Делото е образувано
по тъжба на Л.З.К. ***, с ЕГН **********,
срещу М.С.М.: с ЕГН **********, роден на ***г***, с постоянен и настоящ адрес:***
за това, че на 27.07.2014г. в с. Ново село в с. Ново село, бол. Видин, на ***
около 09.00 часа сутринта нанесъл удар с глава в лицето на Л.З.К. ***, с което
му нанесъл телесно увреждане – контузия на главата, хематом на лявото око,
болки в лява предмишница, с което му причинил временно разстройство на здравето
неопасно за живота престъпление по чл.130, ал.2 от НК.
Тъжителят редовно призован се явява лично и с упълномощен
редовно процесуален представител, който подържа тъжбата и моли за постановяване
на осъдителна присъда спрямо подсъдимия.
Тъжителят Л.З.К. е конституиран с правата на
граждански ищец на основание чл. 84 от НПК. Приет е за съвместно разглеждане в
наказателното производство предявения граждански иск от тъжителя срещу
подсъдимия за сумата от 2500 лева за причинени неимуществени вреди, ведно със
законната лихва от деня на увреждането до окончателното издължаване. Претендират
се разноски по делото.
Подсъдимият не се явява в съдебно заседание, същият се
представлява от надлежно назначен служебен защитник, който моли за оправдателна
присъда.
От събраните по
делото гласни и писмени доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност,
съдът прие за установена следната фактическа обстановка:
Тъжителят Л.К. и
подсъдимият М.М. ***, като къщите им се намират една срещу друга и ги разделя
улицата.
На 27.07.2014г. сутринта около 09.00 часа,
на събора в с. Ново село, тъжителят Л.З.К. имал гости от гр. Русе. Сутринта с
гостите закусвали на маса в двора, когато М.М. се показал на неговата ограда и
започнал да търси контакт с тъжителя и гостите му посредством думите: „Госпожо,
ще пием ли билков чай?”, като се обърнал към съпругата на тъжителя свидетелката
Р. К.. След това прескочил неговата ограда, излязъл на улицата, запалил колата
си и започнал „да я форсира”. Спрял колата пред дома на тъжителя, слязъл и от
намираща се наблизо купчина пясък и чакъл взел шепа и започнал да хвърля пясък
през оградата на тъжителя, при което ударил съпругата на тъжителя в
слепоочието. Тъжителят К. се обърнал към него и го помолил да спре, тъй като
имал гости и не искал да си създава конфликтна ситуация. М. обаче не му обърнал
внимание, тръгнал към вратата, влязъл в двора. Тогава тъжителят станал и се
опитал да го избута извън двора си, но подсъдимият го хванал за раменете и го
ударил с глава в лицето. Тъжителят залитнал и паднал. След това подсъдимият
бутнал и свидетелката К., която паднала на цимента. През това време подсъдимият
и тъжителят се боричкали, като М. непрекъснато псувал на майка. По това време
се появили и свидетелите Л. И. и Б. П., като свидетелят Л. И. бил привлечен от
шума и препирнята, която се вдигала в двора на тъжителя, а свидетелят П. отивал
при него, за да пият кафе. Успели да ги разтърват и да изтикат М. извън двора
на Л.. След това тъжителят посетил Спешна помощ, където му била оказана
медицинска помощ.
По делото са разпитани
свидетелите Л. И., Б. П. и Р. К. – съпруга на тъжителя. И тримата свидетели са
категорични, че подсъдимият М.М. е бил във видимо нетрезво състояние. И тримата
свидетелстват, че същият злоупотребява с алкохол, като перманентно е пиян и в
това състояние е агресивен.
Конкретно за случилото се предмет на настоящите дело свидетелят Л. И.
заявява, че е видял М. в двора на тъжителя, който бил видимо пиян и се боричкал
с Л.. Видял М. как бутнал съпругата на Л. и тя паднала на земята. Той му
направил забележка, при което подсъдимият налетял и не него. Тъй като
подсъдимият е много едър мъж според свидетелските показания и на тримата
свидетели свидетелят И. се оттеглил, като през това време подсъдимият и
тъжителят продължили да се боричкат, паднали на земята и си нанасяли удари.
Този свидетел характеризира подсъдимия като агресивен човек, който включително
посягал и на майка си, както и непрекъснато влизал в конфликти със съселяните
си.
Свидетелят Б. П. дава показания, че когато отишъл в дома на Л. видял М.
на земята до оградата, койот държал Л. за дрехите дърпал го към себе си и не му
позволявал да се изправи. Опитал се да хване ръцете на подсъдимия, за да може
тъжителят да се изправи, но първият се нахвърлил върху него и започнал да го
псува и да го бута. Този свидетел е категоричен, че М. „беше много пиян”.
Същият също дава показания, както и предходния свидетел, че подсъдимият не се
ползва с добро име в селото, както и че „е много лош човек, конфликтен човек е,
скандалджия е”, както и че е в лоши отношения в комшиите си и се заканва на
всички. Този свидетел също дава показания, че подсъдимият проявява агресия
спрямо майка си и дъщеря си. Дава показания, че Л. се оплаква от болки в
главата.
Свидетелката Р. К. – съпруга на тъжителя дава подробни показания точно
как са се развили събитията на 27.07.2014г. Същата обяснява, че без видима
причина подсъдимия, който бил много пиян нахлул в двора им, като преди това
хвърлял чакъл и пясък по нея и я ударил в слепоочието. Съпругът й се опитал да
го помоли да напусне двора им, но същият отказал категорично, започнал да
псува, директно се нахвърлил върху съпруга й, хванал го за раменете и го ударил
с глава в лицето. След това я бутнал и нея и тя паднала на земята. Обяснява, че
Л. искал да избута М. на улицата обаче последния през цялото време налитал на
бой и го удрял. През цялото това време поръси димят псувал. Двамата паднали на
земята, където продължили да се боричкат, дева след идването на свидетелите Б. П.
и Л. И. успеели да ги разтърват и да изкарат М. извън двора им.
Съдът дава вяра на показанията на тези свидетели, тъй като същите са
логични, пресъздават непосредствените им възприятия от случващото се, взаимно
се допълват. Показанията на свидетелите Л. И. и Б. П. са за отделни отрязъци от
време, през което са присъствали на случващото се, но същите заедно с
показанията на свидетелката Р. К. създават цялостна и обективна картина на
инцидента. И тримата свидетели са единодушни, че подсъдимият е бил много пиян,
че по принцип злоупотребява с алкохол, както и че е агресивен човек. И тримата
заявяват, че това не е първия случай, в който провокира подобен инцидент, че
влиза непрекъснато в конфликтни ситуации със съселяните си.
Съдът дава вяра на свидетелката Р. К., въпреки че е съпруга на
тъжителя, т.е. човек, който малко или много се явява заинтересован от изхода на
процеса, тъй като същите са дадени добросъвестно, с неподправена емоционалност
като участник в събитието, логични са житейски обясними и кореспондират изцяло
с показанията на другите двама свидетели, които се явява незаинтересовани
такива.
По делото е назначена и изготвена съдебномедицинска експертиза по
писмени данни № 8/2016г. Същата е приета в съдебно заседание като Съдът я
кредитира като компетентно направена и почиваща на обективни данни по делото, а
именно писмени доказателства. Същата дава заключение, че на тъжителя Л.З. е
причинена контузия на главата, хематом на ляво око, имал болки в лява
предмишница. Вещото лице дава заключение, че наличните увреждания са пресни и е
възможно да са причинени по начина и времето съобщени от пострадалия. Поради
непрецизната медицинска документация не може да се опише точно механизма на
получаване на травмите. Причинено е временно разстройство на здравето неопасно
за живота.
Повереника на тъжителя е поискал в съдебно заседание и съдът е допуснал
изменение на обвинението, като същото се счита предявено по чл.130, ал.1 от НК
Между събраните писмени
и гласни доказателства няма противоречие, същите взаимно се допълват и
разкриват по-горе възприетата цялостна картина на установената по делото
фактическа обстановка.
Повдигнатото конкретно
обвинение по определен текст от НК не обвързва съда. За да определи правната
квалификация на деянието Съдът се съобрази с многобройната съдебна практика и
най-вече, с П №3/79г. на ПЛЕНУМА НА ВЪРХОВЕН СЪД, което е задължително за
съдилищата.
Съгл. П № 3/79 г. на
ПЛЕНУМА НА ВЪРХОВЕН СЪД, за да се квалифицира деянието по чл. 130, ал.1 от НК -
този вид телесна повреда изисква да е налице разстройство на здравето извън
случаите на тежка и средна телесна повреда. Законът има предвид всички увреждания
на организма, които са довели до болестно състояние, без то да е продължително,
постоянно, трайно или временно опасно за живота. Касае се за кратковременно
разстройство на здравето, изразяващо се в леко увреждане на анатомическата
цялост на организма или тъканите, както и по-леки изменения във
физиологическите функции извън болката и страданието. Съдът намира, че
телесните увреждания на тъжителя носят характеристиката на временно
разстройство на здравето, не опасно за живота. Същото е видно и от изготвената
СМЕ.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че обвинението е
доказано по един несъмнен и безспорен начин, така както го изисква
нормата на чл.303, ал.1 от НПК, поради което подсъдимият ще следва да бъде признат
за виновен за престъпление по чл. 130, ал.1
от НК. Подсъдимият, Съдът приема, че е осъществил,
както от обективна, така и от субективна страна състава на чл.130, ал.1 от НК.
От обективна страна на
деянието.
Подсъдимият М.С.М. ***
около 09.00 часа сутринта нанесъл удар с глава в лицето на Л.З.К. ***, с което
му нанесъл телесно увреждане – контузия на главата, хематом на лявото око,
болки в лява предмишница, с което му причинил временно разстройство на здравето
неопасно за живота.
От субективна страна на
деянието.
Деянието е извършено при форма на вината пряк умисъл,
т.е. подсъдимият – М. е съзнавал общественоопасния характер на деянието,
предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал настъпването на тези
последици, който умисъл се извлича от конкретното поведение и действия на дееца
преди и по време на извършване на деянието.
Видно от възприетата
по-горе фактическа обстановка е, че подсъдимият е хванал за раменете тъжителя,
ударил го е с глава в лицето, при което последният залитнал и паднал. Пред на
предприеме тези действия подсъдимият съвсем целенасочено е започнал разправия с
тъжителя, съпругата му и гостите му през оградата, след което е хвърля пясък и
чакъл по тях, като е ударил в слепоочието свидетелката К.. Всички тези действия
обуславят единствено и само извода за наличие на пряк умисъл в поведението му.
Същите са целенасочени, груби и въпреки стремежа са пострадалия да го спре с
вербални средства подсъдимият е продължил нападението си.
По
отношение на наказанието.
За посоченото по-горе престъпление е предвидено
наказание „Лишаване от свобода” за срок до две години или „Пробация”.
Деецът не е осъждан и
не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на чл.78а от НК, видно от
справката за съдимост на същия.
От деянието не са причинени имуществени
вреди другиму, видно от престъплението, за което е осъден.
Не са налице отрицателните предпоставки
на чл. 78а, ал.7 от НК.
При това положение Съдът счита, че са
налице условията на чл.78а, ал.1 от НК, като М. следва да бъде освободен от
наказателна отговорност и му се наложи законопредвиденото наказание - „глоба”,
което е в границите от 1000 до 5 000 лева.
Съдът счита, че целите на наказанието
по чл.36 от НК ще бъдат реализирани, като на дееца се наложи минималното
наказание по чл.78а от НК - „Глоба” в размер на 1000 лева.
При определяне на наказанието, Съдът
съобрази, че деянието, не разкрива висока степен на обществена опасност, което
Съдът прецени като смегчаващи отговорността обстоятелства.
Относно гражданския
иск. Касае се за иск с правно основание чл. 45 от ЗЗД. Безспорно по делото се
касае за наличие на деликт. Налице е противоправно поведение от страна на
подсъдимия спрямо пострадалия-Л.К., като вследствие на нанесения побой му е
причинено временно разстройство на здравето неопасно за живота.
Относно размера на гражданския иск. Съдът
намира, че предявеният граждански иск в размер на 2 500 лева е завишен и
същият следва да бъде уважен до сумата от 1 500 лева, като в останалата
част следва да бъде отхвърлен, като недоказан. По делото не са ангажирани
доказателства от страна на тъжителя за търпените болки и страдания, нито за
медикаментозно лечение, както и колко е продължило. Ето защо съдът по
справедливост и съобразно събраната по делото оскъдна информация определи
размера на гражданския иск.
Подсъдимият М.С.М., следва да бъде осъден за заплати
да заплати на Л.З.К. сумата от 1500 (хиляда и петстотин) лева, за причинените
му неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдание вследствие на
нанесените му телесни увреждания, ведно със законната лихва от деня на
увреждането 27.07.2014г. до окончателното издължаване, като до пълния размер от
2500 (две хиляди и петстотин) лева гражданския иск следва да бъде отхвърлен
като недоказан, а така също следва да заплати на тъжителя и направените по
делото разноски – 500.00 (петстотин) лева за адвокатски хонорар, държавна такса
в размер на 13.00 (тринадесет) и 80.00 (осемдесет) лева внесен депозит за
изготвяне на съдебномедицинска експертиза.
Подсъдимия М.С.М., следва да бъде осъден да заплати в
полза на бюджета на Съдебната власт по сметка на Видински районен съд сумата от
55.00 (тридесет) лева, представляваща възнаграждение на вещото лице за явяване
в съдебно заседание, както идържавна такса върху уважения размер на гражданския
иск в размер на 60.00 (шестдесет) лева.
Водим от
горното Съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: