Решение по дело №409/2015 на Окръжен съд - Благоевград

В закрито заседание в следния състав:

Производството по делото е образувано по частна жалба от “. Би Ай К. Е. ЕИК ....., със седалище и адрес на управление: гр. С., У. “Д. Х.” №52- 54 Ч. Ю. Д. Г.. В жалбата е изложено, че на 19.03.2012 г. Районен съд Разлог е издал заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 316/2012, по подадено от жалбоподателя заявление по реда на чл.410 ГПК срещу длъжника Ш. И. К.. С издадения съдебен акт са уважени всички искания на заявителя, с изключение на това за присъждане разноски за възнаграждение на Ю.. В мотивите не са изложени съображения за това, а не е и връчено разпореждане по чл.413, ал.2 ГПК. Твърди се, че издадената заповед за изпълнение е неправилна и незаконосъобразна в частта за разноските, защото е постановена в нарушение на чл.78, ал.8 ГПК. Моли да се отмени заповед за изпълнение на парично задължение № 1270 от 19.03.2012 г., издадена по ч. гр. д. № 316/2012 по описа на Районен съд Разлог в частта за разноските и да се постанови определение, с което да се задължи първоинстанционния съд да издаде нова заповед за изпълнение по чл.410 ГПК за претендираното юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв., дължими от лицето Ш. И. К..

Окръжен съд Б., след като разгледа постъпилата жалба, съобрази следното:

Така постъпилата частна жалба, по своята същност, представлява молба за допълнително произнасяне на първоинстанционния съд, относно претендираните разноски в заявлението по чл.410 ГПК. Районен съд Разлог е бил сезиран със заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от “. Би Ай К.. Образувано е ч. гр. д. № 316/2012 г. по описа на Районен съд Разлог. Издадена е заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, с която е уважено направеното в заявлението искане, касаещо претендираното парично вземане, както и искането за разноски в размер на 25 лв., представляващо разходи за държавна такса. За разликата до претендирания размер общо 125 лв., Районен съд Разлог не се е произнесъл. Не е изложил съображения дали искането следва да се уважи или има основания за отказ, няма и диспозитив на съдебния акт в този смисъл.

С оглед на това, подадената частна жалба, следва да се счита като молба за допълване на съдебния акт. При тези данни, настоящият състав намира, че не следва да се произнася по постъпилата в Районен съд Разлог и изпратена му оттам жалба, тъй като доколкото липсва формирана воля на районния съд по част от заявеното искане, ОС като въззивна инстанция не може да провери валидността, допустимостта и правилността на съдебния акт в обжалваната му част- частта за разноските. Този извод налага частната жалба /представляваща по същността си молба/, заедно с делото, по което е постъпила, да се върне на Районен съд Разлог за произнасяне по нея. В този смисъл е и определение № 878 от 12.12.2011г. по ч. т. д. № 766/2011 г. на І т. о. ВКС, с което дело, по което е издаден акт в заповедното производство е върнато на първоинстанционния съд за процедура за произнасяне по цялото искане.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА производството по в. ч. гр. д. № 501/2012 г.по описа на Окръжен съд Б., като ВРЪЩА делото на Районен съд Разлог за произнасяне по постъпилата на 04.05.2012 г. частна жалба /молба/ от “. Би Ай К., като молба за допълване на съдебен акт.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: