Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 31.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЬД, ГО, ІІ Е
въззивен състав, в публичното съдебно заседание на дванадесети ноември две
хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР САНТИРОВ
мл. с. ЯНА ВЛАДИМИРОВА
при участието
на секретаря Елеонора Георгиева, като разгледа докладваното от съдия Иванка
Иванова гр. дело № 5494
по описа за 2020
г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 ГПК – чл.273 ГПК.
С решение № 301845 от 16.12.2019 г., постановено по гр. д. № 68476/2017 г. по описа на СРС, I ГО, 43 състав, са отхвърлени предявените от С.В.Ц. срещу „Б.Д.“ ЕАД искова с правно основание чл.26, ал.1, пр.1 ЗЗД – за прогласяване за недействителен на основание чл.14 ЗПК (отм.) на договор за кредит за текущо потребление от 15.05.2017 г. и осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 10 538, 14 лв., представляваща плати суми за такси и лихви по договор за кредит за текущо потребление от 15.05.2007 г. през периода 15.05.2007 г. – 28.09.2017 г., при липса на основание, ведно със законната лихва, считано от 28.09.2017 г. Обявени са за нищожни клаузите на т.8.1 и 9.3 от Общи условия за предоставяне на кредити за текущо потребление към договор за кредит за текущо предоставяне на кредити за текущо потребление, сключен на 15.05.2007 г. между „Б.Д.“ ЕАД и С.В.Ц., както и клаузата на б.“б“ от допълнително споразумение от 29.08.2013 г. към договор за кредит по предявения в условията на евентуалност иск с правно основание чл.26, ал.1, пр.1 ЗЗД вр. с чл.145, ал.1 вр. с чл.143, т.10, т.12 и т.10 ЗЗП вр. с чл.146, ал.1 вр. с чл.143, т.10 ЗЗП, поради противоречие със закона и като неравноправни. Ответникът е осъден да заплати на ищеца сумата от 1 878, 18 лв., представляваща надплатена на основание нищожни клаузи суми за възнаградителни лихви по договор за кредит за текущо потребление от 15.05.2007 г. и допълнително споразумение към него през периода 29.09.2012 г. – 16.06„2017 г., ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска – 28.09.2017 г., до окончателното изплащане, като искът е отхвърлен за разликата до пълния предявен размер от 6 414, 51 лв. и зза периода 15.09.2007 г. – 28.09.2012 г., като погасен по давност. Ответникът е осъден да заплати на ищеца сумата от 219, 65 лв., на основание чл.78, ал.1 ГПК, представляваща направени по производството разноски, съразмерно с уважената част от иска. Ищецът е осъден да заплати на ответника сумата от 222, 29 лв., на основание чл.78, ал.3 ГПК, представляваща направените по производството разноски, съразмерно с отхвърлената част от исковете.
Срещу постановеното съдебно решение в частта, с която
са отхвърлени предявените искове, е депозирана въззивна жалба от ищеца С.В.Ц..
Счита, че неправилно решаващият съд е приел, че не е налице нарушение на чл.6,
т.4 ЗПК (отм.). Твърди, че преди подписване на допълнителното споразумение от
29.08.2013 г. погасителният път е променян 5 пъти от страна на банката. С оглед
на това счита, че предявеният иск е основателен. Поддържа, че решаващият съд
неправилно е определил размера на вземанията, които са покрити от погасителна
давност по предявения в условията на евентуалност иск. Моли съда да отмени
решението в обжалваната част и да прогласи договора за банков кредит за нищожен
и да осъди ответника да му заплати сумата от 4 342, 79 лв., а по
предявения в условията на евентуалност иск – да присъди сумата от още
1 241, 48 лв.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК е депозиран писмен отговор
на въззивната жалба от ответника „Б.Д.“ ЕАД, с който я оспорва. Излага
съображения, че решението в обжалваната част е правилно и законосъобразно. Поддържа,
че жалбата не е депозирана в срок. Счита, че решаващият съд правилно е
определил погасените по давност суми, като е съобразил заключението на вещото лице
по изслушаната съдебно – счетоводна експертиза, която не е оспорена от ищеца.
По делото е депозирана въззивна жалба от ищеца чрез
процесуалния му представител адв. С.Н.. Към момента на постъпване на жалбата по
делото ищецът е заявил оттегляне на пълномощното на адв. С.Н., като е депозирал
лично въззивна жалба, която поддържа. Ето защо депозираната от адв. С.Н. не
следва да се обсъжда.
Съдът, след като прецени представените по делото
доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл.12 ГПК
и чл.235, ал.2 ГПК, приема за установено следното от фактическа страна:
СРС е сезиран с обективно съединени в условията на
кумулативност и евентуалност искове съответно с правно основание чл.26, ал.1
пр.1 ЗЗД вр. с чл.14 ЗПК (отм.) и в
условията на евентуалност – чл.26, ал.1, пр.1 ЗЗД вр. с чл.146, ал.1 ЗЗП вр. с
чл.143, т.10, т.12 и т.19 ЗЗП и чл.58, ал.1, т.2 ЗКИ, както и иск с правно
основание чл.55, ал.1 ЗЗД. Ищецът твърди, че на 15.05.2007 г. ищецът е сключил
с ответника договор за кредит за текущо потребление. По силата на договора
банката му предоставя сумата от 11 700 лв. за текущо потребление за срок от 120
месеца. Договорът е сключен при общи условия на банката. По силата на т.7 от
договора договорната лихва е в размер на 7, 45 %, формирана като сбор от базов
Лихвен процент от 4, 69 % и надбавка от 2, 76 %. ГПР по кредита е 8, 52 %. В
т.9.3 от Общите условия по кредита предвижда право за банката едностранно да
променя базовия лихвен процент и таксите, за което уведомява кредитополучателя
по подходящ начин. В 9.5 от Общите условия за предвидени предпоставките, при
наличието на които банката може да промени дължимата лихва. В т.81. от Общите
условия е предвидено, че при промяна на базовия лихвен процент кредиторът да
определи нов размер на месечната вноска, като предостави на кредитополучателя актуализиран погасителен план. Според
първоначалния погасителен план месечната погасителна вноска е в размер на 138,
58 лв. Твърди, че за срока на договора лихвата по кредита е многократно
увеличавана, което е довело до съществено увеличаване на размера на месечната
анюитетна вноска.Промяната е извършвана едностранно от банката, без ищецът да
бъде уведомен по реда на т.8 от Общите условия и без да му бъде предоставен
актуален погасителен план. Към 2013 г. дължимата лихва е в размер на 14, 95 %,
а месечната вноска възлиза на 183, 22 лв. На 29.08.2013 г. е сключено допълнително
споразумение, с което страните са се споразумели, че срокът за издължаване на
кредита се запазва на 45 месеца, като е определена крайна падежна дата за
окончателно погасяване – 15.05.2017 г. С него не е изразено съгласие от негова
страна за едностранна промяна на лихвения процент от страна на банката.
Позовава се на нарушение на чл.6, ал.1, т.3 ЗПК (отм.), действал към момента на
сключване на договора между страните. Твърди, че нито в договора за кредит,
нито в общите условия е посочено по какъв начин се променя цената на кредита
при настъпване на предвидените предпоставки. Поддържа, че те са изпълнени изискванията
и на чл.6, ал.1 ЗПК (отм.), тъй като не
е получил предварително достатъчно конкретна информация, ясна и разбираема за
средния потребител относно условията, определещи дължимата от него сума - как кредиторът едностранно може да процени
цената на кредита. В нарушение на чл.7, н.7 ЗПК (отм.) в договора не са
посочени условията, при които разходите по кредита могат да бъдат променяни.
Счита, че т.8.1 и т.9.3 от Общите условия за предоставяне на кредита за текущо
потребление към договора за кредит за текущо потребление от 15.05.2007 г. са неравноправни
по смисъла на чл.143, т.10, т.12 и т.19 ЗЗП. Твърди, че тези клаузи не са
индивидуално уговорени. С тях се предоставя възможност на банката едностранно
да променя условията на договора, въз основа на непредвидено в него
основание. За потребителя не е
предвидена нарочна възможност при такава хипотеза да се откаже от договора за
кредит. Счита, че потребителят е поставен в значително неравновесие. На
основание чл.58, ал.1, т.2 ЗКИ при отпускане на кредит банката следва да обяви
правилата, съдържащи и посочване на лихвения процент, изразен като годишен
лихвен процент, метод на изчисляване на лихвата, условията, при които тя се
променя. Липсата на определен метод сочи на недействителност на клаузата. С
оглед на това счита, че всички суми, които е платил над чистата стойност на
кредита – главница, се явяват недължимо платени. В условията на евентуалност
поддържа, че всички суми, платени над първоначално уговорените, са недължимо
платени. Счита, че допълнителното споразумение е нищожно, тъй като създава
материално-прана ситуация на лихва върху лихва – анатоцизъм. Моли съда да
постанови решение, с което да прогласи за недействителен договор за текущо
потребление от 15.05.2007 г., на основание чл.14 ЗПК (отм.) и да осъди
ответника да му заплати сумата от 1 000 лв., представляваща платена сума за
такси и лихви по договора, ведно със законната лихва, смитано от момента на
завеждане на делото до окончателното изплащане. В условията на евентуалност
моли съда да прогласи за нищожни клаузите на т.8.1 и т.9.3 от Общите условия за
предоставяне на кредити за текущо потребление към договор за кредит за текущо
потребление от 15.05.2007 г., на основание чл.146, ал.1 ЗПК вр. с чл.143, т.10,
12. И т.19 ЗЗП и чл.58, ал.1, т.2 ЗКИ и да осъди ответника да му заплати сумата
от 1 000 лв., представляваща надплатена сума за възнаградителни лихви по
договор за кредит за текущо потребление от 15.05.2007 г., ведно със законната
лихва, считано от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане.
Моли съда да прогласи за нищожно допълнително споразумение от 29.08.2015 г. към
посочения договор за кредит, с което се е съгласил с предложената от банката
лихва. Претендира сторените по делото разноски.
С молба – уточнение от 15.03.2018 т. Ищецът е уточнил,
че в първия петитум исковите претенции са предявени кумулативно, във втория
петитум претенциите са кумулативно предявявани. Тези две двойки искове се
намират в отношение на главни и евентуални.
С определение, постановено в проведеното на 03.12.2019
г. открито съдебно заседание, на основание чл.214, ал.1 ГПК е допуснато
изменение на размера на предявения иск с правно основание чл.55, ал.1 ЗЗД, като
същият се счита предявен за сумата от 10 538, 14 лв., както и по отношение
на предявеният в условията на евентуалност иск, като същият се счита предявен
за сумата от 6 515, 51 лв.
С постъпилия в срока по чл.131 ГПК ответникът оспорва
предявения иск. Не оспорва наличието на сключен с ответника договор за кредит
за текущо потребление от 15.05.2007 г., както и на допълнително споразумение
към договора от 29.08.2013 г. Последно лихвеният процент е променен на
03.11.2008 г. и е потвърден с подписаното допълнително споразумение. Счита, че
предявеният иск е недопустим, тъй като сключеният договор е прекратен.
Потребителят е имал възможност да вземе информирано и обмислено решение дали да
сключи договора и при какви условия. В договора между страните и общите условия
към него не е предвидена клауза за увеличение на лихвения процент, без да е
налице задължение да го намали. Промяната на лихвения процент може да е
увеличение и намаление. Счита, че методологията за определяне на базовия лихвен
процент е ясно формирана и зависи от промяната на обективни индекси. Излага
съображения, че оспорените клаузи не са неравноправни. Възможността банката да
изменя лихвата при определени условия е залегнала в чл.58 ЗКИ. След
капитализирането на лихвата тя губи това си качество и се превръща в главница.
С оглед на това счита, че не е налице начисляване на лихва върху лихва.
Позовава се на изтекла погасителна давност. Тъй като след подписване на
допълнителното споразумение от 29.08.2013 г. лихвеният процент не е променян,
ищецът няма право да иска връщане на платена лихва. Тъй като исковата молба е
депозирана на 28.09.2017 г., погасени по давност са вземанията до 28.09.2012
г., а от 28.09.2014 г. са погасени всички вземания за лихви. Моли съда да
постанови решение, с което да отхвърли предявения иск, като му присъди
сторените по делото разноски.
По силата на договор за кредит за текущо потребление
от 15.05.2007 г. „Б.Д.“ ЕАД – кредитор, е предоставила на С.В.Ц. –
кредитополучател, сумата от 11 700 лв., срещу насрещното му задължение да върне
сумата за срок от 120 месеца. В чл.7 от договора страните са се съгласили, че
за предоставения кредит кредитополучателят заплаща лихва, формирана от базов
лихвен процент за този вид кредит, определян периодично от кредитора и
надбавка. Към датата сключване на договора базовият лихвен процент е 4, 69 %,
стандартната надбавка е в размер на 2,
76 процентни пункта или лихвеният процент по кредита е общо 7, 45 %. Годишният
лихвен процент по кредита е 8, 52 %. В чл12 от договора е предвидено, че
неразделна част от договора са Общите условия за предоставяне на кредит за
текущо потребление на физически лица, които кредитополучателят е получил и
приел с подписването на договора. В
чл.13 е предвидено, че кредитополучателят заплаща такси, съгласно Тарифата на
лихвите, таксите и комисионните, които „Б.Д.“ ЕАД прилага по извършвани услуги
на клиента.
В чл.8.1 от Общите условия за предоставяне на кредити
за текущо потребление е предвидено, че при промяна на базовия лихвен процент
кредиторът определя нов размер на месечната вноска за лихва и/или главница и
предоставя на кредитополучателя актуализиран погасителен план. В чл.9.3 е
предвидено, че кредиторът има право едностранно да променя базовия лихвен
процент и таксите, за което уведомява кредитополучателя по подходящ начин.
Промяната може да бъде извършена при наличие на някое от следните условия: при
изменение от поне1 % на месец на стойностите на LEONA, EURIBOR, LIBOR; при
изменение от поне 1% на месец на валутен курс евро/лев или евро/щатски долар;
при изменение от поне 0, 5 % на месец на индекса на потребителските цени за
България (СРI); въвеждане на рестрикции от страна на Централната банка върху
банковата система и/или върху „Б.Д.“ ЕАД; промени в нормативните актове, както
и в регулационните на Централната банка, засягаща функционирането и изискването
към банките; при изменение от поне 10 % за месец на стойностите на средните
годишни пазарни лихвени нива по привлечените депозити от нефинансови
институции, олихвявани в статистиката на
Централната банка; съществена промяна в паричната политика на Централната
банка, като премахване на валутния борд, обезценка на лева, деноминация на
лева, смяна на парите.
На 29.08.2013 г. между страните е подписано
допълнително споразумение към договор за кредит от 15.05.2007 г., с което
страните са установили, че остатъкът от дълга възлиза на 7 100 лв., от
които: 6 755, 28 лв. – главница и 344, 72 лв. – редовна лихва, като
последните се капитализират. Към датата на сключване на допълнителното
споразумение лихвеният процент по кредита е 14, 95 %. Страните са се съгласили,
че се запазва срокът за издължаване на кредита с 45 месеца, като се определя
крайна падежна дата за окончателно издължаване 15.05.2017 г.
От заключението на вещото лице В.П.по изслушаната пред
СРС съдебно – счетоводна експертиза се установява, че общият размер на
дължимите суми по процесния договор възлиза на: 11 700 лв. – главница, 4 928,
88 лв. – лихва и 525 лв. – такса.Процентът на възнаградителната лихва е
променян 5 пъти, както следва: та 15.05.2007 г. – 7, 45 %; на 27.08.2007 г. –
7, 95 %; на 10.09.2007 г. – 8, 45 %; на 02.04.2008 г. – 9, 20 %; на 21.10.2008
г. – 10, 70 %; на 03.11.2008 г. – 14, 95 %. Извършените от ищеца плащания през
целия период на действие на договора са в размер на 22 238, 14 лв., от които:
12 044, 72 лв. – главница, 9 674, 69 лв. – възнаградителна лихва, 97, 69 лв. –
санкционираща лихва, 71, 04 лв. – наказателна лихва и 350 лв. – такси.Ако се приеме,
че дългът се състои само от главница, то към 27.02.2013 г. ищецът би изплатил
целия дълг за главница в размер на 11 700 лв. Извършените след 27.02.2013 г.
плащания са в размер на 10 538, 14 лв.Към 27.11.2014 г. кредитополучателят би
изплатил напълно поетия дълг, съобразно направените от него погасителни вноски,
ако не се вземат предвид увеличенията на размера на възнаградителната лихва и
капитализирането на лихвата. Размерът на извършените от ищеца след 27.11.2014
г. плащания възлиза на 6 414, 51 лв. Общо платената сума е 22 238, 14 лв. и 350
лв. – такси.
Във въззивното производство е допуснато изслушването
на съдебно – счетоводна експертиза, на основание чл.162 ГПК. От заключението на
вещото лице Р.С. се установява, че общият размер на изчислените вноски за
главница и възнагладителна лихва за целия срок на договора за кредит е 16 628,
72 лв. Общият размер на плащанията по
кредита за главница и възнаглрадителна лихва е 21 888, 14 лв. Разликата между двете суми възлиза на 5 262,
07 лв. – надвнесена сума по кредита за главница и възнаградителна лихва над
изчисления размер на месечните вноски за главница и възнаградителна лихва при
годишен лихвен процент от 7, 45 %.
При изслушването му вещото лице е пояснило, че в
експертното заключение са посочени сумите за главница и възнаградителна лихва,
без такси за управление на кредита.
При така
установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК, изхожда от легитимирана страна, като същата е процесуално допустима.
Разгледана по същество, е основателна.
Съгласно нормата на чл.269 ГПК съдът се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му
част. По останалите въпроси съдът е ограничен от посоченото в жалбата.
По релевираните оплаквания относно срочността на
въззивната жалба:
Препис от постановеното по делото съдебно решение е
надлежно връчен на ищеца на 20.01.2020 г. чрез процесуалния му представител
адв. С.Н., получен от негов колега със задължение да го предаде. Към този
момент пълномощното на адв. Н. не е оттеглено, поради което връчването на
препис от постановеното съдебно решение е редовно. Двуседмичният срокът по
чл.259, ал.1, ГПК за обжалване на въззивното решение изтича на 03.02.2020 г. На
същата дата е депозирана въззивната жалба от ищеца. Ето защо релевираните от
ответника по жалбата доводи за просрочение на въззивната жалба са
неоснователни. На 03.02.2020 г. е изпратена по пощата въззивна жалба от името
на ищеца, чрез адв. С.Н., постъпила на 05.02.2020 г. Предвид изявлението на
жалбоподателя, съдържащо се в депозираната на 03.02.2020 г., че оттегля
пълномощното си на адв. С.Н. и че не поддържа депозираната от него жалба,
същата не следва да се обсъжда, макар да е своевременно депозирана.
За изчерпателност следва да се отбележи също така, че
на 10.01.2020 г. ищецът е депозирал молба, с която е отправил искане към съда
да му бъде разрешено да получи препис от цялото дело. На стр.249 от делото
ищецът е удостоверил, че е получил препис от листове 211, 212, 215 и 216 от
делото на 23.01.2020 г., които не се отнасят до постановеното съдебно решение.
По изложените съображения въззивният съд счита, че жалбата
на ищеца е своевременно депозирана, поради което следва да се разгледа по
същество.
При извършена служебна проверка въззивният съд
установи, че обжалваното съдебно решение е валидно, като същото е процесуално
допустимо.
Страните не спорят относно наличието на облигационна
връзка, възникнала по силата на сключения между тях договор за кредит за текущо
потребление от 15.05.2007
г., по силата на който банката е предоставила на ищеца кредит в размер на
11 700 лв., срещу насрещното задължение на кредитополучателя да го върне
за срок от 120 месеца при заплащане на договорна лихва в размер на 7, 45 %.
Жалбоподателят поддържа, че
договорът за кредит за текущо потребление е нищожен поради нарушение на чл.6,
ал.4 ЗПК (отм.). В посочената норма, действала към момента на сключване на
оспорения договор, е регламентирано, че всички изменения и допълнения към
сключения договор за потребителски кредит се извършват в писмена форма и се
подписват от двете страни по договора. В случая не се установи неизпълнение на
това изискване на за ЗПК (отм.). Макар в съдържанието на договора да не е
изрично посочено това изискване на изменение и допълнение на сключения договор
за потребителски кредит, доколкото тази норма е императивна по своя характер,
тя е част от съдържанието на договорното правоотношение. При съобразяване на
това законово изискване страните са подписали 29.08.2013 г. допълнително
споразумение към договора за кредит от 15.05.2007 г.
Жалбоподателят се позовава
на неправомерна едностранна промяна на лихвения процент от страна на банката
преди подписване на това допълнително споразумение. Дали банката правомерно е
упражнила правото си едностранно да промени лихвения процент и оттам размера на
дължимата погасителна вноска, касае валидността и действието на извършената
едностранна промяна на лихвения процент от страна на банката, но няма отношение
към валидността на облигационното правоотношение между страните.
По изложените съображения
въззивният съд счита, че реливарните
доводи на жалбоподателя за нищожност на договора за кредит от 15.05.2007
г. поради нарушение на чл.6, ал.4 ЗПК (отм.), на основание чл.14 ЗПК (отм.) са
неоснователни, а изводите на решаващия съд в тази насока са обосновани и
правилни. Неоснователността на главния иск обуславя неоснователност и на акцесорната
искова претенция за връщане на платените договорни лихви и такси при
първоначална липса на правно основание за това.
Във въззивното производство
не се спори относно валидността на оспорените от ищеца клаузи от общите условия
на банката към процесния договор за текущо потребление, както и относно
оспорената клауза от допълнителното споразумение от 29.08.2013 г., спрямо които
постановеното съдебно решение не е обжалвано в тази му част и е влязло в сила.
Жалбоподателят релевира оплакване, че неправилно е
определена сумата, която ответникът му дължи и която не е погасена по давност.
Не са заявени оплаквания относно приложената от решаващия съд 5 – годишна
давност за подлежащите на връщане суми. Ето защо и на основание чл.269 ГПК този
въпрос стои извън пределите на въззивния контрол, поради което не следва да се
обсъжда.
Спори се относно размера на платените при първоначална
липса на правно основание за това суми за възнаградителни лихви за периода,
който не е покрит от изтекла погасителна давност.
При определяне размера на надплатените от ищеца суми
въззивният съд възприема изводите на вещото лице Р.С., тъй като същият е дал
точен и пълен отговор на поставените въпроси. Експертното заключение не е
оспорено от страните, като и не са ангажирани доказателства, които да
разколебават доказателствената му стойност. Експертното заключение на вещото
лице В.П.не дава точен отговор на въпроса за надвнесените суми за периода,
който не е покрит от погасителна давност.
Въз основа на последната колона от изготвената от
вещото лице Р.С. таблица се установява, че надвнесената от ищеца сума за
периода 29.09.2012 г. – 16.06.2017 г., който не е покрит от изтекла погасителна
давност, възлиза общо на 3 279, 40
лв., формирана като разлика между общия размер на надвнесените суми от
4 864, 72 лв. (сбор от положителните величини в последна колона на
таблицата) и дължимите суми от 1 585, 32 лв. (сбор от отрицателните
величини в последна колона).
По изложените съображения въззивният съд счита, че
предявеният иск е основателен за сумата от 3 279, 40 лв.
Тъй като крайните изводи на двете инстанции съвпадат
частично, обжалваното решение следва да се отмени в частта, с която е отхвърлен
предявеният иск за разликата над 1 879, 18 лв. до 3 279, 40 лв., като
искът следва да се уважи в тази му част. Решението в останалата обжалвана част
следва да се потвърди.
По разноските по производството:
При този изход на делото и на основание чл.78, ал.1 ГПК на жалбоподателя следва да се присъди сумата от 28 лв., представляваща
сторени във въззивното производство разноски.
На жалбоподателя следва да се присъди на основание
чл.78, ал.1 ГПК също така и сумата от още 125, 86 лв., представляваща сторени
пред СРС разноски, включително заплатено възнаграждение за един адвокат.
Ожалваното решение следва да се отмени в частта, с
която в тежест на ищеца са възложени разноски за сумата над 185 лв. до 222, 29
лв., съразмерно с отхвърлената част от иска.
Воден от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 301845 от 16.12.2019 г., постановено по гр. д. № 68476/2017 г. по описа на СРС, I ГО, 43 състав, В ЧАСТТА, с която отхвърлени предявените от С.В.Ц., ЕГН **********, срещу „Б.Д.“ ЕАД, ЕИК ******, с адрес ***, за заплащане на сумата над 1 878, 18 (хиляда осемстотин седемдесет и осем лева и осемнадесет стотинки) лв. до 3 279, 40 (три хиляди двеста седемдесет и девет лева и четиридесет стотинки) лв., представляваща надплатена на основание нищожни клаузи суми за възнаградителни лихви по договор за кредит за текущо потребление от 15.05.2007 г. и допълнително споразумение към него през периода 29.09.2012 г. – 16.06.2017 г., ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска – 28.09.2017 г., както и В ЧАСТТА, с която С.В.Ц., ЕГН ********** е осъден да заплати на „Б.Д.“ ЕАД, ЕИК ******, на основание чл.78, ал.1 ГПК, сумата над 185 (сто осемдесет и пет) лв. до 219, 65 (двеста и деветнадесет лева и шестдесет и пет стотинки) лв., на основание чл.78, ал.1 ГПК, представляваща направени по производството разноски, съразмерно с уважената част от исковете, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА „Б.Д.“ ЕАД, ЕИК ******, с адрес ***, да заплати на С.В.Ц.,
ЕГН **********, с адрес ***, ж. к. ******, сумата над 1 878, 18 (хиляда осемстотин седемдесет и осем лева и
осемнадесет стотинки) лв. до 3 279,
40 (три хиляди двеста седемдесет и девет лева и четиридесет стотинки) лв.,
представляваща платена на основание нищожни клаузи суми за възнаградителни
лихви по договор за кредит за текущо потребление от 15.05.2007 г. и
допълнително споразумение към него през периода 29.09.2012 г. – 16.06.2017 г.,
ведно със законната лихва, считано от 28.09.2017 г. до окончателното изплащане,
да заплати сумата от 28 (двадесет и
осем) лв., на основание чл.78, ал.1 ГПК, представляваща сторени разноски във
въззивното производство по съразмерност, както ида заплати сумата от още 125, 86 (сто двадесет и пет лева и осемдесет и шест стотинки) лв.,, на
основание чл.78, ал.1 ГПК, представляваща сторени пред СРС разноски, съразмерно
с уважената част от иска.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 301845 от 16.12.2019 г., постановено по гр.
д. № 68476/2017 г. по описа на СРС,
I ГО, 43 състав, В ОСТАНАЛАТА ОБЖАЛВАНА ЧАСТ.
Решението в частта, с която са уважени предявените
искове, е влязло в сила, като необжалвано.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен
срок от връчването му на страните, при условията на чл.280, ал.1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.