Разпореждане по дело №112/2011 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

и за да се произнесе взе предвид следното:

С решение № 94/31.10.2013г., постановено по Г.д. №747/2013 г., КРС е осъдил ответника П. на Р.Б. да заплати на ищеца С. А. Д. от Г.К., на основание чл.2,ал.1,т.2 от ЗОДОВ сумата в размер на 6 000 лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди от незаконно обвинение в извършване на престъпление по чл.123, ал.З във вр. с ал.1 от НК и във връзка с Ч.н.д №235/2009г. по описа на Окръжен съд-Г. К., досъдебно производство №19/2009г. по описа на ОСО в ОП-Г. К. и пр.пр. с В. № 1474/2009г. по описа на О. П.-Г. К., като образуваното наказателно производство е прекратено, поради това, че деянието не е извършено от лицето, ведно със законната лихва за забава, считано от 13.05.2010г. до окончателното изплащане на сумата, като съдът е отхвърлил предявения иск за неимуществени вреди в останалата му част и за разликата от 6 000 лв. до пълния предявен размер от 18 000 лв., и за обезщетението за забава за периода от 05.05.2010г. до 12.05.2010г.,вкл. КРС е осъдил ответника П. на Р.Б. да заплати на ищеца С. А. Д. от Г.К., на основание чл.2, ал.1 т.2 от ЗОДОВ, и сумата в размер на 1500 лв., представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди от незаконно обвинение в извършване на престъпление по чл.123, ал.З във вр. с ал.1 от НК и във връзка с Ч.н.д №235/2009г. по описа на Окръжен съд-Г. К., досъдебно производство №19/2009г. по описа на ОСО в ОП-Г. К. и пр.пр. с В. № 1474/2009г. по описа на О. П.-Г. К., като образуваното наказателно производство е прекратено, поради това, че деянието не е извършено от лицето, изразяващи се в заплатен адвокатски хонорар, ведно със законната лихва за забава, считано от 13.05.2010г. до окончателното изплащане на сумата, като съдът е отхвърлил предявения иск за имуществени вреди в останалата част и за разликата от 1500 лв. до пълния предявен размер от 1750 лв. и за обезщетението за забава за периода от 05.05.2010г. до 12.05.2010г., вкл. Решаващият съд е осъдил ответника да заплати на ищеца и направените по делото разноски, съразмерно уважената част на иска в размер на 693,54 лв.

Настоящото производство е образувано по повод депозирана частична въззивна жалба от недоволния ответник в първоинстанционното производство, П. на Р. Б., с която първоинстанционното решение се обжалва в осъдителните му части. Жалбодателят намира първоинстанционното решение в тези му части за неправилно, незаконосъобразно и постановено в противоречие на събраните доказателства. Жалбодателят оспорва съществуването на претендираното от ищеца право на обезщетение за причинени от Прокуратурата на Р. Б. неимуществени и имуществени вреди, произтичащи от незаконосъобразно обвинение и незаконосъобразно задържане под стража. Изтъкват и съображения, че от предявеното на ищеца обвинение, както и в следствие на задържането на ищеца за срок от 72 часа, не са настъпили претендираните от него неимуществени вреди, като ако такива са настъпили, то те не се намират в пряка и непосредствена причинна връзка с действията на прокуратурата. И това било така, защото те не били закономерна, адекватна, типична, нормално настъпваща и необходима последица, тъй като не се сочили доказателства за това да са настъпили по време и място, следващо незаконното обвинение и лишаването от свобода. Жалбодателя сочи, че събраните доказателства установявали, че настъпването на неимуществените вреди било в следствие на инцидентът, свързан с гибелта на децата, като ищецът сам признавал този факт при постъпването си на лечение в ДПБ,Г.К., което пък било видно от представената експертиза. Твърди се, че неправилно Прокуратурата на Р.Б. била осъдена да обезщети неимуществени вреди на ищеца, произтичащи от негативни публикации в пресата, защото такива тя не била разпространявала, и в този смисъл не следвало да отговаря за чужди действия, по аргумент от разпоредбата на чл.7 от ЗОДОВ. Твърди също, че неправилно първоинстанционният съд не взел под внимание обстоятелството, че задържането за срок от 72 часа, било с цел да осигури явяването на обвиняемия пред съда по повод направено искане за вземане на мярка за неотклонение, и че същото кореспондирало с прокламираните условия в чл.5 от ЕКПЧОС, разрешаващи частичното ограничаване на индивидуалните права в защита на обществения интерес. Жалбодателят счита, че определеният размер на присъденото обезщетение за неимуществени вреди надхвърлял размера на присъждани обезщетения по аналогични случаи, присъждани от ВКС. И претенциите за присъждане на обезщетение за имуществени вреди, жалбодателят счита за неоснователни, поради липса на доказана връзка между тях и обвинението, както и поради това, че отсъствали доказателства за факта на реално заплатени адвокатски възнаграждения. Предвид изложеното жалбодателят моли настоящата инстанция да постанови своя съдебен акт, с който отмени първоинстанционното решение в обжалваните му части и постанови ново, с което отхвърли изцяло исковата претенция на ищеца. Прави алтернативно искане в случай, че съдът намери исковата претенция за основателна, да намали размера й.

В производството е депозирана и частична въззивна жалба от недоволния ищец в първоинстанционното производство, С. А. Д., с която първоинстанционното решение се обжалва в отхвърлителните му части. Жалбодателят счита първоинстанционното решение в тези му части за неправилно – постановено в нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопр¯изводствените правила, и за необосновано. Излага съображения в тези аспекти.Твърди, че решаващият съд приел за установено, че заплатените разходи на ищеца за адвокатски хонорар по досъдебно производство № 19/2009 г. на ОСО в ОП, Г.К. възлизали на 1 500 лв. и представлявали договорено и внесено възнаграждение за процесуално представителство, осъществено от адв.Василев. Твърди, че в производството противно на приетото от съда се установявало и че в приложения по делото договор за правна помощ, сключен с адв. З. от АК, Г.Пловдив, изрично било посочено, че и този хонорар бил платен в брой. Жалбодателят твърди, че при определяне размера на присъденото на ищеца за неимуществени вреди обезщетение, решаващият съд не съобразил: - че повдигнатото му обвинение било за извършено тежко престъпление по чл.123,ал.3,във вр. с ал.1 от НК, за което законът предвиждал наказание „лишаване от свобода” за срок от пет до петнадесет години, и че това водело до възможността да се очаква понасянето на тежка наказателна репресия, водеща до голям стрес и ужас; -продължителността на проведеното наказателно производство от 5 месеца и задържането му под стража за четири денонощия, му причинили освен морални болки и страдания, и рязко влошаване на здравословното му състояние; - че поради широкия отзвук в медиите и коментарите на случая по изявления на представители на ответника, общественото мнение било изключително изострено; - 111 дни ищецът бил на лечение в Държавна психиатрична болница в Г.К., тъй като психическото му състояние било изключително тежко; - фактът на обостряне на предишни негови заболявания; - обстоятелството, че ищецът бил с трудов стаж от 35 години, който бил свързан предимно с работа с деца, с чисто съдебно минало и с добро име в обществото. Поради всичко това жалбодателят моли настоящата инстанция да постанови своя съдебен акт, с който отмени първоинстанционното решение в обжалваните му части, вместо което постанови друго, с което уважи предяваната искова претенция в пълния й размер.

В надлежния срок по делото е постъпил само отговор на въззивната жалба на П. на Р.Б. от ответника по същата, ищецът в първоинстанционното производство, С. А. Д..

В съдебно заседание, жалбодателят П. на Р.Б., поддържа въззивната си жалба и оспорва въззивната жалба на ищеца в първоинстанционното производство С.Д..

В съдебно заседание, жалбодателят С. Д., чрез депозирано от процесуалния му представител писмено становище, поддържа въззивната си жалба и оспорва въззивната жалба на жалбадателя П. на Р.Б..

О. П., Г. К., в качеството си на контролираща страна по смисъла на чл.10, ал.1 от ЗОДОВ, счита за основателна въззивната жалба на жалбодателя П. на Р.Б., а за неоснователна въззивната жалба на жалбодателя С. Д..

Окръжният съд, след преценка на доказателствата, приема за установено следното:

Жалбите като подадени в срок и от имащи правен интерес от това, лица, са процесуално допустими, и като такива подлежат на разглеждане по същество.

В основата на първоинстанционното производство е предявената от ищеца С. А. Д., искова претенция, съставляваща предявени в обективно съединение искове, с които цели да бъде осъдена П. на Р.Б. да му заплати обезщетение за причинени неимуществени вреди в размер на 18 хил.лв., съставляващи болки и страдания в резултат на влошено здравословно и психическо състояние, и имуществени вреди в размер на 1750 лв., изразяващи се в заплатени адвокатски възнаграждения по договори за правна помощ, вследствие от от незаконно обвинение в извършване на престъпление по чл.123, ал.З, във вр. с ал.1 от НК по досъдебно производство №19/2009г. по описа на ОСО в О. П., Г. К., пр.пр. с В. № 1474/2009г. по описа на О. П.-Г. К. и ч.н.д. № 235/2009 г. по описа на КОС, поради това,че образуваното наказателно производство е било прекратено, тъй като деянието не е извършено от лицето.

От фактическа страна в производството е прието за установено / а и възражения относно тези фактически констатации не се съдържат в стоящите в основата на настоящото производство въззивни жалби/, че със заповед за задържане на лице от 06.12.2009 г., С. Д. на основание чл.63, ал.1 от ЗМВР е ßил задържан от 00.25 часа на 06.12.2009 г. до 17.50 часа на 06.12.2009 г. в помещенията за временно задържане на РУ на МВР, Г.К.. На 06.12.2009 г. в 21,10 ч. с постановление на следовател в ОСО в ОП, Г.К., за привличане на обвиняем по досъдебно производство № 19/2009 г. по описа на ОСлС-К. и вземане на мярка за неотклонение ищецът Д. е бил привлечен в качеството на обвиняем за престъпление по чл.123, ал.З във вр. с ал.1 от НК, за това, че на 05.12.2009г. в Г.К. причинил смъртта на Д.Д. И.,с ЕГН *, Д. Р. Ю.,.с ЕГН * и С. К. М. ,с ЕГН *, поради незнание или немарливо изпълнение на занятия или на друга правно регламентирана дейност, представляващи източник на повишена опасност, като е била причинена смърт на повече от едно лице и случаят е особено тежък. С постановление на прокурор на ОП - К. на основание чл.64, ал. 2 и чл. 199, ал.1 от НПК ищецът С. Д. бил задържан за срок от 72 часа, считано от 21,45 ч. на 06.12.2009 г. до 21,45ч. на 09.12.2009г. с цел осигуряване явяването му пред Окръжен съд, Г. К. за определяне на постоянна мярка за неотклонение. По депозираното от прокурор при ОП- К. искане за вземане на мярка за неотклонение "задържане под стража" в досъдебното производство по реда на чл.64,ал.1 от НПК с влязло в сила на 14.12.2009г. определение на ОС-К. от 09.12.2009 г., постановено по ЧНД №235/2009г, по отношение на ищеца в настоящото производство С. Д., КОС е оставил без уважение искането на О. П. - К. за вземане на мярка за неотклонение "задържане под стража" по досъдебно производство №19/2009г. по описа на ОСлО при ОП-К. и взел по отношение на същия мярка за неотклонение "подписка". С постановление за частично прекратяване на наказателно производство от 05.05.2010г. частично било прекратено наказателното производство срещу С. Д. по чл.123,ал.З във вр. с ал.1 от НК и била отменена взетата по отношение на него мярка за неотклонение „подписка", тъй като в производството не били налице основания за ангажиране на отговорността на обвиняемия Д.. Не съществува спор между страните, че прекратителното постановление не е било обжалвано.

Установено е в производството, че в периода 11.12.2009г. – 01.04.2010г. ищецът е бил на лечение в ДПБ-К. с диагноза „Посттравматично стресово разстройство.Депресия”, както и че в периода 10.12.2009г.- 12.12.2009г. на ищеца са извършени медицински прегледи по повод оплаквания от повишено кръвно налягане и стенокардия, датиращи няколко месеца преди прегледа на 12.12.2009г. и водещи до диагноза „Есенциална /първична/ хипертония”. Завишените нива на кръвна захар, датирани от 1 година преди прегледа на 10.12.2009г., били диагностицирани като „Неинсулинозависим захарен диабет без усложнения”.

От приетите по делото разпечатки на материали, публикувани на новинарски уеб-сайтове, се установява, че инцидентът, дал начало на процесното досъдебно производство, е бил широко разгласен и следен от националните и местни медии, като материалите са основани на информация и коментари, изнесени и от О. П.-К..

По делото са снети свидетелските показания на св.М.А.-дъщеря на ищеца в първоинстанционното производство Д., които и настоящата инстанция приема като източник на непосредственото й наблюдение върху емоционално състояние на баща й, за изживените от него душевни болки и страдания, и душевната му самоизолация.

В хода на тези констатации, настоящата инстанция изгради своето становище.

Съобразно разпоредбата на чл.7 от Конституцията на РБ, държавата отговаря за вредите, причинени от незаконни актове или действия на нейни органи или длъжностни лица. Безспорно, базисният и универсален характер на този принцип, предполага необходимостта от неговото прецизиране досежно ред, начин и условия, и което прецизиране е намерило израз в приемането и прилагането на Закона за отговорността на държавата и общините за вреди. Относимата правна норма е действащата към настоящия момент норма на чл.2, ал.1, т.3 от закона, макар и посочена от първоинстанционния съд като т.2 в редакцията на закона, действащ преди изм. ДВ бр.98/2012 г. И дори да бъде допуснато, че това цифрово изписване може да бъде прието като фактическа грешка, то словестната индивидуализация в атакуваното решение на предявения иск, не води до такива съмнения. И това е така, защото предявената искова претенция е за присъждане при условията на обективно съединяване на искове, на обезщетения за причинени неимуществени вреди в размер на 18 000 лв., с·ставляващи болки и страдания в резултат на влошено здравословно и психическо състояние, и за причинени имуществени вреди в размер на 1750 лв.,изразяващи се в заплатени адвокатски възнаграждения по договори за правна помощ, вследствие от повдигнато незаконно обвинение в извършване на престъпление по чл.123, ал.З във вр. с ал.1 от НК по досъдебно производство №19/2009г. по описа на ОСО при О. П., Г. К., пр.пр. с В. № 1474/2009г. по описа на О. П.-Г. К. и ч.н.д. № 235/2009 г. по описа на КОС, поради това,че образуваното наказателно производство е било прекратено, тъй като деянието не е извършено от лицето. Именно по така предявената искова претенция първоинстанционният съд се е произнесъл. А така индивидуализираната правна разпоредба предполага, че държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от разследващите органи, прокуратурата или съда от обвинение в извършване на престъпление, ако образуваното наказателно производство е било прекратено, поради това, че деянието не е извършено от лицето. Съобразно разпоредбата на чл.4 от ЗОДОВ, дължи се обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, т.е. обезщетение в казуса се дължи при наличие на причинна връзка между незаконното обвинение за извършено престъпление по НК, и реално претърпените вреди. Съдебната практика приема, че преки вреди са тези, които са типична, нормално настъпваща последица от вредоносния резултат, т.е. тези които са адекватно следствие от увреждането. Освен преки, разбира се, вредите следва да бъдат и непосредствени, т.е. да са настъпили по време и място, следващо противоправния резултат.

В така очертаната правна рамка, в която безспорно първоинстанционният съд се е произнесъл, при така констатираните и от въззивния съд фактически констатации, решаващият съд е изложил обстойни, обективни и почиващи на събрания доказателствен материал, мотиви, които и настоящата инстанция споделя. По тези именно съображения и съгласно разпоредбата на чл.272 от ГПК, въззивният съд препраща към мотивите на първоинстанционния съд. Намира обаче за необходимо изрично да посочи, че фактът на извършено на 06.12.2009 г.от следовател в ОСО при ОП-К. привличане на ищеца Д. като обвиняем по досъдебно производство № 19/2009 г. по описа на ОСлС-К. за престъпление по чл.123,ал.З във вр. с ал.1 от НК, и фактът на влязло в сила /не по-рано от 13.05.2010г./ постановление за прекратяване на досъдебното производство по отношение на Д. поради обстоятелството, че не били налице основания за ангажиране на отговорността му, безспорно обаче ангажират отговорността на ответника в първоинстанционното производство за възмездяване на причинените на Д. вреди. Фактът обаче на констатираното 24- часовото полицейско задържане и на 72-часовото задържане от прокурора, съгласно разпоредбата на т.13 от ТР№3/ 2004 г на ОСГК на ВКС, безспорно пък не съставляват самостоятелно правно основание за търсене на отговорност от ответника. Търсените в тази връзка неимуществени вреди се обхващат от общия размер на присъжданите в производството вреди, но търсените в тази връзка имуществени вреди следва да бъдат присъдени самостоятелно с оглед особеностите на конкретния случай. Т.е. правилно първоинстанционният съд при определяне общия размер на неимуществените вреди в размер на 6 000 лв. е изходил от преценката на обективно настъпилите обстоятелства /предявено незаконно обвинение и задържане/ и критерият за справедливост по смисъла на чл.52 от ЗЗД. Противно на твърдяното във възивната жалба на жалбодателя Д., решаващият съд при определяне на този размер е отчел тежестта на повдигнатото против ищеца обвинение за извършено тежко престъпление по чл.123,ал.З във вр. с ал.1 от НК, за което законът предвижда наказание лишаване от свобода от пет до петнадесет години, т.е., от което може да се очаква понасянето на тежка наказателна репресия; продължителността на проведеното в разумен срок наказателно производство от 5 месеца - от 06.12.2009 г. до 13.05.2010 г. по повдигнатото обвинение и задържането му под стража за общ срок от четири денонощия. Безспорно оценени са в производството и претърпените от ищеца морални и психични болки и страдания, душевен дискомфорт и преживяният стрес, вследствие на отзвука в медиите и в обществото на случилото се. Подобно на първоинстанционния съд и настоящата инстанция намира, че върху здравословното с·стояние на ищеца Д. са повлияли и констатираните, предхождащи повдигането на обвинението и задържането, обективни здравословни проблеми и констатирани заболявания. Правилно в този аспект е отчетено и обстоятелството, че дълбоката скръб и породените от това негативни преживявания на ищеца по повод смъртта на трите деца, за които той се грижил като за свои, не е следствие от повдигнатото обвинение и задържане, т.е. по отношение на тях не е налице изискуемата се причинно-следствена пръзка.

Споделят се от настоящата инстанция и мотивите на решаващия съд досежно основателността и размера на присъденото обезщетение от 1 500 лв. на ищеца за причинените му имуществени вреди. В този смисъл и с оглед изрично направения във възивната жалба от жалбодателя Д. довод, че адвокатският хонорар в размер на 250 лв. по сключения с адв.З. договор за правна помощ, му се следва, като платен, настоящата инстанция намира за необходимо да посочи, че действително по ч.н.д.№235/09г. по описа на КОС /на л.29 /, е приложен договор за правна защита и съдействие, сключен между ищеца и адв. З.. Същият обаче установява само факта на договорено в брой възнаграждение в размер на 250 лв., но не и факта на реалното заплащането на така договореното адвокатско възнаграждение.

Или казано в заключение решението на първоинстанционния съд, предмет на настоящия въззивен контрол, в своята цялост, се явява валидно, допустимо и правилно, и като такова следва да бъде потвърдено. При този изход на делото във фазата на въззивното производство, разноски на страните не се следват.

Ето защо, въззивният съд

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 94/ 31.10.2013 г., постановено по Г.д № 747/2013 г. по описа на К. районен съд.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС, в едномесечен срок от връчването му на страните, при условията на чл.280 от ГПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :1. 2.