Решение по дело №3366/2018 на Софийски градски съд

Мотиви по ВАНД № 3366 по описа на СГС, НО, 12 въззивен състав за 2018 г.

 

С решение от 29.05.2018 г. по НАХД № 7651/2017 г. СРС, НО, 108 с-в е признал обвиняемия А.С.К., ЕГН ********** за виновен в това, че на 21.06.2016 г. около 14.00 ч. в гр. София при управление на л. а. марка „Мерцедес“ модел „S 63 AMG“ с ДКН СА ******по бул.“Т. А.“ с посока на движение бул. „Христо Ботев“ към бул. „А. Стамболийски“ и на кръстовището с ул. „Одрин“ е нарушил правилата за движение по пътищата, а именно – чл. 37, ал.1 от ЗДвП, като, завивайки наляво, не е пропуснал насрещно движещия се автомобил „Дачия“, модел „Логан“ с ДКН *****и по непредпазливост причинил на водача му П.Й.П., ЕГН ********** средна телесна повреда, изразяваща се в кръвоизлив под твърдата мозъчна обвивка  в подостра към хронична фаза, което е довело до разстройство на здравето, временно опасно за живота, поради което и на основание чл.78а вр. чл. 343, ал. 1, б. „б“ пр. 2 вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК обвиняемият К. е освободен от наказателна отговорност и му е наложено административно наказание “глоба” в размер на 1000/ хиляда/ лева

На основание чл.189,ал.1 от НПК съдът с решението си е осъдил  обвиняемия К. да заплати разноски по  делото в размер на 140 лв.

Срещу постановеното решение е постъпила жалба от адвокат К. - защитник на обв. К., в която се навеждат доводи за неправилност, незаконосъобразност и необоснованост на първоинстанционното решение. Твърди се, че приетата от първата инстанция фактическа обстановка не съответства на  събрания доказателствен материал, като е допуснато превратно му тълкуване довело до неправилно приложение на материалния закон. Навежда се довод за необоснованост на обжалваното решение, поради липсата на доказателства, установяващи по безспорен и категоричен начин извършването на престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „б“ пр. 2 вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК от обв. К.. С жалбата се иска отмяна на решението на СРС и постановяване на ново, с което обв. А.К. да бъде признат за невиновен в извършването на посоченото престъпление и оправдан. Алтернативно се иска отмяна на първоинстанционното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав, поради допуснати съществени процесуални нарушения.

В допълнение към въззивната жалба, защитата поддържа  искането си за отмяна на първоинстанционното решение, сочи, че СРС не е изследвал задълбочено доказателствения материал. Твърди се, че по делото са налице доказателства, установяващи, че към момента на настъпване на  ПТП-то автомобилът, управляван от обв.К. е бил в покой. Посочва се също така, че деянието на обвиняемия е несъставомерно от субективна страна, тъй като при извършване на левия завой в непосредствена близост се е случило друго ПТП, което е попречило на К. да предвиди настъпването на общественоопасните последици. Оспорва се извършване на нарушение по чл.37,ал.1 от ЗДвП, като същевременно защитата смита, че пострадалият е управлявал лекия автомобил “Дачия Логан” се е движил с по-висока от разрешената от закона скорост, което е възпрепятствало обвиняемото лице да реагира адекватно и да спре. Защитата счита, че първата инстанция не е  изследвала наличието на противоречия между показанията на пострадалото лице и  отразеното в медицинската документация по делото относно изводите си за пряката причинно следствена връзка между настъпилото ПТП и увреждането на пострадалия, като в тази връзка се  сочи , че прегледът на пострадалото лице от специалист невролог е извършен няколко седмици след инцидента. В допълнението към жалбата се направени искания за  назначаване на  повторни  СМЕ  и АТЕ.

В открито съдебно заседание на 08.10. 2018 г. СГС е назначил  извършване на комплексна  съдебно-медицинска и автотехничсека експертиза /КСМАТЕ/ за изясняване на фактите по делото.

В открито съдебно заседание пред въззивната инстанция обвиняемият К. не се явява, представлява се от адвокат К..

В съдебно заседание защитата поддържа жалбата, като счита , че са налице основание за  отмяна на решението на СРС и постановяване на ново , с което подзащитния й К. да бъде признат  за невиновен и оправдан. В становището по същество се посочва, че съгласно заключението на КСМАТЕ се установява, че не е налице  травматично увреждане, което да реализира критериите на “средна телесна повреда”, като  същият е обоснован от обективни данни, отразени в медицинската документация  и от съдържанието на свидетелските показания. В този смисъл се защитата намира, че обвиняемият не е осъществил  от  обективна страна състава на престъплението, за което му е повдигнато обвинение.

Представителят на СГП излага становище за неоснователност на  жалбата като  иска потвърждаване на решението на СРС като  правилно и законсъобразно, постановено при изяснена фактическа обстановка и цялостен анализ на доказателствения материал.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, след като обсъди доводите в жалбата и допълнението към нея, както и тези, изложени в съдебно заседание от страните и след като в съответствие с чл.314 НПК провери изцяло правилността на атакуваното решение, констатира следното:

Първоинстанционното решение е постановено при частично изяснена фактическа обстановка.

СРС е събрал и обсъдил необходимите доказателства относно механизма на  настъпилото ПТП, като по отношение на това настоящият състав не прави съществено различни фактически изводи. Доказателствата в тази насока са безпротиворечиви, категорични и кореспондиращи помежду си.

Контролираната инстанция обаче не е изследвала пълно и всеобхватно въпроса за претърпените от пострадалия увреждания и не е събрала категорични и убедителни доказателства за харктера на тези увреждания. Районният съдия се е доверил на заключение на СМЕ, приложено в досъдебното производство, като не е обсъдил, обстоятелството, че вещото лице приема, че пострадалият П. е получил кръвоизлив под твърдата мозъчна обвивка в подостра към хронична фаза, който е възможно  същото да е следствие от процесното ПТП.  СРС е пропуснал да констатира ,че кредитираното заключеното на вещото лице и в частта, че медико-биологичния си характер тази травма представлява разстройство на здравето, временно опасно за живота, е формулирано без излагане на аргументи, като  подходил към него ползвайки се от показанията на пострадалия свидетел, без обаче даизследва въпроса и с оглед липсата на обективни отразени данни в медицинската документация по делото за  клинични или симптоматични признаци на черепно- мозъчна травма с оглед реализиране на медико-биологичния характер на травмата.

С оглед на  изложеното СГС се съгласява с приетата от първата инстанция фактическа обстановка относно механизма на настъпване на ПТП, която е следната:

Обвиняемият А.С.К. е роден на *** г. в гр. Велинград, българин, българско гражданство, неосъждан, висше образование, живущ ***, ЕГН: **********.

На 21.06.2016 г. около 14.00 ч. обвиняемият управлявал л.а. „Мерцедес“, модел „S 63 AMG“, ДК № СА ******по бул.“Т. А.“ с посока на движение от  бул. „Христо Ботев“ към бул. „Константин Величков“.  Булевард „Т. А.“ бил разделен на две пътни ленти за всяка посока, като всяко платно било с три пътни ленти за движение. На кръстовището с ул. „Одрин“ обв. К. се престроил в най-лява лента, предназначена за ляв завой в посока  бул. А. Стамболийски“. При зелен сигнал на светофара обвиняемият  потеглил  и навлязъл в кръстовището, извършвайки маневра “завиване на ляво” със скорост около 25 км/ч. В същото време от средната лента на бул. „Т. А.“ в посока движението на управлявания от обв. К. автомобил,от дясната му страна, бил предприет ляв завой от други два автомобила,  като между тях настъпило ПТП.

Същевременно в по бул. “Т. А.” в дясната от трите пътни ленти в посока от бул. “Константин Величков “ към  бул. „Опълченска“ се  движел лек автомобил “”Дачия Логан” с ДК  №  *****управляван от П.П.. Приближавайки кръстовището на бул. Т. А. с ул. „Одрин“, автомобила навлязъл със скорост от 60 км/ч.. В този момент настъпил удара между  предната челна част на лекия лекия автомобил  “Дачия”  и дясната зона / преден капак и колело/ на лекия автомобил “Мерцедес”. В резултат по-високата скорост на  л.а.“Дачия”  и предвид , че ударът  е пред масовия център на л.а. “Мерцедес”  на същият е придадена енергия, като се е завъртял в посока обратна на часовниковите стрелки , а лекият автомобил “Дачия” се завъртял в посока на часовниковите стрелки. Л.а. „Мерцедес“ се установява в дясната пътна лента с предна част в посока ул. „Опълченска“,а л.а. „Дачия“ и се установява в ул. Одрин с предна част насочена на  дясно спрямо първоначалната посока

Вследствие от настъпилото ПТП-то пострадалият е получил  мекотъканно травматично увреждане на ограничена площ - охлузване на главата, с характера на болка и страдание и  травма на гръдния кош и разкъсно-контузна рана на левия лакът, които поотделно и заедно са довели до до временно разстройство на здравето, неопасно за живота.

Настоящата инстанция се съгласява с възприетата от районния съд фактология относно механизма на настъпване на ПТП, като намира, че същата е формирана в съответствие със събрания по делото доказателствен материал, относим към коментирания въпрос. В този смисъл съдът  не споделя  възражението на защитата, че от доказателствата по делото се установявало, че към момента на настъпване на ПТП автомобилът на обвиняемия е бил в покой. От заключението на автотехническата експертиза и КСМАТЕ се установява, че управляваният от обв. К. автомобил е бил в движение към момента на настъпване на ПТП, като скоростта преди и в момента на удара  на автомобила е била от порядъка на 25 км/ч. Вещите лица са направили тези изводи, съобразявайки заключението си със събрания доказателствен материал, включително данните за местоположението на автомобилите след момента на удара, съгласно  Констативен протокол № К522  и обективно установените по тях деформация. Съдът кредитира заключенията като обосновано и изготвени от експерти с необходимия опит и знания.

Неоснователно е и възражението на защитата, че обвиняемият не е могъл да избегне настъпването на ПТП, поради факта, че в непосредствена близост се е случило друго произшествие, което е ограничило възможността му за възприемане на движещия се лек автомобил “Дачия”. Изложените аргументи от  първата инстанция в този смисъл, настоящият състав изцяло споделя. В случай, ако действително е била ограничена видимостта на обв. К. от настъпилото ПТП в дясно от него, то същият е следвало да преустанови започнатата от него маневра и да изчака момента, в който да има необходимата видимост за възприемане на движещите се в пътното платно  посока бул. „Опълченска“ ППС, тъй като е имал задължение  да пропусне насрещно движещите се автомобили.

 В конкретния случай не може да бъде възприета и тезата на защитата относно несъответно на правилата за движение поведение на другия водач. Изводите на вещите лица са категорични , че дори и при движение с разрешената скорост от 50 км/ч на лекия автомобил “Дачия”, опасната зона за спиране 32-33м., което поставя в невъзможност водача на л.а. “Дачия”, който е възприел предприетата маневра от обвиняемия  на отстояние от мястото на удара  26-27м, да спре и/ или да извърши обезопасителна маневра. В същото време обвиняемият е имал възможност да предотврати инцидента, като изпълни задължението си, вменено му от чл. 37, ал. 1 от ЗДвП, и пропусне насрещно движещия се автомобил, управляван от П..

Настоящата инстанция формира фактическите си изводи относно  медико-биологичната характеристика на  получените от П. телесни увреждания, въз основа на  изготвената и приета в  хода на въззивното съдебно следствие КСМАТЕ. Именно, чрез нея се установява, че вследствие на настъпили удар между двамата автомобила, П. е получил мекотъканни травматични увреждания на ограничена площ – охлузване на главата  с площ 1,5 /0,5 см, което му е причинило болка и страдание и  травма на гръдния кош и разкъсно-контузна рана на ляв лакът, които заедно и по отделно са причинили на пострадалото лице временно разстройство на здравето, неопасно за живота. Експертите са изследвали задълбочено относимата документация и са дали пълни и аргументирани отговори на всички поставени въпроси. Настоящият състав не се съгласява с интерпретацията на районния съд на заключението на събраните по делото доказателства и заключението на  СМЕ, изготвена на ДП. Не става ясно какви проучвания и изследвания е извършило ВЛ, за да стигне до даденото заключение. Експертът е изложил относимата документация, но не е посочил как е обработвана и защо е направен извод, че се касае да травматичен подостър субдурален хематом, причинен вследствие на ПТП. Още повече, че направените в съдебно заседание от  вещото лице разяснения допускат нараняването, описано в СМУ от 24.06.2016г ,, с неправилна  форма и засъхнала кръв да е получено след ПТП.  Становището  на първата инстанция , че  е налице  „непрецизен изказ“ от  лекаря, изготвил СМУ, за да се формира тезата за наличието на средна телесна повреда, е  несъобразено с останалите налични по делото медицински документи.

 От медицинската част на комплексната КСМАТЕ и  наличната по делото медицинска документация, се установява, че около 10 мин. след ПТП-то пострадалият П. е бил в ясно съзнание и нито екипът на БМП, нито лекарите в „Пирогов“ са констатирали черепно-мозъчна травма. Тези факти не са взети предвид от първата инстанция, поради което не е изследван в необходимата дълбочина въпроса за получените телесни увреждания  от П., техния характер и пряка причинно-следствена връзка с ПТП.  

Вещото лице по КСМАТЕ посочва, че на база медицинската документация, вкл. и компютърното томографско изследване, не може да се направи извод за наличие на субдурален хематом. Пояснява се, че симтоматиката, която се наблюдава при субдуралния хематом, включва: хомолатерална мидриаза, огнищна пирамидна и друга неврологична симтоматика и постепенни промени в съзнанието до изпадане в кома. Експертът е категоричен, че в нито един момент не е констатирана посочената симтоматика, като не е установено и състояние, създаващо опасност за живота на П.. От заключението става ясно, че и при най-малките съмнения за субдурален хематом лицето се хоспитализира, а в настоящия случай няма данни пострадалият П. да е бил хоспитализиран. ВЛ изнася още, че констатираната с компютърната томография находка може да е следствие от спонтанен кръвоизлив и не може да се свързва непременно с процесното ПТП. Тези изводи обосновано оборват констатацията на районния съд за наличие на средна телесна повреда. Действително заключението на СМЕ е за наличие на мозъчно сътресение, но същото е обосновано  единствено с оглед съдържанието на Амбулаторен лист № 000938 от 11.07.2016 г., без да бъде  съобразено, че диагнозата по този лист е поставена само въз основа на субективни оплаквания на пострадалия. Медикът не е обяснил защо приема , че е налице мозъчно сътресение, вследствие на ПТП,при положение, че тази диагноза е поставена няколко седмици след инцидента и не са установени убедителни обективни симтоми за такова сътресение, като: дезориентираност, понижен мускулен тонус, забавяне на сърдечната дейност, разстройство на дишането и др., не е направено проучване, а само е цитиран резултата от компютърното томографско изследване, без да е съобразено, че в нито един момент не е била налице симптоматиката на субдурален хематом.

Експертът по КСМАТЕ е категоричен , като в писменото си заключение , така  и при дадените разяснения пред въззивната инстанция, че пострадалото лице в резултат на настъпилото  ПТП, е претърпяло охлузване на главата, травма на гръдния кош и разкъсно-контузна рана на левия лакът, които по своята медикобиологична характерстика са довели до болки и страдания и до временно разстройство на здравето, неопасно за живота.

С оглед на гореизложеното, настоящият състав намира от правна страна следното:

От събраните по делото доказателства не се установява от обективна страна състав на престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „б“ пр. 2 вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК., защото е налице несъставомерен резултат – пострадалият е претърпял лека, а не средна телесна повреда. Съгласно цитираните разпоредби трябва да се установи, че деецът е управлявал моторно превозно средство, че е нарушил правилата за движение, че по непредпазливост е причинил средна телесна повреда, както и причинната връзка между деянието и вредоносните последици.

От обективна страна се установи, че на 21.06.2016 г., около 14.00 ч. обвиняемото лице е управлявало лекия си автомобил „Мерцедес“, „S 63 AMG“ с ДКН СА ******по бул. „Т. Александорв“, с посока на движение бул. „Христо Ботев“ към бул. „А. Стамболийски“ и на кръстовището с ул. „Одрин“ е нарушило правилата за движение по пътищата, а именно – чл. 37, ал.1 от ЗДвП, като, завивайки наляво, не е пропуснало насрещно движещия се автомобил „Дачия Логан“ с ДК № *******.

Установи се още, че вследствие от извършеното деяние е настъпило ПТП, при което е пострадал П.П., водача на л.а. „Дачия“, който е претърпял следните травматични увреждания: охлузване на главата, травма на гръдния кош и разкъсно-контузна рана на левия лакът. По своята медикобиологична характерстика обаче претърпените травми са довели до болки и страдания и до временно разстройство на здравето, неопасно за живота, което по смисъла на НК представлява лека телесна повреда. Не се установи наличие на субдурален хематом, което да обуслови извод за средна телесна повреда, тъй като при прегледи на пострадалия не са констатирани никакви обективни клинични симптоми за черепно-мозъчна травма и за кръвоизлив под твърдата мозъчна обвивка. Няма доказателства да е регистрирана клинично симптоматиката, която се наблюдава при субдурален хематом - хомолатерална мидриаза, огнищна пирамидна и друга неврологична симтоматика и постепенни промени в съзнанието до изпадане в кома. Следователно може да се направи обосновано заключение,че деянието е несъставомерно от обективна страна.

Поради изложените изводи за обективна несъставомерност на поведението на К., е безпредметно обсъждането на субективната страна на престъплението.

С оглед изхода на делото и на основание чл. 190, ал. 1 от НПК направените разноски в размер на 2441.74 лв. следва да останат за сметка на държавата.

 

Така мотивиран съдът постанови решението си.

 

 

Председател:                                     Членове :1.                              2.