Р Е
Ш Е Н
И Е № 116
гр.Кюстендил, 09.07.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Кюстендилският окръжен съд,
гражданска колегия в публичното заседание на девети юни две хиляди и двадесета
година в състав:
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ : ТАТЯНА КОСТАДИНОВА
при
участието на секретаря: Г. Кирилова, след като разгледа докладваното от съдия
Костадинова гр.д.№203/2019 г. по описа на КнОС и за да се произнесе взе
предвид:
А.И.П., ЕГН ********** ***, действаща чрез адв. Т.Т.
от САК е предявила срещу И.Й.Й., с ЕГН **********, с адрес: *** по реда на чл. 422, ал.1 иск с правно основание чл. 79,
ал.1 от ЗЗД във вр. с чл. 286 от ЗЗД във вр. с чл. 36 от ЗА. за признаване за
установено, че ответницата й дължи сумата от 50 866 лв., произтичаща от
договор за правна защита от 23.05.2015 г. В съдебно заседание на 05.02.2020 г.
съдът е допуснал изменение на иска по
реда на чл. 214 от ГПК, изразяващо се в намаление на размера на лихвата, поради
което и искът следва да се счита
предявен за сумата 40 000 лв., като за разликата до 50 866 лв. или за
сумата 10 866 лв. производството по делото е прекратено, поради оттегляне
на иска.
Предявяването на иска по реда на чл. 422 от ГПК се
обосновава с това, че по ч.гр.д.№2470/2018 г. на ДнРС е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК за вземане
в размер на 50 866 лева, произтичащо от задължение на длъжника по Договор
за правна защита и съдействие от 23.05.2015 г., срещу която е било подадено възражение и в законоустановения
срок по чл.415, ал.1 ГПК. Твърди се, че страните са сключили договор за правна
защита и съдействие на 23.05.2015 г., по силата на който на ищцата е било възложено извършването на
правни действия от името на доверителката И. Й.Й. по досъдебното производство
на наказателния процес, представителство пред ЗК „Лев Инс“ АД, както и
извършването на необходимите правни действия пред Софийски градски съд по
гр.д.№3277/2016 г. на 5 състав и Софийски апелативен съд по гр.д.№3495/2018 г.
Сочи се също така, че с посочения
договор е било уговорено заплащането на възнаграждение за извършените от ищцата
адвокатски услуги в размер на 20 % от стойността на изплатеното обезщетение от
ЗК „Лев Инс“ АД. Според ищцата на неизвестна за нея дата по банковата сметка на ответницата
е било изплатено от ЗК „Лев Инс“ АД обезщетение в размер на 200 000 лева,
ведно със законната лихва от 16.03.2016 г., възлизаща на сумата от 54 866
лева, като дължимият размер на адвокатското й възнаграждение, според размера на
изплатеното обезщетение, възлиза на 50 866 лева. Заявено е, че на всеки
етап от досъдебните и съдебните производства ищцата добросъвестно и
своевременно е изпълнявала поетите задължения към клиента си И. Й. до
приключване на производството с влязло в сила решение, като ответницата не е
показвала неудовлетворение от нейната работа, но въпреки изпълнените от нейна
страна задължения по договора, ответницата не й е изплатила дължимата по
договора сума.
Ответницата И.Й. чрез процесуалния си
представител в депозирания в съда писмен отговор е оспорила предявения иск.
Наведени са доводи за това, че процесният договор за правна защита и съдействие
е нищожен на основание чл.26, ал.1, предл. 3 от ЗЗД, тъй като клаузата,
уреждаща размера на уговореното адвокатско възнаграждение- 20 % от общото
определено на клиента обезщетение накърнява добрите нрави, поради
неравностойност на насрещните задължения по договора- изплащането на
възнаграждение в такъв размер би довело до несправедливо обогатяване на ищцата; че уговореният размер на адвокатско
възнаграждение многократно надвишава размера на нормираните с Наредба №1 за
минимални размери на адвокатските възнаграждения; предметът на процесния договор
се изчерпва със защита и съдействие пред застрахователя и пред съда, но не и
представителство пред органите на наказателното производство, но дори и да се
приеме, че е осъществено такова представителство, то е недопустимо уговарянето
на резултативен хонорар по наказателни дела, по аргумент от разпоредбата на
чл.36, ал.4 от ЗА, чл.17 от Наредбата за минималните размери на адвокатските
възнаграждения и чл.4, ал.5 от Етичния кодекс на адвоката. Твърди се, че процесният
договор е нищожен и поради липса на предмет, доколкото между същите страни и за
същия предмет е налице друг договор, който е представен по гражданското дело
между И.Й. и ЗК „Лев Инс“ АД, по който е заплатено адвокатско възнаграждение на
адв. П.. Твърди се, че претенцията е неоснователна и поради обстоятелството, че
са налице пропуски и неточно изпълнение на задълженията на довереника във
връзка с поръчката, като се излагат доводи в тази насока. Сочи се, че ответницата
не е била запозната със съдържанието на договора и с неговите условия, както и
предвид състоянието й след смъртта на сина й не е разбирала какво подписва.
Искът, предявен по реда на чл. 422 от ГПК е допустим, доколкото в заповедното
производство по ч.гр.д.№2470/2018 г. на ДнРС е издадена заповед за изпълнение
по чл. 410 от ГПК срещу която длъжникът е възразил в предвидения в чл.414 от ГПК срок, както и искова молба за
установяване на вземането е предявена в
срока и при условията на чл.415 от ГПК.
От фактическа страна,
въз основа на събраните по делото доказателства се установява следното:
От представения по делото договор за правна защита и
съдействие от 23.05.2015г. (на л.3 от гр.д.500/2019 г. на ДнРС) се установява,
че между А.И. *** в качеството й на довереник и И.Й.Й., в качеството й на
доверител е бил сключен договор за правна помощ и съдействие, по силата на
който доверителят е възложил, а довереникът е приел да му окаже правна защита и
съдействие, като извърши следното: да поеме работата по цялостната правна помощ
и процесуално представителство на доверителя при предявяване на претенции за
претърпени имуществени и неимуществени вреди пред застрахователна компания,
Гаранционен фонд, съд и всяко трето лице по повод настъпилото ПТП на
10.05.2015г. около 17 ч. в с. Яхиново, с
участието на л.а. „Фолксваген Голф“ с ***, при което е причинена смъртта на И.
Й. Й., като при необходимост изготви искова молба от името на доверителя и я
внесе за разглеждане в компетентния съд, ведно с всички необходими приложения и
доказателства към нея, като в хода на заведеното дело да представлява
доверителя и да извършва всички необходими фактически и правни действия за
защита интересите й пред съда във всички инстанции, всяка застрахователна
компания и пред всички трети лица. Посочено е, че договорът има действие до
окончателното получаване от доверителя на обезщетение за претърпените вреди и
заплащане на дължимото се възнаграждение от доверителя на довереника, което се ще
дължи и във всички случаи, когато откаже поискано съдействие, оттегли
пълномощия, дадени на довереника или не му предостави пълномощно, създаде
пречки за изпълняването на уговореното в договора, развали същия, ползва
услугите на друго лице по казуса – предмет на договора или се откаже от изпълнението
му. Уговореното между страните възнаграждение е в размер на 20 % от стойността
на обезщетението.
Представено е нотариално заверено пълномощно рег. №
1920/25.05. 2015 г. на нотариус Е. К. с рег. №397 на НК (л.72 от делото), с
което се установява, че И.Й. е упълномощила адв. адв. А.П. да я представлява и
защитава по повод настъпилото на 10.05.2015 г. ПТП, при което е причинена
смъртта на сина й И. Й. пред всички държавни, съдебни, административни органи,
институции, физически лица, търговски дружества в т.ч. Гаранционен фонд и конкретно изброени
застрахователни дружества; от нейно име и за нейна сметка предявява претенции
за претърпени имуществени и неимуществени вреди вследствие на описаното ПТП, да
договаря размер на обезщетение и да подписва спогодби и да сключва споразумения
със застрахователя и т.н., да я представлява пред съдилищата, депозира искови
молби, документи с претенции към застрахователи и др.
По делото (на л.38) е представен договор за
разплащателна сметка, от който е видно, че на 25.05.2015 г. И.Й. е сключила с
„Интернешънъл Асет Банк“ АД договор за откриване на разплащателна сметка в
лева, съгласявайки се разпорежданията по сметката да се извършват само в
присъствието на А.И.П..
От представеното по делото (на л.34) заявление с
№0000-1000-61-15-7209 е видно, че адв. А.П.,
в качеството й на пълномощник на Й. Й. и И.Й., е поискала от ЗК „Лев Инс“ АД
изплащане на обезщетение за неимуществени вреди по задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“, претърпени от Й. вследствие смъртта на сина им И. Й.,
настъпила при ПТП, причинено от водача Е. Б. С. на 10.05.2015 г., чиято
гражданска отговорност е била застрахована при дружеството по полица, валидна
до 14.04.2016 г. в размер на по 150 000 лева за всеки от пострадалите.
От представено заявление с вх.№L-789/12.03.2016 г.
(л.37), подадено от адв.А.П. до ЗК „Лев Инс“ АД, в качеството й на пълномощник
на Й., се установява, че застрахователят е предложил да изплати на всеки от
двамата пострадали обезщетение за претърпените неимуществени вреди в размер на
по 75 000 лева, като този размер е
приет за прекалено нисък, поради което адв. П.
е поискала преразглеждане на предложението и увеличаване на всяко от
обезщетенията с 20 %, като при несъгласие е посочила, че претенциите ще бъдат
предявени пред съд.
По делото е представена искова молба (л.76) от
16.03.2016г., с която Й. Й. и И.Й. чрез адв. А.П. са предявили срещу ЗК „Лев Инс“ АД гр. София искове с правно основание чл.226 от КЗ (отм.) за присъждане на
обезщетения за претърпените неимуществени вреди в размери от по 200 000
лева за всеки един от тях. С исковата
молба е било направено искане за освобождаване на Й. от заплащане на държавни
такси в производството, което е било уважено. По предявената искова молба е било образуваното гр.д.№3277/2016 г. по
описа на СГС, като видно от приложения протокол (л.86) е, че на 19.04.2017 г. е
било проведено едно съдебно заседание, в което ответницата и нейния съпруг са
били представлявани от адв.П.. Последната е депозирала в съда писмени бележки
(л.88). С решение №5788/07.08.2017 г. на СГС (л.89) предявените искове са
уважени изцяло, като ЗК „Лев Инс“ АД е осъден да заплати на И.Й. сумата от
200 000 лева, представляваща обезщетение за претърпените от нея
неимуществени вреди от смъртта на сина й И. Й., настъпила на 10.05.2015 г.
вследствие на ПТП, причинено виновно от Е. С. при управление на лек автомобил
по време на действието на застрахователен договор за гражданска отговорност с
ответното дружество, ведно със законната лихва върху всяка от сумите, считано
от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане. Същата сума
е присъдена и на съпругът й- Й. Й..
По дело е представен договор за правна защита и
съдействие от 19.04.2017г. (л.47),по силата на който Й. и И. Й. са се
договорили с адв.П. за осъществяване на процесуално представителство по гр.д.№3277/2016г.
на СГС срещу заплащане на възнаграждение в размер на 11 000 лева като е
посочено, че е платена сумата 2 000 лева, с оглед на което СГС с решението
си е осъдил ответника да заплати на ищците и сторените по делото разноски в
размер на 2 000 лева.
По делото са представени доказателства, от които е
видно, че подадената срещу решението на СГС въззивна жалба е била върната, поради неотстраняване на
нередовности, както и че е било проведено производство по чл.64 от ГПК, по молба на застрахователното дружество за
възстановяване на срок за внасяне на държавна такса за въззивното обжалване,
която е била оставена без уважение, видно от приложеното определение
№2592/13.08.2018 г. по ч.гр.д.№3495/2018 г. по описа на САС, л.102-103). Решението
на СГС е влязло в сила на 15.11.2018 г.,
видно от отбелязването върху същото.
С молба от 21.09.2018 г.(л.94) адв.А.П. е поискала издаване на изпълнителен
лист във основа на влязлото в сила решение в полза на ищците по делото, като е
приложила и квитанция за заплатена държавна такса за издаването му.
Представено е молба- уведомление (л.98) от 08.10.2018 г.
по делото на СГС, с която Й. и И. Й., чрез адв.М. Д. от АК-София са оттеглили
пълномощията си от адв.А.П. и са заявили, че единствен адв.Д. има правото да
получи изпълнителния лист по делото и да продължи действията в изпълнителното
производство, като са приложили договор за правна защита и съдействие с
посочения адвокат и пълномощно.
С молба от 15.11.2018 г.(л.101) Й. и И. Й., чрез новия
си пълномощник адв.В.Д. ***, са поискали отново издаване на изпълнителен лист и
отново са се позовали на оттеглените пълномощия на адв.П.. Издаденият по делото
изпълнителен лист, видно от отбелязването върху молбата и решението е бил
получен от адв.Д. на 22.11.2018 г.
По делото не се спори, а и от изпратените от ЧСИ С. Л.
с рег.№927 на Камарата на ЧСИ, с район на действие Районен съд-София документи
(л.123-148) се установява, че въз основа на издадения изпълнителен лист пред
посочения съдебен изпълнител е било образувано изпълнително дело с
№20189270402511/2018 г. с взискатели И.Й. и Й.Й.и длъжник ЗК „Лев Инс“ АД, по
което изплащането за задължението е било разсрочено на седмични вноски от по
50 000 лева, като от първата внесена сума са били разпределени суми за
двамата взискатели, за адвокатско възнаграждение – 8 076.11 лева и такси
към ЧСИ, а от всяка от следващите постъпили суми е правено разпределение на
всеки от взискателите и на разноски за ЧСИ, като изпълнителното производство е
приключило с разпореждане от 07.11.2018 г. на основание чл.433 ал.2 от ГПК с
изплащане на всички дължими суми.
По делото са разпитани свидетели. Свид. К. И. сочи, че
преди четири години, през м. май станала трагедията със сина на Й. и като техен
близък ( съпруг на сестрата на Й.) се озовал при тях. Те били в неадекватно
състояние, на хапчета, споменали му, че идват хора, които искат да ги
защитават. Споделили с него, че са подписали някакъв договор с адвокати, но
били притеснени, че не знаят за какво става въпрос. Споменали му, че са дали
2000 лв. и че имало някакъв процент, който да дадат на адвокатите, говорели за
20 %, но не знае дали са имали представа какво представлява паричната равностойност.
В показанията си свид. К. К., която е сестра на ответницата сочи, че живее в с. Слокощица, но често се вижда със
семейството на И. и знае, че след инцидента са били в много тежко състояние, че
при тях са идвали най- различни адвокати, които им предлагали различни варианти
и те не били в състояние да се ориентират. Свидетелката твърди, че е
присъствала на разговор между И. и една адвокатка, с която подписали някакви
документи, че не били в състояние да ги четат, а само ги подписали, в
последствие разбрали, че става въпрос за
много голям процент и оттеглили дадените от тях пълномощия.
С оглед така установената фактическа обстановка, Окръжен
съд- Кюстендил намира, че предявеният иск е основателен. Съображенията за това
са следните :
Предявеният
иск е с правно основание чл. 79, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл. 286 от ЗЗД във вр. с
чл. 36 от ЗА. По силата на сключения договор за правна защита и съдействие от
23.05.2015 г. ищцата в качеството й на довереник е приела да окаже правна помощ
на ответницата в качеството й на доверител, изразяваща се в извършване на
всички фактически и правни действия за защита на интересите й относно получаване на обезщетение за
претърпени имуществени и неимуществени вреди по повод смъртта на сина й И. Й.
при настъпилото ПТП на 10.05.2015 г. Съгласно чл.4 от договора, че доверителят
се е съгласил да заплати на довереника възнаграждение в размер на 20% от
стойността на обезщетението. Съдът не
споделя тезата на ответницата, че уговореният размер на адвокатско
възнаграждение многократно надвишава размера на нормираните с Наредба №1 за
минимални размери на адвокатските възнаграждения, както и че предметът на
процесния договор се изчерпва със защита и съдействие пред застрахователя и пред
съда, но не и представителство пред органите на наказателното производство, но
дори и да се приеме, че е осъществено такова представителство, то е недопустимо
уговарянето на резултативен хонорар по наказателни. В тази връзка съдът излага
следните съображения:
В разпоредбата на чл. 36 от ЗА са посочени два начина за уговаряне
адвокатското възнаграждение: 1/ в размер не по-нисък от предвидения в Наредба №
1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения на
Висшия адвокатски съвет размер за съответния вид работа и 2/ в абсолютна сума
и/или процент върху определен интерес с оглед изхода на делото. Уговаряне на
резултативен хонорар е забранен по наказателни дела, включително и за
граждански иск, предявен в наказателния процес, както и по граждански дела с
нематериален интерес- чл.36 ал.4 от ЗА и чл.17 от Наредба №1/2004 г. В настоящия
случай съдът, имайки предвид съдържанието на договора счита, че уговореното
възнаграждение се отнася само до защита на граждански права с определен материален
интерес, поради което не попада в посочените по- горе изключения. Следва да се
посочи, че извършеното представителство пред наказателните органи е извън
предмета на процесния договор.
От доказателствата по делото се установява, че договорът
за поръчка е бил изпълнен от страна на ищцата, която е извършвала фактически и
правни действия по подготовка и подаване на документи пред застрахователя, с
цел изплащане на обезщетение в полза на ответницата, а след като не е било
постигнато съгласие относно размера на обезщетението е подала искова молба в СГС и е осъществила
процесуалното й представителство по делото. Съдът приема, че ищцата е изпълнила
добросъвестно и точно поетите от нея с
договора за поръчка задължения и с оглед на действия й е присъдено на Й.
обезщетение в размер на 200 000 лв.
Следва да се има предвид, че ответницата и нейния съпруг са
оттеглили пълномощията на адв. П. на 08.10.2018 г., а решението на СГС е влязло
в сила на 15.11.2018 г., т.е. малко
преди влизането му в сила, когато вече са били извършени всички действия за
постигане на целения резултат, а именно изцяло уважаване на исковата претенция
на доверителката.
Съдът приема за неоснователно възражението на ответницата
за неточно изпълнение на задълженията на ищцата по договора, доколкото с
подадената искова молба срещу
застрахователя претендирала законна лихва върху обезщетението не от датата на
увреждането, а от датата на подаване на
исковата молба, с което го лишила от получаване на лихва в значителен
размер. По силата на сключения договор адв.П. е следвало по своя преценка да
извършва действия от името на доверителя, поради което сочения от ответницата
факт не представлява действие, извършено в отклонение от поръчката. Същото важи
и за оплакването във връзка с липсата на предприети действия по подаване на
отговор по частна жалба на застрахователя, която при това е била оставена и без
уважение.
Следва да се посочи, че ответницата не оспорва факта,
че не е изплатила уговореното между страните възнаграждение на ищцата, като
възраженията й са свързани основно с действителността на сключения договор.
Същата чрез процесуалния си представител е направила възражение, че договорът
не е произвел действие, поради нищожност на същия, произтичаща от липсата на
съгласие от страна на ответницата, като доверител, за сключването му и липсата на предмет на договора. В тази връзка
следва да се посочи следното:
Липсата на съгласие за сключване на процесния договор
се обосновава с това, че не е била запозната със съдържанието на договора и с
неговите условия, както и предвид състоянието й след смъртта на сина й не е
разбирала какво подписва. Действително съгласно чл.26 ал.2 пр.2 от ЗЗД, нищожни
са договорите, при които липсва съгласие, но от направените от ответницата
твърдения, не може да се обоснове такава нищожност, по-скоро биха могли да
бъдат отнесени към някои от хипотезите на унищожаемост на договорите – чл.28 от ЗЗД - поради грешка, или чл.31 от ЗЗД - договор, сключен от дееспособно лице,
ако то при сключването му не е могло да разбира или да ръководи действията си.
Следва да се има предвид, че унищожаемостта на договора не може да бъде
въвеждана в процеса по пътя на възражението, а може да бъде прогласена чрез
предявяване на конститутивен иск. В случая насрещни искови претенции за унищожаване
на договора за правна защита и съдействие не са предявени от ответника, поради
което тези възражения не подлежат на разглеждане в настоящото производство
Не може да се приеме, че процесният договор е нищожен,
поради липса на предмет, поради това, че между същите страни и за същия предмет
е бил сключен друг договор – този, който е бил представен по гражданското дело,
водено между ответницата и ЗК „Лев Инс“ АД. Съгласно чл.26 ал.2 пр.1 от ЗЗД,
нищожни са договорите, които имат невъзможен предмет. За да породят правно
действие волеизявленията на страните, те трябва да се отнасят до възможен
предмет към момента на сключването. В настоящия случай от събраните по делото
доказателства не може да се обоснове извод, че договорът за правна защита и
съдействие между страните е имал невъзможен предмет, тъй като осъществяването
на правата и задълженията по този договор е било фактически и правно възможно.
Твърдението, че този договор е бил лишен от предмет, поради наличието на друг
договор между същите страни и с идентично съдържание, целящ осъществяване на
процесуалното представителство на ответницата в производството по
гр.д.№3277/2016 г. по описа на СГС, не може да бъде споделено, тъй като от една
страна сключения договор за процесуално представителство е с по-тесен предмет
от процесния договор, а от друга - договорът по гр.д.№3277/2016 г. е сключен
много по-късно - през 2017 г., поради което не може да обуслови нищожност на
предхождащия го договор от 23.05.2015 г. Както се посочи, невъзможността на
предмета се преценява към момента на сключване на договора, а настъпила след
този момент невъзможност не е основание за нищожност.
Неоснователен е и довода, че сключеният между страните
на 23.05.2015 г. договор противоречи на добрите нрави- чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД. По своята същност добрите нрави са
неписани, установени в обществения живот нравствено етични правила. Преценката
дали определени договорни клаузи са в противоречие с добрите нрави се прави за
всеки конкретен случай и към момента на сключване на договора, с оглед
преследваната със сключения договор цел. Съдебната практика приема, че
накърняване на добрите нрави при сключването на даден договор е налице, когато
има хипотеза на неравностойност на престациите. Същевременно, не във всички
случаи на неравностойност на престациите договорът би бил нищожен, тъй като
това би влязло в разрез със свободата на волята на страните при сключване на
договора. В търсене на отговор на въпроса кога нееквивалентността води до
нищожност поради противоречие с добрите нрави, съдебната практика е приела, че
нищожност поради противоречие с добрите нрави следва да се приеме за налична
тогава, когато неравностойността е такава, че да е практически сведена до липса
на престация, насрещната престация да е практически нулева, да се касае до
значителна, изключително голяма разлика в престациите. В този смисъл е например
решение на ВКС с №24/09.02.2016г. по гр.д.№2419/15г., ІІІ г.о. В настоящия
случай с процесния договор ответницата е предоставила на ищцата широк кръг
правомощия за реализиране на крайната цел - получаване на обезщетение за
неимуществени и имуществени вреди от застрахователна компания и/или Гаранционен
фонд. При тълкуване на договора в съответствие с изискванията на чл.20 от ЗЗД,
съдът стига до извода, че волята на страните е с него да се уредят правата и
задълженията на всяка от тях за постигане на резултат - получаване на
обезщетение от застраховател и/или Гаранционен фонд за претърпените вреди от
смъртта на сина на ответника. В подкрепа на този извод е ясно очертаният в чл.1
предмет на договора, който включва при необходимост и извършването на
процесуални действия и представителство пред съда. Срещу всички извънсъдебни и
съдебни действия, които адв.П. се е задължила да извърши, с цел постигане на
целения резултат, ответницата се е задължила да й заплати възнаграждение в
размер на 20 % от стойността на полученото обезщетение. Съдът не намира, че
двете насрещни престации към момента на сключване на договора са явно
нееквивалентни. Имайки предвид поетите от страна на довереника задължения съдът
счита, че същите предполагат осъществяване на широк кръг от фактически и правни
действия и допускат разходване на съществен времеви и професионален ресурс.
представителство на Й. при предявяване на претенции за обезщетяване Адв. П. се
е задължила да поеме работата по цялостната правна помощ и процесуално на
претърпените вреди пред застраховател, ГФ, а при необходимост – и пред съд,
като извършва всички необходими действия за защита на интересите му, с цел
получаване на дължимото обезщетение. Следващата се по силата на така сключения
договор престация от страна на ищцата не би могла да се приеме за нулева или
незначителна. Напротив, обемът на така възложената работа, преценен към датата
на сключване на договора, е значителен. Ирелевантно е за дължимата преценка
какви действия на практика се е наложило да бъдат осъществени за изпълнението
на поръчката. С оглед на посоченото, съдът счита, че не може да се приеме, че е
налице явна нееквивалентност на уговорените от страните по договора насрещни
престации при сключването му, която да обуславя нищожност на договора, поради
накърняване на добрите нрави.
По делото няма спор, а и от доказателствата по делото
се установява, че ответницата е получила обезщетение от ЗК „Лев Инс“ АД в размер
на 200 000 лева за претърпените от него неимуществени вреди в резултат на
смъртта на сина й И. Й., настъпила при ПТП на 10.05.2015г. Следващото се по
силата на чл.4 от договора за правна защита и съдействие възнаграждение на
адв.А.П. в размер на 20 % от стойността на обезщетението възлиза на сумата от
40 000 лева. Установи се, че възнаграждението не е заплатено. Наличието на
плащане в размер на 2 000 лева по договора за правна защита и съдействие,
представен в исковото производство, няма отношение към настоящата претенция,
тъй като представлява частично изпълнение по друг договор, който макар да е
сключен между същите страни е с различен предмет.
Следва да се посочи, че плащане по договора от
23.05.2015г. се дължи, независимо, че в производството по гр.д.№3277/2016г. по
описа на СГС ответницата е оттеглила пълномощията на адв.П.. Право на
доверителя е да оттегли поръчката във всеки един момент от действието на
договора, но по общото правило на чл.288 ал.1 от ЗЗД оттеглянето на поръчката
не освобождава доверителя от задължението да заплати на довереника сторените
разноски и уговореното възнаграждение, а според специалната норма на чл.26 от
ЗА клиентът може по всяко време да оттегли пълномощията си от адвоката, като
при неоснователно оттегляне на пълномощията адвокатът има право на
възнаграждение в пълен размер, а при основателно оттегляне се дължи
възнаграждение само за положения труд.В настоящия случай ответницата е оттеглила
пълномощията на адв.П. малко преди да се снабди с изпълнителен титул за
присъденото му обезщетение в производството по гр.д.№3277/2016г. по описа на
СГС. Макар оттеглянето на касае поръчката по договора, представен по делото,
следва да се отбележи, че не се установи наличие на основателна причина за
оттегляне на пълномощията.
Изложените доводи очертават извод за основателност на
предявения иск за сумата от 40 000 лева, според допуснатото в хода на
производството по делото изменение на размера на претенцията.
На основание чл. 78, ал.1 от ГПК и т.12 на ТР №4/2013г.
на ОСГТК на ВКС на ищцата следва да се присъдят сторените по делото разноски в
т.ч. и присъдените в заповедното производство. Ищцата е сторила разноски в
заповедното производство за адвокатско възнаграждение в размер на 1 292.96
лева и за държавна такса в размер на 1 017.32 лева– общо 2 310.31
лева, които й се следват.
В исковото производство, с оглед на представените
доказателства се дължат разноски в общ размер на 2 315.99 лева, от които:
1 292.99 лева – за адвокатско възнаграждение; 1 018 лева – за държавна
такса и 5.00 лева – за държавна такса за снабдяване със съдебно удостоверение.
Воден от горното, съдът
Р Е
Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО по предявения от А.И.П., с
ЕГН **********, с адрес ***, срещу И.Й.Й., с ЕГН ********** *** иск по реда на
чл.422 ал.1 от ГПК, че И.Й.Й. дължи на А.И.П., сумата от 40 000 лева (четиридесет хиляди лева), представляваща
неизплатено възнаграждение за предоставена й от П. адвокатска помощ и
съдействие по силата на договор за правна зашита и съдействие, сключен между
страните на 23.05.2015г., за която сума е издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 2470/2018 г. по описа на
ДнРС.
ОСЪЖДА И.Й.Й., с ЕГН ********** *** да заплати на А.И.П., с
ЕГН **********, с адрес *** следните суми: 2 310.31
лева (две хиляди триста и десет лв. и 31ст.), представляваща сторени
разноски в производството по ч.гр.д.№2470/2018г. по описа на ДнРС, както и 2 315.99
лева (две хиляди триста и петнадесет и 99 ст.), представляваща сторени
разноски в исковото производство пред настоящата инстанция.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред
Апелативен съд-София в 2-седмичен срок, считано от датата на получаване на
препис.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: