процесния период 2014г-2018г. е получавал суми
от ЕКОНТ и Изипей АД, както и от Уестър Юнион, като тези суми са получавани на
база различни основания, а именно: от
братовчеди и приятели на Р. А., живеещи в чужбина / Германия/, които суми са
преведени на Р. А. да предаде на техни близки, тъй като са възрастни и
неграмотни и не са в състояние сами да ги получават. Такива са сумите
получавани от М.С., С.А., В.Р. и др. Р. А. е получавал суми и от негови роднини
- зет му С.М.и брат му Й.А. и др. Р. А. е получавал суми, които представляват
връщане на даден от него заем по договор за паричен заем, за които твърди, че
има писмена разписка, но такива не са представени нито в хода на извършената
предходна проверка, нито по време на ревизионното производство. Такава е сумата
получена от К.К., който е семеен приятел на Р€ А. както и от А.Х.А..
Р. А. е получавал суми, които представляват
връщане на закупени стоки /платове/ от него с негови средства по поръчка и
молба на близки приятели, които са му възстановили средствата, след като са
получили стоката. По обясненията на Р. А. се касае за услуга без каквато и да било
печалба или търговска дейност.
Приходните органи са установили, че не са
представени никакви доказателства относно декларираните факти и обстоятелства,
поради което не са взети под внимание.
Приходните органи са установили следното:
Р.А. за
ревизирания период 01.01.2014г. до 31.12.2018г. е извършвал стопанска дейност -
онлайн продажби на стоки /дрехи, платове и др./, изпращани до клиентите, чрез
Еконт Експрес ООД.В хода на ревизията
е направена съпоставка между
декларираните и получените доходи на ревизираното лице за ревизирания период.
Установено е, че Р. А. не е декларирал за
период 01.01 2014г. до 31.12.2018г. доходи от извършена търговска дейност в
размер на 272 575,16 лв., които е следвало да декларира в Приложение 2 - доходи
от стопанска дейност като едноличен търговец и доходи от друга стопанска
дейност.
Прието е, че извършената дейност от
ревизираното лице следва да се третира, като присъща за търговец по смисъла на
Търговския закон (ТЗ). Съгласно разпоредбата на чл. 1 от ТЗ, търговец по
смисъла на този закон е всяко физическо или юридическо лице, което по занятие
извършва някоя от сделките посочени в чл. 1, ал. 1 от ТЗ.
Установено е, че доходите на задълженото
лице за ревизирания период са основно от извършени онлайн продажби на стоки,
които представляват търговска дейност по смисъла на чл.1, ал.1 т.1 от ТЗ, а
именно: покупка на стоки или други вещи с цел да ги препродаде в първоначален,
преработен или обработен вид. Съгласно чл.286, ал.2 от ТЗ, търговски са и
сделките по чл.1, ал.1 от ТЗ, независимо от лицата, които ги извършват. Самият
факт, че предмет на доставките са продажби на стоки и че не става дума за
изолирана единична продажба, показва намерението на физическото лице да ги
извършва, като стопанска дейност /дейност по занятие/ и с цел реализиране на
приход. От събраните писмени доказателства в хода на извършената ревизия е
установено, че извършените онлайн продажби - търговията със стоки - от
задълженото лице са извършени през 2014г.-2018г.
Тези обстоятелства са в
подкрепа на това, че извършените доставки от лицето през периода 01.01.2014г.
до 31.12.2018г. следва да се разглеждат, като търговска сделка по смисъла на ТЗ.
Във връзка с установеното е прието, че доходите
от продажбата на стоките следва да се третират като доходи от стопанска дейност
на търговец и съответно да се облагат по реда на чл. 26 ал. 7 от ЗДДФЛ .Прието
е, че лицето притежава качеството на търговец за периода на реализиране на
доходите от продажби на стоки, чрез Еконт Експрес ООД и доходите му от тази
стопанска дейност, съгласно чл.26, ал.1-7 от ЗДДФЛ, подлежат на облагане по
реда за облагане на доходите от стопанска дейност на едноличния търговец.
За целите на определяне на основата за
облагане с данъци за изчисляване данъка по чл.48 от ЗДДФЛ за 2017г. са съобразени разпоредбите на чл.26 ал.1 - 7
от ЗДДФЛ. На основание Чл.26 ал. 1 от ЗДДФЛ- Облагаемият доход от стопанска
дейност, като едноличен търговец е формираната по реда на Закона за
корпоративното подоходно облагане данъчна печалба, включваща и финансовия
резултат от прехвърляне на предприятието на едноличния търговец без заличаване
на едноличния търговец от търговския регистър. Съгласно разпоредбите на чл.26
ал.7 от ЗДДФЛ, по реда на ал. 1-6 се облагат и доходите от стопанска дейност на
физическо лице, което е търговец по смисъла на Търговския закон, но не е
регистрирано като едноличен търговец.
Предвид установени
обстоятелства по чл. 122, ал.1, т.1,т.2,т.4 и т.5 от ДОПК, ревизиращият орган
определя основата за облагане с ДДФЛ и ЗОВ на самоосигуряващото се лице, като
от направения анализ се вземат предвид всяко от относимите към лицето
обстоятелства, посочени в чл. 122, ал.2 т.1, т.2 ,т.З, т.4, т.8, т.12 и т.16 от
ДОПК.
Приходният орган определя данъчна
основа за облагане с данък върху дохода на установените недекларирани доходи,
след приспадане на дължимите задължителни осигурителни вноски на
самоосигуряващшото се лице, които също се определят в хода на ревизията. Формираните данъчни
основи по данъчни периоди са описани
подробно в РД /л. 118-122 гръб по делото/.
Относно
КСО- Определяне на размера на осигурителния доход и дължимите задължителни
осигурителни вноски:
Приходният орган се е
позовал на разпоредбата на чл. 4, ал.3 от КСО. Съгласно чл. 4, ал. 3, т.2 от КСО задължително осигурени за инвалидност, поради общо заболяване, за старост и
за смърт, са лицата, упражняващи трудова дейност като еднолични търговци,
собственици или съдружници в търговски дружества и физическите лица - членове
на неперсонифицирани дружества. Вноските са изцяло за сметка на лицата и се
внасят до 25 - то число на месеца, следващ месеца, за който се дължат. Съгласно
чл.З,ал.З т.2 от НАРЕДБА Н-8 от 29 декември 2005г. за съдържанието, сроковете,
начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите,
осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващи се лица -Декларация
обр. № 6/13/ се подава от самоосигуряващите се лица еднократно до 30 април за
дължимите осигурителни вноски за предходната календарна година.
Самоосигуряващите се лица декларират в отделна колона задължителните
осигурителни вноски върху осигурителен доход, формиран по реда на чл. 6, ал.8
от КСО от получени доходи за извършена дейност през минали години, различни от
предходната.
В хода на ревизията е установено, че Р. А. е
извършвал търговска дейност за периода 01.01.2014г.-31.12.2018г. и подлежи на
задължително осигуряване за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за
смърт в качеството си на лице, упражняващо трудова дейност, като едноличен
търговец, собственик или съдружник в търговско дружество и физическо лице -
член на неперсонифицирано дружество. Констатирано е, че за периода на
ревизията, лицето не се е самоосигурявало и не е внасяло дължимите вноски за
ДОО и ДЗПО. Не са подавани декларации обр.1, както и декларация обр.6 за целия
ревизиран период като самоосигуряващо се лице.
Започването, прекъсването, възобновяването
или прекратяването на всяка трудова дейност, за която е регистрирано
самоосигуряващото се лице, се установяват с декларация по утвърден образец в
7-дневен срок от настъпване на обстоятелството.
Констатирано
е от ревизиращите, че за ревизирания период Р. А. не е подавал такава
декларация.
За 2014г.-2018г. Р. А. не е подавал ГДД по
чл.50 от ЗДДФЛ и не е декларирал никакви доходи. В хода на ревизията е установено,
че през ревизирания период лицето е реализирало доходи от дейност като
самоосигуряващо се лице.
На основание разпоредбите
на чл.124а, във връзка с чл.123.ал.1 от ДОПК ревизиращият орган приема, че
лицето е извършвало трудова дейност, за която са дължими ЗОВ като самоосигуряващо
се лице по смисъла на КСО. В този случай ревизиращият екип определя размера на
дължимите от задълженото лице вноски по КСО, като при липса на други
доказателства, същите се определят за периода на осъществяване на търговска
дейност за периода 01.01.2014г.-31.12.2018г.
При определяне на данъчната
основа за облагане с данък върху дохода по реда на чл.122 от ДОПК и при
установени обстоятелства по реда на чл.122 ал.1 от ДОПК във връзка с
чл.124"а" от ДОПК за дължимите осигурителни вноски за съответния
период, следва да се приложат разпоредбите на чл. 122 - 124 от ДОПК.
В хода на ревизията, при
което данъчната основа за облагане се определя по реда на чл.122-124 от ДОПК,
ревизиращият екип установява, че за периода 01.01.2014г.-31.12.2018г., Р. А. е
извършвал независима икономическа дейност, упражнявал е трудова дейност и
подлежи на задължително осигуряване за реализирания доход от нея в размер 272
575,16 лв.
Като се имат предвид
установените фактически обстоятелства по чл.122 ал.1,т.1,т.2,т.4 и т.5 от ДОПК
и на основание на извършения анализ на съотносимите факти и обстоятелства
подробно изложени в т.1, т.2 , т.4, т.8,т.12 и т.16 отанализа и обстоятелствата
по реда на чл.122, ал.2 от ДОПК са определение
задължения по КСО за периода 2014г. -2018г., подробно описани в РД /л.
124-л.129 гръб по делото/. На основание чл. 175 от ДОПК във вр. с чл. 113 от КСО са начислени лихви за невнесените в
срок авансови осигурителни вноски за ДОО.
Определени
са вноски за универсален пенсионен фонд за самоосигуряващо се лице за
процесните години /л. 130-л. 135 гръб/.
По ЗЗО:
В
хода на ревизията е установено, че Р. А. е извършвал търговска дейност за периода
01.01.2014г.-31.12.2018г. и подлежи на задължително здравно осигуряване в
качеството си на лице, упражняващо трудова дейност като едноличен търговец,
собственик или съдружник в търговско дружество и физическо лице - член на
неперсонифицирано дружество. За периода на ревизията, лицето не се е
самоосигурявало и не е внасяло дължимите вноски за 30. Не са подавани
декларации обр.1, както и декларация обр.6 за целия ревизиран период като
самоосигуряващо се лице.
Започването, прекъсването, възобновяването
или прекратяването на всяка трудова дейност, за която е регистрирано
самоосигуряващото се лице, се установяват с декларация по утвърден образец в
7-дневен срок от настъпване на обстоятелството. За ревизирания период Р. А. не
е подавал такава декларация.
За 2014г.-2018г. Р. А. не е
подавал ГДД по чл.50 от ЗДДФЛ и не е декларирал никакви доходи.
Предвид разпоредбите на
чл.124а, във връзка с чл.123,ал.1 от ДОПК ревизиращият орган приема, че лицето
е извършвало трудова дейност, за която са дължими ЗОВ като самоосигуряващо се
лице по смисъла на КСО. Ревизиращият орган определя размера на дължимите от
задълженото лице вноски по 30, като при липса на други доказателства, същите се
определят за периода на осъществяване на търговска дейност от
01.01.2014г.-31.12.2018г.
При определяне на данъчната
основа за облагане с данък върху дохода по реда на чл.122 от ДОПК и при
установени обстоятелства по реда на чл.122 ал.1 от ДОПК във връзка с
чл.124"а" от ДОПК, за дължимите осигурителни вноски за съответния
период, са приложени разпоредбите на
чл.122 - 124 от ДОПК .
Съобразно установените
фактически обстоятелства по чл.122 ал.1,т.1,т.2,т.4 и т.5 от ДОПК и на
основание на извършения анализ на съотносимите факти и обстоятелства, подробно
изложени в т.1, т.2 ,т.З, т.4, т.8,т.12 и т.16 от анализа на обстоятелствата по
чл.122, ал.2 от ДОПК, приходният орган определя
задълженията за здравни осигуровки за периода 01.01.2014г.-31.12.2018г., подробно
описани в РД.
В хода на ревизията е
установена данъчна основа за облагане по реда на чл.122-124 от ДОПК като
ревизиращите установяват, че за периода 01.01.2014г.-31.12.2018г., Р. А. е
извършвал независима икономическа дейност, упражнявал е трудова дейност и
подлежи на задължително осигуряване за реализирания доход от нея в размер 272
575,16 лв.
Посочено е, че максимален
месечен размер на осигурителния доход, определен със Закона за бюджета за
2014г. е 2400,00лв, а за периода от 2015г. до 2018г. включително е 2600,00 лв.
Здравно осигурителните вноски
за този период се внасят върху месечен осигурителен доход, който не може да
бъде по малък от минималния размер на осигурителния доход за самоосигуряващите
се лица. Вноските се внасят до 25-то число на месеца за който се дължат.
По години е определен размерът на осигурителни
вноски за довнасяне за фонд ЗО и лихви на основание чл. 175 от ДОПК във вр. с
чл. 113 от КСО. /подробно описано в РД –л. 137-л. 141 по делото.
В хода на съдебното
производство е назначена от съда ССчЕ, която е заличена, поради невнесен в срок депозит за вещо лице и пореди
изричното изявление на процесуалния представител на жалбоподателя, направено в
съдебно заседание.
В хода на съдебното
производство са представени от жалбоподателя договори за паричен заем, сключени
между Р.Щ.А. и съответно с М.С.А. / в качеството и на заемополучател /, с А.С./
в качеството му на заемополучател/; с Н.Б.Р./ заемополучател/; Декларация от С.Х.А. / без дата/.
Съдът не кредитира представените договори и декларация, тъй като същите са частни документи без достоверна дата и не се подкрепят от други писмени доказателства.
Частните документи са без достоверна дата по смисъла на
чл. 181 ал.1 от ГПК и не притежават материална доказателствена сила. С оглед
разпоредбата на чл.181 от ГПК, приложима на основание §2 отДР на ДОПК, частният
документ има достоверна дата за трети лица от деня, в който той е заверен или
от деня на смъртта, или от настъпилата физическа невъзможност за подписване на
лицето, което е подписало документа, или от деня, в който съдържанието на
документа е възпроизведено в някой официален документ, или от деня, в който
настъпи някой друг факт, който установява по също такъв безсъмнен начин
предхождащото съставяне на документа. Следва да се приеме, че представените
договори и декларация нямат достоверна дата.
Следва да се посочи още, че договорът
за заем, разглеждан като частен писмен документ, не притежава материална
доказателствена сила. Доказателствената сила на този писмен документ е
формална. Той е доказателство за това, че волеизявленията на лицата, които са
го съставили и подписали са били такива, каквито са отразени в писмения
документ. Договорът за заем, обаче, е реален договор, т. е. за да се приеме, че
въпросното съглашение е сключено и е породило действие, необходимо е не само
писменото обективиране на волеизявленията на страните по него, но и реалното
предаване на заместимата вещ /в случая пари/ от заемодателя, на заемателя. Едва
тогава е налице възникнало облигационно правоотношение, което поражда едностранно
за заемателя, задължението да върне заетата сума пари или заместима вещ от
същият вид, количество и качество. Договорът се преценя във връзка с всички
останали доказателства по делото, като е необходимо задължително да се съобрази
и заинтересоваността на страните по договорите от изхода на настоящото
производство. Облигационното правоотношение обвързва страните и има конкретен
предмет, който е конкретно благо, което мотивира кредиторът да сключи сделката,
такава е логиката на това правоотношение. Интересът на кредитора е неговото
отношение към това благо. Според чл.8 ал.2 от ЗЗД лицата се ползват от благата
си, за да задоволяват своите интереси. Те не могат да упражняват тези права в
противоречие с интересите на обществото. Следователно интересът диктува действията
на кредитора. Най-често облигационното отношение е насочено към определен
имуществен интерес, който следва да бъде реализиран, както и обективната
възможност да бъдат предоставени процесните парични суми, защото никой не може
да даде, това, което няма. В случая са дадени
суми, като не са уговорени лихви, което противоречи на обичайната логика и
практика. Не е подписана разписка, кредитодателят / Р. А. не доказва, че
разполага със сумите, които е дал като заем/.
При така установеното от
фактическа страна съдът формира следните
правни изводи:
За определяне на данъчната основа в конкретния случай е използван
анализ на критериите по чл. 122, ал. 2, т. 1, 2, 3, 4, 7, 8, 9,10, т.11, т.12
от ДОПК. Посочените критерии, техният подбор и анализ не се оспорват с
конкретни възражения. Използваните критерии, са в резултат на анализ на
събраните доказателства в хода на ревизията и се базират на факти, които не са
спорни по делото. С оглед на приетите по делото и кредитирани от Съда
доказателства, се стига до извода, че правилно са определени относимите към
жалбоподателя критерии, които са послужили при определянето на данъчната основа
за облагане. Определената по този начин данъчна основа ще се различава в
определена степен от реално осъществените данъчни фактически състави, но това е
в резултат на действията, респективно бездействието на ревизираното лице.
Важното е вследствие на конкретните обстоятелства да се определят относимите
към ревизирания субект критерии в конкретния случай, с крайна цел установяване
по възможност обективна данъчна основа за облагане с конкретния данък. Следва
да се има предвид и действието на презумпцията по чл. 124, ал. 2 от ДОПК,
съгласно която в производството по обжалването на ревизионния акт при извършена
ревизия по реда на чл. 122 от ДОПК фактическите констатации в него се смятат за
верни до доказване на противното, когато наличието на основанията по чл. 122,
ал. 1 от ДОПК е подкрепено със събраните доказателства. Следва да се посочи също
така, че определянето на данъчната основа при ревизията при особени случаи по
чл. 122 от ДОПК е производство, което включва в себе си поредица от действия в
определена последователност, изразяващи се в установяване на факти, даващи
основание за приложение на посочените разпоредби, възможност на ревизираното
лице за становище и представяне на доказателства, обсъждането им и изследване
на необходимите критерии, които са относими към формирането на данъчната основа
към конкретния данъчен период по ЗДДФЛ
поотделно.
В случая безспорно се доказа
от събраните писмени доказателства, че жалбоподателят е получавал редовно суми
през процесните периоди чрез наложен платеж и парични преводи от „Еконт
Експрес“ ООД, което се установи от CD /диск/ с
информация; Справка в електронен вид с всички извършени куриерски услуги в
полза на Р.Щ.А., за периода 01.01.2016г. до 30.09.2018 г.; Справка за всички
получени пратки в полза на Р.Щ.А. за периода 01.01.2016г. до 30.09.2018 г.
При това положение правилно приходните
органи са установили, че жалбоподателят извършва търговска дейност по смисъла
на ТЗ, тъй като доходите на жалбоподателя за ревизирания период са основно от извършени
онлайн продажби на стоки, които представляват търговска дейност по смисъла на
чл.1, ал.1 т.1 от ТЗ, а именно: покупка на стоки или други вещи с цел да ги
препродаде в първоначален, преработен или обработен вид. Съгласно чл.286, ал.2
от ТЗ, търговски са и сделките по чл.1, ал.1 от ТЗ, независимо от лицата, които
ги извършват. В случая се доказва, че предмет на доставките са продажби на
стоки като не налице изолирана единична продажба, а системна дейност, което показва
намерението на физическото лице да ги извършва, като стопанска дейност /дейност
по занятие/ и с цел реализиране на приход. От събраните писмени доказателства се
установи, че извършените онлайн продажби, търговията със стоки, от жалбоподателя са извършени през процесните 2014г.-2018г. При това са налице недекларирани
доходи от търговската дейност, извършвана в интернет отжалбоподателя.
Констатациите на приходния орган, че жалбоподателят няма регистрация по ЗДДС,
не е регистриран земеделски производител, не е самоосигуряващо се лице, през
периода 01.01.2014г. -31.12.2018г. не се е осигурявал и е с прекъснати
здравноосигурителни права, не се обориха в хода на съдебното производство. По
данни на ИР, Служба по вписванията, за ревизирания период, няма данни в ПП
„Заеми“ / няма данни за получени и предоставени заеми/, от справка в КАТ не са
установени регистрирани МПС, няма регистрирани трудови договори. Жалбоподателят
не доказва наличието на доходи от трудова дейност или по сключени граждански
договори.
На
основание чл.26 ал.7 от ЗДДФЛ, ако физическото лице е търговец по смисъла на
ТЗ, но не е регистрирано като едноличен търговец, доходите от стопанската му
дейност се облагат по реда на глава пета, раздел втори от закона, т.е. смятат
се за доходи от стопанска дейност като едноличен търговец. В случая се налага
изводът, че доходите на жалбоподателя са от продажба на стоки като тази
продажба е основна търговска дейност за Р. А..
Тези доходи не са декларирани по чл. 50 от ЗДДФЛ. Получените приходи от
установените продажби подлежат на облагане като търговски сделки по чл. 28,
ал.1 от ЗДДФЛ. При това положение правилно приходният орган е приел, че
доходите от установената стопанска дейност следва да се облага по реда на чл.
48, ал.2 от ЗДДФЛ.
Правилно годишната данъчна основа за
доходите от стопанска дейност като едноличен търговец е определена по реда на
чл. 26, ал.1 от ЗДДФЛ. Правилно установеният облагаем доход е намален със
сумите за ЗОВ.
Определеният дължим данък, с прилежащите
лихви, по чл. 48, ал.2 от ЗДДФЛ за процесните години, е правилно определен.
Относно КСО и ЗЗО:
Нормите на чл. 122 - 124 от ДОПК се прилагат съответно и за установяване
на задължения за задължителни осигурителни вноски.
Приходният орган е установил укрити доходи от извършване на икономическа
дейност, затова приема, че е извършвана трудова дейност от жалбоподателя, за
която се дължат задължителни осигурителни вноски като самоосигуряващо се лице
върху установения доход по реда на чл. 122-124 от ДОПК. Осигурителният доход е
определен по реда на чл. 124 а от ДОПК, а размерът на задължителните
осигурителни вноски е установен съгласно КСО и ЗЗО. Правилно, след анализ на
всички събрани доказателства, е определен облагаемият доход на задълженото лице
по години. Тези доходи по години са определени по реда на чл. 122 от ДОПК. На
основание чл. 124 а от ДОПК са установени и задълженията за задължителни
осигурителни вноски за самоосигуряващото се лице. На основание чл. 113, ал.1 от КСО, ревизиращият орган е начислил дължимите лихви за невнесените в
законоустановения срок осигурителни вноски за ДОО и ДЗПО-УПФ, а лихвите за
просрочените здравноосигурителни вноски са начислени на основание чл.107 от ЗЗО, във връзка с чл.175 , ал.1 от ДОПК.
С оглед на горепосоченото се налага
изводът, че оспореният Ревизионен акт е издаден от компетентен приходен орган,
в необходимата писмена форма и е законосъобразен, а
наведените с жалбата оплаквания са неоснователни и недоказани.
Процесуалният представител на ответника е
претендирал своевременно юрисконсултско възнаграждение.
На основание чл. 161 ал.1 от ДОПК и чл.8
ал.1 т.4 от Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения на ответника се дължат извършените разноски по осъществената
юрисконсултска защита. Те се констатираха в размер на 1348.55 лв. /хиляда
триста четиридесет и осем лева.55 стотинки/, която сума жалбоподателят дължи в
полза на ответника.
Мотивиран от гореизложеното и на осн. чл.160,
ал.1 от ДОПК, Съдът, ХV състав
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на Р.Щ.А., с ЕГН **********,
с адрес ***, против Ревизионен акт № Р-16001619004340-091-002 от 23.01.2020г.,
издаден от А.А.Д.на длъжност Началник сектор, възложил ревизията и от В.Г. К. на
длъжност главен инспектор по приходите при ТД на НАП-Пловдив – ръководител на
ревизията, потвърден с Решение № 174 от 21.04.2020г. на Директора на Дирекция
„ОДОП“ при ЦУ на НАП.
ОСЪЖДА Р.Щ.А.,
с ЕГН **********, с адрес: *** , да заплати в полза на Национална агенция за
приходите сумата в размер на 1348.55 лв. /хиляда триста четиридесет и осем лева.55
стотинки/.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния
административен съд в четиринадесет дневен срок от съобщаването на страните за
неговото изготвяне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
/П/