Р Е
Ш Е Н
И Е
№…………………… 2022
г. гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Варна, ІІ-ри тричленен състав,
в публичното заседание на двадесети октомври две хиляди двадесет и втора
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:КРЕМЕНА ДАНАИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ:ДАНИЕЛА
СТАНЕВА
ДИМИТЪР МИХОВ
при секретаря Наталия Зирковска
в присъствието на прокурор Силвиян Иванов
като разгледа докладваното от съдия Д.
Станева кас. адм. нак. дело № 1979/2022г. по описа на Административен съд – Варна, за да се произнесе,
взе предвид:
Производството е по реда на чл. 208 и следващите от
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 63в от Закона за
административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по касационна жалба на Директора на
Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ – Варна, против Решение №
849/22.06.2022г., постановено по АНД № 326/2022г. по описа на Районен съд –
Варна /ВРС/, с което е отменено Наказателно постановление № 23-0001786/22.11.2021г.,
издадено от Директора на Регионална дирекция „Автомобилна
администрация“ – Варна, с което за нарушение на чл. 36, § 2, т. ii) от Регламент /ЕС/ № 165/2014, на основание чл. 93в, ал.
17, т. 4 от Закона за автомобилните превози /ЗАвтП/, на Б.Б.И., ЕГН **********,
е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1500лв.
В касационната жалба се
релевира незаконосъобразност на решението на ВРС поради нарушение на
материалния закон – касационно основание по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 1 от
Наказателно-процесуалния кодекс /НПК/, във връзка с чл. 63в от ЗАНН. По
подробно изложени съображения се оспорват изводите на районния съд за допуснати
в хода на административнонаказателното производство съществени процесуални
нарушения, свързани с липса на пълно и ясно описание на нарушението от
фактическа страна, както и с липса на кореспонденция между нарушената
разпоредба и санкционната правна норма. Твърди се, че след като в картата на
водача липсва информация за посочения в акта за установяване на административно
нарушение /АУАН/ и в наказателното постановление период, правилно е посочена за
нарушена разпоредбата на т. ii) от § 2 на чл. 36 от Регламент
(ЕС) № 165/2014. Сочи се, че поради липсата на информация относно дейността на
водача и с оглед представеното с възражението срещу АУАН удостоверение за
дейности, съгласно което през процесния период същият е бил в отпуск,
отговорността му правилно е ангажирана на основание чл. 93в, ал. 17, т. 4 от
ЗАвтП. Отправя се искане за отмяна на въззивното решение и на издаденото
наказателно постановление, както и за присъждане на възнаграждение за
осъществено процесуално представителство в полза на Изпълнителна агенция
„Автомобилна администрация“. Моли съда да се произнесе по адвокатското
възнаграждение на насрещната страна при условията на чл. 63д, ал. 2 от ЗАНН.
Ответната страна – Б.Б.И., не
изразява становище по касационната жалба.
Представителят на Окръжна
прокуратура – Варна изразява становище за неоснователност на касационната жалба
и пледира решението на ВРС да бъде оставено в сила.
След като обсъди законосъобразността на решението по наведените касационни
оплаквания в жалбата, доказателствата по делото, становищата на страните и в
рамките на касационната проверка, извършена съгласно чл. 218 от АПК,
Административен съд – Варна намира следното:
Касационната жалба, по която е образувано настоящото съдебно производство,
е постъпила от легитимирано лице, в законния срок, поради което е допустима, а
разгледана по същество, е неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл. 63в от ЗАНН, решението на районния съд подлежи
на касационно обжалване пред административния съд на основанията, предвидени в
Наказателно-процесуалния кодекс, като в чл. 348, ал. 1 от НПК са изброени 3
касационни основания: нарушен е законът, допуснато е съществено нарушение на
процесуалните правила или наложеното наказание е явно несправедливо. Съгласно
чл. 218 от АПК касационният съд обсъжда само посочените в жалбата пороци на
решението, като за неговата валидност, допустимост и съответствие с материалния
закон следи и служебно. Оттук, по аргумент на противното, следва, че за
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила от първостепенния съд и
за явна несправедливост на наложеното наказание съдът ще следи, само ако са били
изложени в жалбата като касационни основания.
С оспореното пред районния съд наказателно постановление
административнонаказателната отговорност на Б.Б.И. е ангажирана за това, че на
07.10.2021г. около 11:47ч., в гр.Варна, ул. Девня, на 50м преди кръстовището с
бул. „Република“, посока Аспарухов мост, при извършване на международен
обществен превоз на товари, попадащ в обхвата на Регламент /ЕО/ 561/2006, на
основание CMR от 05.10.2021г., с МПС, кат. N3, с рег. № Х****КТ, марка „Мерцедес“, с прикачено ремарке кат О4, с рег. № Х****ЕМ,
оборудвано с дигитален тахограф, водачът не представя всеки ръчен запис и
разпечатка за периода от 18:14 ч. /UTC/ на 17.09.2021г. до 09:17 ч. /UTC/ на
04.10.2021г., за който в картата на водача липсва информация за дейностите на водача
и/или тахографски листове, за същия период, ако е управлявал превозно средство,
оборудвано с аналогов тахограф, и/или удостоверение по образец. За гореописаното срещу Б.И. е съставен АУАН, в който деянието е
квалифицирано като нарушение на чл. 36, § 2, т. ii) от Регламент /ЕС/ № 165/2014. Възприемайки изцяло фактите, отразени в
АУАН, и правната квалификация на деянието, административнонаказващият орган
/АНО/ е издал атакуваното пред районния съд наказателно постановление.
За да отмени наказателното постановление, ВРС е приел, че същото е издадено
от компетентен орган и в предвидените срокове по ЗАНН, но при допуснати в хода
на административнонаказателното производство съществени
процесуални нарушения. Първостепенният съд е изложил
аргументи за несъответствие между описанието на нарушението от фактическа и
правна страна, както и между посочената като нарушена норма на чл. 36, § 2, т. ii) от Регламент /ЕС/ № 165/2014 и приложената санкционната разпоредба на чл.
93в, ал. 17, т. 4 от ЗАвтП, на основание която е ангажирана отговорността на
водача. Според районния съд това е довело до ограничаване правото на защита на
привлеченото към административнонаказателна отговорност лице и е достатъчно
основание за отмяна на наказателното постановление.
Така постановеното решение е правилно.
Настоящият тричленен съдебен състав напълно споделя изводите на районния
съд за допуснати в хода на административнонаказателното производство съществени
процесуални нарушения.
Съгласно посочената за нарушена правна норма на чл. 36, § 2, т. ii) от Регламент /ЕС/ № 165/2014 когато водачът управлява превозно средство,
оборудвано с дигитален тахограф, той трябва да е в състояние да представи по
искане на оправомощен служител на контролен орган всички ръчни записи и
разпечатки, направени през текущия ден и предходните 28 дни съгласно
изискванията на настоящия регламент и Регламент (ЕО) № 561/2006. Наложеното на Б.И.
административно наказание е на основание чл. 93в, ал. 17, т. 4 от ЗАвтП,
предвиждащ административнонаказателно санкциониране на водач, който при
проверка от контролните органи не представи документите, които са регистрирали
времето на управление, прекъсванията и почивките му през текущия ден, и тези от
предходните 28 календарни дни и в частност
удостоверение по чл. 10, ал. 1 от наредбата по чл. 89,
ал. 1. Доколкото в цитираната в АУАН и в наказателното постановление като
нарушена разпоредба на чл. 36, § 2, т. ii) от Регламент /ЕС/ № 165/2014 не се съдържа задължение за представяне на
такова удостоверение, правилно решаващият съдебен състав на Районен съд – Варна
е приел, че е налице несъответствие между нарушената и санкционната правна
норма. Освен това от фактическото описание на нарушението, дадено от АНО, не
става ясно за непредставяне на какъв точно документ е обвинен водачът, тъй като
са изброени всички възможни такива – всеки ръчен запис и разпечатка за
процесния период, за който в картата на водача липсва информация за дейностите
на водача, и/или тахографски листове, за същия период, ако е управлявал
превозно средство, оборудвано с аналогов тахограф, и/или удостоверение по
образец. Липсата на кореспонденция между фактическото описание на нарушението и
посочената като нарушена правна норма, както и между последната и санкционната
разпоредба, винаги води до неяснота на предявеното административнонаказателно
обвинение и нарушава правото на защита на привлеченото към
административнонаказателна отговорност лице, като освен това поставя съда в
невъзможност да осъществи проверка за материалната законосъобразност на
санкционния акт. Допуснатото нарушение на процесуалните правила е съществено и
неотстранимо и всякога влече незаконосъобразност на наказателното
постановление.
Достигайки до идентични правни изводи и отменяйки оспореното пред него
наказателно постановление, Районен съд – Варна е постановил правилен и
законосъобразен съдебен акт, който не страда от визираните в касационната жалба
пороци и следва да се остави в сила.
При този изход на правния спор претенцията на касатора за присъждане на
разноски е неоснователна. Ответната страна не е направила искане за присъждане
на разноски, поради което такива не ѝ се дължат.
Водим от
горното, Административен съд – Варна, IІ-ри тричленен състав, на основание чл.
221, ал. 2, изречение първо, предложение първо от АПК,
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ
в сила Решение № 849/22.06.2022г., постановено по АНД № 326/2022г. по описа на
Районен съд – Варна.
Решението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.