Р Е Ш Е Н И Е № 34
гр.Видин, 02.04.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Видинският окръжен съд, гражданска колегия, в публично заседание на двадесет и шести
март през две хиляди и деветнадесета
година в състав:
Председател: В. В.
А.П.
В.М.
при
секретаря Н.К., като разгледа докладваното от съдията В. М. Вгр.дело № 90 по
описа за 2019 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по чл.258 и сл.от ГПК.
Делото
е образувано по въззивна жалба от Е.Л.Д. *** с ЕГН: ********** против решение №
1/22.01.2019г. по Гр.д. № 2137/2018г. по описа на ВРС. Поддържа във въззивната
жалба, че решението е неправилно и необосновано, първоинстанционния съд
неправилно е съобразил, че представляващия държавата като едноличен собственик
на капитала Министъра на транспорта и на информационните технологии и съобщения
е сключен договор за управление с Д.С. Д. като срокът е продължен с 3 години с
допълнително споразумение № ВД-47/19.10.2017г. Във въззивната жалба се
поддържа, че допълнителното споразумение не е нов договор за управление и
същото е неразделна част от договора от 11.11.2014г. за възлагане управлението
на ЕАД с държавно участие на капитала „Б…“ ЕАД гр.С.. заповедта за прекратяване
на трудовия договор е издадена от изпълнителния директор с правно основание
чл.328, ал.2 от КТ, нормата дава възможност служителите от ръководството на
предприятието да бъдат уволнени поради сключване на договор за управление в
определен срок – 9 месец след започване на изпълнението. Този срок не е спазен
поради което заповедта № 30/15.06.2018г. е незаконосъобразна. Моли съда да
постанови решение с което отмени решение № 1/22.01.2019г. постановено по Гр.Д.
2137/2018г. по описа на ВРС и постанови друго с което отмени заповедта.
Поддържа се искане за възстановяване на заеманата п реди уволнението длъжност и
присъждане на обезщетение.
По
делото е постъпил писмен отговор от „Б…“ЕАД
срещу съдебното решение, поддържа се че същото е правилно и обосновано,
съобразено с обстоятелствата и доказателствата по делото. Моли съда да го
потвърди.
Видински
окръжен съд като взе предвид постъпилата жалба, становището на ответната по
жалба страна и съобразявайки представените доказателства в тяхната съвкупност
прие за установено следното:
С
Решение № 1/22.01.2019г. по Гр.Д. № 2137/2018г. ВРС е отхвърлил предявените от Е.Л.Д.
с ЕГН: ********** *** против „Б…“ ЕАД искове с п равно основание чл.344, ал.1,
т.1, 2 и 3 от КТ като неоснователни.
От данните по делото се установи, че ищцата се е
намирала в трудово правоотношение с ответното дружество, заемайки длъжността „Р….“
в ОПС – Видин, Регионално управление „З…“на„Б…“ЕАД.
Видно от подписаната от ищцата длъжностна
характеристика, ръководителят ОПС организира, ръководи, координира и контролира
законосъобразното функциониране на цялостната дейност в ОПС, структурните звена
към нея и прилежащите пощенски станции. Координира дейността, свързана с
трудово-правните отношения, кадровата политика, правно – нормативното и
административното обслужване на ОПС, както и осигуряване на здравословни и
безопасни условия на труд. Провежда фирмената политика по отношение на
поддържане и подобряване на взаимоотношенията с бизнес и частни клиенти,
осъществяване на продажби на услуги и търговски дейности, следене на пазарни
тенденции, реализиране на маркетингова стратегия, разкриване на потенциални
възможности за навлизане на нови пазарни ниши. Йерархически ръководителят ОПС е
подчинен на директора на Регионално управление „З….“ и осъществява
ръководството на служителите в ОПС и пощенските станции, Автобаза, ОВ.
Видно от структурата на Регионално управление „З…“, в
ОПС – В… са включени82 ПС.
Видно от договор № ВД-37/11.11.2014г. за възлагане
управлението на еднолично акционерно дружество с държавно участие в капитала,
между министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията, упражняващ
правата на държавата като едноличен собственик на капитала на „Б…“ ЕАД и Д. С. Д.–
член на Съвета на директорите на дружеството, за срок от три години е възложено
на директора да управлява дружеството, като осигурява изпълнението на
одобрената бизнес програма. Съгласно чл. 7 от договора, директорът получава
възнаграждение съгласно условията на договора в размер, определен по реда на
чл. 33 от ПРУПДТДДУК. Министърът не гарантира възнаграждението по ал. 1 и не го
компенсира при липса на средства. Директорът се задължава да осигурява
изпълнението на одобрената бизнес програма и внася парична гаранция за
управление в размер на тримесечното му брутно възнаграждение.
С Допълнително споразумение № ВД-47/19.10.2017г.
срокът на договор № ВД-37/11.11.2014г. е продължен с три години, считано от
11.11.2017г.
Видно от договорза възлагане на управлението и представителството
на „Б…“ ЕАД от 09.11.2017г. между
председателя на Съвета на директорите Н.А. Ш. и изпълнителния член на Съвета на
директорите и Главен изпълнителен директор Д.С. Д., на Д… е възложено да
управлява и представлява дружеството, да организира, ръководи и контролира
оперативно дейността му. Съгласно чл. 4, т. 4 от договора, довереникът
организира и осигурява сключването на колективни и индивидуални трудови
договори, както и тяхното прекратяване в системата на Дружеството.
Установява се, че от Главния изпълнителен директор е
предложена и одобрена с решение на Съвета на директорите от 09.01.2018г.
коригирана бизнес програма за управление за периода 2017 г. – 2020 г., одобрена
със Заповед № ПД-51/26.02.2018г. на зам. министъра на транспорта,
информационните технологии и съобщенията.
При така установената фактическа обстановка, съдът
намира следното от правна страна:
Искът е предявен в срока по чл. 358, ал. 1, т. 2 от КТ.
За да е законосъобразно извършеното прекратяване на
трудовото правоотношение по реда на чл. 328, ал. 2 от КТ е необходимо кумулативното наличие на следните предпоставки: сключване на
договор за управление на предприятието, съгласно който управителят се задължава
срещу възнаграждение да постигне на свой риск в уговорен срок определен
стопански резултат, надлежно изявление от лицето упражняващо работодателска
власт за прекратяване на трудовото правоотношение /лицето, на което е възложено
управлението/, изявлението да е отправено до лице, което заема ръководна
длъжност съобразно легалното определение в §1 т.3 от ДР на КТ и изявлението за
прекратяване да е направено в 9- месечен срок от сключване на договора за
управление. Всички посочени предпоставки следва да са налице към момента на
прекратяване на трудовия договор.
На първо място, необходимо е да има сключен договор за
управление. В атакуваната заповед са посочени изрично Договор за управление №
ВД-37/11.11.2014г., Допълнително споразумение към него № ВД-47/19.10.2017г. и
Договор за възлагане на управлението и представителството на „Б….“ ЕАД от
09.11.2017г., съответно същите са приложени като доказателства по делото.
Страните не оспорват съдържанието или датата на сключване на представените договори
за управление. В случая, доколкото се касае за търговско дружество, чийто
едноличен собственик на капитала е държавата, е приложима освен общата
регламентация по ТЗ и специалната такава уредена в Правилника за реда за
упражняване правата на държавата в търговските дружества с държавно участие в
капитала /ПРУПДТДДУК/. Именно в изпълнение на задълженията си по чл. 24 от
цитирания правилник представляващият държавата като едноличен собственик на
капитала – министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията е
сключил договор за управление с Д… С.. Д… на 11.11.2014г., срокът на който е
продължен с три години с допълнително споразумение № ВД-47/19.10.2017г.
Правилно първоинстанционния съд е приел, че това е нов договор за управление със същото
съдържание като предходния. Цитираната
практика на ВКС Решение № 47/10.02.2014г. по гр.д. № 4303/2013г., IVг.о. на ВКС е изцяло в синхорн с настоящия случай и
мотивите на първоинстанционния съд
Предвид изложеното, съдът намира, че прекратяването на
трудовото правоотношение с ищцата на 15.06.2018г. е извършено в 9- месечния срок, предвиден в закона.
В договора за управление страните по него са
постигнали изрично съгласие за одобряване на бизнес програма на дружеството за
срока на договора и това е направено. Налице е предложена от генералния
изпълнителен директор и одобрена с решение на Съвета на директорите от
09.01.2018г. коригирана бизнес програма за управление за периода 2017 г. – 2020
г., одобрена със Заповед № ПД-51/26.02.2018г. на зам. министъра на транспорта,
информационните технологии и съобщенията, т.е. налице е сключен договор за
управление на предприятието с нова бизнес програма.
Установи се и обстоятелството, че ищцата е служител от
ръководството на предприятието. Предвид задълженията на ищцата по процесното
трудово правоотношение, изложени в длъжностната ѝ характеристика, същата
се явява служител от ръководството на предприятието.
С оглед на така изложените съображения Видинският
окръжен съд приема, че атакуваната заповед се явява законосъобразна и
предявеният иск за нейната отмяна с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ
следва да бъде отхвърлен.
Постъпилата
въззивна жалба е неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена.
С оглед акцесорния им характер, неоснователни са и
претенциите по чл. 344, ал. 1, т. 2 и т.
3 от КТза възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност и за заплащане
на обезщетение за оставане без работа.
По разноските:
Предвид изхода от производството, жалбоподателката следва да бъде осъдена да заплати на ответното
дружество разноски за юрисконсултско възнаграждение съгласно чл. 23, т. 1 от
Наредбата за заплащането на правната помощ, приета с ПМС № 4 от 06.01.2006г.,
изм. бр. 98 от 15.12.2015г., в размер на 100 лв.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1/22.01.2019г. по Гр.д. №
2137/2018г. по описа на ВРС.
ОСЪЖДА Е.Л.Д. *** с ЕГН: ********** от гр. В…ДА ЗАПЛАТИ
НА„Б…" ЕАД със седалище и адрес на управление:
гр. С…, ул."А…" № …, ЕИК …, представлявано от Д.С. Д.., сумата в
размер на 100,00 /сто/ лева – разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на
касационно обжалване в едномесечен срок от съобщението до страните по
реда на чл.290 и сл. ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.