ГР. СЛИВНИЦА 10.04.2018 г.
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВНИЦА, V-ти състав, в публично съдебно заседание на 10.04.2018
г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА МАРКОВА
СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ: 1. Б.С.
2. В.Л.
При участието на секретаря Галина Владимирова и прокурора Танев сложи за разглеждане н.о.х.дело № 28 по описа на съда за 2018 г., докладвано от СЪДИЯТА МАРКОВА
На именното повикване в 13:30 часа се явиха лицата по
списъка за призоваване, както следва:
За Районна прокуратура - гр. Костинброд – редовно уведомена,
се явява прокурор Танев, командирован със заповед № 318/04.04.2018
г. на Ивайло Медаров - зам. окръжен прокурор,
изпълняващ функциите окръжен прокурор съгласно заповед № 300/29.03.2018 г. на
окръжния прокурор на ОП-София .
Подсъдимият С.О.Ч.
– редовно призован, явява се лично и с адв. Ж.Ч.
от Смолянска АК.
Пострадалото лице К.В.Р., редовно призована, не се
явява. Явява се повереникът й адв.
Ч.Д. от ШАК, с пълномощно по делото.
СЪДЪТ ИЗСЛУШВА СТАНОВИЩЕТО НА УЧАСТНИЦИТЕ ПО ДАВАНЕ
ХОД НА ОТКРИТО РАЗПОРЕДИТЕЛНО ЗАСЕДАНИЕ:
Прокурор Танев: Считам, че не са налице процесуални
пречки за даване ход на открито разпоредително заседание, да се даде ход.
Адв. Ч.: Моля да бъде даден ход на
делото, няма процесуална пречка. Адв. З.Ч. няма да
присъства.
Подсъдимият Ч.:
Да се даде ход на делото.
Адв. Д.: Да се даде ход на делото.
Съдът, като съобрази становището на
участниците, намира, че не са налице процесуални пречки за даване ход на
откритото разпоредително заседание, с оглед което и на основание чл. 247в НПК,
ОПРЕДЕЛИ
ДАВА ХОД НА ОТКРИТОТО РАЗПОРЕДИТЕЛНО ЗАСЕДАНИЕ.
Пристъпва
към обсъждане на въпросите по чл. 248, ал. 1 НПК.
ДОКЛАДВА писмен отговор от адв.
З.Ч. и адв. Ж.Ч., съдържащо становище по всички
въпроси по чл. 248, ал.1 от НПК.
Прокурор Танев: Запознат съм с писмения отговор.
Адв. Ж.Ч.: Поддържам писмения отговор.
Адв. Д.: Запознах се с писмения
отговор.
По чл.248, ал.1, т.1 от НПК – делото се разглежда от
РС – гр. Сливница на основание чл.43, т.3 от НПК като изпратено с определение №
2 от 11.01.2018 г. на ВКС.
Прокурор Танев: Считам, че няма основание за
прекратяване или спиране на наказателното производство.
Адв. Д.: Подкрепям становището на
прокурора.
Адв. Ч.: Няма основание за прекратяване
или спиране на наказателното производство.
По т.2, СЪДЪТ намира, че не е налице основание за
прекратяване или спиране на наказателното производство.
Прокурор Танев: Считам, че на ДП не е допуснато отстранимо съществено нарушение на процесуалните правила,
довело до ограничаване на процесуалните права на подсъдимия или на пострадалото
лице. Във връзка с направеното в писмения отговор от защитата на подсъдимия
искане за конкретизиране на деянието, считам че деянието е точно конкретизирано
и моля това искане да бъде отхвърлено.
Адв. Д.: Подкрепям становището на прокурора, не считам, че деянието не е конкретизирано.
Адв. Ч.: Поддържам изразеното в
писмения отговор становище за допуснато съществено нарушение на процесуалните
правила, изразяващо се в липса на точно посочване на времето на извършване на
деянията, поради което делото следва да бъде върнато на ДП за отстраняване на
допуснатото нарушение.
Съдът, като взе предвид докладвания отговор и
становището на страните констатира, че на досъдебното производство е допуснато
съществено нарушение на процесуалните правила, поради което приема, че е налице
основание за прекратяване на съдебното производство и връщане на делото на РП –
гр. Костинброд за отстраняването му. Съображенията за това са следните:
Районна
прокуратура – гр. Костинброд е изготвила обвинителен акт, с който е повдигнато
обвинение срещу С.О.Ч. за извършени от него престъпления по чл.149, ал.2, т.4,
пр.1 вр. ал.1 вр. чл.26,
ал.1 от НК и по чл.151, ал.2, т.1, пр.1 вр. ал.1 вр. чл. 26, ал.1 и ал.3 НК. По горепосоченото досъдебно
производство с постановление от 22.11.2017 г. С.О.Ч. е привлечен в качеството
му на обвиняем.
Съдът констатира, че при привличането на С.О.Ч. в
качеството му на обвиняем е допуснато съществено нарушение на процесуалните
правила. Съобразно принципните положения, възприети в ТР № 2 / 07.10.2002 г. на
ВКС процесуалното действие повдигане на обвинението е насочено към гарантиране
правото на защита на обвиняемия в един по – ранен етап на наказателния процес.
Обвинителният акт определя предмета на доказване по делото и очертава рамките,
в които ще се развие процесът на доказване.
Главното предназначение на обвинителния акт е
да формулира така обвинението, че да определи предмета на доказване от гледна
точка на извършеното престъпление и участието на обвиняемия в него и по този
начин да се поставят основните рамки на процеса на доказване и осъществяване на
правото на защита. Чрез обвинителния акт прокурорът развива в пълнота
своята обвинителна теза пред решаващия съдебен орган и в него задължително трябва да посочи фактите, които обуславят съставомерността на деянието и участието на обвиняемия в
осъществяването му. Следователно винаги, когато се преценява
съдържанието на обстоятелствената част на обвинителния акт трябва да се подхожда
в светлината на въпроса дали установените непълноти се отнасят до съставомерните признаци на деянието и участието на
обвиняемия в него.
Посочването на времето и мястото на извършването,
както и на фактическите обективни и субективни признаци престъплението, в което
лицето се обвинява, и на приложимата норма от особената част на наказателния
закон, по който се привлича като обвиняем, са задължителни реквизити и на
постановлението за привличане на обвиняем по чл.219 НПК, доколкото
процесуалното действие „повдигане на обвинението” е насочено към гарантиране на
правото на защита на обвиняемия в един по-ранен етап на наказателния процес.
В конкретният случай, както в обвинителния акт, така и
в постановлението за привличане на обвиняем липсва посочване на броя твърдяни от обвинението и по двата състава от особената
част на НК като осъществени брой деяния на подсъдимия по отношение на
пострадалото лице, а такива биха могли да бъдат изведени от разпита на
последното. Тези уточнения са важни с оглед не малкия период от време, обхващащ
обвинението и правото на защита на подсъдимия. Доколкото
с обвинителният акт се повдига обвинението и същият поставя рамките на
съдебното производство и определя предмета на доказване в съдебната фаза,
липсата на такава конкретизация на броя на деянията създава неяснота по
отношение на възприетият от обвинението механизъм на извършване на
престъплението и съставлява съществено нарушение на процесуалните правила,
защото прави обвинението непълно и неточно и при всяко положение води до
ограничаване на правата на бъдещите страни в съдебното производство, а понякога
би могло да създаде предпоставки за допускане и на абсолютно процесуално
нарушение.
Така констатираното нарушение на
изискванията за ясно и безпротиворечиво описание на
извършените от обвиняемия престъпления е отстранимо
чрез връщане на делото в предходната процесуална фаза, в която е обективно
възможно отстраняването му чрез изготвянето на ново постановление за привличане
на обвиняем и впоследствие на нов обвинителен акт, в който ясно да се опишат
вменените на С.Ч. обвинения.
С оглед на изложените съображения, съдът намира, че
настоящото съдебно производство следва да бъде прекратено и делото да се върне
на Районна прокуратура – гр. Костинброд за отстраняване на допуснатото и
посочено по – горе съществено процесуално нарушение.
С оглед дотук изложеното и на основание чл. 249, ал.2 вр. ал.1 вр. чл. 248 ал.1 т. 3 НПК, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ
ПРЕКРАТЯВА съдебното производство по н.о.х.д. № 28 /
2018 г. по описа на Районен съд – гр. Сливница.
ВРЪЩА делото на Районна прокуратура – гр. Костинброд
за отстраняване на посоченото в
обстоятелствената част на определението процесуално нарушение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване и протестиране с
частна жалба и частен протест в 7 – дневен срок пред Софийски окръжен съд,
считано от днес.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Съдебни
заседатели: 1.
(Б.С.)
2.
(В.Л.)
По чл.248, ал.1, т.6 от НПК: Съдът
ДОКЛАДВА искане от подсъдимия С.О.Ч. за изменение на мярката му за неотклонение
от „домашен арест“ в по-лека такава.
Адв. Ч.: Поддържам искането, което сме направили
в писмения отговор да бъде изменена мярката за неотклонение на подзащитният ми, тъй както е видно от самото начало, че
мярката служи като наказание, а не като мярка за процесуална принуда. Но има
промяна в обстоятелствата - доверителят ми има дете, което иска издръжка, доверителят
ми не работи и по този начин наказва и детето, има и кредити, които не може да
обслужва. Няма писмени или гласни доказателства, от които да е видно, че е направил
опит да се укрие. От самото си идване от Германия има постоянен и актуален
адрес и майката на пострадалата е знаела по всяко време къде се намира доверителят
ми. Видно от ДП никъде не е направен опит доверителят ми да бъде потърсен по
телефона, за да даде обяснения. При самото идване на аерогарата той идва
доброволно.
Моля да измените мярката с оглед на обстоятелството да
може да започне да работи и да издържа семейството и детето си. Тази мярка
служи като наказание и за него, и за семейството и за детето.
Прокурор Танев:
Видно от постановленията за привличане от 15.04.2017 и 22.11.2017 г. на С.О.Ч.
същият е обвинен за тежки умишлени престъпления. При това положение взетата по
отношение него мярка за процесуална принуда следва да бъде отменена след
изтичане на повече от една година и половина. Този период не е изтекъл и считам,
че това искане следва да бъде отхвърлено.
Адв.Д.: Считам, че не следва да бъде
променена мярката за неотклонение в по-лека такава. Аз считам точно обратното,
че тя следва да променена в „задържане по стража“. В тази връзка представям
становище - молба, в което сме описали действия на подсъдимия по отношение на тормоз
на семейството, опит за установяване на контакт с детето при положение на това,
че по отношение на това дете се води дело за отнемане на родителските права, поради спецификата на
извършеното престъпление. Считам, че защитата не следва да се позовава на възможността
да издържа семейството и детето си. Моля по преценка на съда след разпита на
посочените свидетели и мярката да бъде
променена в „задържане под стража“, за което представям писмени доказателства.
Адв. Ч.: По отношение на представените
доказателства, считам че това са несъстоятелни твърдения, има ред по който се
проверяват. Доверителят ми е правил опит да се свърже с детето, а тези свидетели
са бабата и дядото – родители на жената, с която се е намирал във фактическо
съжителство. Считам молбата за неоснователна, тъй като по този случай текат
дела и делото за отнемане на родителските
права е спряно до приключване на това наказателно производство и няма нищо общо
с това дело. Не е необходимо условие, че трябва да изтече година и половина.
Съдът, като взе предвид направеното и становището на
страните, намира, че не са налице нови обстоятелства нито са представени
доказателства за твърдяни такива, които да налагат
изменение на взетата и изпълнявана до момента мярка за неотклонение „домашен
арест“, като счита че такава мярка би изпълнила целите по чл. 57 НПК доколкото на
този етап съдът не обсъжда наличието или липсата на обосновано предположение. Ето
защо искането за изменение на мярката за неотклонение от „домашен арест“ в
по-лека такава следва да бъде оставено без уважение.
Воден от горното СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на подсъдимия и неговите
защитници за изменение на мярката за неотклонение от „домашен арест“ в по-лека
такава.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване и протестиране с
частна жалба и частен протест в 7 – дневен срок пред Софийски окръжен съд,
считано от днес.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
Съдебни
заседатели: 1.
(Б.С.)
2.
(В.Л.)
Въпросите по чл.248, ал.1, т.4, т.5, т.7 и т.8 и ал.2 НПК, ще подлежат на обсъждани след отстраняване на констатираното съществено
процесуално нарушение.
Протоколът се изготви в съдебно заседание което
приключи в 13,48 ч.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
СЕКРЕТАР: