МОТИВИ към
ПРИСЪДА № 81/08.05.2018г.
, ПОСТАНОВЕНА ПО НОХД № 1671/2017 г. ПО ОПИСА НА ЯРС.
ЯРП е
предявила обвинение против К.Л.М. *** за престъпление по чл.343, ал.3, б. „а”
вр. ал.1, б. „б” вр. чл.342, ал.1 от НК.
По искане
на пострадалия А., направено в срока по чл.77, ал.3 от НПК - преди започване на
разпоредителното заседание, същият беше конституиран в качеството на частен
обвинител.
В с.з. участващият по делото прокурор поддържа обвинението против
подсъдимия така, както е по обвинителния акт, като го намира за безспорно
доказано от събраните по делото доказателства и пледира да бъде признат за
виновен. Предлага при определяне на наказанието да се вземат предвид чистото
съдебно минало на подсъдимия и оказаната помощ на пострадалия след настъпване
на ПТП, и да му се наложи наказание лишаване от свобода около минимума на
предвиденото в закона. Прокурорът пледира за отложено изтърпяване на
наказанието за минимален изпитателен срок от три години, както и за прилагане разпоредбата
на чл.343г от НК чрез налагане и на наказание лишаване от право да се управлява
МПС за срок от една година.
Чрез повереника си частният обвинител А.
поддържа обвинението против подсъдимия наред с прокурора, като по отношение
доказателствената обезпеченост на обвинението, вида, размера и начина на
изтърпяване на наказанията се солидаризира изцяло с неговото становище. Пледира
и за присъждане на направените по делото разноски.
Подсъдимият, редовно призован, участва лично в с.з. Подробно обяснява
начина и причините за извършване на деянието и изразява искрено съжаление за
случилото се, но счита, че няма вина за настъпване на ПТП и моли да бъде
оправдан.
Редовно
упълномощените защитници – адвокати също пледират за постановяване на
оправдателна присъда, като считат, че събраните по делото доказателства не уставовяват с нужната категоричност
наличието на причинно-следствена връзка между извършените от подсъдимия
нарушения на правилата за движение по пътищата и уврежданията на пострадалия. На
първо място, тезата за недоказаност на причинно-следствената връзка се
обосновава с вероятността падането на пострадалия върху пътната настилка, и
получените вследствие на падането телесни увреждания, да се дължат на
напредналата му възраст, в съчетание с конкретните метеорологични условия –
горещо време, с наличието на придружаващи заболявания – прекаран исхемичен
мозъчен инсулт и вследствие на това намален обем на движенията на левите
крайници, както и на предполагаеми такива – остеопороза, а не в резултат на
удар или съприкосновение с управлявания от подсъдимия автомобил. На следващо
място считат, че по делото няма доказателства както за реализиран удар, така и
за осъществено съприкосновение между автмобила и тялото на пострадалия, предвид
липсата на очевидци относно това обстоятелство, липсата на следи върху самия
автомобил, които да се свържат именно с момента на настъпване на ПТП, както и поради
техническите характеристики на превозното средство, притежаващо функция,
предотвратяваща сблъсък при движение назад чрез спиране без човешка намеса.
Защитата оспорва и мястото на настъпване на ПТП, като счита, че няма
доказателства това да се е случило на пешеходна пътека. В последователност и
алтернативно на искането за постановяване на оправдателна присъда, се пледира
за преквалифициране на деянието по привилегирования състав на чл.343а от НК, и съответно,
за прилагане разпоредбата на чл.78а от НК, с оглед по-леката наказуемост на
деянието по този текст от закона. Развиват се и доводи за липсата на извършено
от подсъдимия нарушение на правилата за движение по чл.116 от ЗДвП, която норма
защитата намира за обща спрямо разпоредбата на чл. 119, ал.1 от ЗДвП, и в тази
връзка се иска постановяване на частично оправдателна присъда по обвинението в
тази му част – за извършено престъпление по транспорта чрез нарушаване на
общото правило за поведение. На последно място, в случай на осъдителна присъда
и алтернативно на последното от горепосочените искания, защитниците пледират наказанието
на подсъдимия да се определи при условията на чл.55 от НК и под предвидения в
закона минимум от една година, като считат, че с оглед чистото му съдебно
минало и поведението му след настъпване на ПТП, изразяващо се в оказване помощ
на пострадалия чрез отвеждането му в ЦСМП, са налице многобройни смекчаващи
отговорността обстоятелства и предлагат да му се наложи наказание от три месеца
лишаване от свобода, чието изтърпяване на бъде отбожено за минимален
изпитателен срок от три години.
За да постанови присъдата си,
съдът прие за установена следната фактическа обстановка:
Подсъдимият М., роден на ***г., е правоспособен водач на МПС от 1998г.,
притежава СУМПС № *********/16.09.2008г. за категории „В”, „М“, „С”, „АМ” и
„ТКТ”, и е наказван седем пъти по административен ред за нарушаване правилата
за движение по пътищата – три пъти с влези в сила НП за управление на МПС в
населено място със скорост над максимално разрешената такава, и четири пъти с налагане
на глоба с фиш.
На 25.07.2017г. след
обяд, в условията на дневна светлина, слънчево, горещо време и ясна видимост, управлявайки
т.а. „Мазда 6“ с рег. № У
2305АТ, подсъдимият откарал сестра си св. М., малолетното си дете и малолетния си племенник
в центъра на гр. Ямбол. За наблюдаване зоната зад автомобила управлявания от
подсъдимия такъв бил оборудван с два броя външни огледала за обратно виждане, с вътрешно огледало за обратно виждане, с камера за наблюдение на зоната зад автомобила, с
визуализиране на дисплей, позициониран на бордното табло, и с парктроник за движение при
заден ход със звукова сигнализация. В центъра на гр. Ямбол подсъдимият паркирал автомобила
на осмо паркомясто, непосредствено вляво срещу входа на заведението
„Валентина“, находящо се зад сградата на Община Ямбол, насочен с предните си
състави към заведението, и останал да изчака сестра си и децата. Около 15:35
часа, след като сестра му и децата се върнали, при същите атмосферни условия,
по суха и запазена асфалтова настилка, подсъдимият отново предприел управление
на автомобила, като потеглил от спряла позиция на заден ход, реализирайки
90-градусов завой по посока на движението си, насочвайки се със задните си
състави към пешеходната пътека тип „зебра“ на ул. „Ал. Стамболийски“ до
кръстовището с ул. „Кабиле“. По същото време пострадалият А., на 85 години, отивал
на ежедневна следобедна разходка, движейки се последователно по десния тротоар
на ул. „Кабиле“ и пешеходната пътека тип „зебра“ в посока към сградата на
Община Ямбол. На кръстовището на уллиците „Ал. Стамболийски” и „Кабиле” А.
навлязал на платното за движение, стъпвайки в левия за него край на пешеходната
пътека, към която се насочил подсъдимия, и продължил движението си по
пешеходната пътека в посока към сградата на общината. В този момент
управлявания от подсъдимия автомобил бил разположен перпендикулярно спрямо
пешеходната пътека. Въпреки наличието на техническа възможност да
възприеме възрастния пешеходец още в
момента на навлизането му на пътното платно и стъпването му върху пешеходната
пътека, подсъдимият продължил движението си назад, навлязъл със задните си
състави на пешеходната пътека и застигнал пешеходеца в гръб, дясностранично, на около 9,7 метра южно от
северния край на ул. „Ал. Стамболийски“ и на около 0,9 метра вдясно от левия
край на пешеходната пътека. Последвал контакт между автомобила и пешеходеца,
който за пешеходеца бил задностраничен отдясно, а за автомобила отзад и вдясно,
на около 50-55 см от десния габарит. Вследствие на този контакт А. изгубил
равновесие, политнал и паднал настрани и наляво върху пътната настилка, при
което му било причинено счупване
на шийката на бедрената кост на левия крак, което увреждане довело до
затрудняване движенията на левия долен крайник за срок, не по-малък от 6-7
месеца при нормален ход на развитие на оздравителните процеси. Непосредствено
след това подсъдимият спрял автомобила и заедно със сестра си св. М. отишъл при
пострадалия. С помощта на преминаващ наблизо мъж, с неустановена самоличност, двамата
изправили А., качили го в автомобила и го откарали в ЦСМП – Ямбол за оказване
на медицинска помощ. За случилото се бил подаден сигнал на тел.112 от св. С.,
който по това време се намирал на работното си място на първия етаж в сградата
на общината, с изглед към пешеходната пътека на ул. „Ал. Стамболийски“. От ЦСМП
– Ямбол също сигнализирали за случилото се. Екип на ОД на МВР – Ямбол, в чийто
състав бил св. Ч., посетил последователно мястото на ПТП и ЦСМП – Ямбол. При
посещението си св. Ч. установил подсъдимия и му разпоредил да се върне на
мястото на инцидента. Завръщайки се на място, подсъдимият позиционирал
автомобила в същата позиция, в която се намирал преди отвеждането на
пострадалия в ЦСМП, след което бил извършен оглед на местопроизшествието.
В 17:25 часа на
25.07.2017г. А. бил хоспитализиран в МБАЛ „Св. Пантелеймон“ АД – гр. Ямбол,
където претърпял и оперативно лечение, изразяващо се в частична смяна на
тазобедрената става. На 06.08.2017г. бил изписан с окончателна диагноза: счупване
на бедрената шийка, и придружаващи заболявания ХБ II степен, ХИБС, АМ, ПМ, ХЗСН,
НИЗЗД, състояние след ИМИ в басейна на ДСМА с остатъчна левостранна хемипареза.
Както към момента на хоспитализацията му на 25.07.2017г., така към момента на
хоспитазилацията му в СБАЛК на 05.02.2018г., А. е бил контактен и ориентиран за
време, място и самоличност.
Към момента на извършване на деянието подсъдимият не е осъждан и не е
освобождаван от наказателна отговорност по реда на глава VІІІ, раздел ІV от НК.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена отчасти от
обясненията на подсъдимия, отчасти от показанията на св. М., от показанията на
св. А., дадени по време на досъдебното производство пред органа на досъдебното
производство, които бяха приобщени към доказателствения материал по реда на
чл.281, ал.5 вр. ал.1, т.5 от НПК, от показанията на свидетелите А., Ч. и С.,
дадени по време на съдебното следствие, както и от показанията на св. С. от ДП,
които бяха приобщени към доказателствения материал по реда на чл.281, ал.4 вр.
ал.1, т.2, предл.2 от НПК, от заключенията и показанията на вещите лица,
изготвили назначените СМЕ, тройна автотехническа и видеотехническа експертиза,
от обективните находки, отразени в протокола за оглед и приложения към него
фотоалбум (л.5-12 от ДП), от данните, съдържащи се в протокола за проведен
следствен експеримент и приложения към него фотоалбум (л.31-52 от ДП) както и
от писмените доказателства по делото, които преценени поотделно и в тяхната
съвкупност, са последователни, логични, безпротиворечиви и се кредитират изцяло
от съда.
Съдът не даде вяра единствено на обясненията на подсъдимия и на показанията
на св. М. в частта им относно обстоятелствата, че пострадалият е паднал върху
пътната настилка на пешеходната пътека преди навлизането на автомобила върху
пешеходната пътека и без осъществено съприкосновение с управлявания от
подсъдимия автомобил, както и в частта им относно техническите възможности на
автомобила да предотвратява
сблъсък при движение назад чрез спиране без човешка намеса, тъй като в тази им част
се опровергават от последователните, безпротиворечиви и взаимнодопълващи се
показания на свидетелите очевидци А. и С., чиято самостоятелна и съвкупна
преценка с показанията на свидетелите А. и Ч., и съпоставката им със заключенията
и показанията на вещите лица, изготвили назначените СМЕ, тройна АТЕ и
видеотехническа експертиза, а и с данните, съдържащи се в протокола за проведен
следствен експеримент, сочи различна последователност по отношение на тези
събития и разкрива достоверен, житейски правдив и научнообоснован механизъм на
причиняване на телесните увреждания на пострадалия. В показанията си от ДП св. А.
е категоричен както относно причината за повалянето му върху пътната настилка,
така и относно местоположението си върху пешеходната пътека към този момент „
... Стигнах до средата на пешеходната пътека, когато усетих, че нещо ме блъсна
в страничната част на бедрото – дясното и леко отзад, и аз вследствие на това
паднах на земята ...“, категоричен е А.. Тези му показания кореспондират в
пълна степен с показанията на св. С. – очевидец на настъпване на ПТП и
незаинтересован от изхода на делото, който напълно добросъвестно и ясно излага
същата последователност в поведението на участниците и посочва същото местоположение
на пешеходеца – „ ... Пешеходецът през цялото време се движеше по пешеходната
пътека и падна по време на движението си върху пешеходната пътека.“. Такива са
и данните, отразени в медицинската документация, оформена при хоспитализирането
на пострадалия след ПТП, където в приложената по делото епикриза също е
отразено, че от анамнезата по данни на болния, същият „е бутнат от кола“. В
тази насока са и показанията на св. А., на която непосредствено след настъпване
на ПТП пострадалият е съобщил идентични обстоятелства относно причините и
мястото на инцидетнта, като на няколко пъти изразил недоумението си по въпроса
„Как е възможнона пешеходна пътека да ме блъсне кола?“. Действително,
пострадалият е в напреднала възраст, 85-годишен мъж, но това обстоятелство,
само по себе си, по никакъв начин не означава, че показанията му са
недостоверни, тъй като няма никакви обективни данни, които да поставят под
съмнение способността му правилно да възприема фактите от обективната
действителност и да дава достоверни обяснения за тях. И от показанията на св. А.,
която от години се грижи за него, и от писмените доказателства по делото е
видно, че въпреки прекарания преди 6-7 години исхемичен мозъчен инсулт,
непосредствено след който е имал изразен намален обем на движенията на левия долен крайник, към момента на настъпване на ПТП, към момента на
хоспитализирането му в 17:25 часа на 25.07.2017г., а и към момента на
хоспитализирането му в СБАЛК – Ямбол на 05.02.2018г., същият е бил контактен и добре
ориентиран за време, място и самоличност, придвижвал се е нормално, не е имал
нарушения на вестибуларния апарат и не се е оплаквал от световъртеж. Няма никакви
данни да е страдал и от остеопороза, каквито доводи навежда защитата. Макар
това заболяване да се проявява с напредване на възрастта, то никога не е
задължителна последица от навършването на определена възраст. На следващо
място, показанията на пострадалия относно причината за повалянето му
върху пътната настилка и относно местоположението му върху пешеходната пътека
към този момент, се подкрепят и от заключението на видеотехническата
експертиза, съдържащо кадри от видеофайловете, извлечени от статичните камери
за видеонаблюдение, монтирани на сградата на „Търговския център“, насочени към мястото
на ПТП. Кадрите, възпроизведени на ф.к. № 6 и 7, разкриват същата
последователност и местоположение, както на пешеходеца, така и на автомобила.
Обстоятелството, че на кадъра, възпроизведен на ф.к. № 7, задните стоп-светлини
на автомобила са включени и пешеходецът се намира в изправено положение, изобщо
не означава, че автомобилът е преустановил движението си. В подкрепа на
показанията на св. А. са и заключенията и показанията на вещите лица, изготвили
назначените СМЕ и тройна АТЕ. Локализацията на травматичните увреждания на пострадалия
в лявата част на тялото и механогенезата на самото увреждане налагат логичен
извод за упражнен върху тялото му тласък острани и отдясно, което напълно
съвпада с безспорно установеното от целия доказателствен материал местоположение
на управлявания от подсъдимия автомобил. Интерпретирано от заключението на
вещото лице, по
давност, механизъм и характеристики, уврежданието на пострадалия в пълна степен
отговаря да е получено по посочения от него начин. Вероятно, с оглед разнообразието
от житейски ситуации, чисто хипотетично е възможен и друг механизъм на
получаване на увреждането, но в случая няма абсолютно никакви данни за събитие,
освен посоченото от пострадалия и описано от св. С., което се е развило по
същото времето и на същото мястото. А времето и мястото на получаване на увреждането
и присъствието на подсъдимия с управлявания от него автомобил там, са
безспорни. В подкрепа на всички гореизброени доказателства са и заключението и
показанията на вещите лица, изготвили назначената тройна АТЕ, които са
категоични по въпроса относно наличието на съприкосновение или допир между
управлявания от подсъдимия автомобил и тялото на пешеходеца, с оглед по-високата
скорост на движение на автомобила спрямо скоростта на движение на пешеходеца, и
неизбежното пресичане на траекториите им при запазване посоката на движение,
независимо от конкретните величини на скоростта. Съдът кредитира изцяло и
заключението на вещите лица по назначената АТЕ, тъй като е
изготвено от трима доказани специалисти в областта на автомобилното дело, обосновано
е, съдържа подробна аргументация, логична и научнообоснована интерпретация
както на обективните находки, отразени в протокола за оглед и приложения към
него фотоалбум, така и на данните, обективирани в протокола за проведен
следствен експеримент, изготвено е в съответствие с изискванията на Наредба № 1
от 12.01.1996г. за автотехническите експертизи, и дава обстойни и обосновани отговори със
съответната мотивировка по отношение на поставените въпроси.
Поради изложеното
до тук, тъй като показанията на св. А. относно времето, мястото и начина на
причиняване на уврежданията се подкрепят и хармонизират напълно с целия останал
доказателствен материал, съдът ги намери за достоверни, а обясненията на
подсъдимия и показанията на св. М. в частта им относно обстоятелствата, че
пострадалият е паднал върху пътната настилка на пешеходната пътека преди
навлизането на автомобила върху пешеходната пътека и без осъществено
съприкосновение с управлявания от подсъдимия автомобил, остават изолирани.
Освен това, те са и категорично опровергани от данните, съдържащи се в
протокола за проведен следствен
експеримент и приложения към него фотоалбум, видно от които, при извършените с
участието на подсъдимия четири поредни опита, управляваният от него автомобил
не е преустановил движението си без човешка намеса. Затова съдът счете, че
поради изолираността на обясненията на подсъдимия и показанията на св. М. в
частта им относно горните обстоятелства, същите не следва да се кредитират.
При така установената
фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Както от обективна, така и от субективна страна, с деянието си подсъдимият М.
е осъществил състава на чл.343, ал.3, б. „а“ вр. ал.1, б. „б“ вр. чл.342, ал.1 от НК, тъй като на 25.07.2017 год. около 15,35 ч. в гр. Ямбол, на ул. „Ал. Стамболийски“, на
пешеходна пътека до кръстовището с ул. „Кабиле“,
при управление на моторно превозно средство - т.а. „Мазда 6“ с рег. № У 2305АТ,
при движение назад,
е нарушил правилата за
движение по пътищата, визирани в чл.40, ал.2
от ЗДвП, в чл.116 от ЗДвП и в чл.119, ал.1 от ЗДвП,
в резултат на което по непредпазливост е
причинил на К.Я.А. *** средна телесна повреда,
изразяваща се в счупване на шийката на бедрената кост на левия крак, довело до
трайно затруднение движенията на левия му долен крайник.
Фактът, че подсъдимият е автор на деянието съдът намери за безспорно
установен, както от обясненията му в кредитираната им част, така и от показанията
на всички разпитани по делото свидетели, в т.ч. и показанията на св. М. в
кредитираната им част.
От обективна страна,
налице е извършено от подсъдимия съставомерно деяние по посочения текст от
наказателния закон. Безспорно, налице са извършени от него нарушения на
правилата за движение по пътищата по чл.40, ал.2 от ЗДвП, по чл.119, ал.1 от ЗДвП и по чл.116 от ЗДвП, тъй като управлявайки горепосочения автомобил, който
е МПС по смисъла на § 6, т.12 от ДР на ЗДвП, по време на движението си назад и
при наличиенто на техническа възможност за наблюдаване зоната зад автомобила, не е наблюдавал
непрекъснато пътя зад превозното средство, не е пропуснал преминаващия по
пешеходната пътека възрастен пешеходец и не е проявил особено внимание и
предпазливост към него, с оглед възрастта му, в резултат на което го
застигнал на пешеходната пътека в гръб и го бутнал задно и дясностранично с
управлявания от него автомобил. Вследствие на осъществения контакт, пострадалият изгубил
равновесие, политнал и паднал настрани и наляво върху пътната настилка, при
което му е причинено описаното по-горе увреждане, съставляващо средна телесна
повреда по смисъла на чл.129, ал.2 от НК, а именно - счупване на шийката на бедрената кост на левия крак, довело до трайно затрудняване
движенията на левия му долен крайник за срок, не по-малък от 6-7 месеца при
нормален ход на развитие на оздравителните процеси. Т.е., безспорно е налице
пряка причинна връзка между деянието на подсъдимия, настъпването на ПТП и
уврежданията на пострадалия. Или с други думи казано, по гореописания начин, с
нарушаване на горепосочените правила за движение, подсъдимият сам се е поставил
в невъзможност да предотврати ПТП и в този смисъл е станал причина за
настъпването му.
От обективна страна деянието осъществява клалифициращия признак на чл.343,
ал.3, предл. последно от НК, тъй като съвкупната преценка на събрания по делото
доказателствен материал налага категоричен извод, че ПТП е настъпило на
пешеходна пътека тип „Зебра“. Макар мястото на ПТП да е било установено в един
по-късен момент, поради обстоятелството, че подсъдимият е направил всичко
зависещо от него да окаже помощ на пострадалия и непосредствено след инцидента
го откарал в ЦСМП, по делото е направено всичко възможно за установяване
точното местоположение на участниците в ПТП към момента на настъпването му –
приобщени са видеофайлове от записите на монтираните в района на ПТП
охранителни камери, а и видно от показанията на св. С., който е очевидец на
настъпване на ПТП, след завръщането си на мястото на инцидента подсъдимият е
позиционирал автомобила си на същото място, на което е бил позициониран при
настъпване на ПТП. Поради това, с оглед обстоятелството, че извършеното от
подсъдимия осъществява горепосочения квалифициращ признак, спрямо него привилегивораният
състав на чл.343а, от НК е неприложим, поради което оказаната помощ и
поведението му след настъпване на ПТП следва да се отчете само като смекчаващо
отговорността обстоятелство при индивидуализацията на наказанието.
От субективна страна
деянието е извършено от подсъдимия при условията на несъзнавана
непредпазливост, тъй като същият не е предвиждал настъпването на
общественоопасните последици, но е бил длъжен да ги предвиди, за което са го задължавали
правилата на чл.40, ал.2, чл.119, ал.1 и чл.116 от ЗДвП – по време на движението си назад да наблюдава
непрекъснато пътя зад превозното средство, при приближаване към пешеходна
пътека да пропусне стъпилите на пешеходната пътека и преминаващите по нея
пешеходци, а когато пешеходците са в надпреднала възраст (престарели хора),
както е в случая, да проявява към тях особено внимание и предпазливост. Безспорно,
подсъдимият е могъл и е бил в състояние да предвиди настъпването им, тъй като,
ако бе спазил горепосочените правила и се бе съобразил с тях, не би предизвикал
настъпването на ПТП.
Настоящият състав не споделя становището на защитата, че нормата на чл.116
от ЗДвП се явява обща спрямо тази на чл.119, ал.1 от ЗДвП, и в тази връзка не
намери основание за постановявене на частично оправдателна присъда по обвинението
за извършено престъпление по
транспорта чрез нарушаване на общото правило за поведение, тъй като счита, че се касае за
две специални норми от закона, които визират отделни и незазивими едно от друго
задължения на водача, според особените качества на пешеходеца и с оглед мястото
му на движение. Изпълнението на задължението за пропускане стъпилите на
пешеходната пътека пешеходци не отменя, нито поглъща задължението на водача да
проявява към тях подчертано завишено, „особено“ внимание и предпазливост в
случаите, когато се касае за престарели хора – … годишен пешеходец, както е в
настоящия.
ОТНОСНО НАЛОЖЕНОТО НА ПОДСЪДИМИЯ НАКАЗАНИЕ
За извършеното от подсъдимия престъпление законът предвижда наказание ОТ
ЕДНА ДО ШЕСТ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА. В тези законови рамки, съдът му наложи
наказание от ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, под най-ниския предел на
предвиденото в закона от една година и при условията на чл.55, ал.1, т.1 от НК,
след отчитане наличието
на многобройните смекчаващи отговорността му обстоятелства – сравнително
младата възраст и чистото съдебно минало, дадените и в двете фази на процеса
подборни обяснения, значителният принос и добросъвестността на подсъдимия при
разкриване обективната истина по делото, предвид коректното позициониране на
автомобила след завръщането му на мястото на ПТП и участието в следствен
експеримент, обстоятелството, че след настъпване на ПТП е направил всичко
зависещо от него за оказване помощ на пострадалия, откарвайки го незабавно в
ЦСМП за оказване на медицинска помощ, и изразеното искрено съжаление за случилото
се, при което намери, че и най-лекото предвидено в закона наказание от една
година лишаване от свобода се явява несъразмерно тежко и несъответно на
степента на обществена обаспост на личността му. От друга страна, при
определяне такъв размер на наказанието, съдът отчете завишената степен на
обществена опасност на деянието, обуславяща се от високата динамика на този вид
престъпления понастоящем в страната и в региона, от обстоятелството, че
подсъдимият е нарушил основни правила за движението по пътищата и има налагани
наказания по административен ред за нарушения на правилата за движение по
пътищата, макар и с голяма давност (последното влязло в сила НП е за нарушение
от м. март 2008г.), както и сравнително продължителния оздравителен период и
възрастта на пострадалия, при което намери, че спрямо подсъдимия не е оправдано определяне размера на
наказанието в абсолютния законов минимум от три месеца, в каквато насока е
искането на защитата.
На осн. чл.343г от НК, съдът наложи на подсъдимия и наказание лишаване от право да управлява МПС
за срок от ЕДНА ГОДИНА, под средния и към минималния предвиден в закона размер,
отчитайки отново изброените по-горе смекчаващи и отегчаващи отговорността
обстоятелства. За да постанови съдебния си акт в този смисъл, съдът счете, че
това кумулативно наложено наказание, ведно с наказанието лишаване от свобода,
ще го мотивира да се отнася с по-високо чувство за отговорност, да проявява
повече внимание при управление на МПС и за в бъдеще да не извършва нарушение на
установените правила за движение по пътищата.
ОТНОСНО НАЧИНА НА ИЗТЪРПЯВАНЕ НА НАКАЗАНИЕТО ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА
На основание
разпоредбата на чл.66, ал.1 от НК съдът отложи от изтърпяване наложеното на
подсъдимия наказание лишаване от свобода за изпитателен срок от три години, тъй
като с оглед чистото му съдебно минало и размера на наложеното му наказание
лишаване от свобода, който е в рамките до три години, спрямо него не са налице
законови пречки за прилагане института на условното осъждане. Затова, и след
като отчете изброените по-горе смекчаващи отговорността му обстоятелства, съдът
намери, че за неговото поправяне и превъзпитание не е наложително да изтърпи
ефективно наложеното му наказание.
ПО ВЪПРОСА ЗА ВЕЩЕСТВЕНИТЕ ДОКАЗАТЕЛСТВА ПО ДЕЛОТО
Съдът счете, че
след влизане на присъдата в сила приложения като веществено доказателство по
делото – 1 бр. CD, следва да
бъде унищожен по реда на ПАС, тъй същият не е послужил за извършване на
престъплението и респ. няма основание за отнемането му в полза на държавата.
При този изход на делото, тъй като подсъдимият бе признат за виновен, на
основание чл.189 ал.3 от НПК същият бе осъден да заплати на частния обвинител А.
направените в това му качество разноски по делото за упълномощаване на
повереник в размер на 1800 лв., както и направените по делото разноски общо в
размер на 1825,36 лева, от които 1675,36 лева, вносими в приход на
Републиканския бюджет и по сметката на ОД на МВР – Ямбол, и 150 лева, вносими в
приход на бюджета на съдебната власт и по сметката на ЯРС.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: