№ 9115
гр. София, 10.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 25 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ПЕТЯ Т. СТОЯНОВА
ВЛАДИМИРОВА
при участието на секретаря САНДРА ЕМ. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от ПЕТЯ Т. СТОЯНОВА ВЛАДИМИРОВА
Гражданско дело № 20221110107325 по описа за 2022 година
Предявен е за разглеждане иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК.
Софийският районен съд е сезиран от ЕМ. Т. Ш., с ЕГН ********** с отрицателен
установителен иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК срещу „ТТ ЕАД за признаване за
установено, че ищецът не дължи сума в размер на 52,01 лв. - частичен иск от сумата 152,01
лв., представляваща главница за потребена топлинна енергия за периода от м.03.2013 г. до
м.04.2020 г. по абонатен № 345486 в гараж, находящ се в гр. София, ж.к. „.....“, ул. „С.... №
17, вх. 1, която част е различна от сумата от 100 лв., за която е налице влязло в сила съдебно
решение по гр. д .№ 22350/2021 г., по описа на СРС, 43 състав, поради липса на
облигационно отношения между страните, евентуално поради погасяването на вземането по
давност.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът „ТТ ЕАД е депозирал отговор, с който навежда
доводи за недопустимост на предявените искове, поради наличието на влязло в сила
решение, с което е отречено цялото спорно вземане. Счита, че е налице злоупотреба с
процесуални права. Излага подробни съображения за неоснователност на исковата
претенция. Оспорва дължимостта на адвокатското възнаграждение на процесуалния
представител на ищеца.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, и взе предвид
становищата и доводите на страните, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Независимо, че представлява злоупотреба с процесуални права, предявения иск не се
1
явява недопустим. При решение, с което се уважава частичен отрицателен установителен
иск, диапозитивът не разпростира действие за непредявената част, защото отричането на
част от задължението, не налага извод за съществуването или несъществуването на
останалата част от него. Възможно е частичният отрицателен установителен иск да бъде
уважен както в хипотеза когато цялото задължение изобщо не е възникнало валидно, така и
когато е погасена само част от задължението, която е въведена като предмет на
производството. При отхвърляне на частичния отрицателен иск обаче силата на пресъдено
нещо на отхвърлителния диспозитив разпростира действието си и за непредявената част,
защото това означава, че цялото оспорвано от ищеца вземане съществува в пълен размер – в
този смисъл Определение № 60521 от 28.09.2021г. на ВКС, ТК, Първо отделение по т.д. №
1532 по описа за 2020г.
Видно от служебно събран препис от Решение №20217152 от 30.11.2021г.,
постановено по гр.д.№22350/2021г. по описа на СРС, 43 състав, влязло в сила на
29.12.2021г. е признато за установено по предявения от ЕМ. Т. Ш., ЕГН ********** срещу
„Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК ...... със седалище и адрес на управление: гр.София,
ул.“Ястребец“ № 23Б, отрицателен установителен иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК,
че ищецът не дължи на ответника сумата от 100,00 лева, представляваща част от
общоначислената сума в размер на 152,01 лева по партида с аб.№ 345486, открита за гараж
находящ се в гр.София, ж.к......, ул.“С.... № 17, вх.1, за периода от м.03.2013 г. до м.04.2020 г.
така постановеното решение обаче не обвързва настоящия състав нито да приеме, че липсва
облигационна връзка, нито, че и оставащата сума в размер на 52,01лв. е недължима.
Правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди е
регламентирано от законодателя в специалния ЗЕ като договорно правоотношение,
произтичащо от писмен договор, сключен при публично известни общи условия,
предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията за енергийно и
водно регулиране /КЕВР/ - чл. 150, ал. 1 ЗЕ, като писмената форма на договора не е форма
за действителност, а форма за доказване.
Съгласно чл. 149 и чл. 150 ЗЕ страна /купувач/ по договора за продажба на топлинна
енергия за битови нужди е клиентът на топлинна енергия за битови нужди, какъвто е и
„битовият клиент“, който според легалното определение, дадено в т. 2а от пар. 1 от ДР на ЗЕ
/обн. в ДВ, бр. 54 от 17. 07. 2012 г./, е клиент, който купува енергия за собствени битови
нужди.
С разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ /изм. - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012
г./ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, която е присъединена към абонатна станция или нейно самостоятелно
отклонение, са обявени за потребители на топлинна енергия и като такива са длъжни да
монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 3 на отоплителните тела в
имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в
съответната наредба по чл. 36, ал. 3, като изброяването в нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ на
собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване като клиенти
2
/потребители/ на топлинна енергия за битови нужди и страна по продажбеното
правоотношение с топлопреносното предприятие, не е изчерпателно.
Клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти,
различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието
на собственика, респективно носителя на вещното право на ползване, за собствени битови
нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови
нужди за този имот при публично известните общи условия директно с топлопреносното
предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството „клиент“ на
топлинна енергия за битови нужди /“битов клиент“ по смисъла на т. 2а, пар. 1 ДР от ЗЕ/ и
като страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на
топлопреносното предприятие. В този смисъл са мотивите към т. 1 от Тълкувателно
решение №2/17 г. по тълк. дело №2/17 г. на ОСГК на ВКС.
Видно от исковата молба ЕМ. Т. Ш. отрича наличието на облигационна връзка с
ответника. Въпреки оспорването, настоящия състав намира, че по делото са ангажирани
достатъчно доказателства, които да установяват, че ЕМ. Т. Ш. е собственик на гараж,
находящ се в гр. София, ж.к. „.....“, ул. „С.... № 17, вх. 1. По делото е постъпил заверен
препис от Протокол от заседание, проведено на 14.01.1974г. по дело №99 по описа за 1974г.
на СРС, Ленински район, I участък, от който се установява, че в дял на ЕМ. Т. Ш. и Гюрга
Благоева Тилева е поставен и те са станали собственици при равни квоти на апартамент №5
и гараж №3, находящи се в сграда на адрес: гр. София, ул. „С.... № 17. С Декларация по
чл.14, чл.27 и §2 от ПЗР на ЗМДТ от 23.03.1998г. ЕМ. Т. Ш. е декларирал право на
собственост по отношение на ½ ид.ч. от Гаража.
Поради това, че се явява собственик на 1/2ид.ч. от процесния гараж, то ЕМ. Т. Ш. има
и качеството на потребител на ТЕ за имота. От представените от ответника съобщения към
фактури и кредитни известия се установява, че на името на ЕМ. Т. Ш. е разкрита партида с
аб.№345486 по която се начислява потреблението именно в посочения гараж.
Оспорването, направено от ищеца, че за имота за исковия период не е доставяна
топлинна енергия, отговаряща на българския държавен стандарт, е общо такова, не
конкретизирано и не следва да се отрази на дължимост на сумата за исковия период.
От представените счетоводни документи се установява начисляването на стойност на
потребление, като доколкото същите не са оспорени, следва да се приеме, че и доставката на
ТЕ на определена стойност е установена по делото.
По твърдението на ищеца за недължимост на сумата поради погасяване по давност на
вземането на ответника:
Съгласно чл. 114 от ЗЗД, давността започва да тече от деня, в който вземането е
станало изискуемо. В настоящия случай падежът на всяко от задълженията за плащане на
потребената топлинна енергия е последното число на месеца, следващ отчетния период
(месеца на доставката), а от първо число на втория месец, следващ отчетния период,
длъжникът изпада в забава и върху задължението започват да се начисляват лихви.
3
С оглед на трайна съдебна практика /решение № 168/22.12.2009г. по т.д. № 408/2009г.
на ВКС, ТК, ІІ ТО, и решение № 172/23.12.2010г. по т.д. № 180/2010г. на ВКС, І ТО/, съдът
следва да приложи кратката тригодишна давност по отношение вземанията на ответника за
главница. За задълженията за лихви, също важи кратката тригодишна погасителна давност –
чл. 111, б. “в”, пр. 2-ро ЗЗД. Исковата молба е подадена на 14.02.2022г. и следователно
всички задължения, възникнали преди м.01.2019г. са погасени по давност.
Видно от Дебитно известие към фактура №********** от 30.04.2019г. задължението
е в размер на 2,09лв. Същото е станало изискуемо на 30.05.2019г. и не е обхванато от
погасителна давност, като същото важи и за отричаното задължение за 2020г. в размер на
24,92лв. Посочените две суми следва да се извадят от размер на отричаната сума и искът да
се уважи за останалата сума от 25лв.
По разноските: Право на разноски имат и двете страни.
В полза на ищеца на основание чл.78, ал.1 ГПК следва да се присъдят разноски за
заплатена държавна такса съразмерно на уважената част от иска или 24,03лв.
Видно от приложения по делото договор за правна защита и съдействие, сключен
между ищеца и адвокат К.Б. е, че същите са се договорили, че процесуалното
представителство е безплатно – чл.38, ал.1, т.2 ЗА. На основание чл.38, ал.2 ЗА, вр. чл.7,
ал.2, т.1 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
съдът определя адвокатско възнаграждение в минимален размер от 300,00 лева., което
следва да се присъди на адвоката съразмерно на уважената част от иска – в размер на
144,20лв.
На основание чл.78, ал.3 и ал.8 ГПК право на разноски съобразно отхвърлената част
от иска, има и ответника, като съдът определя минимален размер на юрисконсултското
възнаграждение от 150лв., който следва да се присъди съразмерно за сумата от 77,90лв.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК,
предявен от ЕМ. Т. Ш., с ЕГН ********** и адрес: гр. София, ж.к. „.....“, ул. „С.... № 17, вх.
1, срещу „ТТ ЕАД, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.”Ястребец” №23, с
ЕИК ......, че ЕМ. Т. Ш. не дължи на “ТТ ЕАД, сума в размер на 25лв. като част от сумата
152,01 лв., представляваща главница за потребена топлинна енергия за периода от м.03.2013
г. до м.04.2020 г. по абонатен № 345486 в гараж, находящ се в гр. София, ж.к. „.....“, ул. „С....
№ 17, вх. 1, като ОТХВЪРЛЯ иска за признаване за установено, че ЕМ. Т. Ш. не дължи
сумата над 25лв. до пълния отричан размер от 52,01лв., като погасена по давност.
ОСЪЖДА“ТТ ЕАД, ЕИК ...... със седалище и адрес на управление: гр.София,
ул.“Ястребец“ № 23Б да заплати на ЕМ. Т. Ш., с ЕГН **********, и адрес: гр. София, ж.к.
„.....“, ул. „С.... № 17, вх. 1, на основание чл. 78, ал.1 от ГПК разноски за заплатена държавна
4
такса съразмерно на уважената част от иска в размер на 24,03лв.
ОСЪЖДА „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК ...... със седалище и адрес на
управление: гр.София, ул.“Ястребец“ № 23Б да заплати на адвокат К.И. Б., ЕГН **********,
с адрес на упражняване на дейността: гр.София, ул.“Гургулят“ № 31, ет.1, на основание
чл.38, ал.2, вр.ал.1, т.2 ЗА, сумата в размер на 144,20 лева, представляваща адвокатско
възнаграждение за оказана безплатно адвокатска помощ и съдействие на ищеца по
производството.
ОСЪЖДА ЕМ. Т. Ш., с ЕГН ********** и адрес: гр. София, ж.к. „.....“, ул. „С.... №
17, вх. 1 да заплати на “ТТ ЕАД, ЕИК ...... със седалище и адрес на управление: гр.София,
ул.“Ястребец“ № 23Б на основание чл.78, ал.3 и ал.8 ГПК юрисконсултското
възнаграждение в размер на 77,90лв.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5