Р Е Ш Е Н И Е
Гр.София, 09.03.2009 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд,
Административно отделение, III- ж състав,
в публично заседание на eдинадесети февруари
през две хиляди и девета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:А.М.
ЧЛЕНОВЕ: К. Е.
Л. В.
При секретаря Г.С.
И прокурора В.И. сложи за разглеждане
Адм.д.№
*** по описа за 2008 г.
Докладвано от съдия М., за да
се произнесе взе предвид
Следното:
Производството
е по реда на чл.229, ал.4 ДПК, отм. във връзка с пар.5,
ал.4 от ПЗР на ДОПК.
Жалбоподателят ЕТ „В.С. К.” твърди, че е
незаконосъобразно решение №***/16.11.2005 г. на изпълнителния директор на
АДВ-гр.С., с което е оставена без уважение жалбата му от 07.11.2005 г., целяща
спиране на търг с тайно наддаване № 0648/2003/003829/26.10.2005 г., насрочен за
провеждане на 17.11.2005 г. от 11.30 ч. относно негов недвижими имот, находящ
се в гр.Р. Сочи, че предложенията за участие следвало да се отворят в
присъствие на длъжника /жалбоподател по делото/ . Тъй като това не било
сторено, счита, че е извършено нарушение на чл.214, ал.1 ДПК. За взетото
решение от АДВ бил уведомен едва след провеждането на търга, което било
нарушение, както на правото му на собственост, така и на длъжник. Според
жалбоподателя търгът следвало да бъде спрян и до постановяване на решение от
ВАС на РБ по подадената от него молба за отмяна. С оглед допуснатите нарушения,
счита, че всички действия, извършени от публичния изпълнител били опорочени и
му нанасяли непоправима вреда. Освен това било извършено длъжностно
престъпление от данъчен инспектор, което представлявало новооткрито
обстоятелство достатъчно за отмяна на решение № 3950/2002 г., постановено от
ВАС на РБ, І-во отд. по адм.д.№ 8244/2000 г.
Ето защо в петитума
на жалбата ЕТ иска от съда на основание чл.228, ал.1 във връзка с чл.218 във
връзка с чл.214, ал.1 ДПК да признае за незаконосъобразен и опорочен търг с
тайно наддаване № 0648/2003/003829/26.10.2005 г., проведен на 17.11.2005 г. от
11.30 ч.
В съдебното заседание, състояло се на
19.10.2007 г. адв.И. пълномощник на жалбоподателя е
направил възражение за изтекла погасителна давност по чл.22 от ЗДПр., отм. Давностният срок бил
изтекъл на 01.01.2003 г., а всички последващи действия във връзка с
обезпечението на задължението по ДОА № Р ****/22.09.1999 г. били извършени след
01.01.2003 г. Впоследствие с писмени
бележки адв.И. се коригира и сочи, че давността е
изтекла на 31.12.2002 г., тъй като установеното с ДОА задължение било за 1997
г. и по правилата на чл.22 ЗДПр, отм. данъчното
задължение се погасявало с изтичане на 5 години, считано от 01 януари на
годината следваща тази, за която се отнася данъчното задължение, т.е. в случая,
считано от 01.01.1998 г. Давността не се спирала по принципа на чл.22, ал.3 ЗДПр., тъй като 5 годишния срок не изтичал през
времетраенето на ревизията- ДОА бил издаден на 22.06.1999 г. Сочи, че данъчните
норми не подлежат на разширително тълкуване. Давността не била и прекъсната,
тъй като приложените по делото Постановление за обезпечаване № **/02.12.2002 г.
/за запор на движими вещи/ и
постановление за налагане на обезпечителни мерки по чл.146, ал.4 и 5 ДПК с
изх.№ 564/2002 г./без дата на издаване/ били издадени след изтичане на
6-месечния срок по чл.146, ал.1 ДПК. Ако в този срок вземането не било събрано,
преписката се изпращала на публичния изпълнител. Според чл.146, ал.4 ДПК, отм.
обезпечение за данъчни задължения можело да се извършва от данъчните органи до
изпращане на преписката на публичния изпълнител
за принудително събиране на
вземането. След изтичане на 6-месечния срок данъчния орган нямал правомощия да
налага обезпечителни мерки, поради което цитираните постановления били нищожни,
арг. и от разпоредбата на чл.161, ал.3,т.1 ДПК, отм.
Образуваното изп.дело № 507/2003 г. по описа на РД на
АДВ-гр.С. било за събиране на данъчните задължения, определени с ДОА Р
0242/22.06.1999 г. на ДС-гр.Р. Първите действия на публичния изпълнител се
изразявали в изпращане на длъжника на съобщение за доброволно изпълнение №
200-БЛ6-00507 от 03.02.2002 г. Впоследствие на основание чл.184, ал.4 и 5 от
ДПК, отм. с постановление № 00507 от 23.07.2003 г. била наложена възбрана върху
недвижим имот, представляващ УПИ –V, пл.№ ***, кв.18 по плана на гр.Р.
Възбраната била вписана на 18.08.2003 г.; наложен бил и запор на 4 бр.автомобили.
Счита, че до издаване на постановлението от 23.07.2003 г. не били предприемани
действия по обезпечаване на вземането. Тъй като 5-годишния срок на
погасителната давност бил изтекъл, то правото на компетентния административен
орган да събира по принудителен ред данъчното задължение се било преклудирало. Затова и всички действия по принудително
събиране по изп.дело № 507/2003 г. по обезпечаване на
вземането с недвижимия имот и всички последващи действия на публичния
изпълнител спрямо този недвижим имот били извършени без да е налице нормативно
и фактическо основание за това. Образувано било изпълнително производство за
събиране на вече погасено по давност публично вземане, което било недопустимо.
Липсвал годен изпълнителен титул, поради което неправилно в решението си
изпълнителния директор на АДВ приемал, че действието на публичния изпълнител по
насрочване на търга е законосъобразно и те следва да бъде отменяно. Освен това
възбраната върху продавания имот била наложена по изп.дело
№ 507/2003 г., а продажбата на същия имот се осъществявала по изп.дело № 648/2003 г. Неприложима била и нормата на чл.152
ДПК, отм. Този факт неоснователно не бил обсъден от изпълнителния директор на
АДВ. Напротив, решаващият орган приел, че изп.дело №
648/2003 г. било образувано за принудително събиране на публични държавни
вземания, установени на две различни основания – ДОА № Р 0242/22.06.1999 г. и
НП № 080/11.11.2003 г. на Митница – Б. Не станало ясно какво се случва с изп.дело № 507/2003 г. по което била наложена възбраната за
обезпечаване на задълженията по ДОА № Р 0242/22.06.1999 г. Ето защо счита, че
извършените действия са незаконосъобразни, вкл. и започналата, а впоследствие и
извършена продажба на възбранения имот по дело №
648/2003 г. Освен това длъжникът не бил уведомен за извършваната продажба,
което било нарушение на чл.205, ал.2 ДПК, отм. Това лишило длъжника от
възможност да защити правата си, вкл. и да заплати задължението. Липсвали и
каквито и да е доказателства по чл.188, ал.1 ДПК, отм. – протоколи за обявяване
на търга, съобразно изискванията на чл.205, ал.3 и 4 ДПК, отм. С писмените
бележки /представени при първоначалното разглеждане на делото/ се претендират и
разноски.
Ответникът
Изпълнителният директор на АДВ не взема становище по жалбата.Не представя
доказателства. Не претендира разноски.
Заинтересованите
страни /взискатели/ - Митница „Б.” и Д „ОУИ”,
гр.С. при ЦУ на НАП не вземат становище по жалбата. Разноски не претендират.
Представителят на СГП излага становище, че жалбата е
неоснователна.
С решение от 15-ти ноември 2007 г.,
постановено по адм.д.№ 3986 от 2005 г. СГС, АО, ІІІ-г
състав е отхвърлил жалбата като неоснователна.
ВАС на РБ, І-а отд.
с решение № ****/17.06.2008 г.,
постановено по адм.д.№ ****/2008 г. е отменил
решението на СГС, АО, ІІІ-г състав, тъй като същото не съдържало обсъждане на
доводите на жалбоподателя, изложени в писмените бележки на неговия пълномощник
/коментирани по-горе/. Затова и делото е върнато за ново разглеждане.
В изпълнение на тези указания е
образувано настоящето адм.д. и СГС, АО, ІІІ-ж състав се
произнася по същество на спора. /За пълнота на изложението ще посочим, че
съдията-докладчик по решение № **** от 17.06.2008 г. , в решение № ****/13.04.2007
г. по адм.д.№ 10446 от 2006 г. приема за недопустима
пред съда жалба на длъжника по провеждане на търг с тайно наддаване за продажба
на недвижим имот, виж жалбата по настоящето производство/.
Указанията на касационната инстанция
са задължителни за настоящата.
Ето защо съдът при новото разглеждане
на делото излага следните мотиви:
С оглед решение № 7234/17.06.2008 г.
на ВАС на РБ, І-а отд. Предмет на преценка за
законосъобразност в производството е действието на публичния изпълнител,
изразено в съобщение за продажба чрез търг с тайно наддаване №
0648/2003/003829/26.10.2005 г. на публичен изпълнител при РД-С. на АДВ/ИРМ-Б./
по изп.дело № 648/2003 г.
Следователно, предмет на обсъждане по
настоящето дело ще бъде извършването на действията от публичния изпълнител по изп.дело № 648/2003 г.
Принудително изпълнение за публични
вземания се допуска въз основа на предвидения в съответния закон акт- чл.172,
ал.1 ДПК, отм. Принудително изпълнение за данъчните вземания се предприема въз
основа на:
Т.1 данъчен акт, срокът за
доброволно изпълнение на който е изтекъл- ал.2 на чл.172 ДПК, отм.
Първият въпрос, който следва да бъде
изяснен е кога и за принудителното събиране на публичните задължения по кой акт
е било образувано това изп.дело.
От съдържащите се по делото писмени
доказателства не се установява нито на коя дата е образувано изп.дело № 648/2003 г., нито за събиране на публични
задължения по кой акт. Доколкото се касае до събиране на публични задължения,
то изп.дело не се образува по молба на взискателя, това става с изпращане на преписката в АДВ.
С оглед на гореизложеното направеният
в решение № 228/16.11.2005 г., с което изпълнителния директор на АДВ е оставил
без уважение жалбата на длъжника, довод, че изп.дело
№ 0648/2003 г. е образувано за събиране на публичните задължения, установени с
ДОА № Р 0242/22.06.1999 г. и НП № 080/11.11.2003 г., съдът приема за
неподкрепен с никакви доказателства по преписката, респ. по делото. Аргумент в
подкрепа на този извод на съда е и факта, че преписката във връзка с
принудителното събиране на публичното вземане по ППС № 80/11.11.2003 г. е
постъпила в АДВ на 13.09.2004 г., т.е. фактически невъзможно е изп.дело да е образувано през 2003 г. при положение, че
преписката е изпратена от взискателя през 2004 г.-
30.08.2004 г.
Кой е изпълнителния титул по изп.дело № 0648/2003 г. не се установява и от съдържащото
се по делото разпореждане за определяне на окончателната оценка № 0648/2003/003828/11.10.2005
г., тъй като такъв не е посочен.
Основателен е довода на пълномощника
на жалбоподателя, че за принудителното събиране на публичните задължения по ДОА
№ Р 0242/22.06.1999 г. е налице образувано друго изпълнително дело – 00507/2003
г. /изпълнителния титул в тези актове на публичния изпълнител е посочен като
„ДРА № 242/1999 г.”/.Именно по това изп.дело е
изпратено на 03.02.2003 г. съобщение до длъжника за доброволно изпълнение на
задължението. По изп.дело № 0507/2003 г. с постановление
от 23.07.2003 г. на основание чл.184, ал.4 и 5 във връзка с чл.161 и чл.166 от
ДПК е наложена възбрана върху спорния по делото недвижим имот. Видно от щемпела
на съдията по вписванията върху това постановление, възбраната е вписана на
18.08.2003 г. По дело № 00507/2003 г. на 25.09.2003 г. е извършен опис на
недвижимия имот.
Липсват данни, а и не се твърди от
ответника, че е налице обединения на изп.дела по
чл.152 ДПК, отм.
Действително, с постановление №
64/02.12.2002 г. е наложен от данъчен орган при ТДД, гр.Б. запор върху движими
вещи на длъжника – автомобили. Това постановление е издадено на основание
чл.166, ал.4 ДПК, понастоящем отменен, но в сила към датата на издаването на
акта.
С постановление № 564 без дата на
издаване, от 2002 г. на основание чл.146, ал.4 и 5 от ДПК за обезпечаване
събирането на неуреденото публично вземане в размер на 117 532,60 лв.,
установено с ДОА № Р-0242/22.06.1999 г. е наложена възбрана върху недвижимия
имот- ½ от сграда, представляваща „тютюнева сушилня” със застроена площ
от 90 кв.м., ведно с прилежащата земя цялата от 514 кв.м., построена в парцел **,
кв.***, гр.Р., Долен стопански двор, както и запор върху движими вещи – 4
бр.МПС.
Спорно по делото е обстоятелството могъл
ли е данъчния орган да стори това.
Съгласно разпоредбата на
чл.146, ал.1 ДПК, отм. събирането на данъчни задължения, установени от
данъчните органи /редакция в сила към 02.12.2002 г./ чрез
изпълнение върху паричните средства на длъжника се извършва от данъчните органи
в 6-месечен срок от изтичането на срока за доброволно изпълнение. Ако вземането
не бъде събрано изцяло в срока по ал.1, преписката се изпраща на публичния
изпълнител.
Способите
за принудително изпълнение на публичните вземания са посочени в чл.179 от
ДПК, отм. Способите, посочени в чл.146, ал.1 ДПК, отм. са посочени в т.1 и т.2
на същата разпоредба. Избраният от данъчния орган способ, посочен в горните две
постановления – изпълнение върху движими и недвижими вещи фигурира под т.3 на чл.179, ал.1 ДПК, отм.
Следователно, срокът по чл.146, ал.1
ДПК, отм., който наистина е преклузивен, е неотносим в случаите, в които като способ за принудително
изпълнение е избран този в т.3 на чл.179, ал.1 ДПК, отм.- изпълнение върху
движими и недвижими вещи. За този способ срокът ще бъде този по ал.4 на чл.146
от ДПК, отм.- до изпращането на преписката на публичния изпълнител за
принудително събиране на вземането.
Цитираното от пълномощника на
жалбоподателя решение № 3558/03.04.2006 г. по адм.д.№
8494/2005 г. на ВАС на РБ, І-во отд.
Разглежда именно събиране на данъчни задължения, установени от данъчните органи
чрез изпълнение върху парични средства
на длъжника. С атакуваното там
постановление е бил наложен запор върху банковите сметки на длъжника, т.е.
способа по чл.179, ал.1,т.1 ДПК, отм.
Тъй като в случая липсват данни към
2002 г. , преписката да е изпратена на публичния изпълнител, то данъчния орган
е бил в правомощията си да предприеме действия по обезпечаване на данъчните
вземания, установени с ДОА № Р 0242/22.06.1999 г.
Относно възражението за погасяване на данъчното вземане по давност
ще посочим следното:
Давността е общ институт за
гарантиране на правната сигурност. Както всички субективни права и правните
задължения възникват, развиват се и се погасяват в течение на времето.Поначало
всички вземания и права се погасяват по давност с изтичане на определен срок,
освен ако в закона е постановено друго. Погасителната давност се разпростира и
върху всички вземания на държавата, вкл. и върху тези с данъчен
произход.Погасяването настъпва с изтичането на предвидената погасителна давност
като в данъчното право режимът /за спорния случай/ беше уреден в чл.22, ал.1 ЗДПр, отм., но действуващ към процесния
период, съгласно която давностния срок е петгодишен и
започва да тече на първи януари на годината, следваща тази за която се отнася
данъчното задължение. Данъчното задължение, установено с ДОА № Р
0242/22.06.1999 г. /ако приемем, че изп.дело №
0648/2003 г. е било образувано да принудителното събиране по този акт/ е за
данъчната 1997 г. и по правилата на чл.22, ал.1 ЗДПр,
отм. ще изтече на 31.12.2002 г. През 2002 г. ЗДПр не
е в сила, тъй като е отменен с ДПК, в сила от 2000 г. /последствие отменен с
влезлия в сила на 01.01.2006 г. ДОПК/.В случая, обаче е приложима нормата на
чл.22 от ЗДПр, отм., защото давността е
материално-правен институт, поради което и нормите, които го уреждат имат
материално-правен характер. Действително давността относно данъчната 1997
години ще изтече при действието на нормите за давността по ДПК, но в
действуващото ни законодателство няма обща норма за подобни случаи, затова с
оглед общоприетото правило, че нормите за срокове, установени в нов закон, не
се прилагат към започнали да текат вече заварени срокове, освен ако за
извършването им по стария закон се изисква по-дълъг срок от предвидения по
новия закон, определената в новия закон – чл.140, ал.1 ДПК погасителен давностен срок също е пет години, поради което следва да се
приеме, че в конкретния случай по отношение на давността за данъчната 1997 г., вкл.ще е приложим чл.22, ал.1 ЗДПр, отм. , така и в решение № 108/05.01.2005 г. по ах.д.№
9744/03 г. на ВАС на РБ, І отд. Новите разпоредби на
чл.111 и чл.140 ДПК са в сила от 01.01.2000 г., същите въвеждат различен
начален момент на давностния срок и не са приложими
по отношение на данъчни задължения, възникнали и погасени по давност до
31.12.1999 г. по време на действието на отменения ЗДПр.,
вж. в този смисъл решение № № 12052/28.12.2002 г. по ах.д.№ 5878/02 г., 4282/07.05.2003
г. по ах.д.№ 8781/02 г., № 8179/03 г. по
ах.д.№ 7256/02 г.,5441/14.06.2004 г. по ах.д.№ 11085/03 г. на ВАС на РБ, І отд.
Относно публичните задължения са
неприложими и правилата на ЗЗД, така и в решение № 644/15.01.2009 г.,
постановено по адм.д.№ 10470/2008 г. на ВАС на РБ, І-во отд.
Кога давността спира е посочено в чл.141, ал.1 ДПК, отм.
Основателен е довода на
жалбоподателя, че в конкретния случай не е налице нито една от хипотезите на
чл.141, ал.1 ДПК, отм. за спиране на давността. Действително, при
първоначалната редакция на чл.141, ал.1 ДПК, отм. не беше предвидено давността
да спира, когато актът, с който е определено данъчното задължение, се обжалва.
Този пропуск законодателят отстрани едва с изменението на Кодекса, обн-ДВ, бр.45 от 30.04.2002 г. „Обжалването” на ДОА №
Р-0242/22.06.1999 г. е приключило с постановеното решение № 3950/22.04.2002 г.
на ВАС на РБ, І-во отд. ,
т.е. преди обнародването на новата ал.5 на чл.141 ДПК, отм. Производството по
чл.231 ГПК, понастоящем също отм. е извънреден способ и касае влезли в сила
решения.
Давността
се прекъсва/чл.141, ал.1 ДПК, отм./:
Т.1 – с влизане в сила на акта за
установяване на публичното вземане, в случая това е станало на 22.04.2002 г.,
когато ВАС на РБ е отхвърлил жалбата срещу ДОА и е отменил решението на ОС,
гр.Б., с което е отменен ДОА.
Т.2 – с налагането на
обезпечителни мерки- в случая с издаването на двете постановления от данъчния орган
при ТДД, гр.Б., едното с дата от 02.12.2002 г.
Видно от съдържащата се по делото при
първоначалното му разглеждане- л.10, известие за доставяне, постановленията
наложени от данъчния орган при ТДД, гр.Б. са били съобщени на длъжника на
12.02.2002 г.
По настоящето дело не се твърдеше,
нито се ангажираха доказателства, че тези постановления са били обжалвани.
Както беше посочено по-горе, в
настоящето производство с оглед изричните указания на касационната инстанция се
разглежда законосъобразността на действията на публичния изпълнител по
уведомяване за търга, обективирани в съобщение №
0648/2003/003829/26.10.2005 г.
Инцидентен контрол на други
административни актове, с оглед принципите на административното правораздаване,
съдът не упражнява. Такъв е възможен единствено в исковото производство,
каквото настоящето не е.
Т.3- с предприемане на действия
по принудително събиране.
В конкретния случай липсват данни кое
е първото действие предприето от публичния изпълнител по принудителното
събиране на вземането. Съобщението за доброволно изпълнение, което обикновено е
едно от първите действия, в случая е друго изп.дело –
0507, а не по № 0648/2003 г.
С оглед посоченото по-горе следва да
приемем, че давността е прекъсната с издаването на 02.12.2002 г. на
постановление № 64/02.12.2002 г. за налагане на запор върху движими вещи – 4
бр. МПС.
От прекъсването на давността започва
да тече нова давност. Към датата на образуване на изп.дело
№ 0648/2003 г. тази нова давност не
е била изтекла.
Основателен се явява, обаче довода на
жалбоподателя, че не е изпълнено изискването на чл.205, ал.2 от ДПК, отм.-
съобщението за продажба да се връчи на длъжника, който до извършване на продажбата
разполага с възможност да плати задължението ведно с разноските. В случая на
длъжника /жалбоподател по делото/ е връчено само разпореждането за определяне
на окончателната оценка, виж известието за доставяне л.27 по делото при
първоначалното разглеждане.
Следователно, в случая е нарушена
предвидената в закона защита правата и интересите на длъжника, изразяващи се в
предоставената от нормата на чл.205, ал.2 ДПК, отм. възможност за заплащане на
дължимите задължения и запазване на вещите в патримониума
на длъжника.
Ето защо с оглед допуснатите
процедурни нарушения от публичния изпълнител, действията на публичния
изпълнител, изразени в съобщение за продажба чрез търг с тайно наддаване №
0648/2003/003829/26.10.2005 г. на публичен изпълнител при РД-С. на АДВ/ИРМ-Б./
по изп.дело № 648/2003 г. са незаконосъобразни и като
такива следва да бъдат отменени.
На основание гореизложеното СГС
счита, че на жалбоподателя следва да бъдат присъдени
разноските по делото в размер на 1 775 лв. /50 лв.+ 25 лв.- ДТ и 1000 + 700 лв. – адв.хонорар/,
които представляват такива, както за първоначалното разглеждане на делото,
касационното производство, така и за настоящето.
ВОДИМ ОТ ГОРНОТО, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
Р Е Ш И
:
ОТМЕНЯ действията
на публичния изпълнител, изразени в съобщение за продажба чрез търг с тайно
наддаване № 0648/2003/003829/26.10.2005 г. на публичен изпълнител при РД-С. на
АДВ/ИРМ-Б./ по изп.дело № 648/2003 г., като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНИ.
ОСЪЖДА Агенция за държавни вземания,
гр.С., ул.”Г.С.Р.” № 47, ДА ЗАПЛАТИ на
С.Б. К., действуващ
като ЕТ „В.С.К.”, гр.Р., ул.”Г.” № 25, разноските по делото в размер на 1 775
лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на КАСАЦИОННО обжалване пред ВЪРХОВЕН
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД на Република България в 14-дневен срок от съобщението
до страните за изготвянето му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: